Решение № 221 от 18.11.2021, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. К., 18.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева в присъствието на прокурора Димитрина Димитрова Шекерева (РП-П.) като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20215320100729 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Ищецът – Р.-В.Ж. Х. твърди, че с Постановление от 30.09.2020 г. на РПК. (сега ТО – К. към РП П.) на 29.03.2020г. срещу него било образувано бързо (БП) производство по реда на чл. 356 от НПК, за престъпление по чл.343б, ал.

1 от НК. В последствие, същото БП било преобразувано в досъдебно производство (ДП) № 157/2020г. по описа на РУ на МВР К., пр.пр.

1267/2020г. по описа на РП- К. (ТО-К., РП П.), за престъпление по чл.343б, ал.

1 от НК, за това, че на 29.03.2020г. в гр. К., свидетелите - И.С. и Х.К. служители на РПУ К., го спрели за проверка, управлявайки автомобил с peг.

№ *****. Извършена била проверка с „ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ“ с фабр.№ АРВА- 0091, за установяване наличието на алкохол в кръвта, която проверка установила наличието на концентрация на алкохол в кръвта от 1.49 на хиляда.

След извършената проверка бил отведен в РПУ К., където му бил съставен АУАН №286560/29.03.2020г. и му бил издаден талон за изследване с № 07117/29.03.2020г. Доколкото бил френски гражданин, според полицейските служители, те успявали да се разберат с него на развален български. За 1 съставянето на въпросните документи служителите на МВР извикали, лице според тях „млада жена около 25-30 г., която знаела френски“, но не била назначена за преводач по съответния ред. Данните за лицето не били отразени в протокола и съответните документи, липсвал и подпис на такова лице.

Същата съпроводила полицейските служители до ФСМП К., за взимане на кръвна проба. Според подписания протокол за извършване на кръвна проба, ищецът отказал да даде такава, което удостоверил с подпис върху протокола.

Според полицай С., жената говорила френски, но „….за превода на някой специфични думи проверявала в телефона си.“

В обясненията си в ДП, дадени пред назначен по надлежния ред преводач - В.Ц., ищецът изразил неразбиране относно необходимостта да даде кръвна проба, подписвал документи, за които не бил запознат със съдържанието. Твърди, че никой не го е питал дали е съгласен да даде кръвна проба или не. Твърди, че въпросният преводач- млада жена не можела да му обясни нищо, обърквала се и в крайна сметка не му помогнала да разбере действията, които били извършвани от служителите на РПУ К.. При така установената фактическа обстановка, наблюдаващия прокурор, въпреки проведеното пълно, всестранно разследване счел, че извършеното престъпление не било доказано и производството било прекратено.

До образуване на наказателното производство по реда на НПК и установяването количеството алкохол в кръвта на ищеца, производството се е развивало в рамките на предписаното в Наредба № 1 и ЗАНН. Твърди, че е налице нарушаване на правото му на защита, регламентирано в международните актова ЕКПЧ и Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010г., относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, където било регламентирано задължително за лицата, които не владеят български език писмено и говоримо, да ползват на родния им език, като за целта им бъде назначен преводач. По този начин на лицата невладеещи български език се гарантирала възможността да разберат - какво им е вмененото нарушение и респективно да организират адекватно защитата си. Неспазването на задължението по чл.21 ал. 2 от НПК, респективно чл.14, ал.2 от АПК, представлявало съществено неотстранимо процесуално нарушение, осуетяващо правото на защита на ищеца. Отбелязва, че волята на лицето да се наеме преводач било без правно значение при положение, че лицето не владее български език.

2

Сочи, че съгласно чл.5 от Директива 2010/64/ЕС на ЕС, държавите членки имат задължение да осигуряват във всички случаи качество на превода устен или писмен, гарантиращо на обвиняемото лице да упражни в пълна степен правото си на защита и разбиране на така повдигнатото обвинение. В съответствие с нормата на посочената Директива на ЕС била предвидена възможност, обвиняемият да оспори качеството на превода, съгласно чл.359 -чл.359ж от НПК. Твърди, че нито едно от посочените изисквания в случая не било спазено, което довело до нарушаване правото му на защита и правото му да научи за какво престъпление му е повдигнато обвинение. Независимо от извършените допълнителни разпити на медицинските лица и служителите на РПУ К. установили нарушението и присъствали на опита за взимане на кръвни проби, допуснатите пропуски било невъзможно да бъдат санирани в досъдебното производството.

Твърди, че в хода на производството му била наложена мярка за неотклонение - „Подписка“, отменена с Постановлението за прекратяване от 30.09.2020г. Била наложена и ЗППAM, с която свидетелството му за управление било отнето. Същото е довело до неудобство, предвид нередовния автобусен транспорт до работното му място и трудностите свързани, както с предвижването до местоработата, така и с прибиране до дома. Твърди, че живеел от няколко години в кв. С., гр. К., познат бил в града като учтив и добър човек. Въпросното повдигане на обвинението не останало скрито от обществото в града. Била пусната публикация в социалните мрежи за него.

