Решение № 314 от 29.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. Пловдив, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20235330201533 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-007142 от

11.10.2022г. на Началник група към ОДМВР гр. Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което на А. К. К. с ЕГН ********** са наложени административни наказания - ГЛОБА в размер на 20 лева за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП, ГЛОБА в размер на 200 лв. за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.6, т.2 ЗДвП и ГЛОБА в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят, А. К. К., редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не се представлява. По съображения изложени в жалбата си и допълнително становище, моли Съда да отмени атакуваното НП като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. С придружително административната преписка писмо излага писмено становище за законосъобразност на издаденото НП и за потвърждаване на същото. Направено е и възражение за намаляване разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималния размер на адвокатски възнаграждения.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

1

Жалбата е подадена в срок, допустима е, но разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

На 09.09.2022г. от актосъставителя А. И. В. – полицай в с-р „Пътна полиция“ към ОДМВР гр. Пловдив е бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков № 749640/09.09.2022г. против А. К. К. за това, че на същата дата около 07:53 часа в гр. Пловдив, на бул.

„Свобода” до № 17 е управлявал лек автомобил „Опел“ с рег. № ****, чужда собственост, което е било технически неизправно поради счупено предно обзорно стъкло. Тази неизправност в хода на проверката актосъставителят категоризирал като значителна, като освен това контролните органи установили, че МПС не е било представено на техчниески преглед, а водачът не представил свидетелство за регистрация на МПС част 2. За така установените административни нарушения на жалбоподателя в негово присъствие бил съставен процесният акт, подписан без възражения, като такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното НП.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания свидетел А. И. В.. Последният потвърждава авторството на акта като в допълнение заявява, че на процесната дата, е спрял за проверка управляваният от К. лек автомобил „Опел“ с рег. № ****, който е бил със счупено предно обзорно стъкло, за което не знае как е било счупено, като след справка в данните на служебния си таблет св. В. установил, че процесното МПС нямало валиден технически преглед, а водачът му не представил свидетелство за регистрация на МПС при поискване от контролния орган.

Съдът кредитира изцяло показанията на св. В. като пълни, обективни и кореспондиращи със събрания доказателствен материал.

Тази фактическа обстановка и анализът на събраните по делото доказателства обосновават следните правни изводи:

При тези установени факти съдът намира, че по несъмнен и категоричен начин е доказано административното нарушение по пункт 1 от НП, квалифицирано по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, доколкото към момента на проверката от органите на МВР превозното средство не е било представено на ГТП. Съгласно текста на нарушената разпоредба регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. А съгласно чл. 138, ал.1 от ЗДвП по пътища, отворени за обществено ползване се допускат ППС, които отговарят на изискванията на ЗДвП. В случая не се спори, че към момента на проверката процесното МПС не е било преминало технически преглед, нито са представени доказателства или направени искания за събирането на такива, 2 които да оборят представените от АНО доказателства, като презумптивната доказателствена сила на акта съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДП не бе разколебана, а е задължение на водача му да разполага с всички необходими документи, за да отговаря на изискванията на ЗДвП. За водачът е съществувало задължение да управлява технически изправно МПС, поради което последният следва да носи и административнонаказателната отговорност за това нарушение, тъй като именно той е управлявал МПС в населеното място – по отворен за обществено ползване път, без това МПС да отговаря на разпоредбите на ЗДвП.

Правилно наказващият орган е наложил наказание по общата разпоредба на чл. 185 от ЗДвП предвид, че жалбоподателят не е собственик на процесния автомобил. Цитираната норма определя, че за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв. Противното би означавало безнаказаност и злоупотреба за водачите на технически неизправни ППС по пътищата, които не са собственици. Индивидуализацията на наказанието "глоба" в размер на 20 лева е извършено при стриктното спазване на законовите изисквания, доколкото същото е абсолютно определено и съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗАНН е недопустимо неговото редуциране.

Относно нарушението по пункт 2 в случая жалбоподателят не оспорва, че управляваният от него автомобил е бил технически неизправен – но изтъква, че стъклото не е било счупено, а пукнато в долната му дясна част и поради това не му е пречило да управлява МПС, като тази повреда не е представлявала опасност при движението на автомобила. След 20.05.2018 г.

/ДВ бр. 2 от 2018 г. / е създаден нов административно наказателен състав-този по чл. 179, ал. 6 от Закона за движението по пътищата, с който се ангажира административно наказателната отговорност при управление на технически неизправно моторно превозно средство, с три, по същество наказателни разпоредби се предвижда налагане на наказания в абсолютни размери /по вид "глоба"/ според вида на неизправността: петдесет лева - при констатирани незначителни неизправности; двеста лева - при констатирани значителни неизправности; петстотин лева - при констатирани опасни неизправности.

