Решение № 363 от 15.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 363 гр. София, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

Атанас Н. А.

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева в присъствието на прокурора С. П. П. като разгледа докладваното от Величка Маринкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100602026 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.

С присъда от 23.01.2026 г. по НОХД №1616/25 г. по описа на СРС, НО, 11 с-в подсъдимият В. Л. И. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, като му е наложено наказание ЛОС за срок от 3 години, чието изпълнение е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 5 години считано от влизане на присъдата в сила, както и наказание ЛПУМПС за срок от 3 години, като на основание чл.59 от НК от същото е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред. Наложено му е и наказание глоба в размер на 766,93 евро.

На основание чл.343б, ал.5 от НК в полза на държавата е отнет лекия автомобил, управляван от подсъдимия към момента на деянието- л.а.Ланчия Муза с рег. №********, собственост на подсъдимия. Подсъдимият е осъден да заплати и направените по делото разноски на ДП в полза на държавата и по сметка на СДВР в размер на 186,04 евро и тези, направени в съдебната фаза по сметка на СРС в размер на 301,66 евро.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от защитника на подс.И.- адв.М., в която твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, необоснована и постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, както и в нарушение на материалния закон. Иска от въззивния съд да отмени присъдата на СРС и да 1 постанови нова, с която да признае подсъдимия И. за невиновен, като го оправдае изцяло.

В жалбата се сочи, че защитникът ще изложи допълнителни съображения след запознаване с мотивите към присъдата, което същият не е сторил до този момент.

В жалбата не се правят искания за събиране на доказателства.

Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, но следва да бъде проведен допълнителен разпит на вещото лице, изготвило СХТЕ в съдебна фаза- в.л.В.

А., който следва да бъда да бъде призован за датата на съдебното заседание.

Следва да се изиска справка от ОПП- СДВР за това дали подсъдимият е правоспособен водач на МПС, отнемано ли му е СУМПС, ако да- кога, за колко време и на какво основание, като се изиска и справка за нарушенията на подсъдимия по ЗДвП.

Следва да се изиска също така справка от КАТ досежно собствеността на лек автомобил Ланчия Муза с рег. №******** към настоящия момент, както и актуална справка за съдимост за подсъдимия ведно с всички бюлетини за съдимост за същия.

В открито съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия В. И. – адв. П. поддържа изцяло депозираната жалба като намира първоинстанционната присъда за неправилна, както по отношение на доказателствената оценка, така и по отношение на приложението на материалния закон, поради което моли съдът да отмени присъдата и подсъдимият да бъде оправдан. Твърди, че в производството не е установено по безспорен начин, че извършеното от подсъдимият деяние е съставомерно, не е доказано, че същият действително е употребявал описаните в обвинителния акт наркотични вещества. Твърди, че се установява единствено, че подсъдимият е тестван с полеви Drug тест от органите на МВР, който не доказа по безспорен начин наличието на процесните наркотични вещества. Сочи, че в първоинстанционното производство е установено, че процесният Drug тест е бил положителен за определени наркотични вещества, но не се установява по безспорен начин тяхното действително наличие, както и периодът от време на това наличие в неговия организъм. Твърди, че именно в тази насока е било изложеното в съдебно заседание заключение на вещото лице. Сочи, че не е взето предвид от съда, че непосредствено преди извършването на теста същият е употребявал болкоуспокояващо ацефеин, което съгласно ръководството за употреба съдържа веществото кодеин. Посоченото обстоятелство е разгледано подробно в извършената по делото експертиза, както и в своето заключение вещото лице посочва, че процесното лекарство би довело до действителен положителен резултат при процесния тест. Същевременно в свидетелските показания на свидетелката Й., изслушана в първоинстанционното производство сочат, че именно процесното лекарство е употребявано минути преди извършването на теста, което от своя страна може да доведе с голяма сигурност до отчитане на положителен резултат за процесния опиат.

Отделно сочи, че от всички доказателства по делото се установява, че не е шофирал опасно, не е имал неадекватно поведение, като същият е спрян от органите на МВР при една рутинна проверка. Както и самите разпитани полицейски служители са посочили пред съда, че по време на извършването на теста подсъдимият е бил в едно нормално състояние като нищо в поведението му не е сочило на съмнение относно употребата на каквито и да било вещества.

Счита, че съдът неправилно е приел наличието умисъл за извършване на процесното деяние. Не е установено по безспорен начин, че подсъдимият е осъзнавал противоправността на деянието, респективно, че същото е извършено при форма на вината 2 пряк умисъл, а както и първоинстанционният съд е приел и евентуален умисъл. Не е изследвана времевата връзка между употребата на наркотичното вещество, респективно вещества и управлението на процесното МПС, съответно действителното повлияване върху водача на всички от посочените наркотични вещества и то в тяхната съвкупност.

Първоинстанционният съд е приел, че самото наличие на веществата автоматично означава съставомерност на престъплението. В точно обратния смисъл е практиката на ВКС, която приема, че при престъпленията по чл.343б от НК умисълът не се предполага, а той следва да бъде доказан безспорно в производството. Това доказване обаче в първоинстанционното производство не е проведено. Именно в своята практика и ВКС подчертава, че осъдителната присъда не може да почива на вероятности, а само на сигурни факти. Твърди, че в настоящия случай от всички доказателства по делото се установява, че е налице една вероятност за употреба в определен момент, но няма сигурност какъв е бил този времеви момент, респективно как той се отразява и на управлението на процесното МПС.

