Определение № 392 от 01.08.2025, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 392 гр. Търговище, 01.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МАРИАНА Н. И.

СТЕЛА ИВ. И. като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20253500500282 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Подадена е частна жалба против определение № 729/ 06.06.2025 г. на РС – Търговище, по гр.д. № 767/2024 г., с което е оставена без уважение молбата на юрк. И. Т., пълномощник на ищеца „Профи кредит България“ ЕООД, за изменение на решението в частта за разноските. В жалбата се излагат съображения във връзка с изводите на съда по отношение на това дали хонорарът на адвоката на ответниците е прекомерен. Хонорарът от по 500 лв. за процесуално представителство за всеки един от тримата ответници не съответствал на фактическата и правна сложност на делото. Били извършени едни и същи процесуални действия. Разделянето на множество отговори от страна на ответниците не преследвало легитимен интерес. Излагат се доводи и във връзка с това, че наредбата, която определя минималните размери на адвокатския труд е издадена от ВАдвС и в този смисъл съдът следва да се съобразява с решенията на СЕС, че тези размери не са обвързващи за съда.

Затова се иска отмяна на определението, като адвокатските хонорари бъдат намалени на 200 лв. за всеки ответник.

От ответниците е постъпил отговор от техния адвокат Н. Ф.. Тя счита, че 1 жалбата е неоснователна. Оспорва се възражението, че делото не било с правна и фактическа сложност. Предявени са три иска, против трима ответници. Образувани са три граждански дела, като последните две са били присъединени към най-ранно заведеното. Проведени са освен това две съдебни заседания, на които пълномощникът се е явил. Освен това и самият хонорар е съобразен с минималния размер според Наредба № 1 на ВАдвС. С оглед на това се иска съдът да остави жалбата без уважение.

Съдът, като се запозна с оплакванията по жалбата, установи следното: производството по гр.д. № 767/2024 г. е било образувано по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, след проведено заповедно производство по ч.гр.д. № 490/2024 г. на РС _ Търговище и постъпило възражение от длъжника Б. А.. На „Профи кредит България“ ЕООД е даден срок за завеждане на иска и същият е с цена 3282 лв. главница, законна лихва и договорно възнаграждение. Исковата молба е заведена на 03.06.2024 г. Била е връчена на ответницата и на 10.07.2024 г. е постъпил отговор чрез пълномощника адв. Ф.. Договорено е възнаграждение от 500 лв., за което е посочено, че е заплатено в брой.

На 07.08.2024 г. е било заведено гр.д. № 1065/24 г. на РСТ, от същия ищец, срещу В. А. от гр. София. Сумата е същата по същата заповед за изпълнение като гр.д. 767/2024 г. на РСТ. Исковата молба е била връчена на ответника и има подаден отговор от адв. Ф. на 07.11.2024 г. По това дело е имало молба да бъде присъединено към гр.д. № 767/2024 г.

По същия начин е била подадена искова молба от дружеството и срещу третия съдлъжник А. И. А., като делото срещу него е било образувано на 26.06.2024 г., под № 887/2024 г. на РСТ. Отново адвокат на ответника по това дело е адв. Ф., като е подала отговор на исковата молба. И това дело е присъединено към по-рано образуваното гр.д. 767/2024 г.

Проведени са две съдебни заседания, като на първото е допусната счетоводна експертиза. Адвокат Ф. се е явила на това заседание. Следващото е било проведено 2 месеца по-късно и на него отново се е явила пълномощникът на ответниците, като е имало разпит на вещото лице.

При така установените факти, въззивният съд намира, че определението на РС – Търговище е валидно и допустимо, а по същество е правилно.

Възражението, че делото не представлява фактическа и правна сложност е неоснователно. Делото е с нормална сложност и касае три иска, с трима 2 ответници, всеки от които отговаря на различно правно основание. И тримата са направили възражение за погасителна давност. Заведени са три дела, като и по трите има подаден отговор. Хонорарът от 500 лв., заплатен от всеки от тримата ответници, е напълно нормален. Все пак се касае до исково производство, с явяване в две открити заседания. Макар правоотношенията да произлизат от общ юридически факт, това не омаловажава адвокатския труд и отделеното на всеки от ответниците време.

С оглед на това съдът намира всички възражения за неоснователни.

Вярно е, че за съда установените минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни, но и въззивният съд не се ръководи от тях, а от собствената си преценка за справедливост и достойно заплащане на адвокатския труд. Що се отнася до това дали разходите съответстват на цената на иска, то това е съвсем различен въпрос. В този случай съдът би могъл да постави въпроса от гледна точка на това, че при направено възражение за изтекла давност, ищецът също би могъл да направи преценка доколко разходите му по водене на делото ще оправдаят крайната цел и има ли изгледи исковете да бъдат уважени. След като ищецът е преценил, че следва да води дела, то трябва да очаква, че ответникът също ще направи разноски.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение жалбата на „Профи кредит България“ ЕООД, представлявано от юрк. И. Т., пълномощник на ищеца, против определение № 729/ 06.06.2025 г. на РС – Търговище, по гр.д. № 767/2024 г., като неоснователна.

