Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 150 от 22.11.2018, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно административно наказателно дело 636/2018
Вид
Решение № 150
Подписан
22.11.2018
В сила
22.11.2018
Състав
ИРИНА АТАНАСОВА ДЖУНЕВА, АЛЕКСАНДЪР ЛЮБЕНОВ АЛЕКСАНДРОВ, КРИСТИНА ЛАМБРЕВА ПУНТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.182 ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.26 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.18 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 150

22.11.2018 ГОДИНА ГРАД ПАЗАРДЖИК

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА

КОЛЕГИЯ

НА ТРИНАДЕСЕТИ НОЕМВРИ ДВЕ ХИЛЯДИ И

ОСЕМНАДЕСЕТА ГОДИНА, В ПУБЛИЧНОТО

ЗАСЕДАНИЕ В СЛЕДНИЯ СЪСТАВ:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ДЖУНЕВА

КРИСТИНА

ПУНТЕВА

СЕКРЕТАР:

НЕЛИ ВЪГЛАРОВА и прокурора АНГЕЛ ПАНКОВ като разгледа докладваното от СЪДИЯТА ДЖУНЕВА

ВНОХД

№ 636 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение №52/ 14.06.2018г. по АНД № 76/2018г. районен съд гр.Панагюрище е признал обвиняемата Ц.К.В. за невиновна и е оправдана по обвинението на 17.12.2016г. до 07.01.2017г. и от 21.01.17г. до 04.02.2017г. в гр.Панагюрище при условията на продължавано престъпление, като родител на малолетния Р.Р.М.не е изпълнила определение на РС-Панагюрище от 21.10.2015г. влязло в законна сила на същата дата относно осъществяване на лични контакти от страна на Р.С.М.с детето му Р.- престъпление по чл.182 ал.2 във връзка с чл.26 ал.1 от НК.

Против така постановеното решение е постъпил протест от РП-Панагюрище в който се твърди, че същото е необосновано и незаконосъобразно като е постановено при превратен анализ на доказателствата. Сочи се и процесуално нарушение при постановяване на решението.

В съдебно заседание представителят на

ОП-Пазарджик не поддържа протеста като счита, че решението е законосъобразно и обосновано.

Защитата моли да се потвърди решението като правилно.

Съдът като съобрази изложеното в протеста и становището на страните и като провери изцяло така атакуваното решение направи следните изводи:

По твърдяното процесуално нарушение:

В решението е посочено като председател на състава съдията Д.С.. Това е съдията който е разгледал делото и е бил докладчик по същото от началото до край, с оглед принципа на непосредственост. В решението обаче е посочено като съдия докладчик съдията С. макар да е посочено за председател съдията С.. Настоящият състав прие, че се касае за техническа грешка, а не за съществено процесуално нарушение. Не е нарушен принципа визиран в чл.18 от НПК за непосредственост.С оглед на изложеното съдът прие, че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила даващо основание за отмяна на решението.

По същество на протеста:

От събраните в делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Обвиняемата и Р.М.имали фактическо съжителство от което било родено детето Р. през месец декември на 2014г.Малко след това двамата родители се разделили. По гр.д.№242/15г. родителите на детето постигнали спогодба за упражняването на родителските права и режима на лични контакти с детето. По силата на спогодбата режима на лични контакти на бащата с детето е определен по следния начин:за периода от година и шест месеца до три годишна възраст на малолетния Р. Р М, режимът на лични контакти между малолетното дете и неговия баща Р.С.М.е определен на- всяка първа и трета събота от месеца, от 9,30 часа до 16,30 часа, в присъствието на майката Ц.В., или без нейно присъствие, по преценка на майката. В това споразумение не са определени местата където бащата би следвало да се среща с детето. Преди този период бащата заживял с друга жена от която също му се родило дете. Бащата Р. М. вземал сина си в определените съботи като присъствала и майката-обвиняемата. Всички контакти с детето той осъществявал в дома където живее при новото си семейство. Това травмирало обвиняемата и тя многократно молила Р.М.контактите с детето да се осъществяват в парка, в детски център или подходящо друго заведение. Въпреки молбите на обвиняемата бащата Р. М настоявал срещите да се провеждат в дома му при неговите родители и новата му съпруга.Именно и поради това обвиняемата отказвала да се провеждат договорените срещи на бащата с детето.

Тази фактическа обстановка на първо място се установява от обясненията на обвиняемата и се подкрепя напълно от показанията на И.Ш.. Този свидетел е служител на полицията който се е отзовал на повикване от страна на бащата, че не се изпълнява съдебната спогодба и не може да вижда детето си.Именно пред него обвиняемата е заявила, че няма да пречи на срещите на бащата с детето ако същите не са в дома му където той живее.

С оглед на изложеното настоящият състав прие, че решението на първоинстанциони съд е законосъобразно и обосновано. Р.М.е злоупотребявал с правата си на лични контакти с детето.Малолетното дете е било бебе и е нормално контактите да са в присъствието на неговата майка.При дете под 3 годишна възраст присъствието на майката е задължително.След като е бил уведомен от обвиняемата, че срещите могат да се провеждат навсякъде, но не и в неговия дом Р.М.е продължил да настоява те да са именно там. Това негово поведение говори не за желание да има лични контакти с детето си, а да унижи майката като я постави в един дом с новата си съпруга.

От така изложеното е видно, че не обвиняемата , а М.е този който е създал ситуация в която е препятствано да има контакти с малолетното си дете .

По изложените мотиви и на основание чл.338 от НПК съдът

Р Е Ш И

ПОТВЪРЖДАВА решение №52/

14.06.2018г. по АНД № 76/2018г. на районен съд гр.Панагюрище .

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