Решение № 195 от 06.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. София, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20241110138955 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ от „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц,против Н В Х.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 1987,90 лева главница за топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,228,39 лева лихва за забава за периода 15.09.2022 г. до 15.03.2024 г.,22,53 лева сума за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,4,71 лева лихва за забава за периода 16.07.2021 г. до 15.03.2024 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на исковата претенция до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди,че ответницата Х. е собственик на 3/6 идеални части от недвижим имот в гр.С,при което страните се намират в договорно правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия. Сочи се,че за процесния период е доставена топлинна енергия на стойност 1987,91 лева,която не е заплатена от ответницата. Предвид това,че главницата не е заплатена в срок,ищецът претендира мораторна лихва от 228,39 лева за периода 15.09.2022 г. до 15.03.2024 г. С исковата молба са претендирани парични суми за дялово разпределение и мораторна лихва върху дялово разпределение,съответно в размер от 22,53 лева и 4,71 лева.

Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но предвид постъпване на възражение срещу заповедта за изпълнение е налице правен интерес от предявяване на установителните искове. Ищецът моли съда да постанови решение,с което да уважи исковете.

Ответницата Н В Х. оспорва исковете като сочи,че се е отказала от наследството,поради което не отговаря за изпълнение на задълженията. Моли 1 съда да отхвърли исковете.

Третото лице помагач „Д“ООД не изразява становище по исковете.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Т С“ЕАД претендира от Н В Х. ( и от още три лица ) парични суми за топлоснабден имот в *****,а именно спрямо Н Х. – 1987,90 лева главница за топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,228,39 лева мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. до 15.03.2024 г.,22,54 лева сума за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и 4,71 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. до 15.03.2024 г. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 23018/2024 г. по описа на СРС,42 състав.

Представено е удостоверение за наследници на Т П И,според което Н. В.

Х. е наследник по закон от четвърта степен по съребрена линия.

С договор за продажба на недвижим имот от 31.05.1971 г. П Ч И и П К И,чийто единствен наследник е Т П И се легитимират като собственици на *****.

Установява се от удостоверение от ГИС София,че адрес ***** и ***** е идентичен с адрес *****.

Видно от договор № 1267/22.04.2002 г.,сключен между „Б Б“ООД,като изпълнител,и етажните собственици в *****,като възложители,са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което изпълнителят приема да реализира дейност по дялово разпределение на топлинна енергия,а възложителите се съгласяват да поставят индивидуални разпределители.

По делото са приети общи фактури,издадени от „Т С“ЕАД с получател Т П И,от 31.07.2022 г. и от 31.07.2023 г.

С договор от 09.06.2020 г.,сключен между „Т С“ЕАД и „Б“ООД,страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което „Б“ООД приема да извършва дейност по дялово разпределение на топлинна енергия,а „Т С“ЕАД се съгласява да заплаща възнаграждение.

Представени са общи условия на „Т С“ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

С удостоверение на СРС,181 състав се установява,че Н. В. Х. се е отказала от наследството от Т П И.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно който ищецът цели да установи дали съществува вземането,за което е издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение,какъвто е настоящият случай. Регламентирането на иска като положителен установителен иск обосновава извод,че ищецът следва да проведе доказване за наличието на материалноправни предпоставки за 2 уважаване на иска,т.е. да докаже съществуването на договорно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,да установи уговорените права и задължения,да докаже доставеното количество топлинна енергия,съответно стойността на същата. Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението,когато исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. искът се счита предявен на 17.04.2024 г.

Софийският районен съд,анализирайки представените по делото доказателства приема,че не е доказано между страните да съществува договорно правоотношение,а това е достатъчно,за да бъде счетено,че исковата претенция подлежи на отхвърляне. Диспозитивното начало на гражданския процес овластява съда да се произнесе в рамките на формулираното от страната ищец искане. Когато вземането е претендирано на основание сключен между страните договор,страната ищец е длъжна да проведе пълно доказване,че договорно правоотношение съществува,а ако не бъде проведено такова доказване,искът подлежи на отхвърляне като недоказан по основание.

Законът не поставя изискване за наличието на формален договор,сключен в писмена форма за имоти,които към момента на влизане в сила на закона са топлоснабдени,а за да бъде счетено,че договорно правоотношение съществува е необходимо да бъде доказано,че ответната страна притежава право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот.

Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот. Съдът счита,че от представените по делото доказателства не се установява ответницата Х. да е собственик или ползвател на имота,поради което не може да бъде счетено,че договорно правоотношение съществува. В тази насока съдът взе предвид представеното доказателство,че ответницата Х. се е отказала от наследството,оставено от Т П И. Отказът от наследство представлява изричен акт,с който страната заявява,че се отказва от наследството и чрез отказа се достига до това,че лицето не придобива права,принадлежали на наследодателя. В настоящия случай макар топлоснабденият имот да е принадлежал на Т И,съобразявайки отказа от наследство,ответницата Х. не е придобила идеални части от правото на собственост,съответно не отговаря за заплащане на задължения за топлинна енергия за имота. Изложените съображения мотивираха съда да счете,че исковата претенция за заплащане на главница,съответно и на сума за дялово разпределение подлежи на отхвърляне.

Изводът на съда за неоснователност на исковете за главница и за сума за дялово разпределение обосновават извод,че и исковете за заплащане на мораторна лихва,отчитайки акцесорния характер на тези искове.

Водим от гореизложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ,предявени от „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц 3 против Н В Х.,ЕГН **********,с адрес гр.С,за признаване за установено,че съществува вземане в размер от 1987,90 лева ( хиляда деветстотин осемдесет и седем лева и деветдесет стотинки ) главница за топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,228,39 лева ( двеста двадесет и осем лева тридесет и девет стотинки ) лихва за забава за периода 15.09.2022 г. до 15.03.2024 г.,22,53 лева ( двадесет и два лева петдесет и три стотинки ) сума за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,4,71 лева ( четири лева седемдесет и една стотинки ) лихва за забава за периода 16.07.2021 г. до 15.03.2024 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на исковата претенция – на 17.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 23018/2024 г. по описа на СРС,42 състав.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Д“ООД.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4