Определение № 935 от 16.04.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 1574/2023
- Вид
- Определение № 935
- Подписан
- 16.04.2024
- В сила
- 16.04.2024
- Състав
- Евгений Стайков, Мирослава Кацарска, Галина Иванова
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.1, т.1 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.1, т.1 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 628 · Граждански процесуален кодекс
- чл.629 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 629, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.18 · Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС (преработен текст) (Текст от значение за ЕИП.)
- чл.20, б."а" · Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС (преработен текст) (Текст от значение за ЕИП.)
- чл.2, т.12, т.28 · Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС (преработен текст) (Текст от значение за ЕИП.)
- чл.2, т.12, т.28 · Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС (преработен текст) (Текст от значение за ЕИП.)
- чл. 35 · Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС (преработен текст) (Текст от значение за ЕИП.)
- чл. 71 · Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС (преработен текст) (Текст от значение за ЕИП.)
- чл.104а, ал.2, т.5 · Закон за енергетиката
- чл.104а, ал.2, т.5, б. Б · Закон за енергетиката
- чл. 44 · Закон за енергетиката
- чл.44, ал.3 · Закон за енергетиката
- чл.91, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.94а,ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.95а, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.96, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.98а, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.98а, ал.2, т.6 · Закон за енергетиката
- чл.98а, ал.2, т.6, б. Б · Закон за енергетиката
- чл. 183 · Закон за задълженията и договорите
- чл.200 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 935 гр. София, 15.04.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Евгений Стайков
Членове:
Галина Иванова
Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20238002901574 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Морски риболов – Несебър“ ООД чрез процесуалния му пълномощник – адв. В. К. срещу решение № 243/23.06.2023г., постановено по в.т.д. № 89/2023г. на Апелативен съд - Пловдив, с което след частична отмяна на решение №401/02.12.2022г., постановено по т.д. № 745/2021г. по описа на окръжен съд Пловдив, е отхвърлен отрицателния установителен иск по чл.124, ал. 1 от ГПК за недължимост на сумата над 42 411,49лв. до 51 758.72лв., и е потвърдено решението в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен отрицателният установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от „МОРСКИ РИБОЛОВ - НЕСЕБЪР“ ООД срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД за недължимост на сумата от 133 790,54лв., представляващи стойност на допълнително начислена неизмерена, непълно или неточно измерена електроенергия за електромер № 533165 за стопански обект в гр. Несебър, в кв. Запад № 5, представляващ фабрика - цех за замразяване, солозамразяване, съхранение, преработка, консервиране на риба и рибни продукти, електроснабден с ИТН 2730518 и клиентски № 1000130451 за периода 06.05.2021г. - 04.08.2021г. по фактура №8263587650 от 15.09.2021г. и КИ към нея с №8264788839/05.10.2021г.
Касаторът „Морски риболов – Несебър“ ООД поддържа, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Счита, че извършената проверка не е обективна, тъй като е направена в извънработно време и без да е уведомен управителя, обектът не е функционирал и е нямало хора, не са били и органите на МВР. Сочи, че доказателствата са изопачени само и единствено с цел да се узакони 1 начислението на процесната сума. Поддържа, че въпреки направеното във въззивната жалба възражение за необоснованост, апелативният съд не е допуснал поисканата допълнителна СТЕ и по този начин не му е дадена възможност да докаже твърденията си. По изложените подробни доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение и отмяната му.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, както и в самата жалба, касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност, както и че са налице основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:
1. „В кои случаи въззивният съд е длъжен и служебно да назначи исканата от страната експертиза?, който поддържа, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №238/26.03.2018г. по т.д. №367/2017г., 2 т.о., решение №61/02.06.2022г. по гр.д. №1898/2021г. на ВКС, 3 г.о.
2. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения, както и всички събрани доказателства?“, за който също поддържа, че е разрешен в противоречие с т.19 от ТР 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС и с т.2 и т.3 от ТР 1/09.12.2013г. по т.д.№ 1/2013г. на ВКС, както и изброените от него решение № 50/30.03.2022г. по гр.д.№ 2149/2021г. на 4 г.о., решение № 212/01.02.2012г. по т.д.№1106/2010г. и др.