Съгражданите му в кв. С. го подигравали, бил подложен на шеги и подмятания. Това до голяма степен довело да ограничаване на контактите му, спрял да излиза в града. Повече от 6 месеца бил без книжка, което довело до неудобство у него. Трудно му било придвижването в градския транспорт, предвид възрастта му и заболяванията му. Доброто име, което имал, било опетнено, дори сега при оневиняването му, случаят се коментирал и водел да неприятни емоции в него. При така установената фактическа обстановка и липсата на годни доказателства, уличаващи вината му, прокурор Д.Д., който повдигнал обвинението, впоследствие предприел действия по прекратяване на ДП 157/2020г. С Постановление от 30.09.2020г. на РП К. (ТО - К., РП-П.), прекратяване на ДП бил с довода, че: „...при извършване на проверката от контролните органи е била нарушена процедурата за назначаване и 3 осигуряване на качествен превод на разбираем от Р.-В.Ж. Х. език….Той е бил лишен от реалната възможност да даде кръв за изследване… установените на основа „Алкотест дрегер“ стойности, не представляват установена „по надлежния ред концентрация на алкохол в кръвта ...което е довело до неустановено и недоказано извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК...“.

Твърди, че освен наложена мярка за неотклонение „Подписка“, спрямо него в хода на досъдебното производство не били прилагани други мерки на процесуална принуда, като форма на ограничение от страна на разследващите. Обвинението му било повдигнато за тежко умишлено престъпление, а и конкретния случай същото придобило масов отзвук (чрез публикации в местните новинарски сайтове), като по този начин бил публично компрометиран или дискредитиран. Най-тежкото негативно влияние върху него, извън самото привличане като обвиняем, бил факта на извършената му полицейска регистрация и липсата на яснота за действията на органите на МВР, отнемането на шофьорската му книжка и сваляне на табелите на превозното му средство. Действително, полицейската регистрация била следствие на привличането му в качеството на обвиняем от страна на Прокуратура, поради което и неудобството, което търпял било в пряка причинно-следствена връзка с действия на Прокуратурата, но същото предвид оневиняване му се явявало незаконосъобразно.

В унисон с константната съдебна практика можело да се приеме, че е налице предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата, поради обективният факт, че спрямо него било образувано наказателно производство, той бил привлечен в качеството му на обвиняем, като му било повдигнато обвинение за извършване на тежко престъпление по НК и впоследствие е оправдан. Това било достатъчно основание, за да се квалифицира обвинението като незаконно, независимо дали отделните процесуално-следствени действия били извършени в съответствие със закона и правомощията на съответния правозащитен орган. По ЗОДОВ незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат от наказателното производство. Обвинението в престъпление било винаги неоснователно (незаконно), когато подсъдимият бъде оправдан.

Сочи, че отговорността на държавата било обективна. Тя може да бъде 4 ангажирана независимо от това дали вредите били причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган. Тя следвало да бъде ангажирана и в случаите, когато формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно производство - законен повод и достатъчно данни за престъпление. В настоящия случай били налице всички елементи от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния ред незаконност на действията на правозащитните органи: първо - повдигане на незаконно обвинение в извършване на престъпление и свързаните с това последващи действия, като например предявяване на обвинението, разпит на обвиняемия, задържане под стража, налагане на пренудителна мярка и други следствени действия, предявяване на разследването и т.н., и второ - оневиняване на обвиняемия. От тези факти може да се изведе и субектът на деянието в лицето на ответната Прокуратура. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение следва да се предяви срещу органа, от чиито незаконни актове и действия са причинени вредите. Отговорност в случая носи Прокуратурата, по чието разпореждане било образувано наказателното производство и която е упражнявала ръководство и надзор, като е контролирала хода на разследването, проучвала и проверявала всички материали по делото и давала указания по разследването (чл. 196, ал. 1 от НПК).

В случая причинените му неимуществени вреди (като отделен елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ), по принцип е ясен и дори не се нуждае от доказване, поради факта, че висящото и безрезултатно наказателно производство всякога води до негативни преживявания, свързани с психически стрес, неудобство пред обществото, злепоставяне сред близки и познати. Още повече, че в подобни случаи негативните преживявания се презумират от закона, с оглед на презумпцията за невиновност и конституционно защитените основни човешки права: чест и достойнство на личността, право на лична свобода.

Твърди, че безспорно е изживял негативни емоции, съставляващи комплекс от неимуществени вреди, които несъмнено били в пряка и непосредствена последица от обвинението. Във връзка с изложеното счита, че е налице основание за завеждане на иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ,с оглед превличането му, в качеството му на обвиняем по ДП 157/2020г. по описа на РУ на МВР К., пр.пр. 1267/2020г. по описа на РП- К.

5

(ТО-К., РП П.), за престъпление по чл.343б, ал. 1 от НК и за последващото прекратяване на наказателното производство, поради липсата на безспорно установено престъпление от негова страна.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати сумата от 5000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие на повдигнато му незаконно обвинение от РП-К. (ТО - К., РП П.), по ДП 157/2020г., по описа на РУ на МВР К., пр.пр. 1267/2020г. по описа на РП-К.

(ТО-К., РП П.), за престъпление по чл.343б, ал. 1 от НК, както и да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за заплатени адвокатски възнаграждения по ДП 157/2020г. (приложено по ДП 157/2020г.), ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 30.09.2020г.

-датата на прекратяване на наказателното производство до окончателното им изплащане. Претендира за направените по делото разноски, включващи сумата от 20.00 лева - за внесена държавна такса, 500.00 лева адвокатски хонорар в размер на 500.00 лева и 75.00 лева - превод на пълномощно и договор за правна защита. Моли, присъдените суми да му бъдат заплатени по приложената с исковата молба банкова сметка, посочена и в пълномощно или сметката на адв. Г.Г..