Определение № 15149 от 14.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15149 гр. София, 14.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Д , в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Йоанна Н. Станева

Мария Г. Илиева като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно частно гражданско дело № 20261100506115 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274-279 ГПК вр. с чл.419 ГПК и чл.420, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Оризон Девелопмент“ АД срещу разпореждането за незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 443/05.03.2026 г. по гр.д.№ 4475/2026 г. на СРС, 36 с-в, с която е разпоредено длъжникът „Оризон Девелопмент“ АД да заплати на И.Б. сумата от 1 239 353,64 евро, от която сумата от 983 614 евро, представляваща незаплатена главница и сумата от 255 739,64 евро, представляваща дължима възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.01.2012 г. до 17.12.2025 г. въз основа на споразумение от 17.12.2025 г. с нотариална заверка на подписите със законната лихва от 20.01.2026 г. до окончателното плащане на вземането, както и направените в производството разноски за държавна такса в размер на 24 787,07 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 20 000,00 евро.Жалбоподателят твърди, че не са налице предпоставките на чл.418, ал.2, изр. първо вр. чл.419 ГПК, тъй като заповедта е издадена въз основа на документ, който не е редовен от външна страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.Излага твърдения, че споразумението от 17.12.2025 г. е нищожно като сключено в нарушение на забраната за договаряне сам със себе си по чл.38 ЗЗД предвид обстоятелството, че И.Б. е подписал същото и за двете страни, без да е оправомощен от дружеството да подписва споразумение, с което погасено по давност вземане срещу дружеството се признава и става основание за иницииране на изпълнително производство срещу него-действия, които са във вреда на представлявания.Жалбоподателят твърди, че от съдържанието на 1 споразумението не се установява наличие на предварително съгласие на ОС на дружеството за извършване на такава сделка.Самото подаване от страна на дружеството на възражение по чл. 414 ГПК и на частните жалби, по които е образувано настоящото производство, представлява ясен израз на липсата на потвърждение за сключване на процесното споразумение.Моли съда да отмени разпореждането за незабавно изпълнение.

Постъпила е частна жалба от „Оризон Девелопмент“ АД и срещу определение № 16012 от 27.04.2026 г. на СРС, с което е оставена без уважение молбата му за спиране на незабавното изпълнение по реда на чл.420 ГПК, ал.2, т.1 ГПК.Жалбоподателят излага доводи, че определението е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалния закон.Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.420, ал.2 ГПК, като поддържа, че не се позовава на погасяване на задължението чрез плащане, а прави възражения за недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност, недействителност на споразумението от 17.12.2025 г. поради нарушение на разпоредбите на чл.38 ЗЗД и чл.40 ЗЗД.Всяко от тези възражения внася съмнение в съществуването и дължимостта на претендираното вземане, а заповедният съд дължи произнасяне тях, за да прецени дали изпълнението на заповедта следва да бъде спряно до окончателно разрешение на въпроса в исковото производство.Целта на разпоредбата е да се даде временна защита на длъжника до извършване на пълна проверка на съществуването на претендираното вземане, за да се избегнат вреди от незабавното изпълнение за събирането му.В случая въз основа на заповедта за незабавно изпълнение е образувано изпълнително производство, като са извършени действия по опис и оценка на недвижим имот и с опасност от изнасянето на имота на публична продан.Провеждането на тази продан би довело до необратими последици за дружеството, които не могат да се компенсират дори и при отхвърляне на иска по чл. 422 ГПК.Жалбоподателят поддържа, че убедителни писмени доказателства по смисъла на чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК са не само доказателства за плащане, но и за настъпване на всякакви правоизключващи, правопрекратяващи и правопогасяващи факти.В случая задължението по договора за заем с падеж от 03.09.2012 г. е погасено по давност на 04.09.2017 г. поради бездействие на кредитора.Всички подадени финансови отчети на дружеството в ТР след 2018 г. са изготвени само от заинтересуваното лице И.Б. без заверка от одитор, решение на съвета на директорите за обявяване или на общото събрание за приемане на такива отчети, поради което липсва надлежно изявление на дружеството за продължаване на срока за връщане на заема до 31.12.2030 г.Посочените възражения срещу споразумението пораждат основателни съмнения за действителност на обективираното в него вземане, а заявителят не е представил доказателства, които да го опровергаят.Поддържа становище, че разпоредбите на чл. 38, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 40 ЗЗД се отнасят и до органно представителство на търговски дружества при липса на предварително решение или последващо одобрение от страна на 2

ОС на дружеството.Недобросъвестното поведение на заявителя се установява и от обстоятелството, че същият е получил заповедта за изпълнение, без да уведоми другия изпълнителен директор на дружеството.Твърди, че от текста на споразумението се установява, че същото е сключено във вреда на дружеството, тъй като с него се признава погасено по давност вземане и се създава основание за започване на принудително изпълнение, поради което са налице субективните и обективни предпоставки на чл. 40 ЗЗД. Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови спиране на незабавното изпълнение на заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК на основание чл.420, ал.2, т.1 ГПК.

