Решение № 731 от 05.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 731 гр. С., 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20251000502321 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Л. М. О. срещу решение № 3658/12.06.2025г. на СГС, ГО, 28 състав, постановено по гр.д. № 8254/24г. в частта, в която е отхвърлен искът й с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ над сумата от 5 000 лв. до 30000лв.

Жалбоподателят твърди, първоинстанционното решение в обжалваната част е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Съдът е нарушил принципа за справедливост и чл.52 от ЗЗД.

Присъдено обезщетение е крайно занижено с оглед търпените от въззивника допълнителни болки и страдания. На 14.03.2024г й е извършена операция за изваждане на остеосинтезния материал, поставен в лявото коляно на 18.01.2019г. Налице е разлика в диаметъра на двете бедра в полза на дясната подбедрица. И към настоящият момент тя изпитва болка в областта на лявото коляно, която се засилва при тежки физически натоварвания и се влияе от климатичните условия. От показанията на свидетеля се установява, че втората операция се отразила зле психически на въззивника. Съдът не е отчел нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.

Затова моли въззивния съд да отмени решението в частта, в която 1 предявения иск е отхвърлен над 5000лв. и да го уважи за още 25 000лв.

ЗАД „ДаллБог: Живот и Здраве“ АД в депозиран писмен отговор чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. В обжалваната част първоинстанционното решение е правилно.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск по чл.432, ал.1 от КЗ. В исковата молба ищецът Л.

О. твърди, че на 16.01.2019г. е претърпяла ПТП като пешеходец. Била е ударена от лек автомобил „Ситроен Ц3“ с рег. № ***, управляван от К. П.. В резултат на това е получила счупване на горния край на тибията/голям пищял/, оток и деформация на ляво коляно. Била е приета по спешност в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, където на 18.01.2019г. й е направена операция и фрактурата е фиксирана с три канюлирани винта. От магнитно – резонансна томография на лявото коляно е установена увреда на хрущяла на капачката от външната й страна в следствие на удара при ПТП. Изпитвала е силни болки при клякане и качване по стълби. На 14.03.2024г. е постъпила в болница „С.мед“ за продължаване на лечението с болки в лявата коленна става. Направена й е оперативна интервенция по изваждане на остеосинтезния материал. Изписана е с препоръки относно движението. В резултат от това е търпяла допълнителни болки и страдания и продължава да ги търпи.

Собственикът на лек автомобил „Ситроен Ц3“ е имал валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ валидна към момента на ПТП. Затова моли съда да осъди ответното дружество да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., в едно със законната лихва от 10.04.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендира разноски.

Ответникът в депозиран писмен отговор в срок оспорва иска. Счита го за недопустим, тъй като е налице отрицателна процесуална предпоставка за наличие на право на ищеца да го предяви. Има влязло в сила решение и с него съдът е отчел болките и страданията, които са възникнали и могат да възникнат в продължение на времето. Счита иска за неоснователен, тъй като вече присъдената сума от 30000лв. изцяло е компенсирала ищеца за търпените от нея вреди. Поддържа, че Л. О. не е обърнала внимание на 2 състоянието си, пълното раздвижване и е неглижирала здравето си като е закъсняла с изваждането на остеосинтезния материал. Не са представени обективни данни, че тя е изпитвала болка и дискомфорт между двете операции. Застрахователят поддържа, че ищецът вече е била обезщетена за претърпените от нея травми.

Не се спори, а и видно от приетите граждански дела на СГС, САС и ВКС е, че на 16.01.2019г. ищецът е претърпяла ПТП като пешеходец. С влязло в сила решение й е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30000лв.

Не се спори, че за лек автомобил „Ситроен Ц3“ с рег. № *** е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника към момента на пътния инцидент.

Видно от епикриза от 22.01.2019г. е, че на ищецът е била извършена оперативна интервенция, при която е направена фиксация с три канюларни винта на латералния тибиален кондил на лява подбедрица.

Не е спорно и от епикриза от УБ „С.мед“ се установява, че на 14.03.2024г. е извършена нова оперативна интервенция за екстрахиране на остеосинтезния материал. Към исковата молба са представени магнитнорезонансна томография на ляво коляно от 13.08.2020г.

На 10.04.2024г. ищецът е предявила застрахователна претенция пред ответника във връзка с ексцеса.

