Решение № 839 от 14.07.2021, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 4066/2020
- Вид
- Решение № 839
- Подписан
- 14.07.2021
- Състав
- Диана Коледжикова, Камелия Първанова, Димитър Мирчев
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.10, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.14 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.144, ал.3 · Закон за защита на потребителите
- чл.145, ал.1 и ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл.145, ал.1 и ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.4 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.5 · Закон за защита на потребителите
- чл.294, ал.1 · Търговски закон
- чл.307 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 839 гр. София , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20201000504066 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 1295/18.02.2020г, постановено по гр.д.№ 15809/2015г. по описа на СГС, ГО, I-16 с-в, е отхвърлен предявения иск от Д. А. Р. срещу „Юробанк България”АД по чл.146 ЗЗП вр. с чл.143 ЗЗД за прогласяване на нищожността на договора за кредит № HL 41626/24.07.2008г в цялост. Признато е за установено по иска по чл.124 ГПК вр. с чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, предявен от Д. А. Р. срещу „Юробанк България” АД, за нищожна клаузата на чл.6, ал.2 от договор за кредит № HL 41626/24.07.2008г в частта му, предвиждаща връщане на дълга в „швейцарски франкове”, като противоречаща на закона-чл.146, вр. с чл.143 ЗЗП.
Осъдена е „Юробанк България” АД да заплати на Д. А. Р. на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД сумата от 4226.55евро, представляваща недължимо платени валутни разлики между евровата равностойност на събраните от банката вноски /главница, лихви и такса за управление/ за периода 1.01.2011 до 12.01.2015г, преизчислени от банката във валута швейцарски франкове по курс евро/лев/ швейцарски франк към датата на всяко отделно плащане, и дължимите вноски в евро при уговорения и усвоен размер и валута на кредита, ведно със законната лихва от датата на исковата молба /7.12.2015г/ до окончателното погасяване на задължението, като е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 6383.07евро.
Отхвърлени са предявените от Д. А. Р. срещу „Юробанк България” АД отрицателни установителни искове по чл.124 ГПК за несъществуване на задължения, както следва:
-недължимост на част от главницата на кредита в размер на 4 870.74швейцарски франка, представляващи капитализирани лихви, с които главницата е увеличена от банката през периода 2.03.2009г да 7.12.2015г., поради противоречие с чл.10, ал.3 ЗЗД -недължимост на част от капитализираните лихви в размер на 3 500 швейцарски 1 франка, начислени през периода 2.05.2009г до 7.12.2012г., поради погасяването им по давност
-недължимост на лихви в размер на 1 437.28 швейцарски франка, начислени върху капитализираните лихви в размер на 4265.47шв.франка през периода 2.05.2009г /датата на капитализирането на лихви/ до 7.12.2012г.
-недължимост на такси за управление в размер на 5.00 шв.франка, начислени върху капитализираните лихви през периода 2.05.2009г. /датата на капитализирането на лихви/ до 7.12.2012г.
Отхвърлени са предявените искове от Д. А. Р. срещу „Юробанк България” АД с правно основание чл.307 ТЗ, предявени при условията на евентуалност спрямо исковете по т.1 за изменение съдържанието на чл.6, ал.2 от договора за кредит и иск с правно основание чл.307 ТЗ, предявен при условията на евентуалност спрямо иска по т.1 за изменение на чл.3, ал.1 от договора за кредит, последно променен съгласно чл.5 от Допълнителното споразумение от 3.02.2014г.
Осъдена е „Юробанк България” АД да заплати на адв.Д. Д.от САК на основание чл.38 ЗАдв. сумата от 121.67лв. за разноски за безплатно предоставена правна помощ.
Осъдена е Д. А. Р. да заплати на „Юробанк България” АД на основание чл.78, ал.3 сумата от 500лв. за разноски за експертизи и сумата от 3911.66лв. за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част.
С решение от 6.10.2020г, постановено по делото, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение от 18.02.2020г, постановено по гр.д.№ 15809/2015г по описа на СГС, I-16 с-в, като вместо сумата от 3 500 швейцарски франкове да се чете 4 265.47швейцарски франка.
