Решение № 80 от 30.06.2020, Окръжен съд - Търговище

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 30.06.2020 г. гр.Търговище

В ИМЕТО НА НАРОДА

ТЪРГОВИЩКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ състав На първи юни 2020 година

В публичното съдебно заседание в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

Секретар Станка Желева разгледа докладваното от Председателя

В.гр.дело № 85 по описа на съда за

2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „БЕСТ ФАЙНЕНС“, ООД ЕИК *********, гр.София, чрез пълномощник адв.М.С. от САК, съдебен адрес ***, офис 4, против решение № 742/16.12.2019г., постановено по гр.д.№ 1357/2019 г. по описа на PC–Търговище.

С обжалваното решение са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от „Б.Ф.“ ООД, ЕИК *********, седалище ***, представлявано от П.Д.и М.В-Д., действащи чрез пълномощник адв. М.С., САК, съдебен адрес ***, офис 4, против В.Г.В., ЕГН ********** ***, установителени искове за съществуване на вземания за сумата от 1 200 лв., представляваща главница по Договор за кредит „BestCredit на вноски“ № 3000739 от 25.09.2018 година, за сумата от 148.40 лв. договорна лихва за периода от 20.06.2018г. до 20.07.2018г., за сумата от 1 176 лв. неустойка за неосигурен поръчител, за сумата от 36.74 лв. наказателна лихва за периода от 20.07.2018г. до 22.04.2019г., както и за сумата от 1 430 лв. разходи за събиране на вземането, претендирани като изискуеми на краен падеж-09.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.05.2019 г., за които суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение № 504/21.05.2019г., постановена по ч.гр.д.№876/2019г. по описа на РСТ, като неоснователни, на осн. чл.422,ал.1 вр. чл. 415,ал.1 от ГПК вр. чл. 6 от ЗПФУР вр. чл. 9 от ЗПК. Присъдени са разноски в полза на ответницата в размер на 500лв.

С оплаквания за допуснати нарушения на процесуални правила, необоснованост и незаконосъобразност, въззивникът моли решението да бъде отменено и предявените от него искове да бъдат уважени.

Претендира разноски.

На първо място счита, че в противоречие с разпоредбата на чл. 238 от ГПК, съдът не е постановил неприсъствено решение, макар да са били налице всички предпоставки за това и ищецът да е направил такова искане; разгледал е и се е произнесъл по възражения на ответника, макар в срока по чл. 131 отговор да не е представен и е настъпила преклузията по чл. 133 ГПК. На следващо място се излагат подробни съображения за необоснованост на доводите на съда за недължимост на сумите – главница и акцесорни вземания. С доводи, че са нарушени процесуални правила и неправилно съдът не е указал на ищеца за кои факти следва да сочи доказателства и не е отделил спорното от безспорното, на осн.чл. 266 ал. 3 от ГПК е направил доказателствени искания за назначаване на съдебно счетоводна експертиза със задачи, поставени в исковата молба. При извод на съда, че е налице оспорване от ответницата на получаване на сумите по заема, се прави искане по чл. 192 ГПК. С определението по чл. 267 ГПК съдът е оставил доказателствените искания без уважение по съображения, че първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест и е указал на ищеца подлежащите в негова тежест на доказване факти и обстоятелства; допуснал е по искане на ищеца съдебно-икономическа експертиза, като поради невнасяне на депозит от страна на ищеца за назначената експертиза, в проведеното о.с.з., на което ищецът не е изпратил представител, съдът е отменил своето определение за назначаване на СИЕ.

В срока по чл. 263 ГПК писмен отговор от насрещната страна не е постъпил.

В с.з. процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата.

Ответникът не изпраща представител.

След проверка по реда на чл. 269-272 от ГПК, въззивният съд намира следното:

Въззивната жалба е допустима.

Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО

ОСНОВАТЕЛНА.

Решението е валидно и допустимо.

Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 1357/2019 г. на РСТ ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, което е било уважено и съдът е издал заповед за изпълнение за сумата 1200 лв., представляваща главница по Договор за кредит „BestCredit на вноски“ №

3000739 от 25.09.2018 г., за сумата от 148.40 лв. - договорна лихва за периода от 20.06.2018 г. до 20.07.2018 г., за сумата от 1 176 лв. - неустойка за неосигурен поръчител, за сумата от 36.74 лв. - наказателна лихва за периода от 20.07.2018 г. до 22.04.2019 г., както и за сумата от 1 430 лв.- разходи за събиране на вземането, претендирани като изискуеми на краен падеж - 09.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.05.2019 г., присъдил е и разноски в заповедното производство. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в срока по чл. 414 от ГПК е депозирал възражение, че „не дължи сумите, посочени като лихва, неустойка, наказателна лихва, разходи за събиране, ведно със законната лихва върху главницата от 20.05.2019г., както и сумата от 369.69 адвокатско възнаграждение“. В указания от заповедния съд срок ищецът е предявил иск за установяване на вземането си на осн. чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, което определя неговия правен интерес и допустимост на иска.

Основният спорен въпрос по делото се свежда до наличието на сключен между страните договор за кредит по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) и неговата не/действителност.

Предявените искове намират своето правно основание в разпоредбите на чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК чл. 79,ал.1 от ЗЗД вр. чл. 6 от ЗПФУР вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в исковата си молба, че на 25.09.2019 г. е сключил с ответницата Договор за кредит „BestCredit на вноски“

№ 3000739, сключен от разстояние по правилата на ЗПФУР, по силата на който й е предоставил заем от 1 200 лв., а с Анекс към договора от 25.09.2018 г. страните уговорили, че с част от заемната сума в размер на 697,62 лв. кредитополучателят ще погаси предходно свое задължение към кредитодателя по договор за кредит № 3000561/16.08.2018г. Посочва, че сключването на договора се е извършило на база предоставената от ищеца информация в уеб сайт www.bestfinance.bg., където били публикувани условията за предоставяне на кредита, като договорът се счита сключен след изпращане на посоченото съгласие от кредитополучателя, което съгласие се счита и за потвърждаване на желанието му за незабавно превеждане на заемната сума по банковата му сметка или за теглене на каса в системата на Easy Pay. В случая ищецът твърди, че ответницата е кандидатствала за получаване на кредит на 24.09.2018 г., чрез сайта на дружеството на https://bestcredit.bg, като е извършила регистрацията си от IP 109.160.80.23 с е-мейл ************@***.**. Съгласно ОУ, след попълване на заявката за кандидатстване, клиентът получава ПИН код под формата на СМС на посочения от него телефонен номер и потвърждава заявката си, като въвежда ПИН кода на заявката си и след това следва да натисне бутон „потвърди“, с което попълнената заявка се изпраща за разглеждане. Твърди се, че въз основа на заявката на ответницата, ищецът й изпратил съобщение на посочената от нея ел.поща за потвърждение на договора, приложен е Стандартен европейски формуляр и ОУ на 25.09.2018 г. За да подпише договора ответницата е следвало да натисне посочения в електронното съобщение или СМС линк, като след това въведе избраната от нея парола за достъп, представляваща електронен подпис на потребителя. С въвеждането на паролата, потребителят изразява своето съгласие за сключването на договора при посочените в него условия. Твърди още, че на ответницата е изпратен СМС за потвърждение на посочения от нея телефонен номер **********, същата е потвърдила на 25.09.2018г. сключването на договора за кредит в размер на 1 200 лв., като била получила останалата част от заемната сума (след погасяването на предходния кредит) лично, на 25.09.2018 г., на каса на Easy Pay. Излага, че съгл. условията на договора за кредит, предоставената сума следвало да се върне на 14 равни двуседмични вноски, съобр. погасителния план към договора, с последна падежна дата 09.04.2019 г., като общата дължима сума е била 1348,48 лв., от която 1200 лв. главница и договорна лихва в размер на 148,48 лв. за срока на кредита. Уговорено е при неизпълнение на задължението на кредитополучателя да осигури поръчител, отговарящ на условията по чл. 3 от договора, същият ще дължи на кредитора неустойка, при което общата дължима сума по кредита ще възлиза на 2 524,48 лв., като сумата на неустойката се изчислява за всеки необезпечен период от договора в размер на по 84 лв., в размер на 0,5% дневно върху усвоената сума за всеки ден, в който кредитът е необезпечен, а в случая, доколкото ответницата не е извършвала плащания по договора, то е начислена цялата дължима неустойка за целия период на договора. Сочи също, че именно поради неизпълнението на задълженията на ответницата, с настъпването на крайния падеж - 09.04.2019 г. ответницата е изпаднала в забава, поради което освен уговорената в чл. 10.3 от ОУ лихва за забава, е предвидено и същата да поеме разходите за извънсъдебно събиране на вземането, което в случая е възложено на колектор по силата на договор за събиране на просрочени задължения, договореното възнаграждение по който в размер на 1430 лв. било заплатено от ищеца, поради което и тази сума се претендират за плащане от ответницата. Претендира законната лихва и разноските в заповедното и в настоящото производство.

