Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1932 от 22.12.2020, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 2265/2020
Вид
Решение № 1932
Подписан
22.12.2020
Състав
КРАСИМИР РУСЕВ КИПРОВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 2020 г. гр. Варна

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,

ХVІ – ти състав , в публично заседание на 18. 12. 2020 г., в състав :

Административен съдия : Красимир Кипров при секретаря Добринка Долчинкова с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Кипров адм.дело

№ 2265 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.72, ал. 9 във вр. с чл.76, ал.5 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ във вр. с чл.31, ал.1 от Договор № 164576/16.04.2019 г. за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК , сключен между НЗОК представлявана от директора на РЗОК-Пловдив и „М. 2014“ ООД гр. Варна.

Образувано е по жалба на „М. 2014“ ООД , представлявано от управителя В.С.М., против заповед за налагане на санкция № 29-03-300-26/25.09.2020 г. на директора на РЗОК-Пловдив, с която на дружеството-жалбоподател са наложени санкции за три отделни нарушения в общ размер на 550 лв.

Изложени са в жалбата доводи за издаване на обжалваната заповед при липсата на материална компетентност на проверяващите, тъй като рецептурните бланки не били отчетени за заплащане пред НЗОК ; при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила във връзка с дейността на арбитражната комисия и поради неизясняване на фактите във връзка с рецептурна книжка № 7917200 ; нарушения на материалния закон, тъй като за един и същ вид рецептурни бланки /РБ/ била потърсена отговорност два пъти. Иска се отмяна на обжалваната заповед и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание не се явява представител на жалбоподателя.

Ответникът

– директорът на РЗОК-Пловдив , чрез упълномощения юрисконсулт А. Т. изразява писмено становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в максимален размер.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното :

На

16.04.2019 г. е сключен между НЗОК, представлявана от директора на РЗОК- Пловдив и „М. 2014“ ООД гр. Варна договор № 164576 за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК. С издадена от директора на РЗОК-Пловдив заповед № V-РД-13-1152/26.08.2020 г. е наредено извършването на проверка на изпълнителя по този договор

- аптека „Марешки Пловдив 3“ , находяща се в гр. Пловдив ул. „Г. С. Раковски“ № 3. За проверяващи са определени контрольорите С.Д и Г.Г, а срока на проверката е определен от 26.08. до 4.09.2020 год. Проверката е извършена на 27.08.2020 г. , за резултатите от която е съставен констативен протокол за извършване на финансов контрол върху изпълнението на договорите, сключени с аптеките № V-РД-13-1152/27.08.2020 год. Протоколът е връчен на 2. 09. 2020 г. на представителя на аптеката Й.С.. От „М. 2014“ ООД е подадено възражение срещу констативния протокол , което е прието в РЗОК-Пловдив с вх.№ 29-00-129/4.09.2020 год. По повод констатациите относно рецептурна книжка № 7917200 , към възражението е приложено обяснение от М. В. , внук на М. Т.В. За разглеждане на подаденото възражение е издадена от директора на РЗОК-Пловдив заповед № РД-18-61/10.09.2020 г. , с която е определен 6-членен състав на Арбитражната комисия. Заседанието на Арбитражната комисия е проведено на 11.09.2020 год ., за което е съставен протокол № 4 от същата дата. Взето е от комисията решение, съгласно което с 6 гласа „за“ възражението е прието за неоснователно. Решението на Арбитражната комисия е връчено на „М. 2014“ ООД на 28.09.2020 год. Издадена е от директора на РЗОК-Пловдив заповед за налагане на санкция № 29-03-300-26/ 25.09.2020 г., която в частта по т.1 и т. 2 се отнася за РБ № 15885, № 15886 , № 15887, № 15888 и № 15889, а в частта по т. 3 се отнася за рецептурна книжка № 7917200 на М. Т.В. От всички цитирани в заповедта РБ , отчетена за заплащане е само РБ № 15887 на здравно-осигуреното лице Н.А.Д..

С електронна фактура №

**********/9.09.2020 г. е заплатена по тази РБ сумата от 57,60 лв. за 3 бр. тест ленти. Заповедта за налагане на санкция е връчена на „М.

2014“ ООД на 28.09.2020 г. , а подадената до АС- Варна жалба е приета в РЗОК-Пловдив с вх.№ 29-00-149/

9.10.2020 год.

При така установените обстоятелства, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в 14-дневния срок по чл.149,ал.1 от АПК и чл.31, ал.1 от Договор № 164576/16.04.2019 г. , срещу подлежащ на съдебен контрол ИАА.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна – оспореният адм. акт е издаден в нарушение на установената за него форма и при неправилно приложение на материалния закон, поради което подлежи на отмяна съгласно чл.146, т. 2 и т. 4 от АПК.

Не се споделят от съда възраженията на жалбоподателя за нищожност, тъй като обстоятелствата по отчитане на РБ нямат отношение към материалната компетентност на възложителя по договора. Несъстоятелно е и възражението за нарушаване на процедурата по разглеждане на възражението от арбитражна комисия – установява се от наличните в адм. преписка писмени доказателства, че същата е спазена.

Допуснатите от адм. орган нарушения са следните :

В т.1 от обжалваната заповед е посочено наличието на нарушение по чл.15, ал.2 от Договор №

164576/16.04.2019 г., отнасящо се за горецитираните 5 бр. РБ, описано както следва : не е спазено изискването магистър фармацевта да въвежда в базата данни на софтуера реквизитите по реда на чл.13, ал. 4 от изпълняваните рецепти в момента на отпускане на лекарствените продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели. За разлика от т. 2 на заповедта, описанието в т.1 не посочва кои точно реквизити не са въведени в базата данни на софтуера, което представлява нарушение на формата на адм. акт по смисъла на чл.59, ал. 2, т. 4, пр. І от АПК. При тази даденост, възможно е само да се предполага , че адм .орган е имал предвид в т.1 същите реквизити описани в т. 2 от заповедта, липсата на които в РБ е квалифицирана като нарушение на чл.13, ал. 4, т.1, т. 2 и т. 3 от Договора

– не е изпълнено изискването на договора да се попълват всички реквизити в РБ в момента на отпускане на лекарствените продукти. Липсата на попълване в РБ на цитираните в т. 2 от заповедта реквизити не е спорна по делото – жалбоподателят няма такива възражения по фактите. Съобразно тези обстоятелства, когато хипотетично едни и същи реквизити липсват в базата данни на софтуера и в РБ, то нарушението на чл.15 от Договора е правно възможно само когато реквизитите са попълнени в РБ , но въпреки това те не са въведени в базата данни на софтуера. При действителните факти, според които реквизитите фактически не са били попълнени в РБ , то налице е само едно нарушение - такова на чл.13, ал. 4, т.1, т. 2 и т. 3 от Договора. Причината за това се състои в необходимото за спазване на изискванията на договора съответствие между съдържанието на първичната информация в РБ и съдържанието на вторичната информация в базата данни от софтуера , т.е. нарушението на чл.15 от Договора би било възможно при наличието на несъответствие , а такова в случая не съществува . Именно такъв е смисълът на цитираната в т.1 от заповедта разпоредба на чл.42, ал.1, т. 9 , б. „а“ от Договора – изисква се въвеждане в базата данни на информацията от рецептите, което означава, че тази информация трябва да е налична в самите рецепти. По тези съображения, санкцията по т.1 от заповедта е незаконосъобразна като комбинация от основанията за оспорване по чл.146, т. 2 и т. 4 от АПК, съответно следва бъде отменена като такава.

Съобразно споменатото вече описание в заповедта на нарушението по т. 2 от същата , спорни са фактите единствено във връзка с отчитането за плащане на РБ №

15887 – жалбоподателят твърди, че всички цитирани в заповедта РБ не били отчитани за плащане, докато в представената от ответника справка приложена на л.20 от делото се твърди, че само РБ № 15887 била отчетена и заплатена, т.е. ответникът признава, че РБ № 15885, № 15886, №

15888 и № 15889 не са отчитани и съответно не са заплащани. Отчитането и плащането на РБ № 15887 е доказано от ответника с приложената към справката електронна фактура № **********/9.09.2020 г. – точният ред от фактурата е оцветен от съда в жълт цвят и се намира на л.31 от делото. На този ред е посочена единична цена от 19.20 лв. и стойност на 6 бр. тест ленти от 115,20 лв., и тъй като РБ № 15887 има за предмет само 3 бр. тест ленти, то тяхната стойност е тази посочена в справката на ответника, а именно 57,60 лв. При така установените факти и съобразно разпоредбата на чл. 42, ал.2 от Договора / „В случаите на отчетена и незаплатена от РЗОК рецептурна бланка, изпълнена в нарушение на настоящия договор, не се налага санкция“/ , относимо към санкционирането е единствено непопълването в РБ № 15887 на цитираните в заповедта реквизити. В това отношение, съдът изцяло споделя тезата на жалбоподателя за по-силното основание – след като РБ № 15885, № 15886, № 15888 и № 15889 не само, че не са заплатени от РЗОК , но не са и отчитани за плащане , то за непопълнените в тях реквизити по чл.13, ал. 4, т.1, т. 2 и т. 3 от Договора , санкция не следва да се налага, съответно налагането на такава в размер на 50 лв. за всяка една от въпросните четири РБ е материално незаконосъобразно. Изложените в тази връзка от ответника доводи относно момента на изпълнение от жалбоподателя на задължението му за попълване на реквизитите и момента на узнаване от страна на адм. орган на фактите за отчитане на РБ са ирелевантни с оглед разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК - тъй като периода на отчитане на всички РБ е от 01.09. до 16.09.2020 год. , то към датата на издаване на обжалваната заповед /25.09.2020 год/. , адм. орган е следвало да съобрази релевантния за разпоредбата на чл.42, ал.2 от Договора и станал му вече известен факт за неотчитане и незаплащане на процесните 4 бр. РБ.

Същевременно, при така установените факти за наличието на нарушение само по отношение на РБ № 15887, то не е налице цитираното в т.2 от заповедта основание за налагане на санкция по чл.42, ал.1, т. 6, б. “а“ от Договора , тъй като разпоредбата изисква установените нарушения по чл.13, ал.4 да са в повече от три рецептурни бланки, а в случая нарушението е само в една РБ – по изложените вече съображения във вр. с чл.42, ал.2 от Договора , нормата на ал.1, т. 6 има предвид броя само на заплатените от РЗОК рецептурни бланки. С оглед последното, санкцията по т.2 от заповедта е материално незаконосъобразна и подлежаща на отмяна като такава.

Описанието на нарушението по т. 3 от обжалваната заповед страда от порока по чл.59, ал.2, т.4, пр. І от АПК – не са описани всички факти релевантни за цитираната като нарушена разпоредба на чл.10, ал.2 от Договора - посочено е само ,че на РБ към рецептурна книжка № 7917200 не е отразено дата и час на постъпването й в аптеката, но не са изложени факти за това кой точно лекарствен продукт , медицинско изделие или диетична храна липсват в аптеката на жалбоподателя, при което не става ясно как точно е установена липсата и дали въобще има такава. Във връзка с последното, съдържащото се в заповедта описание на нарушението единствено възпроизвежда нормативното съдържание от разпоредбата на чл.10, ал. 2 от Договора, без обаче да го изпълва с конкретно фактическо съдържание. Последицата от тази нередност във формата на адм. акт е тази, че изложеното в заповедта твърдение за това ,че рецептурната книжка била оставена в аптеката с цел доставка на липсващо лекарство ,представлява само едно предположение , но не и факт установен въз основа на надлежно събрани доказателства . Доколкото съгласно чл. 170, ал.1 от АПК , доказателствената тежест за установяване на фактите релевантни за нарушението по чл.10, ал.2 от Договора е за адм. орган , то изцяло ирелевантно е становището на ответника относно представените от жалбоподателя писмени обяснения на М. В. – не санкционирането лице носи тежест за установяване на отрицателния факт за липсата на нарушение по чл.10, ал.2 , а адм. орган следва да установи положителният юридически факт за наличието на такова нарушение. Тази доказателствена тежест е указана на ответника в първото съдебно заседание, но от страна на същият не са представени доказателства както за липсата в проверяваната аптека на лекарствата по рецептурна книжка № 7917200, нито пък, че последната е била оставена в аптеката с цел доставката на такива лекарства – установена и безспорна е само липсата на отразени дата и час на намиращите се в аптеката РБ и РК, но тези факти съвсем не са достатъчни за да е налице нарушение по чл.10, ал.2 от Договора. Съобразно тези приложими правила на доказателствената тежест, следва да бъде посочено , че без значение е ирелевантният характер на представеното от жалбоподателя писмено обяснение на М. В. - ответникът не е доказал всички факти релевантни за посоченото в т. 3 от заповедта нарушение на чл.10, ал. 2 от Договора, следователно такива не съществуват. С оглед последното , не е налице цитираното в т. 3 от заповедта основание за налагане на санкция по чл.42, ал.1, т. 6 , б. „а“ от Договора. По тези съображения , в тази част заповедта е незаконосъобразна на основание чл.146, т. 2 и т. 4 от АПК , съответно подлежаща на отмяна като такава.