Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 54 от 16.04.2024, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно административно наказателно дело 102/2024
Вид
Решение № 54
Подписан
16.04.2024
В сила
16.04.2024
Състав
Пенка Николаева Братанова, Мина Цветанова Павлова, Мирослав Милчев Начев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Кюстендил, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Мирослав М. Начев

Мина Цв. ***а при участието на секретаря Мая Др. Стойнева в присъствието на прокурора В. Ив. М. като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно административно наказателно дело № 20241500600102 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХVIII НПК- чл. 378, ал.5 НПК вр. глава ХХI- ”Въззивно производство”.

Адв.Ал.Р., защитник на К. Б. К., обвиняем по АНД № 1369/22 г. на Дупнишкия районен съд обжалва решение № 20, постановено на 25.01.2024 г. по описа на същия съд. С посоченото решение К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 НК вр. чл.130, ал.2 НК и е освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78А от НК, като му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лева.

Със същото решение е осъден да заплати и разноските по делото. В жалбата се релевират се съображения за неправилно приложение на закона и неправилна преценка на доказателствата по делото. Иска се отмяна на решението на ДнРС и оправдаване на подсъдимия.

Окръжна прокуратура- Кюстендил чрез своя представител изразява становище, че жалбата е неоснователна и че решението на ДнРС следва да се потвърди.

Защитникът на подсъдимия К.- адв.Ал-Р. поддържа жалбата и пледира за отмяна на постановеното решение и за оправдаване на подсъдимия.

Жалбоподателят К., редовно призован, не се явява пред въззивния съд и не взема становище по жалбата.

Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на събрания фактически и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл.314 НПК, 1 като провери на осн.чл.313 НПК правилността на решението, намира въззивната жалба за допустима, доколкото е предявена от надлежна страна с право и интерес от търсената защита. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Производството пред ДнРС е съгласно правилата, установени в глава ХХVIII НПК- чл. 375 и сл. от НПК. Фактическата обстановка е подробно изяснена от ДнРС. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване. Доказателственият материал по делото е анализиран от първоинстанционния съд задълбочено, поотделно и в своята съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото по същество-фактът на извършване на деянието, неговото авторство, механизма на осъществяването му.

Доказателствата по делото, проверени и приобщени от съда по реда на НПК, не са тълкувани превратно или изопачено, поради което и ДнРС е направил обоснован извод за доказаност на обвинението, поради което и постановеното решение следва да бъде потвърдено на осн. чл. чл.378, ал.5 НПК вр. чл.334 т.6 вр. чл.338 НПК.

От събраните по делото доказателства ДнРС е приел следната фактическа обстановка, споделена и от въззивния съд:

На 04.09.2022 г. обв. К. К. заедно с приятелката си св. Ал. Зарева посетили Рилския манастир с лек автомобил ,***“ с рег. № *** Пристигайки пред манастира, К. паркирал автомобила си на служебното паркинг място, независимо че охранителят на паркинга – св. Р.*** при влизането му обяснил, че то е такова. Последният го помолил да премести автомобила си, К. му отговорил, че ще го стори, което не направил. К. и св. Зарева се насочили към двора на Рилския манастир, а св. *** тръгнал след тях. Влизайки в двора на манастира, св. *** потърсил св. *** който изпълнявал задълженията си по граждански договор като вътрешна охрана в Рилския манастир, информирал го за случая и посочил обв. К. като лицето, паркирало неправилно автомобила си на служебното паркомясто. От своя страна св. *** последвал обвиняемия в Храма на манастира и няколко пъти го помолил да премести автомобила си.

К. игнорирал молбите на *** и в присъствието на св. *** – също служител в Рилската Света обител, няколкократно му казал: ,,Хайде, накарай ме!“.

След като излязъл от храма, К. се насочил към паркинга, а св.*** го последвал, зад тях се движел св. ***. Стигайки до автомобила си, К. оставил ръчната си чантичка на капака на автомобила, след което се обърнал и тръгнал отново към портата на манастира, откъдето в посока към него вървял св. ***. Приближавайки св. ***, обв. К. съвсем леко с лявата си ръка ударил леко ***- шляпнал го по дясната буза. В този момент между тях застанал св.

Ваклинов – също служител на Рилската Света обител, а св. *** отблъснал леко с ръце обвиняемия, който обаче покрай св. Ваклинов нанесъл сравнително по-силен от първия, удар с дясната си ръка – шамар по лявата буза и към ухото на св. ***, от който същият се занесъл надясно. В този момент се намесил св. ***, който ударил обвиняемия в областта на лицето.

Намесил се и св. Ваклинов, който разтървал обвиняемия и св. ***.

От СМЕ, изготвена от в.л. д-р *** се установява, че при инцидента на 04.09.2022 г. св.Н. *** е получил мекотъканна контузия на лицето в областта 2 на лява буза и ляво ухо, изразяваща се в натъртване на меки тъкани и болка в областта на бузата и лекостепенно и бързопреходно усещане за ,,заглъхване и шум“ в ляво ухо. Тя е причинена по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет и е възможно да се получи по начина, за който се съобщава в материалите по делото – нанесен му значително по-силен удар с ръка /шамар/ в областта на лявата буза и ухото. Същото причинява болка и страдание със срок за възстановяване за срок от няколко часа до няколко дни.

ДнРП е преценила, че са налице предпоставките по раздел IV от глава ХХVIII на НК и делото е внесено в ДнРС с мотивирано постановление, с което е направено предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на адм. наказание.

ДнРС е приел, че обв.К. е нанесъл на пострадалия *** лека телесна повреда по хулигански подбуди, с което е извършил престъпление по чл.131, ал.1, т.12 НК вр. чл.130, ал.1 НК, признал го е за виновен и го освободил от наказателна отговорност на осн. чл.78а от НК, налагайки му административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лева.

Предвид гореизложеното, КнОС намира, че обв.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото престъпление.

Сторените в същата насока изводи на ДнРС са съобразени с доказателствения материал, доколкото този съд се е позовал на последователните и идентични показания на свидетелите Ваклинов, *** (приобщени към доказателствения материал при усл. на чл. 281, ал. 4 вр. с ал.

1, т. 2 НПК), *** и ***, които са очевидци и са напълно последователни в показанията си относно механизма на увреждането- нанасяне от страна на обвиняемия на силен удар с ръка - шамар на св. *** в областта на лявата буза и ухото. Показанията им са последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и се потвърждават както от СМЕ относно и механизма на увреждането, така и от видеозаписа, възпроизведен в с.з. в присъствието на страните с надлежно отразяване на констатациите на съда. В случая са налице както преки доказателства- пок. на св. ***, ***, ***, Ваклинов, така и косвени- СМЕ и видеозаписа, обосноваващи както наличие на травматично увреждане у пострадалия, така и механизма на причиняването на същото.

Съдът е изпълнил задълженията си да провери всички доказателствени източници и да ги съпостави помежду си, като не е пренебрегнал обясненията на обв. К. и е изтъкнал подробни доводи за тяхната достоверност и относимост към предмета на делото. ДнРС, при извеждане на релевантните по делото факти, не е допуснал процесуални нарушения при формиране на вътрешното си убеждение, респ. спазен е принципа на чл.14 НПК. Това е сторено при спазване на процесуалните правила и при ясно заявяване на какви доказателствени средства се дава вяра, в коя част и защо.

Фактическите констатации почиват на вярна и точна интерпретация на доказателствената съвкупност, от която по един категоричен и безпротиворечив начин се установява механизма на деянието и авторството на същото.

Същевременно мотивите на присъдата не сочат ДнРС да е нарушил принципите на наказателния процес да изгради вътрешното си убеждение единствено и само върху доказателства, които са били събрани по надлежния процесуален ред- чл. 14, ал.1 НПК. Той нито е изопачил доказателствата, на 3 които се е позовал, нито пък е игнорирал други, които би ползвала прокуратурата, доколкото пък от друга страна е длъжен да събира както уличаващи, така и оправдаващи доказателства- арг. от разп. на чл. 107, ал. 3 НПК. Анализираните от ДнРС доказателствени източници, преценени и поотделно, и в съвкупност, навеждат на единствен, изключващ всякакво съмнение извод- за наличие на деяние по чл.131, ал.1, т.12 НК. НК.

В тази насока ДнРС е изтъкнал обосновани доводи за деянието както от обективна, така и от субективна страна, които се споделят изцяло от въззивната инстанция. От обективна страна на датата 04.09.2022 г. на паркинга пред Рилския манастир обв.К. е причинил разстройство на здравето на пострадалия ***, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, имащо характер на лека телесна повреда. Изпълнителното деяние е извършено чрез нанасяне на удар с ръка в областта на главата пострадалия св. ***. Вследствие на тези удари се е получило съприкосновение между ръцете на обвиняемия и тялото на пострадалия св.***. Посредством упражненото въздействие върху организма на послестния е предизвикано изменение в анатомическата цялост на организма. Увреждането има характер на леко такова по см. на чл.130, ал.2 без разстройство на здравето, неопасно за живота. Пострадалият е претърпял болки и страдания, които са отшумели напълно в рамките на няколко дни.

Полученото увреждане е довело до слабо засягане на организма на пострадалия, изразило се в неприятни усещания, произтичащо от физическото въздействие, доколкото е налице засягане на физическата му цялост. Тази увреда представляват разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, доколкото не са завинаги, постоянни, трайни или временно опасни за живота- в същия см. е и ППВС № 3/ 27.09.1979г. на Пленума на ВС, респ. самото увреждане е без разстройство на здравето по см. на чл.130, ал.2 НК.

Налице е квалифициращия признак по т.12 на чл.131, ал.1 НКдоколкото деянието е извършено по хулигански подбуди. Тези подбуди са налице, доколкото мотивите за същото свързани с пренебрежение на правилата на обществото и човешката личност, с явно неуважение към нея и са израз на демонстрация на грубото незачитане на обществения ред и конкретната личност. Деянието е извършено на публично място, без да е налице съществена причина и поведение от страна на пострадалия. То е извършено с демонстрация на физическа сила и пълно пренебрежение към личността на пострадалия и останалите членове на обществото. Не се споделят доводите във въззивната жалба за липсата на този съставомерен признак. В тази насока ДнРС е изложил напълно аргументирани изводи, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. Следва да се посочи, че пострадалият не е бил причината за конфликта, напротив същият е действал в изпълнение на служебните си задължения, като е настоял възпитано за спазване на установените правила за паркиране през храм, посещаван от много туристи и служебни лица. На тези молби обвиняемият е отговорил по описания начин, представляващ израз на пълно пренебрежение към установените правила, на незачитане на законоустановените норми и в пълно противоречие с нормалното човешко общуване. Поведението на К. не е свързано с лични мотиви, доколкото същият не е познавал пострадалия до този момент, а е инспирирано от желание да демонстрира незачитане на 4 социалните норми и да демонстрира превъзходство над личността на останалите членове на обществото.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Подс.К. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си- неговата противоправност, запретеност и наказуемост. Съзнавал е, че нанася увреждане на пострадалия от вида на действително полученото, че то е на публично място, че е бил водени от желанието да демонстрира пренебрежение към личността на останалите членове на обществото и към установения обществен ред. Независимо от това е насочил всичките си усилия към извършване на деянието, искайки постигането на противоправния резултат.