Определение № 1037 от 20.11.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1037 гр. Габрово, 20.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. Атанасов като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500656 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 вр. с чл.413 ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения" срещу разпореждане № 2967 от 6.10.2025г..постановено от PC Габрово по ч.гр.д. № 2778/2025 г.

Твърди се, че поради неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 411 ГПК, първоинстанционният съд стигнал до неправилен извод, че са налице пречките по чл. 411 ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на всички суми, предмет на задължението.

Предвидената такса за експресно разглеждане на документи представлявала услуга, която по естеството си била свързана с договора за кредит и се предлагала по повод на същия,била свързана с неговото сключване, а не с неговото усвояване и управление, като нямала пряко отношение към съществените престации и не била свързана с предмета на договора, както неправилно е посочил съдът.

Цитира се съдебна практика в подкрепа на това възражение.

По отношение неустойката за неизпълнение на договорно задължение жалбоподателят счита, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК не намирала приложение и не било налице нарушение на нейните изисквания. Претендираната неустойка за неизпълнение касаела едно допълнително задължение за предоставяне на обезпечение като поради 1 неизпълнение същата била начислена. Неправилното изчисляване на годишния процент на разходите по кредита, чрез невключване в неговото процентно изражение на задължение, което е установено в глобален размер чрез посочване на неговата стойност, не водело до недействителност на договора за кредит, поради което не следвало да се прилага санкцията, установена в разпоредбата на чл. 22 ЗПК. В случаите, в които годишният процент на разходите надвишава установения в закона максимум по чл. 19, ал.

4 ЗПК, приложение намирала специалната разпоредба на чл. 19, ал. 5 ЗПК, установяваща, че санкция за неспазване на посоченото изискване, е недействителност на съответната клауза от договора.В този смисъл се цитира решение № 1847 от 05.06.2020г. по гр.д. № 16693/2019г. по описа на PC Пловдив. Дори и да се приеме, че уговорените клаузи водят до недействителност на процесния договор,следвало да се има предвид, че последиците от прогласяване на договора за потребителски кредит за нищожен, се свеждали до връщане на полученото по договора, каквато била и трайно установената съдебната практика. С оглед на факта, че заповедния съд приел, че процесния договор за потребителски кредит е недействителен, следвало, на осн. чл. 23 ЗПК. да определи размера на чистата стойност на кредита и за тази стойност да се издаде заповед за изпълнение.За определяне на чистата стойност на кредита, като се вземат предвид извършените от длъжника погасителни плащания, жалбоподателят не получил указания от съда за уточняване на претенцията.

Иска се на основание чл. 413, ал. 2, вр. с чл. 278, ал. 2 от ГПК да бъде отменено обжалваното разпореждане като неправилно и вместо него да се издаде заповед за изпълнение на осн. чл. 410 ГПК по подаденото заявление от „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД за претендираните суми.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, приема следното:

Жалбата е подадена в срок от имащо право на жалба лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението по чл. 410 от ГПК, депозирано от „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, против Ф. Ф. А. за сумата от 1265.73 лева 2 главница, ведно със законната лихва считано от 6.10.2025г. до изплащане на вземането, сумата 319.11 лева договорна лихва за времето от 4.01.2024 г. до 13.02.2025 г., 48.07 лв. мораторна лихва от 14.02. до 6.10.2025 г. и разноските за заповедното производство на осн. чл. 411 ал.2 т.2 и т.3 от ГПК.

За да отхвърли заявлението, съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК доколкото в кредитния потребителски договор няма нито ясно разписани допускания, нито методика на формиране на ГПР, досежно компонентите му, както изисква чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Допусканията, при които е изчислен ГПР са само формално изброени, а методиката на формирането му и вземащите участие в нея елементи не са посочени.Посочената в договора такса за експресно разглеждане не е допълнителна услуга по смисъла на чл.10а ЗПК, поради което го заобикаля и е нищожна, съгласно чл.21 ал.1 ЗПК. Уговарянето на неустойка, дължима не при забава, а при неизпълнение задължение за предоставяне на обезпечение цели допълнително оскъпяване на задължението, поради което също е нищожна, тъй като цели заобикалянето на чл.19 ал.4 ЗПК.

Въззивният съд изцяло споделя направените изводи от първоистепенния съд.

В допълнение по възраженията на жалбоподателя, въззивният съд намира следното:

Приложение към процесното правоотношение, съгласно изложените факти и обстоятелства от заявителя, намират разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Възможността кредиторът да въвежда такси, в случая „такса експерсно разглеждане на документи“ извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгл. чл. 10а, ал. 2 ЗПК да се изискват такси и комисиони за действия, свързани с управлението и усвояването на кредита.

