Решение № 106 от 24.04.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Монтана, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова при участието на секретаря Соня Д. Георгиева като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20231600500022 по описа за 2023 година

Въззивното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на Д. Г. П. чрез пълномощника против решение на МРС № 509 /07.12.2022 г. по гр. дело № 1135/22г. Поддържа,че атакуваното решение неправилно, като съдът не се е съобразил както с доказателствата по делото,така и с нормативната база, като в тази насока са развити подробни съображения .Твърди,че по делото е безспорно установено ,че ответниците са извършили действия,с които са нарушили постигнатата спогодба, поради което и същата не обвързва страните ,и ищцата не е длъжна да търпи съществуването й. Предвид гореизложеното моли съда да отмени атакуваното решение и постанови ново, с което да уважи исковата претенция.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Л. Л. и Р. Л., които чрез процесуалния представител твърдят,че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.Тази теза се поддържа и в съдебно заседание .

Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за установено следното:

Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания в съответните осъдителни части съдебен акт,като по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови атакуваното решение , първоинстанционният съд е приел ,че ответниците са извършили неоснователни действия/ вдигане на шум в късните вечерни часове /,поради което и е уважил иска в тази част.По отношение на претенцията за премахване на лятната кухня с тоалетна съдът е достигнал до извода,че същата е неоснователна в тази част, тъй като тази сграда не пречи на ищцата да осъществява правото 1 си на собственост .

Първоинстанционният съд е възприел правилно фактическата обстановка и правните му изводи са обосновани и законосъобразни .

Безспорно е установено от доказателствата по делото, че отношенията между страните са трайно влошени, което е дало и повод на настоящата ищца да инициира производство по чл.108 и чл.109 ЗС срещу ответниците/ гр.дело № 1473/2017 г. на МРС/ В това производство е постигната спогодба между страните , като в раздел трети, т.5 Д. П. е приела да търпи лятната кухня с тоалетна , като ползването на същата ще се извършва от двете страни по предназначение и само за свои лични нужди ,като използването ,включително и озвучаването,ще бъде преустановено до 23 ч.С това споразумение са уредени и правото на собственост на страните върху процесния имот, както и върху лятната кухня, навеса и оградата, като ищцата има право на ½ ид.ч.

С решение по гр.д.№ 60/2019 г. на МРС, потвърдено с решение по в.гр.дело № 225/2000 г. съдът е разпределил в общо ползване на страните по настоящото дело 51,31 кв.м., в които попадат лятна кухня с външна тоалетна.

Настоящото исково производство е инициирано от Д. П., която твърди, че с исковата молба на основание чл.87,ал.2 ЗЗД разваля сключената спогодба в частта ,с която в раздел трети,т.5 е приела съществуването на лятна кухня. Като аргумент в тази насока е изложила твърдения,че ответниците не спазват постигнатите уговорки,сменили са ключа от лятната кухня,с което на практика й е отнет достъпа до сградата, освен това използват същата в нарушение на уговореното,като се правят пиянски сбирки и се озвучава силно и след 23 ч. Поддържа се също така,че съществуването на лятната кухня й пречи да ползва спокойно и нормално поземления си имот .

Анализирайки събраните гласни/св.П Г.К , В.П / и писмени доказателства, както първата, така и настоящата инстанция намира,че ответниците действително правят сбирки в процесната сграда, като същите не приключват според уговорката до 23 ч., а продължават и след това. Свидетелите на ответниците също не отричат този факт. Безспорно е установено,че при тези сбирки се чува и силна музика,говор ,който несъмнено пречи и създава неудобства на ищцата/която живее на първия етаж в непосредствена близост до сградата/ и нейното семейство.

Съгласно чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. От самия текст на разпоредбата е видно, че двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл.109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно, за уважаването на тозииск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки з а използването на собствения му имот по -големи от обикновените /чл.50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по -големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. / ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 4/2015 от 06.11.2017 год. по тълкувателно дело No 4 по описа за 2015 г. На ОСГК/ В настоящата хипотеза тези неоснователни действия се изразяват в превишаване на определените в националното законодателство или нормалните за живота в модерния град нива на шум и произтичащите от тези действия пречки за нормалното ползване на собственото на ищеца жилище.Ползването на сградата от ответниците е напълно основателно както с оглед постигнатото споразумение, така и предвид влязлото в сила съдебно решение по гр.д.

