Решение № 90 от 07.08.2023, Районен съд - Девин
- Съд
- Районен съд - Девин
- Дело
- Гражданско дело 68/2022
- Вид
- Решение № 90
- Подписан
- 07.08.2023
- Състав
- Елка Антимова Хаджиева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 ал.1 предл. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232 изр. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 и ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 и ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 54, ал.2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 90 гр. Девин, 07.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20225410100068 по описа за 2022 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по чл. 82 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, с цена на иска 131.54 лева.
В исковата си молба ищеца твърди, че по силата на Нотариален акт № 34, том първи, нот. дело № 32/2022г. на Нотариус Ц. П., вписан в СВ- акт № 46, том първи, нот. дело № 32/2022г. на основание давностно владение и дарение /извършено с нот. акт № 17, том първи, нот. дело № 28/1992г. на Девинския районен съд/ е собственик на 222/424 идеални части от Поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на с. Б., обл. Смолян, одобрени със Заповед № РД- 18-34/15.06.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК - София, с последно изменение на КККР от 24.11.2021г. въз основа на решение № 128/08.01.2021 г. на първо г.о. на ВКС, постановено по гр. дело № 1210/2020г., с което е прието, че вярната имотна граница между поземления имот на ответника с № *** и неговия поземлен имот минава по регулационната граница между парцели IV-155 и V-156, кв.9 по ЗРП на с.Б., обл. Смолян, одобрен със заповед № РД- 467/28.04.1984г. Твърди, че собственик на останалата част от имота е А. М. Т., с когото преди повече от 40 години неформално си разпределили правото на ползване на имота, като той ползва източната му част, а ищеца западната му част. Твърди, че 1 номера на имота им по предходния план е 156, парцел V, кв.9, при съседи на имота: ***, *** и *** и по силата на сочения нотариален акт е собственик и на построената върху имота сграда с идентификатор ***, със застроена площ 64 кв.м., на 3 етажа с брой на самостоятелни обекти в сградата -2, с предназначение- жилищна сграда еднофамилна. Твърди, че съседен на имота му от север е поземлен имот с идентификатор ***, за който по КККР на с.Б., обл. Смолян като собственици са записани Д. М. А.- баща на ответника и лицата А. М. А. и Ю. Х. Н. и в част от съседния имот *** и в частта от имот № ***, която ползва ищеца въз основа на неформалното разпределение между него и А. Т., без строителни документи и книжа, без валидно учредено право на строеж, преди години ответника построил незаконна паянтова постройка- гараж, който в единия си край опира в построената от баща му О. Т. /О. Т./ въз основа на редовно издадени строителни документи и книжа пристройка към собствената му жилищна сграда. Счита, че паянтовата постройка- гараж, построена от ответника е неоснователно действие по смисъла на чл.109 ЗС, тъй като е построена без строителни документи и книжа, без надлежно учредено право на строеж и му пречи да упражнява в пълен обем правата си на собственост върху неговия имот, част от който заема като се намалява свободната площ от дворното му място, което има право да ползва като едно от правомощията на правото му на собственост върху земята. Твърди, че сочената паянтова постройка-гараж му пречи да упражнява пълноценно правото си на собственост върху дворното му място и поради това, че е долепена до жилищната му сграда и разположението й непосредствено до жилищната му сграда затруднява достъпа му до дворното място и жилищната му сграда, пречи на обслужването на жилищната сграда при ремонти. Постройката пречи и в ползването на жилищната му сграда, тъй като е долепена до нея и не достига въздух до сградата, от което в нея има влага, вървяща отдолу нагоре и овлажнява не само стените й, а и мебелите в нея, които изгнили и се наложило да ги подмени с нови. Твърди, че влагата е опасна и за неговото и на членовете на семейството му здраве, постройката-гараж му пречи и на отстраняването на влагата от сградата му, тъй като опира в нея, при което не може да върши изкопни работи в дворното си място и да направи изолация на сградата. Твърди, че нееднократно молил ответника да премахне описаната 2 паянтова незаконна постройка -гараж, но той не сторил това, поради това бил принуден да подаде и жалби до Кмета на Община Борино. Твърди, че след постановяване на решение № 128/08.01.2021г. по гр.дело № 1210/2020г. на първо г.о. на ВКС, с което е прието, че вярната имотна граница между поземления имот на ответника и поземления имот на ищеца минава по регулационната граница между парцели IV-155 и V-156, кв.9 по ЗРП на с.
Б., обл. Смолян, одобрен със заповед № РД-467/28.04.1984г., за пореден път подал жалба до Община Борино за премахване на паянтовия гараж на ответника. По повод жалбата му Кмета на Община Борино с писмо № 3330/04.10.2021г. уведомил ответника да премахне паянтовия си гараж, разположен в част от неговия имот № *** в срок до 17.10.2021 г., но ответника въпреки, че още на същата дата е получил писмото, не сторил това, поради което за него се явява правен интерес да предявя срещу ответника иск по чл.109 ЗС за премахване на паянтовата постройка- гараж.
Освен посоченото, разполагайки паянтовата си постройка-гараж в собствения му имот, ответника му причинява и пропуснати ползи под формата на наем за частта от дворното му място, което посредством гаража си е завзел и не може да ползва като пропуснатите му ползи за период от 3 години назад от предявяване на иска в съда оценя на 1800 лева, поради което за ищеца се явява правен интерес да предяви срещу ответника и иск за заплащане на пропуснатите му ползи от имота под формата на наем.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да премахне незаконната паянтова постройка- дървен гараж, построена част в собствения му поземлен имот № *** и част в имота на ищеца поземлен имот № *** по КККР на с. Б., обл. Смолян, както и да му заплати сумата от 1800 лева, представляваща пропуснатите му ползи под формата на наем за период три години назад от предявяването на иска му в съда за частта от имота му, завзета без основание от ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска в съда 15.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира за разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника по исковата молба чрез пълномощника си адв. Б. П., с който счита предявеният иск за допустим. По заявената искова претенция по реда на чл.109 от ЗС от името на доверителят й заявява, че към момента на изготвяне на отговора 3 срещу исковата молба, паянтовата постройка-гараж е премахнат изцяло от доверителят й, поради което е отпаднал правният интерес от произнасянето на съда по искът по чл.109 от ЗС и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли искът по чл.109 от ЗС. По заявеният иск за сумата от 1800 лева, представляващ пропуснати ползи под формата на наем за частта от дворното място, за три години назад, считано от предявяване на иска в съда заявява, че не признава иска по следните съображения: 1. Липсват твърдения в исковата молба каква част от паянтовата постройка е в съсобственият имот на ищеца /колко кв.м. заема от тази площ/; 2. Претендира се пропуснати ползи под формата на наем за частта от дворното място /отново липсват данни и твърдения за тази площ/? 3. Исковата претенция в размер на 1800 лева е заявена общо за три години назад от датата на подаване на исковата молба, като тази претенция не е конкретизирана помесечно за всяка година поотделно, касае се за пропусната полза под формата на наем? 4. Ако се приеме, че ищецът има право на такава пропусната полза, то началната дата от която се претендира не е конкретизирана, посочена е общо-три години назад от датата на постъпване на исковата молба. Счита с оглед приложеното по делото решение на ВКС, първо г.о. постановено по гр.дело № 1210/2020 г., че ако ищецът има право на обезщетение за пропуснати ползи под формата на наем, то началната дата от когато настъпва това негово право е датата на влизане на решението в сила на ВКС-08.01.2021 г. до датата на постъпване на исковата молба в РС- Девин.
