Решение № 2312 от 12.07.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2312 гр. Варна, 12.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Кожухарова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело № 20213110117725 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба от „В. и к. В.” ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от управителя В. В., чрез пълномощник юрисконсулт П.В. срещу Г. М. А., с адрес: *, с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 1626.88 лв., представляваща дължима главница за периода от 30.05.2018 г. до 26.07.2021 г., за фактурирани В и К – услуги по партида с абонатен номер *, за които са издадени фактури за периода от 25.04.2019 г. до 27.07.2021 г., за обект-имот, находящ се в *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 10.08.2021 г. до окончателното изплащане на задължението; 175.06 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 25.05.2019 г. до 07.08.2021 г., като върху главницата не е начислявана лихва за забава за периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г., съгласно чл. 6 ЗМДВИП и §5 ЗИД на ЗМДВИП, за което вземане по ч. гр. д.

№ 11665 по описа на ВРС за 2021 год. е издадена Заповед № 4088/11.08.2021 год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.

В исковата молба се излага, че отношенията между страните произтичат от чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн. в „ДВ”, бр. 18/2005 г., с посл. изм.) и от общите условия за предоставянето на В и К - услуги на потребителите от В и К - оператор „В. и к. - В.” ООД. Ответникът не е заплащал предоставяните от 1 ищцовото дружество услуги, поради което е инициирано заповедно производство, в рамките на което по ч. гр. д. № 11665/2021 г. на Варненски районен съд е издадена заповед за изпълнение № 4088/11.08.2021 г.

Ответникът – Г. М. А., чрез особен представител, депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения за допустимост и неоснователност на предявените искове. Оспорва се качеството на потребител на лицето, както и доставката на фактурираното количество ВиК услуги. Възразява се срещу начина на отчитане на ВиК – услугите, като намира, че същият не е съобразен с разписаните в ОУ правила. Отправя искане за отхвърляне на предявените искове изцяло.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК.

Вземането, предмет на заповедта за изпълнение е основано на разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК q вр. чл. 79, ал. 1 и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, са предявени в рамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч. гр. д. № 11665/ 2021 г. на ВРС.

В тежест на ищеца е да установи, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, съществуване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, а именно: наличие на облигационна връзка между страните, с твърдяния предмет, от която да е възникнало задължение за потребителя за заплащане на цените на предоставените ВиК услуги, както и изпълнение на задълженията си по договора, т. е. че е предоставил дължимата услуга и нейната стойност.

В тежест на ответника е да установи погасяване на задължението.

Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 14 от тази наредба, отношенията между страните се уреждат с писмен договор, който се предлага от водоснабдителното предприятие. Тази разпоредба касае потребителите, които се присъединяват към водоснабдителната мрежа при действието на посочената наредба. С влизането в сила на Наредба № 4 в § 3 е предвидено, че условията и редът, при които съществуващите водопроводни и канализационни отклонения, собственост на потребителите, се предоставят за експлоатация на оператора, се определят с общите условия за получаване на услугите ВиК и се конкретизират с договорите за предоставяне на услугите 2

ВиК. От това следва, че за заварените потребители, които не са сключили предвидените в чл. 3 на Наредба № 9 и в чл. 14 на Наредба № 4 договори, намират приложение общите условия на доставчика, като, ако потребителят желае различни условия от общите, последните следва да бъдат конкретизирани с писмен договор. От изложеното следва, че в случаите, когато се касае за обект, който е свързан към водопреносната мрежа преди влизането в сила на Наредбата и ползва услугите на водоснабдителното предприятие, самият факт на ползването е достатъчен да се приеме наличие на договорни отношения между страните, които се уреждат от общите условия на доставчика.

В настоящата хипотеза, данните по делото (извънсъдебна спогодба, справка за недобора на частен абонат, експертното заключение) установяват наличие на открита на името на ответника в ищцовото дружество партида, а също и факта на присъединяване на конкретния обект към водопреносната мрежа, поради което се налага извод за наличие на валидна облигационна връзка между страните, правилата в отношенията между страните по която се уредени от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. За обекта е определен абонатен № *, чийто титуляр към м. април 2019 г. е ответницата.

