Решение № 104 от 30.05.2023, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 199/2023
- Вид
- Решение № 104
- Подписан
- 30.05.2023
- В сила
- 30.05.2023
- Състав
- Милен Петров Славов, Мария Кръстева Маринова, Петя Иванова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл.274 · Граждански процесуален кодекс
- чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.282 · Граждански процесуален кодекс
- чл.282, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.391, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.398, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.403, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.404, т.1, пр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.508 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 82 · Граждански процесуален кодекс
- чл.155, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.181, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 104 гр. Варна, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Милен П. Славов
Членове:
Петя Ив. П.а
Мария Кр. М. като разгледа докладваното от Мария Кр. М. Въззивно частно гражданско дело № 20233000500199 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.463, ал.2, вр. чл.274 от ГПК.Образувано по подадена жалба от В. П. Б., чрез процесуалния му представител адв.К.М., против решение №139/08.02.2023г., постановено по в.гр.д.№261/23г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е оставена без уважение подадената от В.
П. Б. жалба вх.№20375/05.12.2022г. против разпределение от 30.11.2022 г. по изп.д.№20227180400955 по описа на ЧСИ С.К.Д. .В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост по подробно изложените в същата съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което разпределението бъде отменено и вместо него извършено ново разпределение при съобразяване оплакванията на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалваното разпределение.
Въззиваемата страна И. А. А., редовно уведомен, не е депозирал отговор по жалбите в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред ВОС е образувано и по подадената от В. П. Б. жалба вх.№20375/05.12.2022г./по описа на ЧСИ/ против разпределение 30.11.2022г. по изп.д.№20227180400955 по описа на ЧСИ С.К.Д., рег.№718, район на действие ОС-Варна.В жалбата се твърди, че разпределението е неправилно предвид следното.Неправомерно ЧСИ е разпределил сумата, получена от 1
ВКС, платена от жалбоподателя като гаранция по реда на чл.282, ал.2 от ГПК.Към датата на постановяване на определение от ВКС, с което обжалваното от В.Б. осъдително решение на ВАпС, не е допуснато до касационно обжалване, е липсвало висящо изпълнително дело.Кредиторът И.А. е следвало да представи пред ВКС банковата си сметка и да получи гаранцията, съответно не е било необходимо образуването на изпълнително дело, по което ЧСИ да иска от ВКС превеждане на сумата по негова сметка.Макар и, че сумата е преведена от ВКС по сметка на ЧСИ, същата не може да се счита за събрана чрез извършени изпълнителни действия от ЧСИ по см. на т.26 от ТТРЗЧСИ/реално е събрана от ВКС/.Недопустимо е било налагането на запор от ЧСИ върху тази сума, както и начисляването на такса по т.26 от ТТРЗЧСИ при положение, че длъжникът доброволно е внесъл сумата по сметка на ВКС.Неправилно и е определен материалният интерес за изчисляване размера на таксата, доколкото от него е следвало да бъде изключен размерът на гаранцията-84 105, 40лв.С гаранцията е следвало да бъде намален размерът на дълга, а остатъкът, ако е имало такъв, да се събира чрез предприети от ЧСИ изпълнителни способи.Предвид горното и извършеното разпределение на сумата от 84 105, 40лв., съответно с начисляване на такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 3 299, 37лв., е незаконосъобразно.Разпределението е незаконосъобразно и защото в същото ЧСИ е посочил дължими разноски/такси/, които са предмет на подадените от В.Б. жалба вх.№17180/26.10.2022г. и жалба вх.№17178/26.10.2022г., по които към датата на разпределението не е имало произнасяне от ВОС, съответно тези такси не е следвало да се включват в разпределението.
Въззиваемата страна И. А. А., редовно уведомен, не е депозирал възражение по жалбата в срока по чл.436, ал.3 от ГПК.
ЧСИ е изложил мотиви по обжалваното действие.
Производството по изп.д.№20227180400955 е образувано на 07.09.2022г. по молба на И. А. А. против В. П. Б. въз основа на изп.лист №25/10.08.2021г., издаден по в.гр.д.№255/21г. по описа на ВАпС, гр.о., с който В.Б. е осъден да заплати на И.А. сумата от 149 900, 79лв., ведно със законна лихва върху главницата от 100 008лв., считано от 25.09.2020г. до окончателното изплащане, на осн. чл.155, ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, както и сумата от 18 310, 98лв. на осн. чл.86 от ЗЗД.
Изпълнителният лист е издаден въз основа на невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд на осн. чл.404, т.1, пр.2 от ГПК.Против същото В.Б. е подал касационна жалба и по негова молба по реда на чл.282, ал.2 от ГПК, след внасяне на обезпечение по сметка на ВКС в размер на 84 105, 40лв., с определение №652/09.08.2021г., постановено по ч.гр.д.№2989/21г. по описа на ВКС, IV гр.о., е спряно изпълнението на въззивното решение за ½ от сумите, за които са уважени исковете/т.е. за 84 105, 89лв./.Първоначално по изп.лист е било образувано изп.д.№20217180400652 по описа на ЧСИ С.К.Д., по което е събирана останалата ½ от вземането/тази, за която изпълнението не е било 2 спряно/, което дело е приключено на 22.06.2022г. на осн. чл.433, ал.2 от ГПК поради събиране на дълга и съответните разноски.
С определение №662/01.09.2022г., постановено по гр.д.№4388/21г. по описа на ВКС, IV гр.о., обжалваното от В.Б. въззивно решение, постановено по в.гр.д.№255/21г. по описа на ВАпС, с което е осъден да заплати горепосочените суми, не е допуснато до касационно обжалване.След влизане в сила на решението И.А. е поискал от ЧСИ да се образува ново дело въз основа на посочения изпълнителен лист за събиране на останалата част от вземането му.В цитираната молба от 07.09.2022г. е поискал, т.к. липсва по нататъшно основание за спиране на изпълнението, да се удовлетвори от сумата, внесена от В.Б. като обезпечение по сметка на ВКС в производството по чл.282, ал.2 от ГПК, поради което е искал ЧСИ да изиска същата от ВКС.Тъй като сумата няма да е достатъчна за цялостно изпълнение/лихви и разноски/, е поискал да се наложат и запори върху сметките на длъжника, от които са постъпвали плащания по изп.д.№20217180400652.
С разпореждане от 07.09.2022г. ЧСИ е поискал от ВКС при наличие на предпоставките за освобождаване на внесената от В.Б. гаранция, същата да бъде преведена по сметка на ЧСИ за погасяване на дължимите суми към кредитора.
С молба от 04.10.2022г. И.А. е поискал по същото изп.дело да бъде събрано и вземането му против В.Б. по изп.лист №296/20.09.2022г., издаден по гр.д.№2747/20г. по описа на ВОС, за присъдените по делото, по което бил е издаден първият изп.лист, съдебно-деловодни разноски, общо 16 685, 57лв.
По постъпилото искане с определение №50330/22.11.2022г., постановено по гр.д.№4388/21г. по описа на ВКС, IV гр.о., съдът, след като е взел предвид, че съгласно изпратеното от ЧСИ до ВКС уведомление от 05.10.2022г. длъжникът В.Б. дължи към посочената дата по изпълнителното дело 100 506, 13лв., от които 50 004 лв. главница, законна лихва в размер на 10 278, 60лв. за периода
25.09.2020г.-05.10.2022г.,
34
101,
89лв. неолихвяеми вземания/мораторни лихви и обезщетения/ и 6 121, 64лв. такси по ТТРЗЧСИ, е разпоредил внесената сума в размер на 84 105, 40лв. да се преведе от сметката на ВКС по посочената в определението сметка на ЧСИ С.К.Д., по изп.д.№20227180400955.
Сумата е преведена от сметката на ВКС по сметката на ЧСИ на 24.11.2022г.На същата дата е постъпила от наложен запор по банкова сметка на длъжника сумата от 403, 54лв., а на 14.10.2022г. са постъпили, също от запор, 1 953, 51лв.
Предвид представяне на доказателства от длъжника за заплащане на взискателя на сумата, дължима по втория изп.лист-този от 20.09.2022г., на 14.09.2022г., т.е. преди искането за образуване на изп.производство по него, с постановление от 01.11.2022г. ЧСИ е прекратил изпълнението по него на осн. чл.433, ал.1, т.1 от ГПК.