Определението не подлежи на обжалване, на основание чл. 274, ал. 4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 392 гр. Търговище, 01.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МАРИАНА Н. И.

СТЕЛА ИВ. И. като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20253500500282 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Подадена е частна жалба против определение № 729/ 06.06.2025 г. на РС – Търговище, по гр.д. № 767/2024 г., с което е оставена без уважение молбата на юрк. И. Т., пълномощник на ищеца „Профи кредит България“ ЕООД, за изменение на решението в частта за разноските. В жалбата се излагат съображения във връзка с изводите на съда по отношение на това дали хонорарът на адвоката на ответниците е прекомерен. Хонорарът от по 500 лв. за процесуално представителство за всеки един от тримата ответници не съответствал на фактическата и правна сложност на делото. Били извършени едни и същи процесуални действия. Разделянето на множество отговори от страна на ответниците не преследвало легитимен интерес. Излагат се доводи и във връзка с това, че наредбата, която определя минималните размери на адвокатския труд е издадена от ВАдвС и в този смисъл съдът следва да се съобразява с решенията на СЕС, че тези размери не са обвързващи за съда.

Затова се иска отмяна на определението, като адвокатските хонорари бъдат намалени на 200 лв. за всеки ответник.

От ответниците е постъпил отговор от техния адвокат Н. Ф.. Тя счита, че 1 жалбата е неоснователна. Оспорва се възражението, че делото не било с правна и фактическа сложност. Предявени са три иска, против трима ответници. Образувани са три граждански дела, като последните две са били присъединени към най-ранно заведеното. Проведени са освен това две съдебни заседания, на които пълномощникът се е явил. Освен това и самият хонорар е съобразен с минималния размер според Наредба № 1 на ВАдвС. С оглед на това се иска съдът да остави жалбата без уважение.

Съдът, като се запозна с оплакванията по жалбата, установи следното: производството по гр.д. № 767/2024 г. е било образувано по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, след проведено заповедно производство по ч.гр.д. № 490/2024 г. на РС _ Търговище и постъпило възражение от длъжника Б. А.. На „Профи кредит България“ ЕООД е даден срок за завеждане на иска и същият е с цена 3282 лв. главница, законна лихва и договорно възнаграждение. Исковата молба е заведена на 03.06.2024 г. Била е връчена на ответницата и на 10.07.2024 г. е постъпил отговор чрез пълномощника адв. Ф.. Договорено е възнаграждение от 500 лв., за което е посочено, че е заплатено в брой.

На 07.08.2024 г. е било заведено гр.д. № 1065/24 г. на РСТ, от същия ищец, срещу В. А. от гр. София. Сумата е същата по същата заповед за изпълнение като гр.д. 767/2024 г. на РСТ. Исковата молба е била връчена на ответника и има подаден отговор от адв. Ф. на 07.11.2024 г. По това дело е имало молба да бъде присъединено към гр.д. № 767/2024 г.

По същия начин е била подадена искова молба от дружеството и срещу третия съдлъжник А. И. А., като делото срещу него е било образувано на 26.06.2024 г., под № 887/2024 г. на РСТ. Отново адвокат на ответника по това дело е адв. Ф., като е подала отговор на исковата молба. И това дело е присъединено към по-рано образуваното гр.д. 767/2024 г.

Проведени са две съдебни заседания, като на първото е допусната счетоводна експертиза. Адвокат Ф. се е явила на това заседание. Следващото е било проведено 2 месеца по-късно и на него отново се е явила пълномощникът на ответниците, като е имало разпит на вещото лице.

При така установените факти, въззивният съд намира, че определението на РС – Търговище е валидно и допустимо, а по същество е правилно.

Възражението, че делото не представлява фактическа и правна сложност е неоснователно. Делото е с нормална сложност и касае три иска, с трима 2 ответници, всеки от които отговаря на различно правно основание. И тримата са направили възражение за погасителна давност. Заведени са три дела, като и по трите има подаден отговор. Хонорарът от 500 лв., заплатен от всеки от тримата ответници, е напълно нормален. Все пак се касае до исково производство, с явяване в две открити заседания. Макар правоотношенията да произлизат от общ юридически факт, това не омаловажава адвокатския труд и отделеното на всеки от ответниците време.

С оглед на това съдът намира всички възражения за неоснователни.

Вярно е, че за съда установените минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни, но и въззивният съд не се ръководи от тях, а от собствената си преценка за справедливост и достойно заплащане на адвокатския труд. Що се отнася до това дали разходите съответстват на цената на иска, то това е съвсем различен въпрос. В този случай съдът би могъл да постави въпроса от гледна точка на това, че при направено възражение за изтекла давност, ищецът също би могъл да направи преценка доколко разходите му по водене на делото ще оправдаят крайната цел и има ли изгледи исковете да бъдат уважени. След като ищецът е преценил, че следва да води дела, то трябва да очаква, че ответникът също ще направи разноски.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение жалбата на „Профи кредит България“ ЕООД, представлявано от юрк. И. Т., пълномощник на ищеца, против определение № 729/ 06.06.2025 г. на РС – Търговище, по гр.д. № 767/2024 г., като неоснователна.

Определението не подлежи на обжалване, на основание чл. 274, ал. 4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4