Решение № 74 от 17.03.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Варна, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20243001000514 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 17146/03.07.2024г., подадена от ‚ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, конституирано и участващо в производството в качеството на трето лице– помагач на страната на ответника „Агро Резерв“ ЕООД /н./, чрез адвокат С. Р., срещу решение № 217/13.05.2024г., постановено по т. д. № 220/2023г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която е прието за установено в отношенията между ищеца „АГРО ПЛАНТ ИНВЕСТ“ ЕООД, синдика и кредиторите на несъстоятелността на „АГРО РЕЗЕРВ“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК 102674109, съществуването на неприето в производството по несъстоятелност и включено от синдика на „АГРО РЕЗЕРВ“ ЕООД /в несъстоятелност/, в списък на неприети вземания, вземане на „АГРО ПЛАНТ ИНВЕСТ“ ЕООД, представляващо част от предявено вземане за възстановяване на аванс по договор за покупко-продажба № RAW O-20022018/20.02.2018г., дължим въз основа на развален договор, в размер на 1 339 836 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност до окончателното 1 погасяване на задължението - № 1 от списъка с неприети вземания, съставен от синдика, по иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ.

В останалата част, с която е прието за установено в отношенията между страните съществуването на неприети вземания, съответно под № 2 и № 5 от списъка с неприети вземания, съставен от синдика, решението като необжалвано е влязло в сила.

Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за незаконосъобразност на решението в обжалваната му част. Основните възражения на въззивника за неправилност на изводите на първата инстанция могат да се обединят в няколко пункта. На първо място се твърди, че документите (договор за покупко-продажба № RAW O-20022018/20.02.2018 г., анекс към него от 02.08.2019 г., уведомително писмо от 10.03.2022 г., проформа фактури 1-5509, 1-5513, 1-5510, 1-5514, 1-5515), на които се основава вземането на ищеца, нямат достоверна дата по смисъла на чл. 181 ГПК и са непротивопоставими на трети лица, в това число на банкатавъззивник и кредиторите с приети вземания в производството по несъстоятелност на длъжника „АГРО РЕЗЕРВ“ ЕООД /в несъстоятелност/. На следващо място, страната счита, че издадените фактури, на които „АГРО ПЛАНТ ИНВЕСТ“ ЕООД основава вземането си, се отнасят до други, а не до процесните правоотношения между страните. Така конкретно фактури с № № 5509/05.09.2018г., 5510/05.09.2018г., 5513/12.09.2018г., 5514/12.09.2018г. и 5513/13.09.2018г. (посочени като основание за плащане на сумата от 1 339 836 лв. - аванс по договора за покупко-продажба от 20.02.2018г.), макар издадени и декларирани от страните по тях за месец септември, според страната удостоверяват плащания по продажба на слънчоглед, докато процесния договор № RAW O-20022018/20.02.2018г. е за продажба на слънчогледово/нерафинирано олио. На последно място, смята, че неправилно съдът е приел за недоказано възражението на банката за нищожност поради привидност на договора за продажба от 20.02.2018 г. и анекса към него. Не се споделя изводът на съда, че обстоятелството дали страните са свързани лица по делото, не може да се преценява при предявен иск по чл. 694 ТЗ. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от „АГРО ПЛАНТ ИНВЕСТ“ ЕООД, в който се оспорват всички наведени твърдения в 2 жалбата и се иска оставянето й без уважение като неоснователна. По повод твърденията за антидатиране на фактурите, въззиваемия ги счита за очевидно неоснователни и се позовава на допуснатите и изслушани в производството две съдебно- счетоводни експертизи (първоначална и допълнителна). Въз основа на тези доказателства за категорично установено счита, че въпросните фактури са двустранно осчетоводени в счетоводствата на двете дружества, като е констатирано и съответствие на плащанията по тези първични документи с основание договор № RAW O-20022018/20.02.2018г. и авансово плащане за сурово слънчогледово олио. Не споделя възраженията, свързани с привидност на сделката, явяваща се основание за авансирано плащане на парични суми. Обстоятелството, че през 2019г., управител на двете дружества, страни по правоотношението, е едно и също лице, намира за неотносимо към спорния предмет. Иска се потвърждаване на решението в обжалваната част, с присъждане на разноски за въззивна инстанция.

Синдикът З. Б. Ж. и „Агро резерв“ ЕООД – гр. Варна (н.) не изразяват становище.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС взе предвид следното:

Първоинстанционният Варненски окръжен съд е бил валидно сезиран със специални установителни искове по реда на чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, с искова молба на „АГРО ПЛАНТ ИНВЕСТ“ ЕООД- гр. Варна, ЕИК 203861461 със седалище гр. Варна срещу „АГРО РЕЗЕРВ“ ЕООД – гр. Варна /в несъстоятелност/, ЕИК 102674109, разгледани при участието на синдика З. Б.

Ж. и на ‚ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, конституиран в качеството на трето лице– помагач на страната на ответника „Агро Резерв“ ЕООД /н./ Предмет на въззивна проверка е постановеното по спора решението в частта по т. 1 от петитума на исковата молба, за установяване съществуването на вземане в размер на 1 339 836 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност до окончателното погасяване на задължението - № 1 от съставения от синдика З.

Б. Ж. списъка с неприети вземания в производството по несъстоятелност на ответника „Агро Резерв“ ЕООД/н./.

