Решение № 216 от 13.07.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Смолян, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Ивайло Ст. Стефанов Въззивно гражданско дело № 20265400500170 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 13/15.01.2026 г., постановено по гр. д. № 1008 по описа за 2025 г. на РС Смолян, се признава за установено в отношенията между К. Н.

И., ЕГН********** и „А. Т. Е. Г.“ АД, ЕИК *********, че сключения между тях договор за потребителски кредит № ****** от 14.08.2024 г., ведно с Анекс № 702169 и с Анекс № 765716 г. към договора, е недействителен на основание с чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 10, ал.1, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 2 вр. чл. 22 от ЗПК. С решението се осъжда К. Н. И. да заплати на „А. Т. Е. Г.“ АД, сумата в размер на 2555,10 лева /равняващи се на 1 306,40 евро/, представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № ****** от 14.08.2024 г., ведно с Анекс № 702169 и с Анекс № 765716 г. към договора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на насрещната искова молба в съда 10.09.2025г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение се осъжда „А. Т. Е.

Г.“ АД, да заплати на К. Н. И., направените съдебни разноски по делото в размер на 1220,00 лева /равняващи се на 623,78 евро/. С Решение № 94/22.03.2026 г. на РС Смолян се допуска поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 13/15.01.2026 г., постановено по гр. д. № 1008 по описа за 2025 г. на РС Смолян като в диспозитива му вместо „сумата в размер на 2555,10 лева /равняващи се на 1 306,40 евро/“ се чете: сумата в размер на 1153,01 евро/равняващи се на 2 255,10 лева/, представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № ****** от 14.08.2024 г., ведно 1 с Анекс № 702169 и с Анекс № 765716 г. към договора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на насрещната искова молба в съда 10.09.2025г. до окончателното изплащане на сумата". Със същото решение е оставена без уважение молбата на „А. Т. Е. Г.“ АД за изменение на решението и намаляване размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата, както и се осъжда К. да заплати на „А. Т. Е. Г.“ АД, направените съдебни разноски по делото в размер на 352,89 евро.

Във въззивната жалба дружеството оспорва първоинстанционното решение, в частта, в която е обявена за нищожна клаузата за неустойка при непредоставяне на удостоверение от Централния регистър на длъжниците към КЧСИ и е прогласена недействителността на договора за потребителски кредит и анекса към него. Жалбоподателят поддържа, че неустойката е валидна, има обезпечителна и дисциплинираща функция, не представлява разход по кредита и не следва да се включва в ГПР съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК. Твърди, че договорът съответства на изискванията на закона, ГПР не надвишава допустимия размер, а кредитополучателят е бил предварително информиран за задължението да представи удостоверението. Иска отмяна на решението, отхвърляне на исковете и присъждане на разноските.

В отговора на въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Оспорва се тезата, че неустойката е действителна, като се твърди, че тя представлява скрито оскъпяване на кредита, което е следвало да бъде включено в ГПР. Според въззиваемата страна изискването за представяне на удостоверение от Централния регистър на длъжниците не е законосъобразен способ за последваща оценка на кредитоспособността, а уговорената неустойка заобикаля закона и нарушава правата на потребителя. Поддържа се, че неправилно изчисленият ГПР обуславя недействителност на договора по ЗПК, поради което се иска потвърждаване на първоинстанционното решение, отхвърляне на въззивната жалба и присъждане на разноски.

В с.з. жалбоподателят не се явява, депозира писмена молба в която подържа жалбата и процесуалната си позиция. Въззиваемата не се явява и не изпраща представител. Жалбоподателят претендира присъждане на разноски, за извършването на които представя доказателства. С ОИМ от страна на процесуалния представител на въззиваемата е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, т. 1 ЗАдв.

Въззивната жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник по главния иск и ищец по насрещните искове, останал недоволен от постановеното съдебно решение в обжалваната част, откъм съдържание е редовна, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като 2 по останалите въпроси е ограничен от релевираните пороци в жалбата. За нарушение на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

След анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки доводите на страните, свързани с приложението на императивни правни норми, съдът намира следното:

Предявеният иск пред РС Смолян е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че Договор за потребителски кредит № ******от 14.08.2024 г., ведно с Анекс № 702169 и с Анекс № 765716 г. към договора, е недействителен на основание с чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 10, ал.1, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 2 вр.чл. 22 от ЗПК.

Твърди се, че посоченият договор, съдържа клауза предвиждаща начисляване на неустойка при непредоставяне на удостоверение от Централния регистър на длъжниците към Камарата на частните съдебни изпълнители, която е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави.

От страна на „А. Т. Е. Г.“ АД е предявен насрещен иск по чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл. 23 от ЗПК за осъждане на К. И. да заплати на ищеца сумата от 2555, 10 лв. /1306.40 евро/, представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № ****** от 14.08.2024 г., ведно с Анекс № 702169 и с Анекс № 765716 г. към договора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на насрещната искова молба в съда 10.09.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

Не е спорно по делото, че между К. И. и А. Т. Е. Г.“ АД е сключен договор за потребителски кредит № ****** от 03.05.2024г. Към посочения договор са сключени и Анекс № 702169 и Анекс № 765716. Съгласно т.1 от Анекс № 702169, Кредитодателят и Кредитополучателят констатират и декларират, че са сключили Договор за кредит № ******. Съгласно т.7 от Анекс №702169, в случай на неизпълнение на задължението на Кредитополучателя за погасяване на кредита, Кредитополучателят дължи на Кредитодателя законната лихва, таксите, разноските, неустойките и др. съгласно сроковете и условията по договора за кредит и приложимите към него Общи условия и актуалната Тарифа на Кредитодателя. Съгласно Приложение № 1 към анекс № 702169 към договор за потребителски кредит № ****** е приложен погасителен план, видно от който сумата на предоставения кредит е в размер на 5000 лева, а срокът на кредита е 14.08.2026г. Размер на вноска - с одобрено обезпечение: 336.77 лева, а размер на погасителната вноска без одобрено обезпечение: 642.00 лева, като броят на вноските е 24, Такса в размер на: 150 лева, ГПР е в размер на 65.00%, годишната лихва за ползване на кредита е в размер на 48.92%. Според посоченото Приложение №1, общо дължимата сума при надлежно и правилно 3 изпълнение на задълженията по кредита е в размер на 8082,48 лева. Според Погасителния план, приложен към Анекс №702169, вноската при липса на одобрено обезпечение е в размер: 641.83 лева, от които 336.77 лева е сума от главница, лихва и такса и 305.06 неустойка. Лихва: 2 932.30 лева, Такса 150 лева-. Или, общият размер на вноските при липса на обезпечение възлиза на сумата от 15403.82 лева. В приложение № 1 към анекс № 765716 сумата на кредита е 5000.00 лева, срок на погасяване на кредита: 24.01.2027 г., Размер на погасителната вноска: 334.98 лева, Брой на погасителните вноски: 24, Годишна лихва за ползване на кредита: 48.29% , Годишен процент на разходите /ГПР/ по Кредита: 64.00%, Общо дължимата сума при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита: 8039.52 лева. Съгласно чл.

2 от Приложение №4: Кредитополучателят се задължава да заплати на Кредитодателя такса в размер на 150.00 лева, за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит и представената от Клиента преддоговорна информация, подготовка на Договора за кредит и допълнителните приложения към него, оценка на кредитоспособността и финансовите възможности на Клиента и проверка на вероятността за погасяване на кредита, като месечната вноска за тази такса е в размер на 6.25 лева. Съгласно чл. 3 от Приложение № 4: Горепосочената такса се заплаща от Клиента на равни вноски заедно с всяка вноска по кредита. Съгласно чл. 2 от Приложение № 5: Кредитополучателят се задължава на дата 18.02.2025г. да предостави на Кредитодателя Удостоверение от Централния регистър на длъжниците /ЦРД/ към Камарата на частните съдебни изпълнители, съгласно което да се установи дали срещу Кредитополучателя има или няма образувани изпълнителни дела. Кредитополучателят е длъжен регулярно на всяко 18-то число на месеца по време на срока на кредита да предоставя ново такова Удостоверение. Съгласно чл. 4 от Приложение № 5: В случай че Кредитополучателят не осигури и не представи в срок Удостоверение от ЦРД към Камарата на ЧСИ в сроковете съгласно Приложение № 5, Кредитодателят има правото да начисли неустойка в размер на 250.00 лева за всяко отделно неизпълнение. Видно от Погасителния план, въпреки условието по чл.4 Приложение №5 е предвидено плащането на неустойка в размер на 305.06 лева месечно за не представяне на обезпечението, като общият размер на тези неустойки достига 7321.52 лева.

Първоинстанционният съд е приел в решението си, че предвиденото плащане на неустойката в посочения размер от 7321,52 лева противоречи на добрите нрави и е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 и чл. 146 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Освен че посочената неустойка е несъразмерна, не е предвидена, същата се явява и недължима, тъй като е уговорена предварително и по нищожна клауза, противоречаща на закона, като практически е невъзможно кредитополучателят ежемесечно на определена дата да представя посоченото по- горе удостоверение от Централния регистър на длъжниците /ЦРД/ към Камарата на частните съдебни изпълнители, съгласно което да се установи дали срещу Кредитополучателя 4 има или няма образувани изпълнителни дела. В случая с изискването за представяне на това удостоверение от ЦРД към камарата на ЧСИ, се разместват задълженията на страните по договорното правоотношение, тъй като не кредитополучателят, а кредиторът има задължението да извърши проучване и преценка за кредитоспособността на кредитополучателя. И тази оценка следва да се извърши преди сключването на договора и предоставянето на кредита. Въпреки последното, кредиторът е предвидил и заплащането на неустойка като задължение за кредитополучателя при непредставяне на такова удостоверение. Според РС Смолян, неустойката и таксата за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит представляват разходи, които следва да бъдат включени в Годишния процент на разходите. Размерът на действителния ГПР съобразно формулата на Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК /като се включи неустойката/, е в размер на 289,13 %, т.е., надвишаваща многократно установения законов размер, като в деня на подписване на договора за кредит основният лихвен процент на БНБ е бил в размер на 3,53 %. По този начин според постановилия обжалваното решение съд, се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а именно когато неустойката не е включена в ГПР. Уговореното плащане на неустойката няма характер на присъщата за нея функция, тъй като е предвидена за непредставяне на горното удостоверение, което задължение за кредитополучателя е на практика трудно осъществимо и така поставено условието за плащане на неустойката предпоставя неизпълнение и съответно до начисляване на неустойка. По този начин кредиторът уговаря вземане, което е още едно допълнително възнаграждение по договора и като такова е следвало да се включи при определяне размера на ГПР. Така, Договор за потребителски кредит № ****** от 14.08.2024 г., ведно със сключените към него Анекс № 702169 и Анекс № 765716 са недействителни, като противоречащи на закона и добрите нрави. Нарушена е разпоредбата на чл.