Решение № 1689 от 05.12.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1689 гр. Велико Търново, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ И.А при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ И.А Гражданско дело №

20254110102363 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.

В исковата молба се излагат твърдения, че на 04.11.2024г. ищецът е сключил с ответното дружество Договор за кредит № *** за предоставяне на потребителски кредит, по силата на който е получил кредит в размер на 1300 лева, при срок на кредита 12 месеца (12 погасителни вноски). Според договора бил уговорен ГПР в размер на 56,13 %, ГЛП в размер на 48 % и обща стойност на плащанията – 1662.24 лв. Твърди се, че съгласно чл.10, ал. 1 от договора, при кандидатстването си за кредит ищецът изрично бил заявил желание за бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т. 7.3. от раздел V от Общите условия, като следвало да заплати парична сума за бързото разглеждане на искането за кредит в размер на 522.60лв. Посочената сума била дължима на равни части през периода на договора, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в процесния договор. Наред с това и съгласно ал. 2 на същия член от договора, при кандидатстването си за кредит ищецът изрично бил заявил желание за експресно обслужване по своя кредит при условията на т. 7.4. от раздел V на Общите условия, което обезсилвало действието на чл. 7 от договора, като кредитополучателят следвало да осъществява контакт с дружеството на специалния безплатен телефон ***, на който щял да бъде обслужен приоритетно. За това свое право, ищецът следвало да заплати парична сума за експресно обслужване по кредита в размер на 783.84лв. Тя също била дължима на равни части през периода на договора, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план. По този начин размерът на общо дължимата по кредита сума се равнявал на 2968.68 лева, а месечната вноска била в размер на 247.39 лева.

Ищецът сочи, че сключеният Договор за кредит *** се подчинява на изискванията на ЗПК.

Ищецът претендира, че договорът е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК , като конкретно нарушена била разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - невключването на клаузите предвиждащи заплащането на таксите за бързото разглеждане на искането за кредит и за експресно обслужване на кредита в ГПР. В тази връзка и на основание чл. 19, ал.

1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДП на ЗПК се твърди, че в конкретния случай в договора са посочени процентните стойности на ГПР, но от съдържанието на същия не можело да се направи 1 извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Не било ясно как тези допълнителни разходи за такси за бързото разглеждане на искането за кредит и за експресно обслужване на кредита са се отразили на общия размер на ГПР. Твърди се, че ако към посочените в договора разходи за договорна лихва се прибавят и скритите разходи – допълнителната сума за таксите, то общият размер на ГПР значително щял да надхвърли максимално допустимият размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК – пет пъти размер на законната лихва. Това била недобросъвестна търговска практика, която накърнявала добрите нрави.

Според ищеца грешното посочване на ГПР се приравнявало на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и водело до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. На следващо място се твърди, че начислените в договора такси за бързото разглеждане на искането за кредит и за експресно обслужване на кредита са свързани с усвояване и управляване на кредита и са начислени в противоречие с разпоредбата на чл.

10а, ал. 2 от ЗПК. Това било забранено от закона и представлявало частен случай на противоречие с добрите нрави. Ищецът претендира, че двете такси за бързо разглеждане на искането за кредит и за експресно обслужване на кредита са в нарушение на посочената разпоредба на закона, съответно съставляват разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Страната смята, че посочените такси представляват скрито възнаграждение за кредитора, респ. съставляват разход по кредита и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите, но с уговарянето им по посочения начин е заобиколено правилото на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Ищецът твърди , че с включване на размерите на тези две такси реалният ГПР по заема е в размер на 477.53%, което многократно надхвърля предвидения в разпоредбите на ЗПК размер. Ищецът прави искане да се постанови решение, с което да се прогласи, на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, за процесния договор за кредит. В услие на евентуалност на основание чл. 26, ал.

1 ЗЗД вр. чл. 10а, ал. 2 и чл. 19, ал. 5 ЗПК се прави исконе да се прогласи недействителността на клаузата на чл. 10, ал. 1 от Договор за кредит ***, предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане на на искането за кредит и на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, ал.

2 и чл. 19, ал. 5 ЗПК да се прогласи недействителността на клаузата на чл. 10, ал. 2 от Договор за кредит ***, предвиждаща заплащане на такса за експресно обслужване по кредита. Прави се искане за присъждане на разноски.

Ответникът „Би Енд Джи Кредит“ е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Ответната страна намира твърденията на ищеца за неоснователни. Ответното дружество счита, че е спазило изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , като в договора е наличен посочен ГПР. Допълнителните дейности не се калкулирали в ГПР, като дружеството сочи, че е спазена дефиницията за „общ разход по кредита за потребителя“.

Твърди се, че ищецът сам бил пожелал описаните допълнителни действия по бързо разглеждане на искането за кредит и за експресно обслужване на кредита. Тези услуги не били предпоставка за отпускане на кредита от дружеството. Пакетът от действия присъствал и в СЕФ, като ищецът бил запознат с него. Това водело до извод, че клаузата била уговорена индивидуално. Оспорва се, че действията „бързо разглеждане на кредита“ и „експресно обслужване на кредита“ са свързани с усвояването и управлението на кредита. Първото действие предхождало момента на усвояване на кредита и не било свързано с него, а имало отношение към това дали кредитора ще иска да кредитира клиента или не. Второто действие по „експресно обслужване на кредита“ не било свързано с управлението на кредита по чл.

10, ал. 2 от ЗПК, което имало отношение само към действия , който били извършвани от кредитора, определени и нормирани от него, неизпълнението на които се считало за неизпълнение на договора. Ответната страна прави искане за отхвърляне на претенцията.

Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 04.11.2024г. между ищеца В. И. Н. и ответника „Би Енд Джи Кредит“ООД е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който кредитодателят Би Енд Джи Кредит“ООД предоставя на ищеца кредит в размер на 1300 лв., при лихвен процент 48% и ГПР 56,13%. В чл.10 ал.1 от договора за потребителски кредит е посочено, че при кандидатстването си за кредита кредитоискателят изрично е заявил желание за Бързо 2 разглеждане на искането му за кредит при условията на т.7.3 от раздел V от ОУ, като следва да заплати такса за разглеждане на искането му в размер на 522,60лв., която се заплаща на равни часи към погасителните вноки по кредита, за срока на договора. Съгласно чл.10 ал.2 от договора при кандидатстването си за кредита кредитоискателят изрично е заявил желание за Експресно обслужване по кредита при условията на т.7.4 от раздел V от ОУ , за което да заплати сумата 783,84лв за такса, платима на равни част икъм погасителните вноски по кредита. Общо дължимата сума по кредита е 2968,68лв.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По делото не е спорно, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит ***, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца кредит в размер на 1300 лв., като последният се е задължил да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва за срок дванадесет месеца, на месечни погасителни вноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ответникът кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, съответно – на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, а сключеният между тях договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Твърденията на ищеца за недействителност на процесния договор за кредит поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съдът намира за основателни.

По делото не е спорно, че в процесния договор е предвидено възнаграждение за услуги за Бързо разглеждане на искането за кредит и за Експресно обслужване на кредита.

Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Целта на посочените такси и комисионни е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредита. В тази връзка следва да се отбележи, че законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Съдът намира, че услугите за Бързо разглеждане на искането за кредит и за Експресно обслужване на кредита са свързани именно с усвояването и управлението на кредита, тоест с действия, които са част от дейността на кредитора по предоставяне на кредита. Уговорената цена за тази услуга, от своя страна осигурява на кредитора едно допълнително възнаграждение за 3 предоставяне на заетата сума. Услугата касае действия, свързани с отпускане на кредита, без обаче от съдържанието на договора да става съвсем ясно в какво се изразява приоритетното разглеждане на искането за отпускане на такъв, доколкото не е посочен редовният срок за това. В случая с уговарянето на възнаграждение за тази услуга се въвеждат допълнителни разходи за потребителя, пряко свързани с процесния договор за потребителски кредит, които са част от общия разход по кредита съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и следва да се включат в ГПР. Извод за това, че възнаграждението за допълнителната услуга е като разход по кредита може да се направи и от предвидения ред за неговото изплащане – разсрочено, заедно с погасителните вноски по кредита, независимо от това дали услугите реално са били ползвани от потребителя. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Република България. Предвиденото възнаграждение за допълнителна услуга, безспорно не е включено в посочения в договора ГПР от 56,13%. В случая е видно, че включването му би довело до реално надвишаване на максимално допустимия размер на ГПР. Така, на практика от страна на кредитора е направен опит за заобикаляне на правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а заедно с това са нарушени изискванията на закона за точно, ясно и разбираемо посочване на финансовата тежест на кредита и е ограничена възможността да потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора. Липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР, респ. в общата дължима сума от потребителя, дава основание да се приеме, че в процесния договор не са посочени действителните размери на тези величини, което е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК.