Решение № 193 от 10.11.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Бургас, 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20222000500235 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.дело № 235/2022г. по описа на Апелативен съд – Бургас е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на „ОЗК Застраховане“ АД, чрез пълномощника адв.Т., против решение №260034/11.04.2022г. по гр.дело №203/2020г. по описа на Ямболския окръжен съд в частта, в която е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 50 000 лв. и в частта, в която е уважен искът за заплащане на законна лихва от 23.07.2019г.

Счита решението в обжалваните части за неправилно и незаконосъобразно и моли за отмяната му. Намира за неправилно определен от предходната инстанция размер на съпричиняването от страна на пострадалата Я. М., възлизащ на 30%, прекомерно занижен предвид събраните по делото доказателства, че лицето е пътувало без поставен предпазен колан. Иска определяне на размера на съпричиняването не по – малко от 50%. По отношение претенция за законна лихва, счита, че не са представени всички необходими доказателства по чл.106, ал.3 КЗ пред застрахователя за определяне на дължимото обезщетение и той не следва да носи отговорност за забава. При условията на евентуалност, счита за неправилно определена от съда начална дата на претенцията за заплащане на лихва. Претендира разноски по делото. В съдебно заседание не се явява, не се представлява и не представя писмени бележки и доказателства за направени разходи.

Отговор на въззивната жалба е подаден от М. Б. М., чрез пълномощника 1 адв.М., в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и искане да бъде оставена без уважение. Намира за безспорно установено по делото виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Фолксваген Шаран“ Г. К. съгласно присъда №260008/06.04.2021г. по НОХД № 348/2020г. по описа на ЯОС, която е взета, на основание чл.300 ГПК, предвид от предходната инстанция при постановяване на обжалваното решение. По делото безспорно е установено, че пострадалата Я. М. е починала в резултат на процесното ПТП вследствие получените от нея травми. Определя приетото от съда съпричиняване от нейна страна като неправилно с доводи за липса на доказателства за принос от нейна страна за настъпване на вредоносния резултат. Изтъква, че не е установено по делото по безспорен начин, че смъртта на пострадалата не би настъпила, ако беше поставен обезопасителния колан. Счита за недоказано съгласно практиката на ВКС чрез пълно главно доказване допринасянето от страна на пострадалата за вредоносния резултат. Неправилно е определен и размера на дължимото обезщетение, поради неправилно прилагане на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД. Счита въззивната жалба за неоснователна и в частта, съдържаща оплаквания относно претенцията за лихва. Намира посочената от съда начална дата за изискуемост на лихвата за правилно определена.

Въззивна жалба против решението в отхвърлителната му част е подадена от М. Б. М. чрез адв.М.. Според страната то е неправилно, необосновано и незаконосъобразно и моли за отмяната му в тази част и за постановяването на друго, с което исковете да бъдат изцяло уважени. Излага повторно фактическата обстановка, която съдът правилно е възприел. Намира за доказани предпоставките за уважаване на претенциите в заявения размер.

Твърди, че съдът неправилно е съобразил размера на претърпените от ищцата болки и страдания, степента на близост между нея и покойната и дъщеря, както и възрастта и и внезапния шок от загубата. Не са анализирани в съвкупност установените по делото обстоятелства, не е съобразена актуалната съдебна практика и размерът на определеното обезщетение не съответства на действителните вреди и на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Поддържат се доводите, изложени в отговора на въззивната жалба на ответната страна за липса на съпричиняване от страна на пострадалата и за определяне на процент на съпричиняване в прекомерен размер. Иска се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА.

В отговор на въззивната жалба, подаден от „ОЗК Застраховане“ АД, чрез пълномощника адв.Т., се иска оставянето и без уважение като неоснователна. Възразява, че размерът на обезщетението е правилно определен, а решението възприема за правилно, законосъобразно и обосновано в тази част. Сочи, че по делото не са установени обстоятелства, изключителни по характер, които да обосноват присъждане на обезщетение в размер, по – голям от обичайния. Относно съпричиняването от страна на пострадалата, счита за установени релевантните по делото обстоятелства.

Установено е непоставянето на предпазен колан от пострадалата и значението 2 на това обстоятелство за леталния изход предвид нейните травми и тези на другите лица, пътували в автомобила. В подкрепа на изложеното свидетелства и механизма на ПТП.

Бургаският апелативен съд в рамките на заявените оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства приема от фактическа и правна страна следното:

С обжалваното решение окръжният съд е о с ъ д и л ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК: *, с адрес: гр.С. - 1301, ж.к."В.", ул.„С. С." №*, ет.* да заплати на ищцата по делото на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 70 000 лв. (седемдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в следствие смъртта на дъщеря и Я. М. при ПТП, възникнало на 06.06.2019г., причинено от автомобил, управляван от водач, застрахован при ответника по застраховка "ГО", ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на уведомяване на застрахователя с молба-претенция - 23.07.2019г. до окончателното плащане на сумата, като иска за разликата над уважения размер от 70 000 лв. до от 150 000 (сто и петдесет хиляди лева) лв., като неоснователен, отхвърлил.

За да приеме решението си съдът е установил наличието на правно значимите предпоставки, доказващи по основание предявения пряк иск на увреденото лице от настъпване на застрахователно събитие- понесени неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с осъществен деликт от лице, застраховано при ответното дружество по валидна застраховка гражданска отговорност.

По направено от ответната страна възражение за намаляване на дължимото оезщетение, поради наличие на основание да се приложи чл.51, ал.2 ЗЗД, съдът приел съпричиняване в относителн дял от 30 % за пострадалата и намалил дължимото обезщетение до присъдения в решението размер.

По делото и в двете инстанции по фактите е установена фактическата обстановка, която не се оспорва във въззивното производство по отношение на установените факти, а единствено по правното им значение.

На 06.06.2019г. около 06,30 часа, по път I-6, на около 1 километър от с.Л., обл.Я., в посока към с.В., обл.Б., при управление на МПС - лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № *, е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП и на чл.47, ал.3 от ППЗДвП, в резултат на което е предизвикал пътно транспортно произшествие и по непредпазливост е причинил смъртта дъщерята на ищцата - пътник на задната седалка в автомобила - престъпление по чл.343, ал.1, б.„в", вр. чл.342, ал.1 от НК. С влязла в сила на 01.12.2021 г. Присъда № 260008/06.04.2021г. по НОХД №348/2020г. по описа на ЯОС, застрахованият при ответното дружество водач е признат за виновен за настъпилото ПТП.

Присъдата на основание чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд разглеждащ последиците от деянието по отношение деянието, дееца и вината.

3

Във връзка с направено от ответника възражение за наличие на съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД, по делото е изяснен механизма на увреждане и в пряка и непосредствена причинна връзка е прието от комплексната експертиза поведението на починалата дъщеря на ищцата, изразяващо се в непоставен предпазен колан, въпреки доказаното оборудване на автомобила с такъв. В заключението е взето категорично и неоспорено становище, че смъртта е настъпила в резултат на изпадане на пътничката извън купето на автомобила – извод, възможен поради многобройните и тежки травми от притискане, което не би могло да се случи от наранявания вследствие на съприкосновение на тялото с тапицираните части на купето.

Пред въззивната инстанция са оспорени изводите на съда по правото – справедливо ли е определеното по чл.52 ЗЗД обезщетение, съответства ли приетото намаляване на обезщетението с 30 % на действителния относителен дял на съпричиняване от страна на пострадалата и от кой начален момент е дължима законната лихва върху присъдената за обезщетение парична сума.

По приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД

В трайната практика на ВКС (решение № 45/15.04.2009г. по т.д.№ 525/2008г. на II ТО; решение № 206/12.03.2010г. по т.д.№ 35/ 2009г., II ТО; решение № 58/29.04.2011г. по т.д.№ 623/2010г. на II ТО Решение № 144/27.12.2016г. на ВКС по т.д.№1000/2015г., II т.о.; Решение № 19/08.02.2017г. на ВКС по т.д.№ 50177/2016г., IV г.о. и други), се приема, че формално нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение. Необходимо е то да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е негово следствие, тъй като приложението на правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Застъпено е становището, че приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. В мотивите на т.7 на ТР №1/2014г. на ОСТК на ВКС е разяснено, че е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и на вина.

Поведението на пострадалата при разглежданото по делото ПТП пътничка е в нарушение на изискването по чл.137а, ал.1 ЗДвП.

При определяне на относителния дял на съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат въззивният съд отчита допуснатите от застрахования водач нарушения на правилата за движение, който са с по- голяма тежест в причинно-следствения процес и намира относителен дял от 30 % за съответен. В подобен смисъл са развити съображения и в решение №85 от 4

01.07.2020г., по търговско дело №843/19 г. на ВКС.

По приложението на чл. 52 ЗЗД

При определяне размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди, съдът съобрази характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищцата болки и страдания, причинени от смъртта на нейната дъщеря, като възприема установения от свидетелските показания факт на много близките отношенията между двете, взаимната помощ помежду им и негативните изживявания от преждевременна и внезапна загуба на ищцата.

При отчитане конкретните обстоятелства, сочещи на интензивни и тежки вреди за ищцата в нейната напреднала възраст от безвъзвратната загуба на дъщеря и, като нейна най-близка родственица и подкрепа въззивният съд намира за съответно според установените от съдебната практика критерии обезщетение в размер на 100 000лв., което по размер отговаря на конкретните икономически условия към момента на деликта.

В останалата си част до размера от 150 000лв. исковата претенция не е подкрепена с доказателства и поради тове е неоснователна.

По оплакването за неправилно определяне на началния момент от който следва да се дължи лихва в размер на законния лихвен процент върху обезщетението.

Съгласно чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ.