Определение № 14456 от 20.09.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14456 гр. София, 19.09.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20241100506470 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано е 1./ по въззивна жалба на „Първа инвестиционна банка“ /„ПИБ“/ АД срещу решение № 4157 от 08.03.2024 г., постановено по гр. д. № 20409/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 32- ри с- в, с което „ПИБ“ АД е осъдена да заплати на Б. И. И. сумата от 4 000 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 19.04.2023 г. до плащане на вземането – блокирана без основание по банкова сметка с IBAN ****, открита във връзка с договор за откриване на разплащателна сметка, сключен между ищеца и ответника; 2./ по въззивна жалба /наименувана частна жалба/ на Б. И. И. срещу решение № 7683 от 26.04.2023 г., постановено по гр. д. № 20409/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 32- ри с- в, с което е отхвърлена молба, подадена от Б. И. И., за допълване на съдебно решение № 4157/08.03.2024 г. по гр. д. № 20409/2023 г. по описа на СРС, 32- ри с- в; 3./ по частна жалба на „ПИБ“ АД срещу определение от 13.02.2024 г., постановено по гр. д. 20409/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 32- ри с- в, с което е наложена глоба на юрк. П., и 4./ по частна жалба на Б. И. И. срещу определение № 18015 от 26.04.2024 г., постановено по гр. д. № 20409/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 32ри с- в, с което е оставено без уважение искането на Б. И. И. за изменение на решението в частта на разноските.

При извършената служебна проверка се установи, че първоинстанционният съд не е извършил дължимата проверка за редовност и не е администрирал надлежно постъпилите въззивни жалби, поради което се налага извод, че въззивното производство е преждевременно образувано. Съображенията за това са следните:

1. По въззивната жалба на „Първа инвестиционна банка“ /„ПИБ“/ АД срещу решение № 4157 от 08.03.2024 г., постановено по гр. д. № 20409/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 32- ри с- в:

1

Съдът констатира, че в същата се съдържат доводи за допуснати очевидни фактически грешки в диспозитива на постановеното решение, по която СРС не се е произнесъл. Компетентен да се произнесе по така заявеното и поддържано искане от страна на жалбоподателя е първоинстанционният съд. Ето защо, след връщане на делото в СРС съдът следва да извърши преценка дали е налице необходимост от провеждане на процедура по отстраняване на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото съдебно решение № 4157/08.03.2024 г.

2. По въззивна жалба /наименувана частна жалба/ на Б. И. И. срещу решение № 7683 от 26.04.2023 г., постановено по гр. д. № 20409/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 32- ри с- в:

По делото след депозиране на молба с вх. № 113771/05.04.2024 г. е проведено производство по реда на чл. 250 ГПК, завършило с постановяване на решение № 7683 от 26.04.2023 г. Срещу същото е подадена процесната „частна жалба“.

С оглед разпоредбите на чл. 250, ал. 1 и 3 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото и искане, като съдът се произнася с допълнително решение, което подлежи на обжалване по общия ред.

Логическото тълкуване на посочените норми налага категоричния извод, че под „обжалване по общия ред“ следва да се разбира редът, по който се обжалва актът, във връзка с който е допълнителното произнасяне. Доколкото допълнителното решение се наслагва покрай първоначалното и се ползва със същите правни последици, то еднакъв следва да бъде и редът за обжалването на тези два акта, т. е. ако първоначалният акт подлежи на въззивно обжалване с въззивна жалба, то и редът за обжалване на допълнителния акт е същият. Ето защо, в случая подадената „частна жалба“ следва да бъде квалифицирана като въззивна такава и към същата следва да се прилагат изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Според чл. 18 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК за обжалване пред въззивна инстанция и по молба за отмяна се събира такса в размер 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес. Следователно в случая държавната такса, която следва да бъде събрана по подадената въззивна жалба от Б. И. срещу решение № 7683 от 26.04.2023 г., е в размер на 25 лв., а не на 15 лв., колкото е внесъл жалбоподателят, видно от представения документ по делото.

Предвид изложеното след връщане на делото първоинстанционният съд следва да администрира обсъжданата въззивна жалба, като укаже на Б. И. да представи доказателства за довнасяне на държавна такса в размер на 10 лв.

Отделно от това, доколкото се касае за въззивна жалба, на основание чл. 263, ал. 1 ГПК препис от същата следва да бъде връчен на насрещната страна с указания, че същата може да подаде отговор в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

3. По частна жалба на „ПИБ“ АД срещу определение от 13.02.2024 г., постановено по гр. д. 20409/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 32- ри с- в, с което е наложена глоба 2 на юрк. П.:

Съгласно разпоредбите на чл. 92 ГПК определенията, с които се налага глоба по чл.

91 ГПК не подлежат на пряко обжалване пред горната инстанция. Срещу тях, първо, следва да се подаде молба за отмяна до съда, който е наложил глобата. Молбата се разглежда в закрито заседание. Съгласно чл. 92, ал. 2 ГПК именно определението, с което се извършва произнасяне по тази молба, подлежи на обжалване.

Ето защо, подадената „частна жалба“ има характер на молба за отмяна на глобата и именно първоинстанционният съд е компетентен да се произнесе по нея. Поради това след връщане на делото именно СРС следва да извърши преценка дали същата е допустима като подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при положителен отговор да се произнесе по нейната основателност.

4. По частна жалба на Б. И. И. срещу определение № 18015 от 26.04.2024 г., постановено по гр. д. № 20409/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 32- ри с- в:

При подадена въззивна жалба, респ. въззивни жалби, какъвто е процесният случай, се поставя във висящност и въпросът за дължимите от страните съдебноделоводни разноски, които се определят по правилата на чл.78 ГПК. Следователно, за да се извърши преценка кой и в какъв размер дължи заплащане на разноските, съдът, първо трябва да се произнесе по основателността на иска, т. е. да разгледа въззивната жалба. Само ако производството по нея бъде прекратено, както и при липса на въззивна жалба при допустимо по закон въззивно обжалване, е мислимо произнасяне само по частната жалба срещу определението по чл.

248 ГПК. Спорът за разноските следва да бъде разрешен при произнасяне на въззивната инстанция по съществото на спора, поради което въззивна жалба и въззивната частна жалба трябва да се разгледат в едно съдебно производство. Предвид възприетия от настоящата инстанция извод, а именно че въззивното производство е преждевременно образувано, то и произнасянето му по така подадената частна жалба срещу определението на първоинстанционния съд по чл. 248 ГПК следва да се отложи до отстраняване на констатираните нередовности.

Предвид разпоредбата на чл. 262, ал. 2 ГПК първоначалната проверка за допустимост и редовност, както и администрирането на въззивните жалби, респ. частните жалби, следва да бъде осъществена от първоинстанционния съд в изпълнение на правомощията му. Ето защо предвид всичко изложеното тук, делото следва да се върне на СРС за осъществяване на посочените в настоящото определение процесуални действия, като след отстраняване на констатираните нередовности, делото следва да бъде изпратено на въззивния съд за разглеждане на депозираните жалби.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по производството по в. гр. д. № 6470 по описа за 2024 г. на СГС, ГО, II „Ж“ въззивен състав като преждевременно образувано.

3

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за изпълнение на указанията, дадени с мотивите на настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4