Определение № 1683 от 16.06.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1683 гр. София, 07.06.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20231100601606 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК.

Постъпил е частен протест на прокурор при СРП срещу определение на СРС, НО, 94 състав, по н.о.х.д № 13848/2022 г. от 8.02.2023 г., с което е прекратено съдебното производство, а делото е върнато на СРП за отстраняване на съществени процесуални нарушения, допуснати в досъдебната фаза.

В частния протест се твърди, че определението е неправилно и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че не е верен изводът на съда, че описаните в диспозитива на обвинителния акт думи не се съдържат в обстоятелствената част, както и че по никакъв начин не е нарушено правото на защита на обвиняемия да разбере в какво е обвинен.

По отношение на заключението на съда за нарушените правила на пострадалите прокурорът препраща към помагало, разпространявано от НИП.

Въззивният съд, като прецени изложените в частния протест доводи, съдържанието на атакуваното разпореждане и на постановлението с предложение за освобождаване от наказателна отговорност, намира следното.

Първоинстанционното съдебно производство е образувано въз основа на обвинителен акт, изготвен от прокурор при СРП, с който се повдига обвинение на М.

К. П. по чл. 122, ал. 1 НК. В обстоятелствената част е посочено, че починалият Стоян Панев, роден на 15.04.2021 г., живеел със своята майка М. П. „при лоши битови условия“. На 16.06.21 г. здравословното му състояние се влошило, поради което П. подала сигнал на т. 112. Детето било прегледано от лекар от ЦСМП, който разяснил на обвиняемата, че се налага то да постъпи в болница. Обвиняемата отказала такова действие писмено, а лекарят приел, че не са констатирани основания за принудително хоспитализиране. На следващия ден детето починало от сърдечно-съдова недостатъчност.

След това в обстоятелствената част са изложени твърдения за причинноследствения процес, довел до настъпване на смъртта – наличие на следствена връзка между отказа на майката и настъпилия трагичен резултат, като се изтъква, че хоспитализацията е била необходима, за да се установи диагнозата със съответните изследвания и да се проследи състоянието в динамиката на заболяването.

1

По-нататък са изброени доказателствата, от които се твърди, че се изяснява гореописаната фактическа обстановка, след което се отбелязват фактите с правно значение, в които е посочено, че обвиняемата от 16.06.2021 г. до около 10 ч. на 17.06.2021 г. не е положила адекватни родителски грижи за малолетното си дете, като не обърнала особено внимание на кашлицата на сина и посиняването му и отказала даденото предписание на лекаря за настаняването на детето в болнично заведение, което довело до остра дихателна недостатъчност в резултат на двустранна бронхопневмония. Същото описание на съставомерното поведение на обвиняемата кореспондира на диспозитива на обвинителния акт.

В разпоредителното заседание на 8.02.2023 г. съдът, слез като изследва въпроса за близките на починалото дете, назначава на основание чл. 101, ал. 1 НПК особен представител на малолетните Е.М. П., родена 2015 г., и К.М.П., роден 2017 г. – сестра и брат на С.М.П., след което ги конституира като частни обвинители.

С протестираното определение съдът приема, че в досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права както на обвиняемата, така и пострадалите. Изтъква се, че в досъдебното производство изобщо не е изследван въпросът дали от престъплението има пострадали по смисъла на чл. 74 НК в светлината на тълкувателната практика на ВКС, като за първи път след внасянето на обвинителния акт съдът е установил, че починалото дете има брат и сестра, които са пострадали. Съдът приема, че назначаването на особен представител на пострадалите в разпоредително заседание не санира допуснатото в досъдебното производство съществено нарушение, като се позовава на разпоредбата на чл. 249, ал. 4, т. 2 НПК. Отделно от това съдът приема, че в обстоятелствената част не са изложени никакви фактически твърдения за периода от 16.06.2021 г. до 17.06.2021 г., около 10:00 ч., включително при починалия да е била установена кашлица, да се е променял цветът на кожата му, достигащ до посиняване.

Липсата на такива твърдения е квалифицирано от районния съд като съществено процесуално нарушение. Отбелязва се, че според рамката на обвинението обвиняемата е осъществила веднъж престъплението, като не е изпълнила предписанието на екипа от ЦСМП за настаняване на детето в болница, но и веднъж, като не е обърнала внимание и е неглижирала външните симптоми на влошено здравословно състояние, изразили се в кашлица и в промяна цвета на кожата на детето. Съдът приема, че в обвинителния акт е допусната очевидна фактическа грешка – стр. 3, абзац последен, изречение последно, тъй като е записано, че смъртта на детето е в причинноследствена връзка с непостъпването в болничното заведение „с издаденото направление от личния лекар“, а преди това в обстоятелствената част на обвинителния акт е отразено, че става въпрос за предписание на екип на ЦСМП.

Въззивният съд, след като извърши самостоятелна проверка на материалите по делото, намира, че крайният правен извод на обжалваното разпореждане е законосъобразен.

В процесния случай районният съд правилно е констатирал, че обстоятелствената част съдържа съществена непълнота, тъй като изобщо не е отразено кога е възникнала кашлицата при малолетното починало дете, в кой момент тази кашлица е изисквала адекватни родителски грижи, които не са предприетите от обвиняемата с извиканата спешна медицинска помощ, кога е посиняло детето – преди или след прегледа. Независимо от обобщаването на фактическите съставомерни твърдения в стр. 3, абзац 2 на обстоятелствената част на обвинителния акт, които възпроизвеждат диспозитива му, в съобразителната част липсва хронологически последователно и изчерпателно описание на фактологията на заболяването.

Посоченият недостатък на мотивите на прокурора не позволява да се установи 2 безусловно и еднозначно в кой момент от заболяването на сина й обвиняемата не е положила дължимите родителски грижи. Това се налага и за да бъде изяснен точният смисъл на обвинителната теза, тъй като е маркирано, че по време на прегледа лекарят от екипа на ЦСМП не констатирал основания за принудително хоспитализиране на детето. Изисква се да бъде посочено към този момент ли обвиняемата е извършила деянието, като „отказала даденото предписание“ или след това, доколкото се твърди, че деянието е завършено един ден след медицинския преглед.

Видно от систематиката и съдържанието на отделните алинеи на чл. 246 НПК, правната уредба не допуска обстоятелствената част на обвинителния акт да се изчерпва с преписване на заключителната, т.е. с диспозитива, какъвто е настоящият случай относно изтъкнатите от първия съд обстоятелства, и второ – съдържанието на изискването за посочване на правната квалификация в заключителната част по чл. 246, ал. 3 НПК не е тъждествено на изискването по чл. 246, ал. 2 НПК да се опише престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му.

Поради това въззивният съд намира, че изтъкнатите съображения относно непълнотата на обстоятелствената част на обвинителния акт установяват, че повдигнато окончателното обвинение не отговаря на процесуалния стандарт за формулирането му по чл. 246, ал. 2 НПК, доколкото описанието му не гарантира адекватно правото на защита на обвиняемата.

На следващо място съдът намира за законосъобразно определението на районния съд и относно констатираните нарушения на процесуалните права на пострадалите. Видно е, че разпоредбата на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК възлага на съда в разпоредително заседание да провери дали е допуснато в досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници.

Също толкова безусловно е посочено в чл. 249, ал. 1 и ал. 2 НПК, че съдът прекратява съдебното производство в случаите на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, като връща делото на прокурора, посочвайки допуснатите нарушения. В този смисъл достатъчно основание за прекратяване на съдебното производство е извършената обоснована констатация от първостепенния съд, че в досъдебното производство не е бил изследван въпросът относно това дали от престъплението има пострадали, а такива действително съществуват, поради което и не са били осигурени правата им по чл. 75, ал. 1 НПК, които е недопустимо да бъдат подценявани. Единствената процесуална възможност на пострадалите да влияят върху рамката на предмета на наказателния процес е преди формулиране на окончателното обвинение и решаването на въпросите кои лица да бъдат привлечени към наказателна отговорност да могат да правят до органите на досъдебните производства искания с обосновани предложения в тази насока и да възражения срещу взетите от същите органи решения. Упражняването на тези права се осигурява чрез информирането на пострадалите за хода на наказателното производство в предсъдебната фаза, което би им гарантирало и достъп до друго ефективно правно средство за въздействие върху предмета на наказателния процес – обжалване по реда на чл. 200 НПК пред горестоящата прокуратура на прокурорски постановления, които 3 имат значение както за обхвата на обвинението, така и за кръга на привлечените обвиняеми, включително с формулиране на обосновани искания за разширяване или стесняване на този кръг. В практиката на ЕСПЧ (например – решенията по делата Ангелова срещу България, Великова срещу България, Начова срещу България, Йотова срещу България) трайно е утвърден стандартът, че държавата следва да гарантира на пострадалите от престъпления правото на обективно, всестранно и пълно разследване и преследване на извършителя. Поради това, като установи, че на пострадалите в разглеждания случай не е било осигурено правото им на информация, на искания, бележки и възражения и на обжалване на актовете на органите на досъдебното производство, въззивният съд на свой ред след първоинстанционния съд прие, че процесуалните права на пострадалите са съществено нарушени и този порок може да бъде отстранен единствено с прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

След цялостна проверка на протестираното определение въззивният съд намира, че то е законосъобразно, тъй като съдебното производство законосъобразно е било прекратено от районния съд, поради което за СРП възниква задължението да извърши съответните процесуални действия в изпълнение на конкретизираните указания за осигуряване на пострадалите на възможности за упражняване на процесуалните им права по чл. 75, ал. 1 НПК, както и за изготвяне на нов обвинителен акт.

Така мотивиран Софийският градски съд, ІІІ въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на СРС, НО, 4 състав, по н.о.х.д № 13848/2022 г. от 8.02.2023 г., за прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото на СРП за отстраняване на процесуални нарушения.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4