Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260076 от 04.02.2021, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Административно наказателно дело 3244/2020
Вид
Решение № 260076
Подписан
04.02.2021
В сила
12.05.2021
Състав
РОСЕН ТЕНЧЕВ ЧИЛИКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 18 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 100, ал. 1 т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 100, ал. 1 т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал. 4 т. 7 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 185 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 190, ал. 3 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ град

Стара Загора

04.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ в открито заседание на Трети

Февруари през Две хиляди и Двадесет и първа година в състав:

Председател: Р. Чиликов

Съд. Заседатели : при секретаря Н. Георгиева и в присъствието на прокурор ………… като разгледа докладваното от председателя Чиликов А.Н.Д. 3244 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Обжалвано е наказателно постановление

№ 20-1228-003641 /05.11.2020 г. на Началник група при ОД на МВР град Стара Загора сектор „ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ „.

Жалбоподателят недоволен от наложеното му административно наказание моли съда да го отмени. Мотивира се с обстоятелството, че не е извършил административните нарушения.

Жалбоподателят в с.з. лично поддържа жалбата.

Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител в с.з. и не взема становище по делото.

От събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства – писмени, показанията на свидетелите – преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление,след обсъждане становищата на страните съдът приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима .

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за установено, че жалбоподателят И.Ж. на 19.10.2020 г. около 13.45 часа като водач на МПС – „ Рено Меган Сценик „ с рег. № СТ 4710 КК в град Стара Загора по улица „ Радецки“ до № 30 в посока изток –запад управлява автомобила като не носи и не представя СУМПС и контролен талон към него, Свидетелство за регистрация на МПС, не използва обезопасителен колан, с който е оборудвано МПС.

Водачът има незаплатени в законоустановения срок глоби наложени с фиш серия Х № 85185/10.03.2020 г. – 20 лева, фиш серия Т № 470277/29.09.2020 г. – 20 лева.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. И.Г. / актосъставител/, С.П., Т. П, М.К. , уведомление, експертно решение и по същество не се оспорва в жалбата.

В жалбата не се оспорва, че жалбоподателят Ж. не е представил на контролните органи СУМПС, СРМПС и че не е ползвал обезопасителен колан.Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на посочените свидетели в това число и от показанията на св. М. К.

/ майка на жалбоподателя/ т.е. показанията на свидетелите из цяло кореспондират по между си, не съдържат никакви противоречия, което ги прави убедителни и съдът ги кредитира с доверие.

В с.з. не се събраха други доказателства, които опровергават изложената фактическа обстановка и на основание чл. 189, ал. 5 ЗДП и въз основа на посочените по-горе доказателствени средства съдът я приема за доказана по несъмнен и безспорен начин.

При така посочената фактическа обстановка административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е приел, че е нарушен чл. 100, ал. 1 т. 1

ЗДП и на основание чл. 183, ал. 1 т. 1 ЗДП е наложил административно наказание глоба в размер на 10 лева ,чл. 100, ал. 1 т. 2 ЗДП и на основание чл. 183, ал.

1 т. 1 ЗДП е наложил административно наказание глоба в размер на 10 лева , чл.

137 А, ал. 1 ЗДП и на основание чл. 183, ал. 4 т. 7 ЗДП е наложил административно наказание Глоба в размер на 50 лева.

По отношение на претендираното нарушение по чл. 190, ал. 3 ЗДП и наложеното административно наказание на основание чл.

185 ЗДП Глоба в размер на 20 лева съдът изразява резерви.

По чл. 100, ал. 1 т. 1 ЗДП.

Обстоятелствената част на наказателно постановление, потвърдена в с.з. от доказателствата, установени с доказателствени средства дава основание на съда да приеме, че жалбоподателят Ж. като водач на МПС е управлявал МПС без да представи контролен талон към СУМПС от което следват изводи в няколко насоки :

-

Жалбоподателят Ж. като водач на МПС чрез бездействие е осъществил деяние.

-

Задължението за активно действие произтича от правната норма на чл. 100, ал. 1 т. 1 ЗДП.

-

Това деяние е противоправно – в нарушение на чл. 100, ал.

1 т. 1 ЗДП е нарушен редът на държавно управление относно безопасността на движение при управление на МПС.

-

Деянието с нормата на чл. 183, ал. 1 т. 1 ЗДП е обявено за наказуемо.

-

Деянието е извършено виновно с форма на вина умисъл.

Нарушителят е съзнавал обществено опасния характер на деянието / Знаел е , че управлява МПС, че има покана от контролен орган за представяне на контролен талон / ,предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването им / въпреки, че е съзнавал обективните признаци от състава на нарушението не е изпълнил задълженията си за активно действие, които произтичат от чл. 100, ал.

1 т . 1 ЗДП /.

Следователно жалбоподателят Ж. с деянието си е извършил формално административно нарушение по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗАНН, с което са осъществени всички обективни и субективни признаци от състава на нарушението по чл. 100, ал. 1 т.1 ЗДП.

Задължението да се представи СУМПС в едно с контролен талон при поискване от контролните органи е абсолютно и безусловно.Възражението в жалбата, че проверката на документите е „ полицейски тормоз „ е из цяло неоснователно и не дава основание на жалбоподателя да откаже да ги представи.

По чл. 100, ал. 1 т. 2 ЗДП.

Обстоятелствената част на наказателно постановление, потвърдена в с.з. от доказателствата, установени с доказателствени средства дава основание на съда да приеме, че жалбоподателят Ж. като водач на МПС е управлявал МПС без да представи контролен талон към СУМПС от което следват изводи в няколко насоки :

-

Жалбоподателят Ж. като водач на МПС чрез бездействие е осъществил деяние.

-

Задължението за активно действие произтича от правната норма на чл. 100, ал. 1 т. 2 ЗДП.

-

Това деяние е противоправно – в нарушение на чл. 100, ал.

1 т. 2 ЗДП е нарушен редът на държавно управление относно безопасността на движение при управление на МПС.

-

Деянието с нормата на чл. 183, ал. 1 т. 1 ЗДП е обявено за наказуемо.

-

Деянието е извършено виновно с форма на вина умисъл.

Нарушителят е съзнавал обществено опасния характер на деянието / Знаел е , че управлява МПС, че има покана от контролен орган за представяне на СРМПС / ,предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването им / въпреки, че е съзнавал обективните признаци от състава на нарушението не е изпълнил задълженията си за активно действие, които произтичат от чл. 100, ал.