Решение № 52 от 04.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. София, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Станимира И. Въззивно гражданско дело № 20221100511626 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 8496/25.07.2022г. поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 9966/12.09.2022г. по гр.д. № 7028 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 32-ри състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 432 от ТЗ вр. с с чл. 79 от ЗЗД че С. Д. Н., ЕГН ********** дължи на „К.И.”ООД, ЕИК 1******* заплащане на сумата от 1146,06лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 03.11.2021 г., до изплащането й, представляващи неплатена главница по договор за потребителски кредит

„Екстра”

№102146/22.05.2020г.; сумата от 139,11лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 23.08.2020г. до 02.11.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 63005/2021г по описа за 2017г. на Софийски районен съд, като С. Д. Н., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „К.И.”ООД, ЕИК 1******* на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 483,60лв. по заповедно и по исково дело, като неоснователни са отхвърлени исковете за горницата над 1146,06лв. до 1666,66лв. и за горница 1 над 139,11лв. до 202,23лв., като „К.И.”ООД, ЕИК 1******* е осъдено да заплати на адв. К.Б. на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение от 201,98лв.

С Определение № 23287/12.09.2022г. по гр.д. № 7028/2022г. на СРС, 32ри състав са отхвърлени молбите на страните по чл. 248 от ГПК .

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 170754/16.08.2022г. по входящия регистър на СРС от ответника по исковете С. Д. Н., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени . Изложил е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че своевременно бил оспорил сключването на договора за кредит, но ответникът не доказал сключването му, неясно било защо районният съд приел за установено съществуването на правоотношението по този договор Получаването на сумата от 2000лв. не доказвала това правоотношение Дори да се приемело, че такъв договор е сключен, той бил недействителен.

Правилно било прието от районния съд, че клаузата за възнаградителна лихва от 36% е нищожна, че таксата Гарант следвало да се включи в ГПР, и че ако е била включена значително щял да се надвиши размер на разходите и то над допустимия по ЗПотрКр. Така било установено по делото че договорът е нищожен, неправилно били присъдени главница и лихва за забава Иск бил предявен на договорно основание и не можело да се уважи на основание на чл. 23 от ЗПотр, която уреждала хипотеза на неоснователно обогатяване.

Претендирал е разноски. Процесуалният му представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Въззиваемият- ищец К.И.”ООД, ЕИК 1******* в предоставения срок е оспорил жалбата. Посочил е, че решението в обжалваната част е правилно.

Договорът бил сключен по електронен път, сумата била предоставена, нямало друго основание за същото освен сключения договор Претендирало е разноски.

Срещу така постановеното определение са депозирани:

1.частна жалба вх. № 198402/23.09.2022г. по регистъра на СРС от К.И.”ООД, ЕИК 1******* в частта, в която молбата му по чл. 248 от ГПК е отхвърлена . Посочило е, че не било доказано основание да се претендира от адвБ. възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАдв. Своевременно направил 2 възражение за прекомерност на претендираното, делото не се отличавало със сложност, а и фактите на които основавал исковете били идентични и нямало основание по всеки иск да се определя отделно възнаграждение.

Ответникът по частната жалба – адв. КК.Б. като пълномощник на ответника по исковете е оспорила жалбата. Посочила е, че нямало основание да се намалява присъденото от СРС възнаграждение. Не следвало до доказва наличието на основание за предоставяне на безплатна правна помощ, определеното от СРС не надхвърляло дължимото.

2.частна жалба вх. № 200544/27.09.2022г. по регистъра на СРС депозирана от адв. М.Л. Л. като пълномощник на С. Н. в заповедното дело в частта с която е отхвърлено искането му за присъждане на възнаграждение за оказаната й безплатна правна помощ в хода на заповедното дело. Посочил е, че такова му се дължи, оказал бил правна помощ в заповедното дело, същата била безплатна и доказателство за същото своевременно представил.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 25718/11.02.2022г. на „ К.И.”ООД, ЕИК 1*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, вх. ******* и съдебен адрес: адв. Р. Д., гр. София, бул. „*******, вх. ******* срещу С. Д. Н., ЕГН ********** с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от от Закона за потребителския кредит вр. с чл. 6 от ЗПФУР вр. с чл. 79 и от ЗЗД , да признае за установено, че С. Д. Н., ЕГН ********** дължи на „К.И.”ООД, ЕИК 1******* заплащане на сумата от 1666,66лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 03.11.2021 г., до изплащането й, представляващи неплатена главница по договор за потребителски кредит „Екстра” №102146/22.05.2020г.; сумата от 202,23лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 23.08.2020г. до 02.11.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 63005/2021г по описа за 2017г. на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответникът кандидатствал за кредит чрез интернет - сайт на ищеца , предоставил личните си данни като попълнил заявка при условията на финансова услуга от разстояние, по тази заявка служител на ищеца се свързал с ответника по телефона, ответникът 3 потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието да получи кредит от 2000лв., по ел.поща му били изпратени електронен формат на договора и с избиране на изпратения му линк ответникът потвърдил сключването на договор за потребителски кредит „Екстра” № 102146/22.05.2020г и желание сумата да му се плати чрез „Изипей”АД срещу представяне на лична карта. Ответникът избрал за обезпечаване на задълженията гаранция да предостави от Б. Корп”ООД , с което дружество ищецът имал договор, като с чл. 4 от договора се съгласил да плати такса за същото в размер на добавени към месечната му вноска суми.