В този смисъл е неоснователно оплакването в жалбата, че този вид такса не бил свързан с управление и усвояване на кредита, а с неговото сключване.

Ако таксата стои вън от договора и няма връзка с неговото управление, тогава не е следвало нейният размер да бъде включен в текста на договора и в дължимата сума, като месечна вноска, която потребителят следва да заплати по силата на този договор.

3

Договорената неустойка цели да се заобиколи забраната на чл. 143 т. 3 от ЗЗП, тъй като със задължението за представяне на обезпечение следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение.Това налага извод, че неустойката излиза извън присъщите по закон функции, както и е сключена в условията на неравноправност по смисъла на ЗЗП, което я прави нищожна поради противоречие на повелителни норми на закона – чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и на добрите нрави по смисъла на чл.

26, ал. 1 от ЗЗД. С уговаряне на таксата и неустойката, на практика се постига заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК.

Дължимата главница по кредита от 1300 лв., нараства повече от двойно с прибавянето на посочената неустойка и такса за експресно разглеждане на искането за кредит, при което разходите по договора надхвърлят пределния ГПР, определен в чл. 19, ал. 4 ЗПК от 50%.

Това обстоятелство, съгласно чл.22 ЗПК, прави целия договор недействителен, като се дължи само чистата стойност на кредита.

Със заявлението е претендирана главница в размер на 1 235.73 лв., при кредит в размер на 1300 лв., но не е посочено какви суми за погасяване на заема е платил длъжника за да може да бъде изчислена дължимата чиста стойност на кредита. Това не може да бъде направено и от настоящата инстанция, тъй като и във въззивната жалба не е посочен размера на извършените от длъжника погасителни плащания.

Имайки предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а жалбата отхвърлена, като неоснователна.

На основание изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2967/6.10.2025 г., постановено по гр.д. № 2778/2025 г. по описа на Районен съд Габрово.

Определението не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1037 гр. Габрово, 20.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. Атанасов като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500656 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 вр. с чл.413 ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения" срещу разпореждане № 2967 от 6.10.2025г..постановено от PC Габрово по ч.гр.д. № 2778/2025 г.

Твърди се, че поради неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 411 ГПК, първоинстанционният съд стигнал до неправилен извод, че са налице пречките по чл. 411 ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на всички суми, предмет на задължението.

Предвидената такса за експресно разглеждане на документи представлявала услуга, която по естеството си била свързана с договора за кредит и се предлагала по повод на същия,била свързана с неговото сключване, а не с неговото усвояване и управление, като нямала пряко отношение към съществените престации и не била свързана с предмета на договора, както неправилно е посочил съдът.

Цитира се съдебна практика в подкрепа на това възражение.

По отношение неустойката за неизпълнение на договорно задължение жалбоподателят счита, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК не намирала приложение и не било налице нарушение на нейните изисквания. Претендираната неустойка за неизпълнение касаела едно допълнително задължение за предоставяне на обезпечение като поради 1 неизпълнение същата била начислена. Неправилното изчисляване на годишния процент на разходите по кредита, чрез невключване в неговото процентно изражение на задължение, което е установено в глобален размер чрез посочване на неговата стойност, не водело до недействителност на договора за кредит, поради което не следвало да се прилага санкцията, установена в разпоредбата на чл. 22 ЗПК. В случаите, в които годишният процент на разходите надвишава установения в закона максимум по чл. 19, ал.

4 ЗПК, приложение намирала специалната разпоредба на чл. 19, ал. 5 ЗПК, установяваща, че санкция за неспазване на посоченото изискване, е недействителност на съответната клауза от договора.В този смисъл се цитира решение № 1847 от 05.06.2020г. по гр.д. № 16693/2019г. по описа на PC Пловдив. Дори и да се приеме, че уговорените клаузи водят до недействителност на процесния договор,следвало да се има предвид, че последиците от прогласяване на договора за потребителски кредит за нищожен, се свеждали до връщане на полученото по договора, каквато била и трайно установената съдебната практика. С оглед на факта, че заповедния съд приел, че процесния договор за потребителски кредит е недействителен, следвало, на осн. чл. 23 ЗПК. да определи размера на чистата стойност на кредита и за тази стойност да се издаде заповед за изпълнение.За определяне на чистата стойност на кредита, като се вземат предвид извършените от длъжника погасителни плащания, жалбоподателят не получил указания от съда за уточняване на претенцията.

Иска се на основание чл. 413, ал. 2, вр. с чл. 278, ал. 2 от ГПК да бъде отменено обжалваното разпореждане като неправилно и вместо него да се издаде заповед за изпълнение на осн. чл. 410 ГПК по подаденото заявление от „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД за претендираните суми.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, приема следното:

Жалбата е подадена в срок от имащо право на жалба лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.