Ответникът по частните жалби- И.Б. оспорва допустимостта на същите, тъй като заповедта за незабавно изпълнение е надлежно връчена на 11.03.2026 г. чрез него в качеството му на законен представител.Осъществено е връчване на търговско дружество по реда на чл. 50 ГПК като обстоятелството, че органният представител е бил и взискател не го лишава от пасивна представителна власт.Евентуално поддържа, че твърденията за нередовност на връчването от 11.03.2026 г. обуславят единствено предпоставките на чл. 423 ГПК, без такова възражение да е подавано.По същество излага твърдения, че споразумението от 17.12.2025 г. представлява редовен от външна страна документ с двойна нотариална заверка-на подписите и на съдържанието и удостоверява изискуемо вземане.Поддържа, че споразумението е сключено въз основа на договор за заем от 03.09.2009 г., който дружеството не е оспорил, признал е получаването на сумата по заема и частичното му погасяване.Излага доводи, че съгласно чл. 240б, ал. 3 ТЗ забраната по чл. 38 ЗЗД не се отнася до акционерни дружества.Изискването за решение на ОС преди сключване на сделката е елемент от вътрешен корпоративен ред, неспазването на който не се отразява върху действителността на сделката.Твърдението за съмнение относно формирането на съгласие е материалноправен въпрос, който не следва да бъде обсъждан в заповедното производство.Процесуалното оспорване на дължимостта по заповедното производство не представлява липса на потвърждаване на договора.Такова действие настъпва с изрично изявление на дружеството, а не с извършването на процесуални действия от новите му представители.Твърди, че задължението по договора за заем и падежът му до края на 2030 г. са потвърждавани многократно в годишните финансови отчети на дружеството до 2024 г.Твърди, че не са налице предпоставките за спиране на изпълнението и че жалбоподателят е представил единствено договора за заем от 03.09.2009 г., които не е годен да разколебае удостоверителната сила на споразумението от 17.12.2025 г.Този договор обективира възникването на дълга, но не и неговото погасяване или отпадане на изискуемостта.Задължението не е погасено по давност, тъй като първоначалният падеж настъпва на 31.12.2030 г., а поради изпадане на длъжника във фактическа неплатежоспособност в споразумението било уговорена предсрочна изискуемост на 17.12.2025 г.Посоченият първоначален падеж е отразяван и в обявените в ТР финансови 3 отчети на дружеството до 2023 г., като сумата по заема била отчитана в пасива на баланса на дружеството като дългосрочно задължение.Тези отчети изхождат от длъжника и съставляват негово извънсъдебно признание на действителния падеж на вземането.Изразява становище, че позоваването на изтекла погасителна давност не е основание за спиране на изпълнението на заповедта и не подлежи на разглеждане в заповедното производство.Твърди, че в счетоводството на дружеството няма съставени счетоводни документи за отписване на задължението поради давност.Давността е прекъсвана с признание на дълга, обективирано в съставяните годишни финансови отчети, а дори и при изтичането й, в споразумението от 17.12.2025 г. е обективиран отказ от изтекла давност. Възражението за нарушение на чл. 38 ЗЗД е материалноправно и не подлежи на изследване в производството по чл. 420 ГПК, а освен същото не разколебава удостоверителната сила на документа по чл. 417 ГПК. Договорът за заем от 2009 г. е сключен при същите обстоятелства, като дружеството очевидно се е отказало да релевира установената в негов интерес забрана за договаряне съм със себе си, а при акционерните дружества действа специалната изключваща норма на чл. 240б ТЗ, предвиждаща действителност на сделката и имуществена отговорност на органния представител.Установяването на обстоятелствата по чл. 40 ЗЗД също е извън обхвата на производството по чл. 420 ГПК, а по същество не налице вреда и недобросъвестност, тъй като със споразумението е признато непогасено давност валидно съществуващо вземане, а дори и при наличие на отказ от давност същият не бил предмет на сделката, а нейна странична последица. Поддържа, че уреждането със споразумение на предсрочна изискуемост на съществуващ дълг не разкрива намерение за увреждане, което по необходимост предполага договаряне между две отделни лица.Рискът от настъпване на необратими вреди не замества липсата на убедителни доказателства за недължимост на вземането, като исковият процес за установяването му осигурява достатъчна защита за длъжника при отчитане на балансите в интересите на двете страни.Моли съда да остави частните жалби без уважение.

Съдът, като прецени доводите на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред СРС е образувано по заявление, подадено по електронен път, за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК с вх. № 55022/19.02.2026 г. на СРС, подадено от И.Б., гражданин на република Гърция срещу „Оризон Девелопмент“ АД, за сумата от 1 239 353,64 евро, представляваща задължение по споразумение с нотариална заверка на подписите и съдържанието от 17.12.2025 г. ведно със законна лихва върху главницата от 20.01.2026 г. до изплащане на задължението.

С молба от 26.02.2026 г. в изпълнение на дадени с разпореждане от 24.02.2026 г. указания на първоинстанционния съд заявителят е уточнил, че претендираното вземане представлява сбор от дължима главница от 983 614 евро и възнаградителна лихва от 255 739,64 евро за периода 10.08.2012 г.4 17.12.2025 г., като общият размер на дълга е установен в чл.3 от представеното към заповедта споразумение.Задължението произтича от договор за инвестиционен заем от 03.09.2009 г., по който е била предоставена сумата от 1 025 500 евро с падеж - 31.12.2030 г. при уговорена годишна възнаградителна лихва от 2%.На 10.08.2012 г. заемополучателят е заплатил сумата от 103 416 евро, която била отнесена към натрупаните лихви и част от главницата, като претендираната със заявлението сума представлява остатък от задължението по заема.През периода 2010 г.- 2023 г. заемополучателят не е осъществявал никаква търговска дейност и е изпаднал във фактическа неплатежоспособност с натрупана загуба от 614 000 лв. По тази причина в чл. 3 от споразумението е уговорен срок за връщане на заетата сума и възнаградителната лихва до 19.01.2026 г., в който срок не последвало изпълнение.