Преддоговорната информация по ЗПК и ОУ били предоставени на ответника по електронна поща. Задълженията по кредита били за общо 3728лв., които следвало да плати на 12 месечни вноски, платени били само първите две вноски. Дължало се обезщетение за забава в размер на законната лихва Оспорил е поради прекомерност претенцията за заплащане на възнаграждение за адвокат на насрещната страна.

Ответникът С. Д. Н., ЕГН ********** в предоставения срок е оспорил исковете. Посочила е , че не била сключила договор с ответника под формата на електронен документ, съгласно изискванията на ЗПФУР, ЗПУПС и ЗЕДЕУУ. Отделно, представеният договор не отговарял на изисквания на ЗПотрКр и бил недействителен. Не били спазени изискванията за шрифт и форма, не се съдържал погасителен план, лихвен процент на ден, нито информация за правото му при погасяване на главница да получи безвъзмездно извлечение от сметка под форма на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. Нямало доказателства че била получила сумата от 2000лв. Размер на сумата по договора за кредит обосновавал извод, че разходите са 1728лв., а това надвишавало допустимия размер на ГПР, тази сума не съответствала на посоченото 49,70% като ГПР Не ставало ясно как е формиран ГПР. Договорът бил нищожен поради противоречие със закона и с добрите нрави, таксата гарант от 1440лв. била скрита лихва, нищожна била и клаузата за възнаградителна лихва в размер на 36% поради същите причини. Кредитът бил обезпечен с гарант и лихвата от 36% противоречала на добрите нрави Недействителността на договора водела до неоснователност на исковете , те били предявени на договорно основание и не можело да се уважат на основание на неоснователно обогатяване.

Претендирала е разноски, процесуалният й представител е претендирал 4 възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

По делото е приложено заповедно дело № 63005/2021г. по описа на СРС, съгласно което по заявление вх. № 81157/03.11.2021г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено С. Д. Н., ЕГН ********** да заплати на „К.И.”ООД, ЕИК 1******* сумата от 1666,66лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 03.11.2021 г., до изплащането й, представляващи неплатена главница по договор за потребителски кредит „Екстра” №102146/22.05.2020г.; сумата от 202,23лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 23.08.2020г. до 02.11.2021г., съдебни разноски от 239,21лв., за така издадена заповед длъжникът е уведомен на 01.12.2021г., на 06.12.2021г. е депозирано възражение срещу заповедта, с която е посочено че не дължи задълженията по заповедта, не са посочени конкретни основания за същото, претендирани са разноски за възнаграждение за адвокат, представлявал го безплатно, на 21.01.2022г. . заявителят е уведомен за необходимостта да представи в едномесечен срок от съобщението доказателства, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 11.02.2022г.

Приета е неподписана заявка № 102146/22.05.2020г. съгласно която С. Д.

Н. през интернет-сайт на ищеца е подала искане за кредит от 2000лв., сума за връщане 4160лв с крайна дата 22.05.2021, като е поискала като обезпечение да има банкова гаранция, сумата да й се предостави чрез „Изипей“, посочила е личните си данни, декларирала е заплата от 610лв., други доходи от 2000лв.

Приет е документ озаглавен договор за потребителски кредит „Екстра” № 102146/22.05.2020г. без положени саморъчни подписи за страните, сочещ, че е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронния документ и електронния подпис, съгласно който ищецът се е задължил да предоставени на ответника кредит от 2000лв. за задоволяване на потребителски нужди, платими в брой на каса на Изипей”АД която сума следва да се върне за 12 месеца на равни месечни вноски, като ида се плати възнаградителна лихва от 36% годишно, който за 12 месеца е 288лв., ГПР от 49,70%, отделно и такса Гарант от 1440лв. платима на вноски в срока на вноските по договора. В договора се съдържа погасителен план, сочещ размер на всяка вноска и падежа й – 22-ро число на месеца, общ размер от по 310,67лв., само последната 310,63лв., като е 5 посочено как е формирана всяка вноска – размер на главница, размер на възнаградителна лихва, размер на таксата Гарант. В договора е посочено, че приложими са Общи условия. Съгласно т. 4 от договора за гарантиране на задълженията по договора кредитодателят е избрал кредитодателят да ангажира дружество гарант, като кредитополучателят се е задължил да плати в полза на кредитодателят „такса гарант”.

По делото са приети Общи условия, съгласно чл. 4 които кандидатът чрез обявената на сайта на кредитодателя информация избира вида, сумата, периода на кредита, информира се за размер на лихва, като чрез регистрационна карта от сайта подава заявка за избрания вид услуга, въвежда личните си данни в заявката. Съгласно чл. 4.4. от ОУ с маркиране на полето „Съгласен съм с ОУ” и натискане на бутона „потвърди” кандидатът се съгласява с ОУ. Съгласно чл. 4.8. от ОУ потвърждаването на заявката става чрез активиране на линк, изпратен на посочения от него ел.адрес и това съгласно чл. 4.9. от ОУ е условие тази заявка да бъде разгледана. След потвърждаването на заявката на кандидата съгласно чл. 4.10. на него му се изпраща линк към договора - „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити” и кандидат следва да потвърди същия, това потвърждаване означава, че има сключен договор.