Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17552 от 27.10.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 45047/2021
Вид
Решение № 17552
Подписан
27.10.2023
Състав
ЛИЛИЯ ИВАНОВА МИТЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 17552 гр. С, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20211110145047 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по предявен от ЗД „БИ” АД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. С, бул. ДБ №87 срещу Г. К. У. с ЕГН ********** и адрес: град П, ул. „ПТ“ № 42 иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за сумата 546,43 лева ведно със законна лихва от 30.07.2021 г. до окончателно й изплащане, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и ликвидационни разноски за вреди, причинени от ответника на 27.03.2019 г., в град П, на кръстовището на ул. Р“ и ул. „Ц“ при ПТП между управлявания от него лек автомобил марка „Пежо“, модел „407“ с ДК № РВ **** РН и лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с ДК № РВ **** ВМ.

Посочва банкова смета при Банка - ДСК с IBAN: BG55 STSA **** Претендира се и осъждане на ответника да заплати сторените в производството разноски

Твърди се, че при управление на лек автомобил марка „марка „Пежо“, модел „407“ с ДК № РВ **** РН по ул. Р“, на кръстовището с ул. „Ц“, сигнализирана с пътен знак Б 3 („Път с предимство“), ответникът не пропуска лек автомобил марка „БМВ“, модел „ХЗ“ с ДК № РВ **** СК, реализира удар с него и удря паркирания лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с ДК № РВ****ВМ. Вследствие на ПТП са нанесени материални щети на лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ е ДК № РВ****ВМ, за които при ищеца е заведена щета с № 1910011227 от собственика на увредения лек автомобил С. В. И.. Установено било наличие на щети по лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с ДК № РВ **** ВМ, в 1 резултат на ПТП, на стойност 521,43 лева. На 13.05.2019 г. ищцовото дружество изплатило по банков път на собственика на увредения автомобил С. В. И. сумата в размер на 521,43 лева с платежно нареждане за кредитен превод с референция № FT1913347407270 от 13/05/2019 г.

Според ищеца към датата на ПТП отговорността на водача на лек автомобил марка „Пежо“, модел „407“ с ДК № РВ **** РН е била застрахована по застраховка “Гражданска отговорност” със застрахователна полица № BG/02/118002118660, с валиден срок на действие от 25.07.2018 г. до 24.07.2019 г., по която ищецът е застраховател. Твърди се обаче, че от протокол за ПТП № 1722705 от 27.03.2019 г. се установява, че Г. К. У. е напуснал ПТП, поради което и ищецът на основание чл. 500 КЗ, има право да получи от него платеното застрахователно обезщетение. Ответникът бил уведомен за възникналото в негова тежест задължение, но не го изпълнил.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител оспорва иска. Поддържа, че не е установено дали на твърдяното ПТП е имало свидетели, към колко часа е настъпило, кога са пристигнали полицейски служители и дали ответникът е бил на местопроизшествието при пристигането на последните. Поддържа, че не е доказана вината на ответника за извършване на процесното ПТП, Оспорва размера на претенцията, както и увреждането на конкретните елементи на л.а.

Съдът, след съвкупна преценка на събрания доказателствен материал, твърденията и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ , за основателността на който следва да бъде установен следния фактически състав: 1/ да е налице валиден към датата на събитието договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", с който от ищеца да е застрахована отговорността на ответника; 2/ да е настъпило застрахователно събитие; 3/ да са налице предпоставките на чл. 45, ал.1 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата (виновно противоправно поведение, в причинна връзка с което да са настъпили конкретни вреди); 3/ застрахователят да е изплатил на увредено трето лице застрахователно обезщетение; 4/ ответникът е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, чието посещаване на местопроизшествието е било задължително по закон.

Установява се от представения застрахователен договор от 24.07.2018 г., че ищецът е застраховател по застраховка “Гражданска отговорност” със застрахователна полица № BG/02/118002118660 на гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка „Пежо“, модел „407“ с ДК № РВ **** РН в периода от 25.07.2018 г. до 24.07.2019 г.

Установява се от протокол за ПТП № 1722705 от 27.03.2019 г. и от свидетелските показания на свидетеля С. В. И., че на 27.03.2019 г. ответникът управлявайки лек автомобил марка „Пежо“, модел „407“ с ДК № РВ **** РН около 15,30 часа в гр. П по ул. Р на кръстовището с ул. Ц, сигнализирана с пътен знак „Б3“, не пропуска движещия се по ул. Ц с предимство лек автомобил БМВ Х3 с рег. № РВ****СК и го блъска в лявата странична част, като от удара този автомобил се измества и удря паркиралия лек автомобил Фиат Пунто с 2 рег. № РВ****ВМ. Видно от показанията на свидетеля С. И. и от съставения Акт за установяване на административно нарушение от 27.03.2019 г., съставен от мл. автоконтрольор П. П. и подписан от свидетелите ЖМС и ЛТН след ПТП ответникът напуснал местопроизшествието и не уведомил органите за контрол на движение по пътищата, нито изчакал пристигането им. Съдът кредитира показанията на свидетеля И., тъй като същите са последователни, логични и пресъздават узнатите от същия обстоятелства от очевидците на ПТП и личните му впечатления, непосредствено след ПТП. Протоколът за ПТП и актът за установяване на нарушението също следва да се кредитират, тъй като в същите са обективирани личните възприятия на съставителите по отношение разположение на участващите в ПТП автомобили, пътните знаци и неприсъствието на ответника при пристигане на органите на за контрол на движението по пътищата.

От заключението на съдебната авто-техническа експертиза се установява, че нанесените на лек автомобил Фиат Пунто с рег. № РВ****ВМ увреждания се намират в зоната на реализирания удар и е възможно да бъдат получени при така настъпилото ПТП и стойността им по средни пазарни цени е 981,43 лева.

Предвид посоченото установен се явява фактическият състав на деликта, реализиран от ответника и изразяващ се във виновно противоправно деяние – нарушаване правилата за движение по пътищата, конкретно чл. 50, ал. 1 ЗДвП /непропускане на пътно превозно средство, движещо се по път с предимство на кръстовище /, при управление на МПС, от което в пряка причинна връзка са настъпили имуществени вреди.

Установява се от представената преписка по щета № 1910011227 от 28.03.2019 г., че ищецът в качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента, по искане и споразумение с увредения собственик на лек автомобил Фиат Пунто с рег. № РВ****ВМ му е заплатил сумата от 521,43 лева - обезщетение за причинените от противоправното поведение на ответника вреди. Следователно изплатеното от ищеца обезщетение е в рамките на претърпените вреди от ПТП. Ликвидационните разноски от 25 лева са в рамките на обичайния размер съгласно заключението на вещото лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач.

Съгласно чл. 123, ал. 1 водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието, а съгласно т. 3, б. „в“ когато при произшествието са причинени само имуществени вреди и ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило 3 произшествието, и изпълняват дадените им указания. Съгласно чл. 125, ал. 1, т. 7 ЗДвП службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него.

В случая няма данни ответникът да е изпълнил задълженията си като участник в ПТП.

Напротив видно от показанията на свидетеля И. ответникът, без да установи какви са последиците от произшествието и при наличие на разногласие с друг участник в ПТП – конкретно водачът на лек автомобил БМВ Х3 с рег. № РВ****СК , избягал от местопроизшествието, оставяйки лекия си автомобил, а впоследствие е бил издирен и заведен във Второ РУ.

Предвид изложеното съдът намира, че в производството се установи сключването от ищеца на описания в исковата молба застрахователен договор за имуществена застраховка, плащане на застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор, отговорност на прекия причинител на вредите по чл. 45 ЗЗД, размера на нанесените вреди; както и че виновният причинител е напуснал местопроизшествието преди пристигане на представител на органите за контрол на движението по пътищата, а посещението на местопроизшествието е било задължително съгласно чл. 125, т. 7 от ЗДвП. Кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на регресната отговорност обуславя обоснован извод, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищцовото дружество в размер на сторените и доказани разходи за производството , а именно общо 700 лева, от които 50 лв държавна такса, 300 лв възнаграждение за особен представител, 250 лева – възнаграждение на вещо лице и 100 лв възнаграждение юрисконсулт.

Воден от горното, Софийският районен съд, 118-ти състав

РЕШИ:

ОСЪЖДА Г. К. У. с ЕГН ********** и адрес: град П, ул. „ПТ“ № 42 да заплати на „БИ” АД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. С, бул. ДБ №87 на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането сумата 546,43 лева ведно със законна лихва от 30.07.2021 г. до окончателно й изплащане, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и ликвидационни разноски за вреди, причинени от ответника на 27.03.2019 г., в град П, на кръстовището на ул. Р“ и ул. „Ц“ при ПТП между управлявания от него лек автомобил марка „Пежо“, модел „407“ с ДК № РВ **** РН и лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с ДК № РВ **** ВМ.

ОСЪЖДА Г. К. У. с ЕГН ********** и адрес: град П, ул. „ПТ“ № 42 да заплати на „БИ” АД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. С, бул. ДБ №87 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 700 лева – разноски в производството по гр.д. № 45047/2021 г. по описа на СРС, 118 състав.

4

Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова смета при Банка - ДСК с IBAN: BG55 STSA ****, като при заплащане на разноските следва да се посочи номер на щета №1910011227.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5