№ 60/2019 г. на МРС.

2

Безспорно е, че кумулирането на шум /говор, песни ,музика/ ,който се чува извън лятната кухня в късните вечерни часове и пречи на спокойствието на семейството на ищцата, създава за ищеца пречки, които са далеч над нормалните за използване на собственото му жилище . Поради тези неоснователни действия ищцата и нейното семейство не са в състояние да си починат спокойно и са изложени на допълнителен стрес.

В жалбата се прави възражение,че съдът е осъдил ответниците да се въздържат от шум само след 22 часа, а не съгласно цитираната Наредба за опазване на обществения ред на територията на Община М .Видно от исковата молба, самият ищец е посочил единствено,че постигната договорка между страните е нарушена поради вдигане на шум след 23 ч.,т.е. не е навел доводи,че има възражение по използване на постройката в друг часови диапазон .

По отношение на искането за премахване на лятната кухня с тоалетна .

Основните твърдения в исковата молба са,че тази постройка пречи на ищцата да ползва терена и притежавания първи етаж по предназначение,като в исковата молба само е посочено,че ищцата с постигнатото споразумение се е съгласила да търпи незаконната постройка .Едва в писмената защита са развити подробни доводи относно незаконността на тази постройка, които се поддържат и във въззивната жалба.

За да е основателна претенцията в тази й част , ищецът следва да установи фактическо действие от страна на ответниците , надхвърлящо ограниченията на собствеността и противоречащо на установения правен режим на ползване на имота, водещо до накърняване правата на съсобственик. Само факта на изграждане на незаконна постройка не е основание за уважаване на негаторната претенция. Трайна и последователна е съдебната практика, че искът по чл. 109 ЗС е насочен към защита на правото на собственост от неоснователни действия, които пряко или косвено пречат, смущават или ограничават правото на съсобственика да ползва имота съобразно неговото предназначение.

Извършеният в съсобствен имот незаконен строеж представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, само ако незаконността му се изразява в нарушаване на установените с благоустройствените закони строителни правила и норми, обезпечаващи нормалното ползване на имота . В тежест на ищеца по иска по чл. 109 ЗС е да докаже, че конкретно този строеж му пречи да упражнява правото си на собственост и по какъв начин става това.

В настоящата хипотеза , дори и да се приеме, че тази постройка е незаконна, липсват каквито и да е доказателства,че нейното изграждане създава пречки за нормалното използване на терена и жилището на първия етаж. Анализирайки доказателствата се налага извода,че единствените неоснователни действия и съответно пречка за ищеца се явяват шумните събирания ,организирани от ответниците . Нещо повече, в самата искова молба не се твърди,че постройката пречи за пълноценното използване на имота-било като засенчва етажа, пречи за достъпа за извършване на ремонти/в каквато насока са твърденията в исковата молба по гр.дело № 1473/2017 г./ Предвид това съдът намира ,че не следва да се премахва цяла постройка само заради шумните сбирки,които се организират от ответниците .

Предвид гореизложеното съдът намира,че решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото жалбоподателя следва да заплати на ответниците направените в производството разноски .От страна на процесуалния представител на жалбоподателя е постъпило възражение за прекомерност ,което е неоснователно-същото е дори под законовия минимум, определен в разпоредбата на чл.7,ал.1,т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Предвид горното Д. Г. П. следва да заплати на всеки един от ответниците направените от последните разноски в размер на 500 лв.

Предвид гореизложеното съдът

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА решение № 509 /07.12.2022 г. ,постановено по гр. дело № 1135/22г. на Районен съд Монтана .

ОСЪЖДА Д. Г. П. ,ЕГН ********** да заплати на Л. М. Л.,ЕГН ********** сумата 500 лв. разноски пред настоящата инстанция.

ОСЪЖДА Д. Г. П. ,ЕГН ********** да заплати на Р. А. Л. ,ЕГН ********** сумата 500 лв. разноски пред настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4