Алтернативно моли в случай, че съдът счете, че са налице неоспорими доказателства установяващи, че подсъдимият ми е извършил процесното престъпление и в условията на евентуалност, моля да измени и намали размера на присъдата до минимум. Следва да се вземе предвид наличието на значителни смекчаващи обстоятелства като това, че подсъдимият е спрян при рутинна проверка и не е настъпило ПТП и най-вече, че същият е неосъждан към момента на извършване на процесното деяние. Твърди, че изцяло в противоречие с принципите на справедливост на наложеното наказание е неосъждано лице да получи присъда от съда в максимален размер. Счита, че определянето на наказанието в максимален размер изцяло противоречи на принципа за справедливост на наказанието.

Подсъдимият В. И., редовно призован, не се явява и не взима отношение по съществото на делото.

Прокурорът при СГП счита, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна, съответно доводите изложени в жалбата неоснователни. Намира, че събраните доказателства са относими и изцяло кореспондират с установената по делото фактическа обстановка, СРС е подложил същите на подробен анализ. При индивидуализация на наказанието първоинстанционният съд правилно е отчел смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, поради което счита наложеното наказание за справедливо. Предвид това, моли съдът да потвърди първоинстанционната присъда.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Съдебното производство пред районния съд се е развило по общия ред, в рамките на което производство и за да постанови присъдата си, районният съд се е позовал на гласните и писмени доказателствата и доказателствени средства от досъдебното производство, както и на тези, събрани в хода на съдебното производство пред първата инстанция, а именно: показанията на свидетелите М.Д. (л. 87 и прочетени от л. 12 ДП), Ц. И. (л. 90 и частично прочетени от л. 14 ДП), Р.А. (л. 91-гръб и частично прочетени от л. 11 ДП), Г..М (л. 93 и прочетени от л. 13 ДП), С.Г. (л. 169-гръб), Г. Й. (л. 171- гръб); протоколи за оглед на ВД (л.

91 ДП; л. 88-гръб); справки от ОПП-СДВР, ведно с техническо ръководство и методически указания (л. 66; л. 114); справки от БИМ (л. 144; л. 149; л. 219; л. 243; л. 284); справка от ОПП-СДВР с картон (л. 192); справка от Дрегер България ЕООД (л. 203) справка от НЗОК (л. 238); справка от МВР с приложения (л. 244); справка от личен лекар (л. 292); справка от МИИ (л. 293); протокол за оглед на местопроизшествие (л. 9 ДП); протокол за доброволно предаване (л. 17 ДП); АУАН (л. 29 ДП); ЗПАМ (л. 30 ДП; л. 35 ДП); разпечатка от дрегер (л.

32 ДП); протокол от сервизна проверка (л. 31 ДП); талон за изследване (л. 42 ДП); протокол за проверка (л. 36 ДП); справка за собственост на МПС (л. 39 ДП); протокол за медицинско 3 изследване (л. 43 ДП); извлечение от книга за прегледи (л. 44 ДП); амбулаторен лист (л. 48 ДП); справка от АВп (л. 65 ДП); справка от НОИ (л. 99 ДП); заключения на СОЕ (л. 19 ДП) и ХТЕ (л. 227); ВД – тестова касета (л. 114 ДП); справки за съдимост (л. 13) и за неприключили наказателни производства (л. 105 ДП); картон на водач (л. 37 ДП).

Първостепенният съд е изложил подробни съображения във връзка с така събрания доказателствен материал, като е анализирал същия детайлно и обстойно, излагайки обосновани мотиви и съображения кои доказателства и в кои техни части кредитира и защо, съответно на кои не дава вяра и поради какви съображения. С този доказателствен анализ на първостепенния съд, въззивният такъв се съгласява изцяло, като не намира какво да добави, поради което и не счита за необходимо да преповтаря доказателствения анализ на първостепенния съд. Още повече, че в подадената жалба липсват и конкретни доводи в тази връзка, които да бъдат коментирани и обсъждани. Единствено в пледоарията на служебния защитник на подсъдимия пред въззивната инстация се излагат съображения за недоказаност на обвинението в смисъл, че липсват доказателства подсъдимият действително да е употребил въпросните наркотични вещества (НВ), за които дръг тестът е дал положителен резултат, както и времето на тяхната употреба от подсъдимия, ако е налице такава. Оспорват се също така и констатациите на първостепенния съд досежно употребата на опиати от подсъдимия, с оглед събраните доказателства (показанията на св.Й.) досежно приетия от подсъдимия ацефеин, което според защитникът не е било взето предвид от съда при постановяване на присъдата му. Въззивният съд не е съгласен с тези възражения на защитата, доколкото и видно от мотивите на първостепенния съд, последният е подложил на анализ показанията на св.Й. и съпоставяйки ги с тези на другия- очевидец по делотосв.Георгиев, е приел показанията на св.Й. за недостоверни по съображения подробно изложени в мотивите на съда. Подробно и аргументирано също така е обосновал тезата си, защо не дава вяра на показанията на св.Й. и в частта, с която се поддържа, че подсъдимият редовно употребява въпросното лекарство от години наред. Доколкото според въззивния съд доводите на първата инстанция по този въпрос са съобразения с целия събран и анализиран по делото доказателствен материал и доколкото въззивният съд не констатира превратно тълкуване на същия, то счита, че правилно първостепенният съд не е дал вяра на показанията на св.Й. по тези въпроси и е приел, че заключението на СХТЕ в тази му част третира въпроса само чисто теоретично и в принципен план, без на база на това заключение да се установяват и потвърждават показанията на св.Й. в тази им част конкретно за конкретния случай. Въззивният съд няма какво допълнително да посочи в този смисъл, поради което и не намира за необходимо да преповтаря анализа на първостепенния съд.