На 30.11.2022г. ЧСИ е изготвил протокол за извършено разпределение на 3 сумите от 403, 54лв., 84 105, 40лв. и 1 953, 51лв./макар и, че първоначално е сочил, че не съставлява такова, а само изчисления с деловоден продукт, защото има един взискател, поради което и не го е предявявал на страните/ с предвидени суми за погасяване съответните вземания на взискателя по изпълнителния лист от 10.08.2021г., както и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 3 299, 37лв.Посочени са и такси по т.1, т.5 и 9 от ТТРЗЧСИ.Техните размери са съобразно постановление разноски от 21.11.2022г., изменено с постановление от 30.11.2022г. за изменение на постановление разноски от 21.11.2022г., жалбата против което на В.Б. е оставена без уважение с влязлата в сила част от решение №139/08.02.2023г., постановено по в.гр.д.№261/23г. по описа на ВОС, гр.о.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че не е следвало да се извършва разпределение на сумата от 84 105, 40лв., т.к. тази сума кредиторът е можел да поиска директно за превеждане по своя сметка от ВКС.Съгласно разрешенията по т.3 от ТР №6/2014 от 23.10.2015г. на ОСГТК на ВКС, съдът не представлява трето задължено лице по смисъла на чл.508 от ГПК по отношение на вземания за суми, внесени като гаранция по сметка на съда.Залогът на парична сума, внесена като гаранция по сметка на съд на основание чл.391, ал.2 от ГПК, чл.398, ал.2 от ГПК и чл.282 от ГПК се учредява при условията на чл.181, ал.1 от ЗЗД чрез внасяне на сумата по банковата сметка на съответния съд.При липса на договор между страните заложното правоотношение се подчинява на особени правила, уредени в специални правни норми на процесуалния закон относно процедурата и предпоставките за освобождаване на сумата от залогодържателя /съдът/ чрез връщането й на залогодателя или превеждане по сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване на вземането на залогополучателя, респ. отказ от освобождаване на сумата в случаите, когато гаранцията е внесена като обезпечение за причинени вреди на насрещната по спора страна и последната е предявил иск за обезщетяването им /чл.403, ал.2 и чл.282, ал.4 от ГПК/.Производството по освобождаване на внесени като гаранции по сметка на съд суми е уредено като двустранно - чл.403, ал. 2 от ГПК - и съдът се произнася като вземе предвид исканията и възраженията на всяка от страните, т.е. при осъществяване на правораздавателна дейност и е обвързан да предприеме предписаното от правната норма действие /задържане на сумата, връщането й на залогодателя или превеждане по сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване на кредитора -залогополучател, респ. превеждането й в държавния бюджет при условията на чл. 82 ГПК/ в резултат на правния извод коя от хипотезите на правната норма е приложима.
Видно от гореизложеното, липсва правна норма, която да дава възможност на кредитора да иска от ВКС внесената от длъжника гаранция като обезпечение по реда на чл.282, ал.2 от ГПК директно да бъде преведена по негова сметка за удовлетворяване на дълга по осъдителното решение.Така, защото тази сума не е на кредитора, а на длъжника, а редът за удовлетворяване на присъдено парично вземане на кредитора при липса на 4 доброволно изпълнение е предвиденият в ГПК, т.е. с издаване на изпълнителен лист и образуване на изп.дело.Така и в настоящия случай е образувано въз основа на изпълнителния лист от 10.08.2021г. ново изпълнително дело, след събиране на ½ от дълга по първото образувано и прекратено на 22.06.2022г. дело.Сумата от 84 105, 40лв. е събрана именно по второто образувано изп.дело, а не платена доброволно от длъжника на взискателя, предвид което и за събирането й се дължи такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.Неоснователни са оплакванията и относно включване на разноски, предмет на подадени жалба вх.№17180/26.10.2022г. и жалба вх.
№17178/26.10.2022г.Действително по тези подадени от В.Б. жалби е образувано в.гр.д.№2531/22г. по описа на ВОС.С решение №1585/08.12.2022г. по посоченото дело по жалба вх.№17178/28.10.2022г. е отменено постановление за разноски, съдържащо се в съобщение за налагане на запор от 13.10.2022г., за разноски в размер на 87, 40лв./свързани с втория изп.лист/, а по жалба вх.№17180/26.10.2022г. е частично отменено постановление за разноски, обективирано в ПДИ от 07.09.2022г.Следва да бъде посочено, обаче, че предмет на жалбите са първоначални постановления за разноски, несъобразени с постъпилата впоследствие от ВКС сума, както и с последвалото прекратяване на производството по втория от изпълнителните листи на осн. чл.433, ал.1, т.1 от ГПК.Предвид тези последващи действия и ЧСИ е направил ново постановление за разноските на 21.11.2022г., изменено с постановление от 30.11.2022г., при съобразяване на тези нови обстоятелства, което постановление от своя страна е влязло в сила, предвид отхвърляне на жалбата на В.Б. против него с влязлата в сила част от решението на ВОС от 08.02.2023г.Извън горното и в разпореждане на ЧСИ от 30.11.2022г. е предвидено сумите, начислени за такси и разноски по ТТРЗЧСИ да се задържат до постановяване на решение по подадените от В.Б. жалби през м.10.2022г. против постановленията за разноски, т.е. е предвидено преди изплащане на сумите, да се съобрази постановеното от ВОС решение по жалбите
Разпечатката съдържа 32 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/528b9bee-8295-476b-9812-0f0c74014b3c