Допусната медицинска експертиза е дала заключение за получената от ищеца фрактура, за първоначалното й лечение през 2019г., за втората операция за изваждане на остеосинтезния материал на 14.03.2024г. Посочило е, че липсват рентгенови данни да е била извършвана автоосетопалстика с кортико-спингоизни присадъци по съседство, тъй като при ищецът няма наличие на костен дефект в областта на латералния тибиален кондил. На 06.04.2025г. на ищецът е извършен личен преглед. В експертизата е посочено, какво е установено при него. Налице е пълна консолидация на фрактурата с анатомично възстановяване параметрите на костта. Няма дегенеративни изменения по костите. Няма посттравматична или постоперативна артроза на ставата. Няма ограничение в обема на движенията в коленната става. Като остатъчни явления са изпитваните от ищеца болки и затруднения в 3 ежедневни дейности и спортни занимания. За в бъдеще ищецът ще продължи да изпитва болки в лявото коляно поради вътреставния характер на фрактурата и нямат общо с изваждането на остеосинтезния материал. След отстраняването му болките са намалели. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.

Съдът възприема заключението като компетентно, безпристрастно, неоспорено от страните и основаващо се на медицинската наука и практика.

В хода на процеса са събрани гласни доказателства.

Свидетелят О. е майка на ищеца и желае да свидетелства. Депозира показания, че на 14.03.2024г. е извършена втора операция на дъщеря й за изваждане на импланта. Била е в болницата 6 дни и не е можела да става.

Имало е проблем при операцията с единия имплант. След изписването не е могла да стъпва на крака. Имала е патерици и се е нуждаела от помощ. Това е било за около един месец. От тази операция има белег на друго място, който е по- голям и много я притеснява. Психически е била притеснена, защото е знаела през какво е минала вече. Напълно не е възстановена активността на крака. Все още има болки, на не както преди.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага, но ги преценява при условията на чл.172 от ГПК поради близките родствени отношения между него и ищеца. Въпреки това ги счита за достоверни, тъй като не влизат в противоречие със заключението на медицинската експертиза.

При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел като справедливо обезщетение за неимуществени вреди за ищеца в размер на 5 000лв. В уважената част решението е влязло в сила.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.432, ал.1 от КЗ.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

4

Първонстанционното решение е валидно и допустимо.

С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Този иск е на разположение на пострадалия при пътен инцидент и при настъпило влошаване на здравословното му състояние в сравнение с това непосредствено след него, след спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в чл.496, ал.1 от КЗ и с изтичането му е обусловена допустимостта на претенцията. Последното обстоятелство съдът е длъжен да съобрази на основание чл.235, ал.3 от ГПК. / опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д.

№ 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. № 179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че ищецът е отправила писмена претенция към застрахователя като той не е определил и изплатил обезщетение за ексцес. С оглед на това следва да се приеме, че предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ са допустим.

Съгласно т.10 от ППВС № 4/30.10.1975г. ексцес е това влошаване на здравословното състояние на пострадалия в сравнение със състоянието, при което първоначално е присъдено обезщетението. Тогава му се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само, ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. Не се дължи ново обезщетение, когато при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването на здравословното състояние е било предвидено и съобразено от съда.

Активно материално и процесуално легитимиран е пострадалият, който черпи своите права от влошено здравословно състояние в сравнение с момента, при който вече му е било определено обезщетение за неимуществени вреди за травматичното увреждане, получено при пътно произшествие. На основание чл.154 от ГПК в негова тежест е да докаже правопораждащия юридически факт- влошаване на здравословното състояние, тъй като от него черпи благоприятни за себе си правни последици 5 с всички допустими и относими доказателства. Недоказването му задължава съда да приеме, че този нов юридически факт не се е осъществил.

Пасивно материално и процесуално легитимиран да отговоря при ексцес е застрахователят на деликвента по застраховка „Гражданска отговорност“, който с противоправното си поведение е причинил увреждането на ищеца.

Предпоставките, обосноваващи основателност на иска по чл.432, ал.1 от КЗ/ при твърдян ексцес са: влошено здравословно състояние на вече установеното травматично увреждане, причинна връзка между него и настъпилото преди това застрахователно събитие.

По делото не се спори, че ищецът е отправила писмена претенция към въззивника, но не е получила застрахователно обезщетение за неимуществени вреди.

Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна. Той има задължението да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства.

Заедно с това той трябва да установи наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ между застрахователя и деликвента.