Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 109 от 09.10.2023, Административен съд - Ловеч

Съд
Административен съд - Ловеч
Дело
Административно дело 60/2021
Вид
Решение № 109
Подписан
09.10.2023
Състав
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ ВЪЛКОВ

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№…. гр. Ловеч, 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ

ВЪЛКОВ при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от съдия Вълков адм. дело № 60/2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 215, вр. чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от И.Й.И., с адрес: ***, против Заповед № РД-12-435 от 03.11.2020 г. на заместник-кмета на Община Плевен, с която е наредено да се премахне незаконен строеж по смисъла на чл.

225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ: „Септична яма“, собственост на И.Й.И., с адрес: ***.

Първоначално жалбата е подадена до

Административен съд – Плевен, който с Определение № 32/05.01.2021 г., постановено по образуваното пред него адм. дело № 1000/2020 г., е прекратил съдебното производство на основание чл. 133, ал. 6 от АПК и е изпратил същото на Върховен административен съд за определяне на друг равен по степен административен съд, който да разгледа жалбата. С Определение № 1921/15.02.2021 г., постановено по адм. дело № 1493/2021 г. Върховният административен съд е изпратил делото за разглеждане на Административен съд –

Ловеч.

Искането на жалбоподателката е обжалваната заповед да бъде обявена за нищожна или отменена изцяло. Твърди се, че заповедта е издадена от заместник-кмет на Община Плевен без данни за оправомощаването му за това. Според жалбоподателката в хода на процедурата по издаване на процесния индивидуален административен акт са допуснати нарушения на процесуалните правила, като счита, че органът не е изследвал всички релевантни за спора факти. Излагат се доводи, че строежът, чието премахване е разпоредено е търпим.

В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата.

Развива доводи, че процесната яма е строена по време на действието на отменения Закон за планово изграждане на населените места (ЗПИНМ), като строежът е бил допустим по тогава действащите норми и в частност съгласно § 231 от ППЗПИНМ.

Излага аргументи, че единственото нещо, което пречи на съседния имот е капака на шахтата, който е изрязан към датата на извършване на проверката от вещото лице. Претендира присъждане на сторените по делото разноски съобразно представен списък.

Ответникът по делото – заместник-кметът на Община Плевен, чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата в съдебно заседание. Развива съображения за законосъобразност на обжалваната заповед, като счита, че жалбата е неоснователна и недоказана. Развива доводи, че дори да се приеме, че ямата е построена през 1976 г., както твърди жалбоподателката, то дори и тогава изграждането ѝ не е било допустимо, тъй като освен, че е ситуирана на границата между два имота, ямата навлиза частично с капака си в съседния имот. Претендира присъждане на сторените разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Настоящият съдебен състав на Административен съд Ловеч намира жалбата за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна с правен интерес от оспорването, тъй като е адресат на оспорената заповед, която е неблагоприятна за нея, защото я задължава да премахне квалифицирания от административния орган като незаконен строеж. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От доказателствата по делото се установява, че в Община Плевен е постъпила жалба от К.Х.В. с вх. № Ж-94К-3455-6/24.07.2020 г. (л. 28 от адм. д. № 1000/2020 г. по описа на АдмС Плевен), в която се сочи, че във връзка с изпълнение на плътна ограда, разположена в притежавания от В. имот, с идентификатор ***, УПИ IV-651, кв. 81 с адрес: с. Гривица, *** и с Разрешение за строеж № 117/13.05.2020 г., собствениците на съседния имот УПИ VI-650, кв. 81 са навлезли в нейния, изграждайки септична яма, част от която попада в притежавания от В. имот и прави невъзможно осъществяването на строителната дейност.

В административната преписка е налично соченото в тази жалба Разрешение за строеж (РС) № 117/13.05.2020 г., издадено от гл. архитект на Община Плевен (л. 40-42 от адм. д. № 1000/2020 г. по описа на АдмС Плевен), както и протокол за откриване на строителна линия и ниво на строежа (л. 43-44). От РС се установява, че на К.Х.В. е разрешено да извърши строително-монтажни работи в съответствие с влязъл в сила подробен устройствен план, одобрен със Заповед № РД-15-304/1999 г. строеж: плътна ограда, разположена изцяло в имота на възложителя – ПИ ***, УПИ IV-651, кв. 81 по плана на с. Гривица.