Решението е обжалвано от Д. А. Р., представлявана от адв.Д.Д.от САК, в частта му, с която са отхвърлени исковете: 1/ за прогласяване на нищожността на договор за кредит № HL 41626/24.07.2008г. 2/ с която е отхвърлен иск на Д.Р. срещу „Юробанк България” АД с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата над 4 226.55евро до пълния предявен размер 3/ за установяване на несъществуване на задължения на ищцата към „Юробанк България” АД -за част от главницата на кредита частично за сумата от 4 393.49шв. франка, представляващи капитализирани лихви, с които главницата е увеличена от банката през периода 2.05.2009г до 7.12.2015г поради противоречие с чл.10, ал.3 ЗЗД -за част от капитализираните към главницата лихви в размер на 4 265.47шв.франка, начислени през периода 2.05.2009г до 7.12.2012г поради погасяването им по давност -за лихви в размер на 1 437.28шв.франка, начислени върху капитализираните към главницата лихви през периода 2.05.2009г /датата на първото капитализиране на лихви/ до датата на исковата молба-7.12.2015г.
Сочи, че решението противоречи на материалния закон, правото на ЕС, необосновано е и са допуснати съществени процесуални нарушения.
Поддържа, че правилно съдът е установил нищожността на клаузата на чл.6, ал.2 от договора за кредит в частта, предвиждаща връщане на кредита в „щвейцарски франкове” като противоречаща на закона-чл.146 вр. с чл.143 ЗЗП. Възразява, че съдът не е обсъдил доводите на ищцовата страна за нищожност на целия договор за кредит и не е съобразил постановената практика на Съда на СЕС- решение от 14.03.2019г по дело С-118/17 и 2 решение от 3.10.2019г по дело С-260/2018г, в които СЕС се е произнесъл по въпроса в кои случаи националният съд следва да обезсили договор за заем в чужда валута по искане на потребителя, основаващо се на неравноправна договорна клауза относно валутния риск.
Счита, че в противоречие с практиката на СЕС съдът е отхвърлил иска за установяване на нищожност на целия договор с мотив, че доколкото въз основа на клаузите на същия, връщането на кредита следва да се осъществи във валутата, в която заемната сума е усвоена, като съдът е заменил неравноправна клауза на чл.6, ал.2 с неуговорено между страните задължение кредитът да се погасява в друга валута.
Възразява срещу приетото от съда, че се прилагат клаузите на първоначално договорената лихва по кредит, базов лихвен процент за жилищни кредити плюс договорна добавка.
Относно кондикционния иск за валутни разлики сочи, че съдът правилно е приел, че с оглед нищожността на клаузата за поемане на валутния риск от потребителя, заплатените от кредитополучателя суми при изначална липса на основание, подлежат на връщане на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Общият размер на погасената сума за месечни вноски от ищеца по кредита за периода 1.01.2011г до 12.01.2015г е 28 554.14 CHF. Съгласно основното заключение, че част от заплатената сума в размер на 8 434.71CHF кредитополучателката е внасяла по разплащателната сметка суми в български лева, които са превалутирани по актуалния курс на банката в CHF, е установена надплатена сума в резултат на курсови разлики в размер на 3 726.69лв. Съгласно допълнителното заключение, за другата част от заплатената сума в размер на 20 119.43CHF, директно внасяна в CHF, надплатената сума в резултат на курсовите разлики е 8657.51лв., неправилно изчислена от съда като 4 226.55евро. В о.с.з. на 8.04.2019г вещото лице е уточнило, че за да се получи сумата на валутните разлики върху общо платената сума от 28 554.14 CHF за исковия период следва да се сборуват двете суми, изчислени в основното и допълнителното заключения. Счита, че е ирелевантно, че сумата в размер на 20621.88CHF е заплащана в CHF, тъй като съществуват курсови разлики за сумите, платени от ищцата директно в швейцарски франкове, които са изчислени по курс на БНБ към датата на плащането. Неравноправността на клаузите от договора за кредит не произтича от обвързаност на кредитополучателя да закупува швейцарски франкове само от банката –касатор, а е изведен от това, че с тях се създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните кредитния договор по смисъла на чл.143, т.19 ЗЗП.