3. „Длъжен ли е въззивният съд да формира вътрешното си убеждение като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила?“, по който според касатора въззивният съд е процедирал в противоречие с практиката на ВКС по решение №75/13.04.2021г. по гр.д.№2206/2020г.,4 г.о., решение №76/08.04.2021г. по гр.д.№2209/2020г. на 4 г.о., решение №77/08.04.2021г. по гр.д.№2862/2020г.,4 г.о.;
4. „Следва ли операторът на мрежата, в случаите на едностранна корекция на сметката на краен клиент, да доказва, че допълнително начислената ел. енергия е била действително потребена, за да претендира заплащането й от крайния клиент и за да се ангажира отговорността му по чл.
183 и чл.200 ЗЗД?“, за който поддържа, че едновременно е решен в противоречие с цитираната практика на ВКС, обективирана в решения №150/26.06.2019г. по гр.д.№4160/2018г.,3 г.о., решение №21/01.03.2017г. по гр.д.№50417/2016г. на ВКС, 1 г.о., решение №60192/20.10.2021г. по гр.д.
№3699/2020г.,4 г.о., решение № 60075/23.06.2021г. по т.д.№1797/2020г. на ВКС, 2 т.о. и др., в които твърди, че се приема, че потребителят дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличие на потребление в действителния му размер за съответния период. Касаторът поддържа и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, посочвайки го като отделен въпрос с номер 2.1 на стр. 9 от изложението с основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, тъй като без доказване на точното потребление, корекционните 2 процедури се превръщат в източник за неоснователно обогатяване.
5. „При ОУИ за недължимост на сума за допълнително начислена ел. енергия, който се явява и ПУИ за ответника – мрежови оператор, как следва да се квалифицират изявленията на ответника – кредитор, че претендира от ищеца заплащането на цена, по-малка от първоначално претендираната такава – като признание на неизгоден факт или признание на иска за недължимост на горницата над сумата, която заявява, че претендира, че му се дължи от ищеца? Какви са правомощията на съда в този случай, може ли съдът да постанови решение по частичното признание на иска – само за сумата, която ответникът заявява, че му се дължи, като продължи производството по искане на страна за останалата спорна сума, която ответникът претендира да му се дължи, а ищецът оспорва? Какъв е размерът на ПУИ на ответника при предявен ОУИ от ищеца за недължимост на определена сума, в случаите на признание от страна на ответника, че претендира от ищеца сума в по-малък размер от първоначално предявената – тази която ответникът –кредитор претендира за дължима, или първоначално предявената от ищеца за недължима и с кой размер на иска съдът е обвързан и дължи произнасяне?“, за които въпроси касаторът е посочил като основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, но цитира приложима според него съдебна практика и счита, че след като ответникът е заявил, че претендира за дължима сумата от 84 340,65 лв., то за горницата над тази сума той прави признание на отрицателния установителен иск, а не признание на неизгодни факти, както е приел въззивният съд.
6. „Следва ли операторът на мрежата в случаите на едностранна корекция на сметката на краен клиент, да доказва действителният размер на закупената ел. енергия за покриване на технологичните разходи, които чрез процедурата за едностранна корекция на сметката претендира за заплащане / възстановяване/ от крайния клиент?“, за който счита, че е налице празнота в правото, която следва да бъде запълнена по пътя на касационния контрол.
7. „Следва ли да се начислява ДДС, подлежи ли на облагане с ДДС и дължи ли се ДДС върху сумата за допълнително начислено количество ел. енергия, след като операторът на мрежата изначално отрича реална доставка на начислените количества ел. енергия до крайния клиент / липсва реална доставка на облагаема с ДДС стока/?“, за който счита, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, като поддържа, че в цитираните от Пловдивски апелативен съд решения не е изследвано в дълбочина, дължи ли се ДДС върху начислените количества неизмерена ел. енергия по ПИКЕЕ.
8. „Какви мрежови компонентни следва да се калкулират при остойностяването на допълнително начисленото количество ел. енергия по реда на чл. 56 ПИКЕЕ?, за който също поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, като сочи, че според него без всякакво основание в стойността на начислената ел. енергия са включени непозволени от чл. 56, ал.3 от ПИКЕЕ ценови компонентни от енергийния микс като задължения към обществото, цена пренос, цена достъп и ДДС, в което счита, че се корени и очевидната неправилност на въззивното решение.