По повод подадената жалба заместник-кмет с ресор „Териториално развитие“ при Община Плевен е издал Заповед № РД-12-332/24.08.2020 г. (л. 45 от адм. д. № 1000/2020 г. по описа на АдмС Плевен), с която назначил комисия за извършване на проверка досежно спазване на законовите изисквания на ЗУТ.

На 28.08.2020 г. определените служители от общинската администрация при отдел „Строителен контрол“ са извършили проверка, за която бил съставен констативен протокол (л. 29 от адм. д. № 1000/2020 г. по описа на АдмС Плевен). В същия е отразено, че на границата между ПИ ***, УПИ IV-651, кв.81, с административен адрес ул. „Филип Тотю“ № 8, с. Гривица, община Плевен и ПИ ***, УПИ VI-650, кв.81, с административен адрес ***, с. Гривица, община Плевен, със собственик И.Й.И. видно от представен нотариален акт от 2005 г., съставен на базата на стар нотариален акт от 1959 г., се изгражда строеж: „плътна ограда“ - разположена изцяло в имота на възложителя с височина на оградата съгласно одобрения проект. В протокола се сочи още, че към момента на проверката се изпълнява монолитна бетонова основа, като не е изпълнен участък от оградата с дължина около 9,70 м. По средата на този участък се намира септична яма. При огледа се установило, че въпросната септична яма навлиза с 20 сантиметра в линията на застрояване на оградата, а изградената яма е с размери 2,50 м по оста на новоизграждащата се ограда и неопределен размер навътре в имота на собственичката на ПИ ***, УПИ VI-650, кв.81.

Този протокол е изпратен на И.Й.И. с писмо с изх. № ЖС-94К-3455-6/03.09.2020 г. (л. 105). И. подала възражение срещу констативния протокол от 28.08.2020 г., което било заведено с вх. № ЖС-ГР-94К-3455-6#6/15.09.2020 г. в общинска администрация Плевен.

С писмо с изх. №

ЖС-94К-3455-6/18.09.2020 г. на заместник-кмет на Община Плевен (л. 33-35 от адм. д. № 1000/2020 г. по описа на АдмС Плевен) И. била уведомена за възможността да представи доказателства за наличие на евентуален спор за имотни граници, процедура по промяна на влязла в сила кадастрална карта или друг документ, който да води до промяна на направените в констативния протокол изводи.

Същевременно бил съставен и Констативен акт (КА) № 10 от 31.08.2020 г. от служителите при отдел „Строителен контрол“ в Община Плевен (л. 24-27 от адм. д. № 1000/2020 г. по описа на АдмС Плевен). Видно от констатациите в същия, при извършена проверка на строеж (обект): „Септична яма“, последната е разположена на граница с имоти № ***, УПИ VI-650, кв. 81 и № ***, УПИ IV-651, кв. 81 по плана на с. Гривица, като септичната яма, разположена в имот № ***, УПИ VI-650, кв. 81, частично навлиза в имот № ***, УПИ IV-651, кв. 81.

Установено е, че имот с идентификатор ПИ ***, УПИ VI-650, кв. 81 с административен адрес ***, с. Гривица, община Плевен е собственост на И.Й. *** - собственик на изградената септична яма, която навлиза с около 0,20 м в съседен имот с идентификатор *** по KKКР в УПИ VI-651, кв. 81, по плана на с. Гривица, собственост на К.В..

Посочено е, че не са представени одобрен проект, разрешение за строеж, нито протокол за определяне на строителна линия и ниво.

В КА е изведена констатация, че местонахождението на септичната яма е в противоречие с действалите правила и норми, както към настоящия момент, така и по време на извършването ѝ (изграждането ѝ). Направена е и окомерна скица на разположението на септичната яма (л.

26 от адм. д. № 1000/2020 г. по описа на АдмС Плевен). Видно от направените отбелязвания на последната страница от КА (л. 27 адм. д. № 1000/2020 г. по описа на АдмС Плевен), на проверката е присъствала и жалбоподателката И.И..

