Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 561 от 22.06.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Наказателно дело от общ характер 100/2022
Вид
Протокол № 561
Подписан
22.06.2023
В сила
04.07.2023
Състав
Яна Панева

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 561 гр. Варна, 19.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Яна Панева

Съдебни

И. П. И. заседатели: Димитричка Г. Радева при участието на секретаря Дебора Н. И. и прокурора Д. Ив. И. М. Вл. Т. А. Хр. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Яна Панева Наказателно дело от общ характер № 20223100200100 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:39 часа се явиха:

В залата не присъства прокурор К., като след изчакване до 09.35ч., съдът уведоми ВОП. След което в 09:39 ч. в залата влезе прокурор Диана И., която не е наблюдаващ прокурор по делото.

Подсъдимият Х. К. С. – уведомен от предходно заседание, явява се лично и адв. Г. – редовно упълномощен и приет от съда от преди. Адв Г. – уведомен от предходно с.з., не се явява.

Адв. Г.: Колегата Г. не се явява по медицински причини. Помоли да бъде извинен.

Подс. С.: Съгласен съм да ме защитава само адв. Г..

Пострадалата Н. Х. Б. – уведомена от предходно с.з. чрез адв. К., явява се лично и с адв. К. – назначен за служебен повереник в предходно заседание.

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

Адв. Г.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради 1 което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ докладва постъпило АНД №4531/2018 г. на РС – Варна, 28. състав. След запознаване служебно с делото намира, че следва да приложи към НОХД №100/2022 г. на ОС – Варна Наказателно постановление №03-009035, издадено на 28.12.2017 г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, АУАН №0300-9035/22.12.2017 г., съставен от Л. Б. – старши инспектор при ДИТ Варна, както и констативен протокол за извършената проверка на Х. К. С., КИД 41.10/ЕГН ********** П1/МЗ от 01.12.2017 г.

Прокурорът: Да се приемат.

Адв. К.: Да се приемат.

Адв. Г.: Да се приемат.

СЪДЪТ намира, че докладваните писмени материали са относими и допустими, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото Наказателно постановление №03-009035, издадено на 28.12.2017 г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, АУАН №0300-9035/22.12.2017 г., съставен от Л. Б. – старши инспектор при ДИТ Варна, както и констативен протокол за извършената проверка на Х. К. С., КИД 41.10/ЕГН ********** П1/МЗ от 01.12.2017 г.

Председателят на състава провери връчени ли са преписите и съобщенията по чл. 247б от НПК и констатира, че същите са спазени.

Председателят на състава разясни правата на явилите се лица правата по НПК , както и за последствията от влязло в сила определение по въпросите на чл.248, ал.1, т.3 НПК.

Искания за отвод не постъпиха.

Съдът намира, че са налице условията за провеждане на разпоредително заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ

Съдът пристъпва към изслушване на лицата по чл. 247б ал.1 и 2 НПК по всички 2 въпроси, посочени в чл.248 ал.1 от НПК.

Прокурорът: Считам, че делото е подсъдно на Варненски окръжен съд по правилата на родовата и местна подсъдност. Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Не са допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия или на пострадалата. Към момента не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, както и за разглеждане на делото при закрити врата, привличане на резервен съдия или резервен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършване на съдебноследствени действия по делегация. Считам, че мярката за неотклонение е адекватна. Нямам искания за нови доказателства.

Адв. К.: Считам, че делото е подсъдно на ВОС. Не са налице основания за спиране или прекратяване на наказателното производство. В хода на ДП не са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения. По т.4 – няма основания за разглеждане на делото по реда на особените правила. Не са налице предпоставките по т.5. Мярката за процесуална принуда е адекватна. Нямам доказателствени искания на този етап.

Пострадалата желае да бъде конституирана като граждански ищец и частен обвинител в наказателния процес, като предявява иск за неимуществени вреди в размер на 100 хил. лв., като подробно е обосновала основанията за този размер, а именно че смъртта, която е настъпила в следствие на немарливото изпълнение на правно-регламентираната дейност, е довело до това, че са починали баща й, майка й, както и самата тя е изпаднала в стресово състояние и живота й тотално се е объркал.

Адв. Г.: Относно подсъдността – делото е подсъдно на ВОС. Относно конституирането на страни в производството – според мен е недопустима молбата за конституиране като граждански ищец или частен обвинител от страна на колегата.

Съображението ми е, че такова искане може да се направи до края на разпоредителното заседание, обаче това е трето такова, като 2 от тях са приключили напълно и сега започваме с третото и то за втори път. Има устойчива практика на върховните съдилища, че в случая не е допустимо приемане на граждански иск и констатиране на частен обвинител след като това не е направено на първото разпоредително заседание.

Основанието за прекратяване, според мен, се корени в следното: ние имаме едно прекратяване, което беше отклонено от ВАпС и върнато заради допуснати процесуални нарушения. Така или иначе ние сега трябва да изговорим всичко от начало и в частност това, което е предначертал самия ВАпС.

С две-три думи мога да кажа досежно нарушението, свързано с инструктажа, тъй като това е очертал ВАпС: предвиденото наказание, не мога да се сетя колко е максимума, но в случая обаче, не по-малко от три хиляди, тъй като толкова беше наложено на подсъдимия. След като Върховният съд в своята практика приема, че „Глоба“ 500 лв. не е 3 пренебрежимо малка – Решение №143/07.10.2016 г. по НД №518/2016 г. на ІІ н.о., то е ясно, че 3 хил. лв. идва една сериозна сума. Дали това е наказание – безспорно е; дали има възпиращ ефект – с оглед на размера след като 500 лв. не е пренебрежимо малко, явно 3 хил. лв. вече може да се приеме за един сериозен размер, който има своя възпиращ ефект. Все пак 3 хил. лв. са големи вреди например при ПТП, големи размери при данъци ако говорим според НК, така че възпиращият ефект според мен е налице.