3
9. „Как следва да се категоризират изискванията на чл. 49 и чл. 58 ПИКЕЕ – като абсолютни и императивни, чието нарушение и пропуски води до незаконосъобразност на проверката и резултатите от нея, или като несъществени, чието нарушение може да бъде преодоляно в съдебна фаза, и при такива нарушения по какъв начин следва да бъдат гарантирани правата на потребителите срещу недобросъвестни действия на служителите на мрежовия оператор?“, за който също сочи, че е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК.
Наред с горното касаторът излага подробни доводи за очевидна неправилност на решението по чл. 280, ал.2 ГПК, като изтъква, че корекцията, извършена по начина от въззивния съд, очевидно води до несправедлив резултат. Касаторът твърди, че нормите на чл. 50 и чл. 56 от ПИКЕЕ от 2019г. категорично противоречат на параграфи 10,48,49,65,67,68,76 и 79 от Преамбюла на Директива 2019/944 от 05.06.2019г. относно Общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, на чл. 10, т.1 и т.3, чл.18, чл.20, б.“а“, чл. 31, т.1, чл. 35, чл.59, т.1 б.“й“ на горепосочената директива. Твърди, че на 03.02.2021г. Европейската комисия е образувала наказателна процедура срещу България поради бездействието на държавата да транспонира Директива 2019/944 в определения по чл. 71 от същата срок, изтекъл на 31.12.2020г., поради което всеки гражданин на ЕС може директно да се позове на Директивата. Твърди, че описаните текстове от ПИКЕЕ директно нарушавали правата на потребителите, създавайки им допълнителни парични задължения, без установяване на тяхно противоправно поведение. Счита, че правната уредба по националното ПИКЕЕ позволява кръстосано субсидиране и сместване на дейностите по разпределение с дейностите по доставката, давайки права на оператора на мрежата да извършва корекция, и да претендира заплащането й от клиента, извличайки печалба от продажба на ел. енергия, без да има лиценз за това. Сочи, че изрично в чл. 44, ал. 3 от Закона за енергетиката е предвидена забрана дружеството, което е оператор на мрежата, да извършва други дейности, подлежащи на лицензиране по закона, каквито са търговията и снабдяването с ел. енергия. Позовавайки се на легалните дефиниции на разпределение и доставка, сочи, че разпределението не включва доставката и продажбата, а само транспортирането на ел. енергия до крайните потребители и тази услуга е извън обхвата на издадената лицензия, поради което ответникът като „транспортьор“ на ел. енергия, се явява само нейн приносител, но не и собственик и няма право да претендира заплащане на стойността й. С оглед горното претендира отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по следният въпрос:
„Параграфи 10,48,49,65,67,68,76 и 79 от Преамбюла на Директива 2019/944 от 05.06.2019г. относно Общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, чл.2, т.12, т.28, чл. 10, т.1 и т.3, чл.18, чл.20, б.“а“, чл. 31, т.1, чл. 35, чл.59, т.1 б.“й“ от Директива 2019/944 от 05.06.2019г. относно Общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, допускат ли национална правна уредба, която дава право на оператор на разпределителна система да начислява, фактурира и претендира директно заплащане на неизмерени количества ел. енергия от краен клиент, който получава доставки на ел. енергия от друг 4 доставчик – лицензиран търговец на ел. енергия на либерализиран пазар, когато е констатирана от оператора промяна в схемата на свързване?“.
Ответникът по касационната жалба – „Електроразпределение Юг“ ЕАД е подал отговор от 19.09.2023г., в който оспорва подадената жалба по подробно изложените съображения и претендира да не бъде допускано касационно обжалване на решението, както и отхвърляне на жалбата. Счита и че не са налице предпоставките по чл. 628 и чл.629 от ГПК за отправяне на преюдициално запитване по поставения въпрос, като се позовава и на приложеното към отговора решение на СЕС от 27.04.2023г. по дело С677/21г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:
Разпечатката съдържа 28 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/52923091-430d-404a-8f9c-bc516a53b450