От разписката на л. 22 от адм. д. №

1000/2020 г. по описа на АдмС Плевен се установява, че И. е получила екземпляр от констативния акт на 20.10.2020 г., като в законоустановения срок се е възползвала от правото си да подаде възражение с вх. № ЖС-94К-3455-6/26.10.2020 г. срещу констатациите, съдържащи се в него (л. 17-21 от адм. д. № 1000/2020 г. по описа на АдмС Плевен).

Във връзка с образуваната преписка и извършената проверка от длъжностните лица по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, заместник-кмет с ресор „Териториално развитие“ при Община Плевен издал оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № РД-12-435/03.11.2020 г. (л. 13-16 от адм. д. № 1000/2020 г. по описа на АдмС Плевен). Със заповедта е разпоредено да се премахне незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ: „Септична яма“, собственост на И.Й.И., с адрес: ***, като е определен и срок за доброволно изпълнение на заповедта. В заповедта е разпоредено строежът да бъде премахнат от и за сметка на И.И..

За издаването на заповедта органът се е позовал на фактическите установявания, съдържащи се в констативен акт № 10/31.08.2020 г., като от правна страна се е мотивирал с обстоятелството, че местонахождението на септичната яма е в противоречие с действалите правила и норми, както към настоящия момент, така и по време на извършването ѝ/изграждането ѝ. Направено е позоваване на разпоредбите на: чл.

240 от Закона за благоустройството на населените места (обн. ДВ бр. 117 от 13.05.1941 г. и отм. ДВ бр. 227 от 01.10.1949 г., в сила от 03.01.1950 г., съгласно който всички шахти трябва да бъдат лесно достъпни за чистене, добре покрити, да не пропускат води в съседните сгради и да не издават миризми.

Шахтите трябва да са разположени най-малко на 3 м от уличните и дворищни регулационни линии; на чл. 65, ал. 2 от Строителни правила и норми за изграждане на населени места (обн. ДВ бр. 75 от 18.09.1959 г. и отм. ДВ бр. 69 от 02.09.1977 г., съгласно който във всички строителни части, включително и вилните зони попивните и антисептичните ями трябва да отстоят най-малко на 2 м от регулационните линии към улицата и към съседите и да отговарят на съответните санитарно-хигиенни изисквания. Административният орган се е обосновал и с действащите разпоредби от ЗУТ, а именно – чл. 47, ал. 2, съгласно който басейни, кладенци, чешми, септични ями и временни тоалетни се изграждат в урегулирания поземлен имот съобразно техническите и санитарно-хигиенните изисквания на разстояние не по-малко от 3 м от границите на имота.

По делото от ответника е представена административната преписка по издаване на оспорения акт.

С молба с вх.

№ 2283/20.06.2022 г. в АдмС Ловеч (л. 82 и следв.) от страна на процесуалния представител на жалбоподателката са представени и приети по делото копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 54, том III, рег. № 3294, дело 249 от 23.03.2005 г., скица на поземлен имот № 15-168866-19.02.2020 г., нотариален акт за продажба на недвижим имот № 3, том III, дело № 754 от 20.02.1959 г., скици, 2 бр. декларации с нотариално удостоверени подписи от живущите на адрес с. Гривица, ***, в които се декларира, че септичната яма на *** е изградена през 1976 г.

По искане на жалбоподателката е допусната съдебно-техническа експертиза (СТЕ).

Според заключението на вещото лице с вх. № 3035/02.09.2022 г. (л. 130-136), няма ПУП (подробен устройствен план) за имота на жалбоподателката, като единствената промяна е разделянето на старата парцела на две нови и не е имало инвестиционни намерения, няма изготвен подробен устройствен план.

Съгласно СТЕ, не са открити инвестиционен проект и разрешение за строеж за процесната септична яма, като септичната яма е изградена от бетонови пръстени с диаметър 2,00 м. Според вещото лице, процесната яма не е строеж.

В експертизата е отразено също, че липсата на отстояние от 3,00 м от границата със съседния имот е достатъчно условие за премахване (преместване) на септичната яма. По отношение годината на изграждане на ямата вещото лице се позовава на нотариално заверената декларация от Георги Иванов, в която се сочи 1976 г.