Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 862 от 10.02.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 696/2026
Вид
Решение № 862
Подписан
10.02.2026
В сила
10.02.2026
Състав
Александър Ангелов, Петя Тошкова Стоянова Владимирова, Даниела Попова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 862 гр. София, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов

Членове:

Петя Т. Стоянова Владимирова

Даниела Попова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Въззивно гражданско дело № 20261100500696 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 00116/05.01.2026г. на ЧСИ С.Х., подадена от Д. Р.

Д., взискател по изп.дело №20218630402018 по описа на ЧСИ С.Х. срещу Постановление за прекратяване на изп.дело №2018 от 01.12.2025г.

В жалбата се твърди, че Постановлението на ЧСИ е бланкетно и немотивирано, доколкото в него не е посочено кога, според съдебния изпълнител, е поискано и извършено последното изпълнително действие. Посочва се, че взискателят в нито един момент не се е дезинтересирал от водене на изпълнителното производство, а напротив по искане на взискателя съдебният изпълнител издал Постановление за овластяване на взискателя да предяви иск за прекратяване на дружеството Прима СД ЕООД, с едноличен собственик на капитала длъжника С.И.Д., което е и направено.

Сочи се, че принудителното изпълнение по реда на чл.517 ГПК предвижда специфичен фактически състав на изпълнителни действия за удовлетворяване на кредитора. Действията по водене на исковото производство за прекратяване на Дружеството, в което длъжникът има дялове, особено в хипотезата на чл.517, ал.4 ГПК, когато има идентичност на собственик на капитала и длъжник по изпълнителното дело, следвало да се разглеждат като действия по реализиране на изпълнителния способ.

Длъжникът С.И.Д. счита жалбата за неоснователна. Поддържа, че воденето на иск по чл.517, ал.4 ГПК не представлява изпълнително действие.

Съдебният изпълнител счита жалбата за допустима, но неоснователна като поддържа, че в периода от 13.10.2022г. до 01.12.2025г. взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащо на обжалване 1 действие на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С обжалваното Постановление за прекратяване на изп.дело №2018 от 01.12.2025г. съдебния изпълнител е приела, че взискателя не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява, когато взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, като чрез тълкуване, наложено от съдебната практика, се приема че и самото извършване на изпълнителни действия въз основа на искането, е пречка за прекратяване на изпълнителното дело и следва да се отчете при изчисляване на двугодишния срок.

Изпълнителното дело е образувано по молба на Д. Р. Д. от 14.07.2021г., на основание изпълнителен лист, издаден по гр. № 67159/2015г. по описа на СРС-27 състав, като с молбата е поискано да бъде наложен запор на банковите сметки на длъжника, уведомен е ЧСИ за наложени обезпечителни мерки за обезпечение на дълга – запор на дружествен дял на С.И.Д. в Прима СД ЕООД и възбрана на имоти, както и на основание чл.18, ал.1 от ЗЧСИ е възложено на частния съдебен изпълнител да определя начина на изпълнение.

С молба от 12.09.2022г. Д. Р. Д. е поискал на основание чл.517, ал.4 ГПК да бъде овластен да предяви иск пред СГС за прекратяване на Прима СД ЕООД. С Постановление от 13.10.2022г. на ЧСИ С.Х. е овластен Д. Р. Д. да предяви иска. При служебна справка в деловодна система на СГС се установява, че на 09.03.2023г. е подадена искова молба за прекратяване на Прима СД ЕООД, като е образувано т.д. № 467/2023г. по описа на СГС, VI-13 състав и с Решение №85/15.01.2024г. е прекратено дружеството. Решението е потвърдено с Решение №740/19.12.2024г. по т.д. №410/ 2024г. на САС- 15-ти търговски състав и не е допусната касация на решението по т.д.

№12б5/ 2025г. на ВКС, второ ТО, като е влязло в сила на 25.11.2025г.

От взискателя не са подавани други молби с посочване на изп. действия и не е искано извършване на такива.

Съгласно указанията по т.10 от ТР №2 от 26.06.2015г. на ВКС по т.д.№2/2013г. на ОСГТК не всички действия, извършени от съдебният изпълнител са относими към прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ТЗ, а само тези, които са част от конкретен изпълнителен способ. Прието е и, че съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.

Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Следователно всяко изпълнително действие, насочено към осребряване на 2 имущество на длъжника е прието за изпълнителен способ, с който се поддържа висящност на изп. производство. Насочването на изпълнението върху дял на неограничено отговорен съдружник или както е в случая върху дела на едноличния собственик на капитала изисква прекратяване на търговското дружество по реда на чл.517 ГПК в съответната разпоредба. Видно от текста на чл.517, ал.4 ГПК когато изпълнението е насочено върху всички дялове в дружеството, искът за прекратяването му може да бъде предявен след вписването на запора и без да се спазват изискванията на чл. 96, ал. 1 от Търговския закон, без връчването на изявление за прекратяване на дружеството или на участието на длъжниците в дружеството. Ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството и това се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация. Следователно, за да бъде осъществен изпълнителния способ – изпълнение върху дружествен дял, трябва да бъде предявен иск за прекратяване на дружеството, да бъде извършена ликвидация и едва след приключването й и постъпване на стойността на всички дружествени дялове по изп.дело, ще се приеме, че изп. способ е произвел действие и изп.действие е приключило.

Последиците на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпват ако по изп.дело не се извършват изпълнителни действия въз основа на искане на взискателя. В случая, от взискателя е поискано извършването на изп. действия за насочване на изпълнението върху дружествен дял на едноличния собственик на капитала. Висящото съдебното производство по иск за прекратяване на дружеството представлява извършване на изп. действия по осъществяване на поискания изпълнителен способ. Докато трае съдебното производство, а и до приключване на ликвидацията, изп. способ не е реализиран и следва да се приеме, че се извършват изп. действия, което е пречка за прекратяване на изпълнителното дело. До приключване на избрания изп. способ, за взискателя не съществува задължение да посочва други изпълнителни способи и да иска извършване на други изп. действия. Видно от изп.дело, взискателя е спазил изискването за липса на период по-дълъг от две години, без да са поискани и предприети изп. действия – изп. производство е образувано на 14.07.2021г., взискателя е поискал да бъде овластен да предяви иск пред СГС за прекратяване на Прима СД ЕООД с молба от 12.09.2022г., а иск е подаден на 09.03.2023г. От образуване на изп.дело до подаване на иск по реда на чл.517, ал.4 ГПК е изминал срок по-малък от изискуемия двугодишен такъв за настъпване на перемпция. След подаването на исковата молба по чл.517, ал.4 ГПК, започват действията по изпълнението, които са пречка за прекратяване на производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ТЗ. При висящност на предприет изп.способ, за взискателя не съществува задължение за посочване на други изп.действия и до приключване на този изп.способ не може да се приложат последиците на чл. 433, ал. 1, т. 8 ТЗ.

Поради изложеното Постановление за прекратяване на изп.дело №2018 от 01.12.2025г. следва да бъде отменено.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление за прекратяване на изп.дело №2018 от 01.12.2025г., постановено по изп.дело №20218630402018 по описа на ЧСИ С.Х..

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4