Относно отрицателните установителни искове за несъществуване на част от задълженията за главница и лихви поддържа, че увеличението на главницата чрез капитализиране на лихви към нея и начисляването на лихви върху капитализираните лихви осъществява фактическия състав на анатоцизма по смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД, което обосновава основателност на отрицателните установителни искове за недължимост на част от главницата в размер на 4 383.49 шв.франка, представляващи капитализирани лихви, и за недължимост на лихви в размер на 1 437.28шв.франка, начислени върху капитализираните лихви. Освен това се поддържа, че част от капитализираните лихви в размер на 4 265.47шв.франка са начислени и падежирали към 7.12.2012г, поради което към датата на исковата молба-7.12.2015г е изтекъл 5-годишният давностен срок съгласно чл.111, б.“в“ ЗЗД.
Претендира да се отмени решението в обжалваните му част и да се присъдят направените по делото разноски.
Ответната страна по жалбата „Юробанк България“ АД, представлявана от адв.М.К.от САК, е оспорила същата. Сочи, че правилно първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция за нищожност на договора за кредит. Сочи, че клаузата на чл.6, ал.2, изр.1-во се 3 явява логически продължение на неоспорената клауза на чл.1, ал.1. Поддържа, че по делото е доказано, че нито една от клаузите на договора за кредит и на допълнителните споразумения, сключени по инициатива на ищцата, не е неравноправна. Сочи, че правилно съдът е отхвърлил евентуалните осъдителни искове за връщане на т.нар.курсови разлики за сумата над 4 226.55евро до пълния предявен размер. Всички платени суми от кредитополучателката са по валиден договор за кредит, тъй като клаузите са били уговорени и обсъждани индивидуално, поради което не са неравноправни. По жалбата срещу отхвърлените евентуално искове за установяване на недължимост на суми по допълнителните споразумения, сключени в периода 10.07.2009г до 3.02.2014г., клаузите им са валидни, не е налице анатоцизъм, както и начислената договорна лихва е в по-малък размер от договорения поради ползване от кредитополучателя на периоди на облекчено погасяване.
Решението е обжалвано и от „Юробанк България“ АД, представлявано от адв.М.К.от САК, в частта му, с която е уважен предявеният от Д. А. Р. срещу банката установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД за прогласяване на нищожност на клаузата на чл.6, ал.2 от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 41626/24.07.2008г, в частта, предвиждаща връщане на дълга в швейцарски франкове като противоречаща на чл.146 във вр. с чл.143 ЗЗП., в частта, с която е осъдена банката да заплати сумата в размер на 4 226.55евро, представляваща недължимо платени валутни разлики между евровата равностойност на събраните от банката вноски/главница, лихви и такса за управление/ за периода 1.01.2011г до 12.01.2015г., преизчислени от банката във валута швейцарски франкове по курс евро/лев/шв.франк към датата на всяко отделно плащане, и дължимите вноски в евро при уговорения и усвоен размер и валута на кредита, ведно със законната лихва от датата на исковата молба -7.12.2015г до окончателното погасяване на задължението и е осъдена банката да заплати на адв.Д.Д.от САК на основание чл.38 ЗА сумата от 121.67лв., представляваща разноски за безплатно предоставена правна помощ, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални правила и необоснованост.
Сочи, че в нарушение на чл.146, ал.2 ЗЗП, тъй като договорът за кредит не е сключен при общи условия и при проведено доказване, че Д. Р. е имала възможност да влияе върху съдържанието на оспорената клауза, неправилно е прието, че чл.6, ал.2 от договора е неравноправна, като същата е основният предмет на договора, както и не е съобразено, че следва да се преценяват конкретни обстоятелства към момента на сключване на договора за кредит, а не настъпили след това. Поддържа, че клаузата е индивидуално уговорена-валута на кредита, формиране на възнаградителна лихва, срок на договора, начин на погасяване, цели и възможности за връщане на кредита, като кредитополучателката сама е депозирала искането на 7.07.2008г за отпускането му в посочената валута-равностойността на 64 000евро в шв.франкове, впоследствие на 55 000евро в шв.франкове, както и подписването на пет допълнителни споразумения. Чл.6, ал.2, изр.1 от договора предвижда само, че кредитът се дължи във валутата, в която същият е уговорен и усвоен, което е пояснение на съществения чл.1, ал.1 от договора. Сочи, че необосновано е прието, че e усвоeн кредита в евро и че същият се дължи в евро, тъй като валутата на кредита е швейцарски франк.
Разпечатката съдържа 29 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5294a83c-537a-4b9b-80a3-934a09e988ce