Определение № 700 от 05.03.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 700 гр. София, 01.03.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас Ст. Атанасов

Членове:

Лилия Н. Георгиева

Атанас Н. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно частно наказателно дело № 20241100601280 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.249 ал.3 вр. чл.248 ал.1 т.3 вр. глава 22 НПК.

С протоколно определение от 06.02.2024 година по НОХД № 16648/2023 година Софийски районен съд, НО, 102 състав, е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора, тъй като е приел, че в хода на досъдебното производство, при изготвянето на обвинителния акт, е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване процесуалните права на обвиняемия и в частност правото му на защита.

Срещу определението на СРС е постъпил в срок частен протест от прокурор при СРП. В протеста се твърди, че определението на СРС е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане по същество.

Въззивният съд, след като се запозна с материалите по делото, намери за установено следното:

1

Частният протест е процесуално допустим, подаден е от легитимирано лице, в установения от закона срок и срещу акт, подлежащ на въззивен контрол. Разгледан по същество, същият е основателен по следните съображения:

Съдебното производство е образувано по внесен на 04.12.2023 година в СРС обвинителен акт срещу подс. А. И. Л. за престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“б“ НК , за това, че в периода от 16:00 часа до 17:00 часа на 24.09.2023 година в гр.София, от зала в храм „Света Петка“, намиращ се на ул.“**** е отнела чужди движими вещи на обща стойност 134.50 лева от владението на А.Т., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив.

Няма спор, че обвинителният акт е този който дефинира в пълнота и подробности обвинението, както и че същият гарантира правата на обвиняемото лице да узнае обвинението и представлява отправна точка за организиране на защитата на привлечения към отговорност.

Принципно, правилна е позицията, че същият не трябва да създава неяснота и колебание както относно съдържанието си – излагане на релевантните факти, така и относно правната оценка - квалификацията на деянието.

В конкретния случай обаче настоящата въззивна инстанция не намира, че такава неяснота е налице, че внесеният обвинителен акт страда от пороци, които пречат на привлеченото към отговорност лице да узнае обвинението и да упражни правомощията си свързани с правото на защита.

Такива възражения между впрочем не са били формулирани и от страните в хода на разпоредителното заседание.

Не може да се сподели констатацията на първоинстанционния съд за 2 това, че в обвинителния акт е налице противоречие между обстоятелствена част и диспозитив. В обстоятелствената част на обвинителния акт държавното обвинение е описало достатъчно пълно, точно и ясно релевантните за съставомерността на деянието факти, които изцяло съответстват на дадената правна квалификация. Липсва в този смисъл противоречие между изложената в обвинителния акт фактология и неговия диспозитив, както и между фактическото и юридическо обвинение. Описаните от прокуратурата факти изцяло съответстват на дадената правна квалификация. Конституционно правомощие на прокуратурата освен това е да прецени какво точно обвинение и с каква правна квалификация да повдигне. Съдът няма възможност да влияе в тази насока и да указва различна правна квалификация от дадената вече, стига същата да съответства на фактическо обвинение. В конкретния обвинителен акт прокурорът никъде не е поддържал факти и обстоятелства за това, че инкриминираните вещи са оставени без постоянен надзор или пък, че се касае за престъпление с правна квалификация по чл.195 ал.1 т.2 НК, за да се търси противоречие в тази насока. Описаното и формулирано фактическо обвинение покрива изцяло съставомерните признаци на престъплението по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“б“ НК , без необходимост от въвеждането на допълнителен квалифициращ признак.

Имайки предвид гореизложеното, съдът намира, че обвинителният акт отговаря на изискванията на закона и задължителна тълкувателна практика, паради и което е от естество да формулира законосъобразно обвинение.

Мотивиран от горното и на основание чл.249 ал.3 НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 06.02.2024 година по НОХД № 16648/2023 година Софийски районен съд, НО, 102 състав, с което е било прекратено съдебното производство.

ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените 3 действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4