Определение № 679 от 13.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 679 гр. Пловдив, 13.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300500473 по описа за 2024 година

Производство по чл.413, ал.1 ГПК.

Производството е образувано по жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 -гр.София, представлявано от ИД Ю.Ю., чрез юриск.Н. Г.П. против Разпореждане № 2005/ 22.01.2024г. постановено по гр.д.№ 67/ 2024г. по описа на ПРС – 18 гр.с., с което изцяло е отхвърлено Заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение против Б. А. А.. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и уважаване на заявлението по чл.410 ГПК, по формулирани оплаквания в частната жалба.

Пловдивски окръжен съд намира въззивната частна жалба подадена от надлежна страна, насочена е към подлежащ на обжалване валиден съдебен акт, депозирана е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, поради което като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Подадено е Заявление по чл.410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Б.

А. А. за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за : главница в размер на 456, 85 лева, 30,80лв - договорна лихва за периода 17.05.- 29.10.2031г., 88,95 лв - обезщетение за забава за периода 18.05.2021г. до датата на подаване на заявлението, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението.

При отхвърляне изцяло на заявлението по чл.410 ГПК заповедният съд е направил проверка на представения по делото договор за потребителски кредит – потребителски договор № 0411872 от 29.ХІІ.2020г. относно наличието на неравноправни клаузи, сключен с ответника и първоначалния кредитор „Сити кеш“ ООД, по който първата е получила заем в размер на 1000 лева, дължима на 10 месечни вноски, при следните условия: ГЛП - 40,05% , ГПР – 48,29%, при предвидена в договора неустойка за непредставяне на обезпечение – банкова гаранция или поръчител, отговарящ на определени условия в договора в размер на 1

1 112,01лв, при посочена в договора общо дължима крайна сума за плащане в размер на 1 237,99 лева. Посочените вземания е заявено да са били предмет на посочен цесионен договор с описано Приложение №1 към Договор за покупко-продажба на вземания от датата 26.08.2021г. на заявителя с първоначалния кредитор на длъжника. В проверката относно наличието на неравноправни клаузи в договора за заем като потребителски договор Заповедният съд е обосновал преценката си за недействителност на представения договор по смисъла на чл.22 ЗПК въз основа на съдържанието му с констатирано несъответствие на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК относно липсата на ясно разписана методика за формиране на ГПР – кои компоненти са включени в него и как се формира същият в посочения размер и общата сума на плащанията, които не съответстват на действителните, тъй като още при самото му сключване , е предвиденото плащането на неустойка в размер на 1112,01лв – по-голяма от главницата, която е включена и в погасителния план за плащането й във времето, заедно с месечните вноски , при което се постига единствено скрито оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване на кредитора. Правилно е констатирано също така , че се налага извод за невярна информация относно общите разходи по кредита, при което е налице нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.6, пар.1 от Директива 2005/ 29/ЕО и влече недействителност на договора, при което реално се заобикаля ограничението на ГПР по чл.19, ал.4 ЗПК, което съответно не отговаря на изискванията за добросъвестност между страните и води до значително равновесие между правата и задълженията на търговеца.

С така приетото от заповедния съд от правна страна се възприети правните изводи на настоящия въззивен състав, които последователно са излагани в постановени от състава съдебни актове, обективирани в Решение № 277/06.03.2023г. по в.гр.д.№ 2677/2022г по описа на ПОС, Определение № 1138/ 29.10.2021г. по ч.гр.д.№ 2630/ 2021г. и Определение № 548/ 04.03.2022г. по ч.гр.д. 549/ 2022г. по описа на ПОС, както и съответстващи на тази практика съдебни актове – Определение № 2523/ 30.10.2023г. по ч.гр.д.№ 2725/ 2023г. по описа на ПОС, Определение № 1037/ 07.10.2021г. по ч.гр.д. № 2550/ 2021г. по описа на ПОС, освен посочените в обжалвания акт на заповедния съд съдебни актове на ПОС.

Във връзка с установената недействителност на договора на посочените основания по смисъла на чл.22 ЗПК, вкл. противоречието на клаузата за неустойката в него с добрите нрави съобразно установената съдебна практика в тази насока, по приложението на правната последица по чл.23 ЗПК, заповедният съд е предприел процесуални действия за установяване дължимия размер на главницата с оглед връщането й като чиста стойност от страна на длъжника. Така именно с разпореждане № 33306/ 04.01.2024г. заповедният съд е дал указания за заявителя да посочи какви плащания са извършвани от длъжника и какви суми са погасени с тях, предвид претендираната част от сумата за главницата по договора за паричен заем. С постъпилата молба от 16.01.2024г. заявителят не е изпълнил указанията на заповедния съд, вместо което изложил свои насрещни съображения в насока липсата на необходимост от исканото уточнение на съда. С оглед на това и при невъзможност за 2 прилагане на правната последица на чл.23 ЗПК поради неустановеност на размера на дължимата главница, заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението на жалбоподателя , вкл. и по отношение на главницата.

Видно от така описаните по-горе параметри на договора за ПК, правните изводи на заповедния съд съответства на приеманите в последователност от настоящия въззивен състав правни изводи, вкл. с оглед липсата на яснота дали в предвидената дължима сума за неустойка при проявление на условия за нейната дължимост е включена в посочения в процентно съотношение ГПР при неговото формиране, което с оглед посочената общо дължима сума логичен извод в тази насока не се налага. Необходимо е да се отчита изискването на чл.19, ал.1 ЗПК по отношение изражението на ГПР на общите разходи по кредита на потребителя, настоящи или бъдещи, които да са изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно легалната дефиниция на пар.1 от ДР на ЗПК всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредит и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит/ вкл. произтичащото от този договор задължение за неустойка при неизпълнение на договорно задължение/ . В случаите на липса на конкретизация относно начина, по който е формиран посочения в договора ГПР като абсолютна стойност и данните, въз основа на които е направено изчисляването, какъвто е настоящият случай, е налице неяснота относно включените компоненти , което не дава възможност за преценка от страна на потребителя относно изгодността на предлаганите от кредитодателя финансови условия, въз основа на която преценка да вземе икономическо обосновано решение чрез надлежно информирано съгласие да сключи договора за кредит. С оглед на това е налице нарушение на изискването за съставяне на предлагания договор за потребителски кредит по ясен и разбираем начин съгласно чл.10, ал.1 ЗПК, поради което и на основание чл.22 ЗПК е налице и посоченото основание за обявяване на процесния договор за недействителен. Съгласно чл.23 ЗПК в тези случай потребителят връща само чистата стойност на кредита, твърдения за нейния размер в която насока не са изложени от частния жалбоподател.

С оглед на горните изводи и на основание чл.271, ал.1, пр.І във връзка с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Разпореждане № 2005/ 22.01.2024г. постановено по гр.д.№ 67/ 2024г. по описа на ПРС – 18 гр.с., с което изцяло е отхвърлено Заявлението по чл.410 ГПК на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 за издаване на заповед за изпълнение против Б. А. А., 3

ЕГН:**********.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4