В съдебно заседание пред РСТ ищецът не се е представлявал. Постъпила е писмена молба от процесуалния му представител, с искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, предявените искове се поддържат и се иска уважаването им изцяло, претендират се разноски; направено е искане за постановяване на неприсъствено решение против ответницата по реда на чл. 238 ГПК, с оглед липсата на депозиран писмен отговор, като е направено възражение съдът да не взема предвид евентуални искания на ответницата, в случай, че такива се изложат от нея в съдебно заседание – като преклудирани.

В о.с.з. процесуалният представител на ответницата е оспорил иска, с възражения за недействителност на договора, с доводи че „претендираните разходи за събиране на претендираните суми и неустойката за неосигурен поръчител не са включени в годишния процент на разходите“, а в същото мвреме оскъпяват кредита; оспорена е „договорната лихва, дължимата неустойка и посочените разходи, като противоречащи на закона и потребителското законодателство“. Ответницата не оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка, релевираните факти и обстоятелства, сключването на договора, анекса към него, получаването на сумата.

Съдът намира за неоснователно оплакването в жалбата, че в нарушение на процесуални правила първоинстанционият съд е оставил без уважение искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 238 от ГПК.

В разпоредбите на чл. 238-239 ГПК законодателят е разписал ясни и точни правила какви са изискуемите в условията на кумулативност предпоставки за постановяване на неприсъствено решение. При липсата на която и да е от тях – не може да бъде постановено неприсъствено решение. В случая след като ответникът се е явил в първото заседание по делото, независимо дали е представил в срок отговор на исковата молба или не - само фактът на явяването му в с.з. е достатъчен за невъзможността да бъде приложен института на неприсъственото решение. Законодателят не е въвел изискване за лично явяване на ответника, поради което и представляването на ответницата от упълномощения от нея процесуален представител – адв. В., явила се в о.с.з. пред РСТ, законосъобразно е зачетено от първоинстанционния съд за явяване по смисъла на чл. 238 ал. 1 предл. 2-ро. от ГПК, поради което и не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, обусловило постановяването на определение за отхвърляне на това искане и продължаване разглеждане на делото.

От представените по делото доказателства, предвид и заявленията и възраженията на страните, се установява, че на 25.09.2018 г. между тях е сключен договор от разстояние по правилата на ЗПФУР, по силата на който страните са уговорили предоставяне на кредит в размер на 1200 лв., с част от който (съгласно подписан от същата дата Анекс към договора от 25.09.18 г.) се погасява предходен дълг на ответницата по Договор от 16.08.2018г. - в размер на 697,62 лв.