Съгласно дефиницията, дадена в § 1, т. 2, б. „б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и ОУ на ВиК оператора, „потребители“ са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Ето защо следва, в предвид данните от справката от Службата по вписвания, да се приеме, че ответницата е потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, т. 2, б.

„б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

Няма спор между страните по отношение на цените, по които следва да бъдат заплатени предоставените услуги.

За да се приеме, че за абоната е налице възникнало задължение, в тежест на ответното дружество е да установи, че осчетоводеното количество ВиК услуги е реално доставено. В тази връзка следва да бъде съобразена сключената между страните на 06.06.2022 г. извънсъдебна спогодба. С подписа си положен в същата, ответницата удостоверява, че е запозната и е съгласна със стойността на начислените количества ВиК услуги.

В тази връзка, следва да се приеме, че представената спогодба от 06.06.2022 г., установява основание за начисляване на посочените в същия количества на ВиК услуги за периода до 26.07.2021 г., в който попада и този, за който е издадена и процесната фактура.

Изложеното обуславя извода, че за ответника е възникнало задължение за заплащане на количества ВиК услуги, възлизащи на стойност на 1626.88 лв., представляваща дължима главница за периода от 30.05.2018 г. до 26.07.2021 г., за фактурирани В и К – услуги по партида с абонатен номер *, за които са издадени фактури за периода от 25.04.2019 г. до 27.07.2021 г., за 3 обект-имот, находящ се в *. Размерът на задълженията по посочената фактура е установен по безспорен начин от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, кредитирана от съда като обективно и компетентно изготвено, кореспондиращо с останалия доказателствен материал, събран по делото.

По изложените съображения се налага извод за основателност на претенцията поради което и същата следва да бъде уважена, на основание чл.

415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесорнатата претенция за установяване на вземане в размер на 175.06 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 25.05.2019 г. до 07.08.2021 г., поради което и следва да бъде уважена.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 86.04 лв. – разноски в заповедното производство, определени съобразно уважената част на претенциите (арг. ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013 г., ОСГТК, т. 12).

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 680.00 лв. – разноски в настоящото производство, определени съобразно уважената част на исковете.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г. М.

А., ЕГН **********, с адрес: *, дължи на „В. и к. - В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от управителя В. В., сумите от 1626.88 лв. (хиляда шестстотин двадесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща дължима главница за периода от 30.05.2018 г. до 26.07.2021 г., за фактурирани В и К – услуги по партида с абонатен номер *, за които са издадени фактури за периода от 25.04.2019 г. до 27.07.2021 г., за обект-имот, находящ се в *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда 10.08.2021 г. до окончателното изплащане на задължението и 175.06 лв. (сто седемдесет и пет лева и шест стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 25.05.2019 г. до 07.08.2021 г., като върху главницата не е начислявана лихва за забава за периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г., съгласно чл. 6 ЗМДВИП и §5 ЗИД на ЗМДВИП, за което вземане по ч. гр. д.

№ 11665 по описа на ВРС за 2021 год. е издадена Заповед № 4088/11.08.2021 год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА Г. М. А., ЕГН **********, с адрес: *, да заплати на „В. и к. В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от управителя В. В., сумата от 86.04 лв. (осемдесет и шест лева и четири 4 стотинки), представляваща разноски в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА Г. М. А. , ЕГН **********, с адрес: *, да заплати на „В. и к.

- В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от управителя В. В., сумата от 680.00 (шестстотин и осемдесет) лева, представляваща разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал.

1 ГПК.

Присъдените в полза на ищеца суми сума могат да бъдат доброволно заплатени от ответника по следните начини:

-чрез банков превод - по сметка с IBAN:*; BIC:*; открита в „Ц. к. б.“ АД -в брой на касите на „В. и к.-В.“ ООД посочени на www.*.com, на „И. о.“, на „Ф*“ или “И*“

-чрез електронните системи за разплащане: * или *.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5