Решение № 85 от 06.02.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Плевен, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венелин Д. Николаев при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Венелин Д. Николаев Административно наказателно дело № 20234430201007 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закон за пътищата № 8504473325 на Министерство на регионалното развитие и благоустройството,

Агенция

"Пътна инфраструктура", с който на *** ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от и*** С.И.Д. на основание чл. 187а, ал. 2, т.3, във вр.с чл. 179, ал. 3б от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лв. за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят *** *** чрез представляващият го изпълнителен директор С.И.Д. обжалва цитирания по- горе електронен фиш, като моли съда да го отмени. В жалбата си сочи, че последният е незаконосъобразен и необоснован, поради следните съображения:

Процесният електронен фиш е съставен за това, че на 26.02.2021 г., в 07:07 часа, на І-3, в община Долни Дъбник, с автоматизирано техническо средство е било заснето управление на товарен автомобил *** собственост на *** *** с ЕИК ***, за който собственикът не е платил задължителната такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата. Сочи се, че така описаното в електронния фиш не отговоря на действителното правно положение. Твърди се, че процесното МПС се е движело на 26.02.2021г. и е преминавало и през други електронни системи за наблюдение на АПИ за събиране на пътни такси, като същите не са отчитали неплатени такси. Навеждат се доводи, че 1 техническото устройство, което е заснело нарушението към деня на извършването, не е било изправно. Твърди се, че на процесния ден са заплатени всички дължими такси за движението на товарен автомобил *** собственост на *** *** с ЕИК ***. С оглед на така изложените доводи се моли за отмяна на издадения Електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия №8504473325, издаден от Агенция Пътна инфраструктура гр.София е който на представляваното С.Д. дружество *** *** гр.***, за извършено нарушение на чл.102, ал. 2, от Закона за движение по пътищата и на основани чл.187а ал.2,т.3 във връзка с чл.179 ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500,00 лева.

Изложените по-горе факти и подробни писмени доводи се поддържат в съдебно заседание от процесуалния представител на дружеството - адв.Г. Г..

Претендират се разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован се представлява от *** която оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди атакувания електронен фиш като издаден при спазване на процесуалните изисквания и на основание материалноправните норми, като излага доводи в тази насока. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, както и се претендират разноски за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

Жалбата е допустима, подадена е от нарушителя и това е направено в срок, а разгледана по съществото, същата е основателна.

На 26.02.2021г., в 07:07 часа било установено нарушение № BD19138F4AFC1A9EE053031F160AEBFE, с ППС влекач *** с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕПС, в състав с ремарке с общ брой оси 5. с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община Долни Дъбник, за движение по път I-3 км 100+471, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението е установено с устройство № 40221, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-3 км 100+471.

Нарушението е било установено с устройство № 40221,

2 представляващо елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закон за пътищата, намиращо се на път І-3 км 100+471.

Собственикът, на когото било регистрирано процесното ППС било дружеството жалбоподател *** *** гр.***

С оглед направените констатации, бил съставен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закон за пътищата срещу *** *** гр.*** за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал. 3б от ЗДвП му била наложена имуществена санкция в размер на 2500,00 лева.

Тази фактическа обстановка се установява от приложените по административната преписка писмени доказателства, които съдът изцяло кредитира, като служещи за установяване на обективната истина - Жалба е вх.

№ 53-00-2832/21,04.2023г. - оригинал - 2 стр. с приложени към нея; електронен фиш № 8504473325- заверено копие; създаден доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в от ЗДвП - заверена извадка; справка за собственост на МПС - заверена извадка;статично изображение във вид на снимков материал на пътно превозно средство с per. *** 2 бр. снимки; известие за доставяне ИД PS 1618 ООТХ14 4 - заверено копие; Плик с номер на пратка R PS 5800 01QSN2 2, Заверено копие на пълномощно с изх. № П382/14.12.2022 г.

Съдът кредитира заключението на вещото лице К. Т. по назначената по делото съдебно -техническа експертиза, прието и неоспорено от страните в съдебно заседание, от което се установява, че нарушение №8504473325 е констатирано на дата 26.02.2021 г. в 07:07 с причина „Няма валидна маршрутна карта или валидна Тол декларация за преминаването" от рамка в Област Плевен, Община Долни Дъбник, Долни Дъбник, по път I-3 км.

100+471, намаляващ километър. Доказателствените записи в електронната система сочат, че устройството инсталирано в ППС е изключено на 25.02.2021 г. в 11:53 часа и е останало изключено на 02.03.2021 г. 15:41 часа. За процесната дата към ДСИ АД от собственика на процесното ППС са били заплатени ТОЛ такси и не са преведени към Агенция

„Пътна инфраструктура“ в съответно определените от АПИ срокове.

Технически е възможно при подаването на данни от бордовото устройство монтирано на ППС *** с per. № *** към устройство №40221 на дата 26.02.2021 г. да е имало прекъсване на GNSS и GPRS връзка както и нарушена синхронизация при обмен на данните със сървърите, записващи техническите логове, в системата 3а мониторинг, но такава информация все още не е потвърдена от доставчици на мобилната комуникация-А1 и Виваком.След извършена проверка на отдел „Управление на информационна система и инфраструктура", Национално тол управление (НТУ) се установи, че НТУ не разполага с информация за техническа неизправност на АТТС 3

40221 от първоначалната му инсталация до 26.02.2021г. включително.

Изложеното сочи, че поведението на жалбоподателя покрива формално признаците от обективна страна на състав на административно нарушение, установен в чл. 102, ал. 2 ЗДвП, тъй като не е изпълнил задължението си да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.

Въпреки това, като на основание чл. 179, ал. 3б във вр. чл. 187а, ал. 1 ЗП на жалбоподателя е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2 500 лв. е допуснато неправилно приложение на материалния закон.

Принципът на пропорционалността е част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл Решение от 17.04.2018 г., С-414/16 , т. 68, С-537/16, т. 56).

Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на националния съдия.

Във връзка с направеното възражение в касационната жалба относно противоречие на наложеното наказание с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година и дело С-61/2023 г., образувано по преюдициално запитване, отправено с определение № 113/31.01.2023 г. по КАНД № 997/2022 г. на Административен съд – Хасково, съдът е спрял производството по КАД № 528/2023 г. до произнасяне на СЕС.

С Решение на съда от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г. СЕС е приел, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможност за 4 освобождаване от административнонаказателната отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.

В конкретния случай, приложената санкционна разпоредба на чл.

187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, предвиждаща административно наказание "Имуществена санкция" във фиксиран размер от 2500 лева, противоречи на принципа на пропорционалност/съразмерността.

Съдът намира, че налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя фиксиран размер се явява крайно непропорционална спрямо тежестта на нарушението и дължимия размер на незаплатената пътна такса.

Санкцията се явява и в явна колизия с правото на Съюза, обективирано в чл.

9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, доколкото се явява несъразмерна спрямо извършеното нарушение и не е предвидена възможност да бъдат взети всички обстоятелства относно характера и тежестта на нарушението или обстоятелства, свързани с категорията на управляваното ППС и изминатото разстояние, за което не е заплатена тол такса, които да обосноват налагането на наказание в по-нисък размер, тъй като санкцията е предвидена от законодателя в абсолютен такъв.

Следва да се посочи, че по силата на чл. 633 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство – Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. на СЕС, се налага изводът, че оспореният пред РС Плевен електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Иначе казано, размерът на наложената имуществена санкция е в противоречие с чл. 9а от Директивата, поради липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености, като изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество.