Решение № 12342 от 22.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12342 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВА АН. АНАСТАСИАДИС при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело № 20241110158285 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от „***********“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „****“ № 8, против „********“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „*********“ № 5, вх. В, ет. 5, ап. 18, и Д. М. А., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул. „********“ № 10A, с която е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 44 ЗЗД, вр. с чл. 535 ТЗ за установяване съществуването в полза на ищеца на вземане в размер на 10 226,83 евро, част от неизплатена сума в общ размер на 30 000,00 евро, претендирано по запис на заповед, издаден на 31.05.2021 г. и предявен за плащане – 31.05.2021 г., авалиран от Д. М. А., ведно със законната лихва от подаване на заявлението /21.05.2024 г./ до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 07.06.2024 г. по ч.гр.д. № 30592/2024 г., по описа на СРС, 138-ми състав.

В исковата молба, ищецът „***********“ ЕООД излага твърдения, че е поемател по посочения запис на заповед, който е издаден от първия ответник „********“ ЕООД и авалиран от втория ответник Д. М. А.. Твърди настъпил падеж и съответно дължимост на вземането, което претендира до сумата 10226,83 евро, заявена като част от неизплатената главница по процесния запис на заповед в общ размер на 30000,00 евро. Обосновава правния си интерес от водене на установителен иск с постъпилите от длъжниците възражения срещу издадената в полза на ищеца – заявител в заповедното производство, заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. Моли да се признае за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 10226,83 евро, предмет на заповедта за изпълнение. Претендира разноските в двете производства.

1

Ответниците „********“ ЕООД и Д. М. А. са депозирали отговор в срока по чл. 131 ГПК. Сочат, че менителничният документ е издаден, за да обезпечи задълженията на ответника „********“ ЕООД по договор за предоставяне на услуги от 31.05.2021 г., сключен с ищеца, като кредитодател, по който последният му е предоставил кредитен лимит в размер на 30000,00 евро. Поддържат, че кредитополучателят е погасил задълженията си, произтичащи от договора за предоставяне на услуги, поради което не дължат плащане по ценната книга. Сочат, че не е налице редовен и подлежащ на изпълнение менителничен ефект, който да породи задължение за авалиста. Евентуално релевират възражение, че вземанията по записа на заповед и договора са погасени по давност. Молят за отхвърляне на иска. Претендират разноските, сторени в производството.

С депозирана в първото по делото уточняваща молба, ищецът „***********“ ЕООД признава, че процесният запис на заповед е издаден като обезпечение по каузално правоотношение между страните, възникнало по силата на договор за предоставяне на услуги от 31.05.2021 г. Излага, че в качеството си на търговски представител на *** *** *****+***** и други доставчици, предоставя на клиентите си система за безкасово плащане на стоки и услуги посредством *** карти и други технически средства, като по този начин клиентите могат да зареждат гориво, да заплащат пътни такси и други услуги при условията на отложено плащане. Твърди, че по подадено от „********“ ЕООД заявление от 25.05.2021 г. за ползване на услугите е бил договорен кредитен лимит в размер на 30000 евро с ДДС, обезпечен с процесния запис на заповед. Сочи, че по силата на договора ищецът е заплащал към доставчиците стойността на потребените от ответника стоки и услуги, а последният е следвало да възстанови тези суми на ищеца. Поддържа, че ответното дружество е потребило стоки и услуги чрез системата за безкасово плащане, но не е изпълнило задължението си за заплащане на издадените фактури, поради което ищецът е погасил задълженията към доставчиците вместо ответника. Твърди, че към датата на подаване на заявлението неизплатените задължения на „********“ ЕООД към „***********“ ЕООД възлизат общо на 82 803,60 лева, формирани от непогасени суми по подробно индивидуализирани фактури, издадени в периода от 31.01.2024 г. до 31.08.2024 г. Оспорва възраженията на ответниците за погасяване на задълженията по каузалното правоотношение, както и възраженията относно редовността и изпълняемостта на записа на заповед, като поддържа, че същият е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Оспорва и релевираното възражение за погасяване по давност, като сочи, че заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е подадено на 21.05.2024 г., преди изтичане на приложимия тригодишен давностен срок по чл. 531 ТЗ. Поддържа още, че вземанията по договора не представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, доколкото не са предварително определени по размер и не възникват през предварително определени интервали от време. Излага, че процесният запис на заповед е авалиран от ответника Д. А. в лично качество, поради което същият отговаря като авалист по менителничното задължение.