На 30.05.2022 г. е постъпила молба- становище от ищеца К. Т. чрез пълномощника си адв. М., с която уточнява, че след подаване на исковата молба, в срока за отговор ответника Д. Д. А., с ЕГН ********** действително е премахнал една част /дървената/ от паянтовата постройка гараж, построена в собствения му Поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на с. Б., обл. Смолян, но не е премахнал излятата от него бетонова основа, върху която е била монтирана дървената част от гаража. Поради посоченото поддържа иска си по чл.109 ЗС за премахване на бетоновата основа на гаража, с която ответника му пречи да ползва имота си в пълен обем по предназначението му като дворно място. По отношение на иска му за пропуснати ползи под формата на наем уточнява, че: 1. Дървената паянтова постройка заемала 20 кв.м. от собствения му имот като в момента 20 кв.м. от имота му заема излятата от ответника бетонова основа, върху 4 която е бил монтирал дървения гараж. 2. Цялата част от дворното му място, заемана от ответника за претендирания период е в размер на 30 кв.м. 3. За претендирания 3 годишен период помесечно претенцията му за пропуснати ползи под формата на наем е в размер на 50 лв. 4. Началният момент, от който претендира пропуснатите ползи за 3 години назад, считано от датата на предявяване на иска му в съда е 15.03.2019г.
В о.с.з. на 18.07.2023г. съдът е прекратил на основание чл. 232 изр. първо от ГПК производството по делото в частта относно предявения иск по чл. 109 от ЗС, поради оттегляне на иска.
На основание чл. 214 ал.1 предл. първо от ГПК е допуснато намаление на исковата претенция от 1800 лева на 131.54 лева за пропуснати ползи.
В о.с.з. ищецът лично чрез пълномощника си адв. М. моли съда да уважи предявения иск по чл.82 ЗЗД от доверителят му за пропуснати ползи като приеме, че същия е основателен и доказан. Претендира за разноски по този иск. Също така да присъди и разноските по иска по чл.109 от ЗС по отношение, на който производството е прекратено поради оттегляне на иска като излага подробни съображения в писмена защита.
В о.с.з. ответникът лично чрез пълномощника си адв. П. моли съда да отхвърли исковите претенции, отпаднал е правния интерес на ищеца в хода на делото, тъй като доверителят му е изпълнил своето задължение на базата на изпратената покана и влязлото в законна сила решение на ВКС. Дори разноските, които се претендират ако съда приеме, че все пак се дължат някакви разноски счита, че са завишени с оглед на това, което е направено като обем работа по отношение на делото. Искането им, свързано с претендираното обезщетение под формата на пропуснати ползи счита, че същото е неоснователно, недоказано и моли съда да го отхвърли изцяло.
Така, както сочи вещото лице С., че то е в размер на 131.54 лева за 1 кв.м., касаещи претендираните общо 9 кв.м. Счита, че претенцията не следва и не би следвало да бъде заявена в 2019г., тъй като основанието, което евентуално ищецът би имал да търси пропуснати ползи това е датата когато е влезнало в законна сила решението на ВКС, касае се за много по- малък период от време до премахването и тази сума евентуално е 51 лева, но счита, че с оглед събраните по делото доказателства тези 9 кв.м. освен за складиране на дърва 5 там никога не се садило зеленчуци или каквото и да е било и липсват каквито и да е било пропуснати ползи. С оглед на тези съображения моли съда да отхвърли исковите претенции и да присъди на ответника направените разноски по делото съобразно представения списък. Моли, при постановяване на съдебен акт съда да има предвид Решение № 578А от 14.07.2023г. по кас. гр. дело № 3262/2022г. по описа на ВКС, III ГО, във връзка със заявената искова претенция по чл. 109 от ЗС като излага подробни съображения в писмена защита.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Според Нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижими имоти, придобити по давностно владение № 34, том I, нот. дело № 32//2022г. на Нотариус Ц. П., вписан в СВ- акт № 46, том I, нот. дело № 32/2022г., с който е признат К. О. Т., с ЕГН ********** от с. Б., обл. Смолян за собственик – лична собственост на основание давностно владение и дарение върху следните недвижими имоти, находящи се в с. Б., обл. Смолян, а именно: 1.