3

В исковата молба се твърди, че с решение № 439/13.10.2022 г. по т.д. № 480/2022г. по описа на ВОС е открито производство по несъстоятелност на „Агро Резерв“ ЕООД /н./; с молба вх. № 955/13.01.2023г., подадена в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, ищецът е предявил в производството по несъстоятелност дължими, непогасени вземания от „Агро Резерв“ ЕООД /н./, сред които и вземане за сумата 1 339 836 лв., представляващо включена в списъка на неприетите вземания част от предявено вземане за възстановяване на платен на отпаднало основание аванс по договор за покупко-продажба № RAW O20022018/20.02.2018г., развален от ищеца поради неизпълнение от страна на ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на откриване на производство по несъстоятелност. Излага се, че посоченият договор за покупко-продажба, по който ответното дружество има качеството на продавач, а ищецът – на купувач, е с предмет – продажба на 1650 мт сурово слънчогледово олио, при цена от 1200.44 на мт без ДДС и срок за доставка 21.12.2009-30.12.2021г. Съобразно договореностите между страните ищецът е заплатил авансово 95 % от общата стойност по договора в размер на 2 258 036 лв., за което са издадени фактури № 1-3461/28.02.2018г., № 0-997/13.09.2018г. и № 0-996/05.09.2018г., всички платени по банков път. Неприетата част от вземането съставлява платен на 13.09.2018г. аванс в размер на 1 339 836лв., за което плащане е издадена фактура № 0- 997/13.09.2018г., а посоченото в банковия документ за превода основание касае издадените за части от аванса по договора проформа фактури № 1-5509, № 1-5513, № 1-5510, № 1-5514 и № 1-5515. Твърди, че предвид неизпълнение от страната на ответника, след надлежното разваляне на договора от страна на ищеца, продавачът- ответник дължи възстановяване на платения аванс, като дължимостта на сумата е потвърдена и в споразумение за потвърждение на разчети от 25.09.2022г.

Излага се също, че срещу включването на процесното вземане в списъка на неприетите вземания, ищецът е подал възражение вх. № 4057/15.02.2023г., което е оставено без уважение от съда по несъстоятелността с определение № 544/06.04.2023г.

Ответникът „АГРО РЕЗЕРВ“ ЕООД /в несъстоятелност/, не представя писмен отговор в срока по чл. 367 ГПК и не изразява становище по иска.

Синдикът Зл. Ж., редовно уведомен за производството, също не изразява становище, включително и пред тази инстанция.

4

След конституиране на

"Юробанк

България“

АД в първоинстанционното производство в качеството на трето лице– помагач на страната на ответника „Агро Резерв“ ЕООД /н./, на основание чл. 694, ал.4 ТЗ, процесуалният представител на банката заявява становище за неоснователност на иска по съображения и доводи, които се поддържат и в тази инстанция. Твърди се, че всички подписани от страните договори, анекси и протоколи за прихващане са нищожни поради привидността им и съставени за целите на производството по несъстоятелност, като възражението се обосновава с обстоятелствата, че до 2019 год. управител на дружествата ищец и ответник е едно и също лице, а седалището и адреса на управление на ищеца и към настоящия момент съвпада с адреса за кореспонденция с НАП на ответника „Агро резерв“ ООД.

В обхвата на служебната проверка по чл. 269 ГПК, съставът на въззивния съд намира, че обжалваното решение е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл.

236 ГПК. Същото е допустимо в обжалваната част, тъй като са налице всички предвидени от закона предпоставки, включително и особените такива по чл.

694 ТЗ по отношение на срока за предявяване на специалния иск и на активната процесуална легитимация на ищеца, и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск.

Възприетата от окръжния съд фактическа обстановка е резултат от правилна съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства, обсъдени по съответните правила на ГПК. Установява се по безспорен начин, че главните страни по спора са били обвързани от валидно правоотношение по договор за покупко-продажба № RAW O20022018/20.02.2018г., съгласно клаузите на което ответното дружество, в качеството му на продавач, се е задължило да продаде на ищеца- купувач, 1 650 метрични тона сурово слънчогледово олио, при договорени между страните показатели за стоката, със срок за доставка на количеството в периода 25.02.2018 – 30.09.2019 год. Договорената между страните продажна цена е 1200.44 лв. за метричен тон, без ДДС, при условия на доставка СРТ ПЧМВ, Варна, която сума е платима на два транша – 95 % от стойността, авансово, в срок до 15.09.2018г., и 5 %- след доставката на стоката и проверка 5 на качеството. С анекс № 1 от 02.08.2019 г. срокът на договора е променен, като задължението за доставка е следвало да се изпълни в периода от 21.12.2019г. до 30.12.2021г. За извършеното авансово плащане на 95 % от продажната цена по договора ищецът издава три фактури на обща стойност 2 258 036 лв., всяка една с посочено основание „авансово плащане за нерафинирано олио“, съответно: фактура № 100003461/28.02.2018г. за сумата 378 000лв., фактура № 0000000997/13.09.2018г. за сумата 1 419 836лв. и фактура № 0000000996/05.09.2018г. за сумата 460 200 лв. Всички посочени фактури са включени в дневниците на покупките и продажбите за съответния данъчен период – м.02.2018г. и м. 09.2018г. След изтичане на новия договорен с анекса срок, с уведомление от 10.03.2022г., изпратено от ищеца и връчено на същата дата на „Агро резерв“ ЕООД, чрез управителя Александър Симеонов, ответникът е уведомен, че ищецът разваля договора поради неизпълнение и претендира връщане на заплатената авансово сума в размер на 2 258 036лв.

В хода на производството не са установяват факти и обстоятелства, които по отделно и в своята съвкупност да са годни да обосноват извод за основателност на твърдението на третото лице- помагач за привидност на процесното договаряне между главните страни, т. е. такова съглашение, при което страните не са имали воля/съгласие да бъдат обвързани с договора и, едновременно с това, са осъществили симулативно осчетоводяване в счетоводствата на дружествата.