Прави искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза със задачи относно размера на неизплатените задължения, осчетоводяването на процесните фактури и плащания, ползването на данъчен кредит, извършените плащания към доставчици и наличието на 2 данни за получаване на електронните фактури, както и представя писмени доказателства.

В първото по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца адвокат Б., допълва, че за фактурите с издател *** – по искане на дружеството ответник е възстановявано ДДС от трето лице „*******“, който е посредник, който възстановява ДДС. Поддържа, че фактурите с издател *** са платени от ищеца, вместо дружеството ответник, тъй като „***********“ ЕООД е представител за страната за „***“, и независимо дали набраните от него клиенти за страната заплащат техните услуги, ищецът е длъжен на всеки петнадесет дни да прави превод за заплащане на падежиралите фактури към „***“.

С молба от 14.03.2025 г. ответниците „********“ ЕООД и Д. М. А., чрез процесуалния си представител, изразяват становище по депозираната от ищеца уточняваща молба. Поддържат, че с въведеното твърдение, че дългът на „********“ ЕООД към „***********“ ЕООД е в общ размер на 82 803,60 лева, ищецът прави недопустимо изменение на иска чрез едновременно изменение на основанието и размера му, поради което молят съдът да укаже на ищеца да уточни кои от посочените суми формират претенцията по чл. 214 ГПК. Оспорват относимостта на представените към уточняващата молба писмени доказателства, като сочат, че фактурите и плащанията между „***********“ ЕООД и дружеството *** касаят отношения между тези дружества и са неотносими към предмета на настоящия спор, поради което искат изключването им от доказателствения материал по делото. Евентуално, в случай че съдът приеме фактурите с издател *** за относими към спора, оспорват дължимостта на сумата от 82 803,60 лева по изложените съображения.

Поддържат, че са заплатени задълженията по фактура № **********/15.03.2024 г., както и по фактури № **********/31.03.2024 г., № ********/15.04.2024 г. и № *********/30.04.2024 г., за което сочат, че са представили платежни нареждания на вещото лице. Оспорват и дължимостта на сумата от 2 768,51 лева, начислена по ред 4 на фактура № **********/29.02.2024 г., като твърдят, че същата касае откраднато гориво, а не изразходвано от ответното дружество гориво. Освен това поддържат, че следните фактури, издадени от ***, не са осчетоводени от „********“ ЕООД: фактура № ********** от 31.03.2024 г., фактура № ********** от 15.04.2024 г., фактура № ******** от 30.04.2024 г., фактура № ********* от 15.05.2024 г. и фактура № ********* от 31.08.2024 г.

С последващо становище, депозирано от ищеца „***********“ ЕООД чрез адвокат С.