Другите елементи също са налице – в края на краищата става въпрос за неограничен кръг адресати, които могат да бъдат наказани по този текст. В случая няма никакво значение субективното качество дали се касае за работодател или технически ръководител, въпросът е в самото деяние – има ли го или не. Доколкото говорим за инструктажи, според мен е очевидно, както казва ЕСПЧ, трябва да се има предвид и дефакто, т.е. дали е същото и преценяваме по фактите дали съвпадат. Става въпрос за инструктаж или по-скоро неговата липса.

Искам да излезем в някаква степен от определението на ВАпС, ще обясня защо. Ние не знаем защо ВАпС така е подходил по този начин, но ние не сме в тази фаза. Не можем тепърва да обсъждаме дали иде реч за наказване, за повторно осъждане за същото деяние, за тези административни производства. Този въпрос е бил обсъден от Вашите колеги при първото разглеждане на делото, след което е преминал контрола на ВАпС по протест на прокурора и възражения и оплаквания в тази насока са били отхвърлени. Според мен вече има формирана сила на присъдено нещо по тези въпроси.

Отделно от това, ВРС и Административния съд ни казват едно друго нещо, което както в тези дела, така и в другото, което сме приложили, което е чисто административно, те ни казват, че „това не са задължения на подсъдимия.“ И тук имам формирана сила на присъдено нещо, както по АНД-та, така и по самото административно производство, където беше отречено качеството на подсъдимия като работодател със сила на присъдено нещо, включително и от ВАС.

По този начин ние стигаме до един следващ момент. С две думи, вероятно се повтарям, но трябва да го нахвърляме: Окръжния съд спира производството заради… Прокурор К. влиза в съдебната зала в 09:54.

Прокурор К.: Моля да извините закъснението ми, получило се е недоразумение с часа. Моля да остана в съдебното заседание и да продължа вместо колегата И..

СЪДЪТ уведомява прокурор И., че може да напусне съдебната зала, като съдебното заседание продължава с участието на прокурор К..

Адв. Г.: Делото е спряно, както казах, за двете административно-наказателни производства, които са протекли по същество, а наказателните постановления са отменени именно по същество, а не заради процесуални нарушения в акта за установяване на 4 административно нарушение. Оспорено е от прокуратурата, ВАпС приема, че са пречка за иницииране и разглеждане на наказателното производство и трябва да се приложи съответната процедура по отмяна. Обаче Адм. съд не ги отменя, не прекратява производството, всъщност не възобновява производството да ги отмени наново, въпреки че са отменени. Ние в този случай имаме една много точна и ясна законова норма, която е процесуална, а не материална и тя казва какво се случва в този случай и това, което пише е, че делото следва да е прекратено. Много е изричен текста: кога се прекратява? – когато е спряно: поискано е, отказано е и делото следва да бъде прекратено. Затова аз мисля, че въпреки отменителното определение на ВАпС, което също не е по материални, а по процесуални въпроси и която не кореспондира впрочем със заявеното в протеста – че не е по тези причини, мисля, че въпреки това на първо място имаме присъдено нещо относно относимостта едното с другото, на второ място така или иначе имаме изричната законова норма, която казва, че когато се откажем, следва наказателното производство да бъде прекратено.

Не виждам как това може да бъде по някакъв начин заобиколено, нито факта, че имаме в сила влезли няколко различни съдебни акта, според които тези задължения не са на този подсъдим. Разбира се, за този последния въпрос може би ще стане въпрос и по същество, но така или иначе той съществува.

От тук нататък ако говорим за допуснати нарушения на ДП, които са отстраними, от самото начало аз говоря все едно и също нещо там – в ДП, а сега трябва да го кажа и тук – самото повторно вменяване нас ни затрудни изключително много. Няколко пъти писах (има и молби в ДП) да се изчисти обвинението и ако наистина има нещо, за което да отговаря този подсъдим, то да бъде ясно формулирано кое е точно, за да можем да се защитим срещу него, а не срещу целия свят, не срещу всяка буква от наредбата, която впрочем е свързана с КТ и няма никакво отношение към нашия въпрос – нито едната, нито другата; нито пък има значение субективното качество – дали е работодател, дали е служител на работодател, изпълняващ функции по безопасност на труда или технически ръководител. Няма значение това. Това е доста сериозна пречка.

Другото, което е съществено е, че в обвинителния акт не са съобразени всички факти и обстоятелства по делото. Отново се затруднява доста съществено защитата на подсъдимия.

Най-малкото не е съобразена оказаната помощ. Да не говоря за качеството, че този въпрос е изследван, че той няма такова качество. Това води до неяснота на обвинението и липса на пълна кореспонденция между обстоятелствена част и диспозитива на обвинителния акт.

Затова мисля, че дори и да приемете, че не е налице основание за прекратяване на производството в този момент, на което се надяваме, но поне е налице основание за връщане.

Особените правила – към момента няма основания. По т.5 няма основания. Мярката е адекватна към момента. Относно нови доказателства – ще преценим в хода на съдебното следствие дали ще бъдат нужни такива, ако делото не бъде прекратено или върнато.

Насрочването на с.з. е в зависимост от изложеното.

5

Прокурорът – реплика: Във връзка с възраженията за конституирането на наследниците на пострадалия, същото е неоснователно. Причината е, че може да се приеме, че делото започва отначало, поради което е налице основание за конституиране на наследницата.

Колкото до искането за прекратяване на наказателното производство, което се базира на обстоятелството, че от Адм. съд – Варна е отказано да бъдат възобновени двете административно-наказателни производства – считам, че това искане е неоснователно.