Б. по повод молбата на ответниците от 14.03.2025 г., ищецът поддържа, че не е налице изменение на иска, тъй като предмет на делото остава установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповедта за незабавно изпълнение, а с уточняващата молба единствено са конкретизирани твърденията относно начина на формиране на вземането по въведеното от ответниците каузално правоотношение. Оспорва възраженията за неотносимост на представените писмени доказателства и сочи, че съдът вече ги е приел като допустими и относими към спора. Поддържа, че извършените от „***********“ ЕООД плащания по фактури, издадени от ***, са относими към предмета на делото, доколкото представляват плащания, извършени от ищеца вместо дружеството – ответник. В 3 становището си ищецът подробно се позовава на разпоредби от Общите условия към договора, сключен между двете дружества. Сочи, че съгласно раздел VIII, т. 7 от Общите условия „***********“ ЕООД периодично – два пъти месечно – изпраща на клиента документи, свързани с използването на системата за безкасово плащане, а именно: документи с обобщени суми на извършените транзакции за съответния период на фактуриране и банкова сметка за погасяване на задълженията, както и електронни фактури с подробна информация за извършените транзакции, включително за кое превозно средство, на коя дата, къде и какви стоки и услуги са били ползвани от клиента. Ищецът поддържа, че всички процесни фактури са били изпращани на посочения от дружеството – ответник електронен адрес. Позовава се още на раздел VIII, т. 9 от Общите условия, съгласно която клиентът е длъжен незабавно да провери фактурите за коректност и да повдигне евентуални възражения в писмен вид в срок до 7 дни от предоставяне на съответната фактура, но не покъсно от един месец от датата на издаването й, като след изтичане на тези срокове се изключва всяко право на възражение и претенция, а салдото по фактурата се счита одобрено от клиента. Ищецът твърди, че дружеството – ответник не е направило възражения в предвидените срокове, поради което е приложима предвидената в тази клауза последица.

Ищецът се позовава и на раздел VIII, т. 18 от Общите условия, според която изпратените по електронен път фактури и друга кореспонденция между страните по договора се считат за редовно разменени, когато са изпратени на последно посочения или ползван електронен адрес от страните. В тази връзка поддържа, че ответникът „********“ ЕООД не може да твърди, че не е получил фактурите, издадени от „***********“ ЕООД, след като фактурите на *** са били изпращани по същия начин и на същия електронен адрес. По отношение на извършените плащания ищецът сочи още, че съгласно раздел VIII, т. 2 от Общите условия при плащанията се погасяват най-старите фактури и задължения, независимо какво основание за плащане е посочил клиентът. Във връзка с възражението на ответниците, че част от горивото е било „откраднато“, ищецът се позовава на раздел VIII, т. 10 от Общите условия, съгласно който при евентуално оспорване на фактури клиентът не може да се позовава на това, че използването на *** картата не е послужило за закупуване на стоки или ползване на услуги за фирмени и свързани с автомобилите цели. Освен това сочи и разпоредбата на раздел XV, т. 8 от Общите условия, според която „***********“ ЕООД, *** и/или „Пътни такси Сървис“ ДОО не носят отговорност за вреди или пропуснати ползи, претърпени от клиента или картодържателя, включително вреди вследствие използване, съхранение, злоупотреба, фалшифициране, изгубване, унищожаване или кражба на безконтактни карти, както и за вреди, произтекли от злоупотреба с предоставен ПИН-код.

Посочва още, че аналогични клаузи се съдържат и в раздел XI, т. 4.5.2, както и в раздел XV, т. 9, т. 16, т. 17, т. 22 и т. 24 от Общите условия. Ищецът поддържа също, че обстоятелството дали ответникът „********“ ЕООД е осчетоводил процесните фактури е ирелевантно за съществуването на задължението, тъй като неосчетоводяването на фактура от длъжника не означава, че задължението по нея не съществува. Твърди, че ответникът „********“ ЕООД се е възползвал от издадените от *** фактури, включително чрез ползване на посредник „*******“ за възстановяване на ДДС, като възстановеното ДДС е послужило за прихващане 4 на задълженията на „********“ ЕООД към „***********“ ЕООД. Излага още, че в края на 2023 г. и началото на 2024 г. ответното дружество е преустановило плащанията към ищеца, натрупало е публични задължения и е преустановило дейността си, но въпреки това е продължило да ползва предоставения кредитен лимит за закупуване на стоки и услуги, необходими за осъществяване на транспортната му дейност.