Също с ДВ бр. 2 от 2018 г., в параграф 6 от ДР на Закона за движението по пътищата с три точки/т. 71, т. 72 и т. 73 /са дефинитивно определени трите вида неизправност, за които се ангажира съответна, релевантна административнонаказателна отговорност:

"Незначителни неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които са без значителни последствия за безопасността на превозното средство или без значително въздействие върху околната среда, както и други незначителни несъответствия.

"Значителни неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху 3 околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия.

"Опасни неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата или имат въздействие върху околната среда.

За разлика от по-ясната предходната уредба/чл. 179, ал. 1, т. 4 от ЗДвП отм. / на този вид административно нарушение, само с новоприетите разпоредби, действащи след 20.05.2018 г., гореизброени, едва ли може законосъобразно като фактология да се реализира релевантна административнонаказателна отговорност, без да се има предвид също новосъздадена разпоредба, в сила от 20.05.2016 г., т. е. чл. 101, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, препраща за определяне на неизправностите и тяхната класификация към Наредбата по чл. 147, ал. 1. А това е НАРЕДБА № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Според нормата на чл. 31, ал. 1 от посочената Наредба, /в сила от 20.05.2018 г. / периодичните прегледи на ППС обхващат комплектността и изправността на агрегатите, уредбите и механизмите, които имат връзка с безопасността на движението, отделянето на отработилите газове, нивото на шума и изправността на шумозаглушителните им устройства и се извършват при спазване на методиката по приложение № 5. В разпоредбата на чл. 37 от процесната наредба, освен категоризирането на неизправностите, като незначителни неизправности, значителни неизправности и опасни неизправности, в следващите три алинеи видовете неизправности са дефинирани в поразгърнат вид, спрямо параграф 6, т. 71, т. 72 и т. 73 от ДР на Закона за движението по пътищата. Според табличния вид на методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредбата, неизправността, предмет на нарушението от процесното НП, а именно: "счупено предно обзорно стъкло“ е съотносима най-малко с т. 3. 2 "Състояние на стъклата", класифицирана от подзаконния акт, както като "незначителна неизправност", така и/или като "значителна неизправност".

Имайки предвид това за настоящия съдебен състав остава напълно неясно какви са били съображенията на АНО да квалифицира процесната повреда по предното панорамно стъкло на управлявания от жалбоподателят автомобил като "значителна неизправност", вместо като "незначителна" такава, с оглед и на коментираните по-горе законови и подзаконови дефиниции на видовете неизправности на МПС. Дали конкретната неизправност е "незначителна" и/или "значителна" неизправност е от значение за приложимата санкционна норма на чл. 179, ал. 6 от ЗДвП, тъй като в зависимост от вида неизправности, наказанието глоба е в различен размер. Всъщност нарушението на жалбоподателят е санкционирано по чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, предвиждаща наказание за водач, който управлява технически неизправно МПС при констатирани значителни неизправности. Тоест санкционната норма представлява сложен фактически състав и съдържа в себе си както правилото 4 за поведение, така и наказанието в случай на неговото нарушение.

По-същественото обаче е, че за реализацията на нарушението по чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, респ. за основателността деянието да бъде санкционирано по цитираната разпоредба, е необходимо да е налице техническа неизправност на МПС-то, при това "значителна". Следователно, за да се квалифицира една неизправност на МПС като значителна трябва да засяга според настоящия състав изцяло липсата на видимост или счупването да е такова, че да пречи да се възприема нормално пътната обстановка и да пречи да се реагира на възникнала пречка на пътя. В случая описанието на нарушението в АУАН и НП се свежда до това, че водачът е управлявал ППС със счупено предно панорамно стъкло. При разпита си в съдебно заседание актосъставителят заявява само, че е констатирал, че автомобилът е със счупено предно панорамно стъкло, а не че счупването е от такова естество, че може да породи риск за безопасността на другите участници в движението, както и на самият водач. С оглед на приложената санкционна норма видът на неизправността е обективен съставомерен признак на деянието, поради което обстоятелствата, въз основа на които се преценява, дали тя е значителна или незначителна, следва да са ясно описани в АУАН и НП, за да може жалбоподателят да упражни правото си на защита, а съдът да извърши служебна проверка относно правилността на изводите на административнонаказващия орган. В случая в описанието на нарушението е посочена само конкретната неизправност, но не са посочени фактите, които да обосновават извода, че процесната неизправност е значителна. Следователно е налице съществено нарушение на процесуалните правила по отношение описанието на съставомерните обективни признаци на нарушението, което представлява основание за отмяна на НП като незаконосъобразно в тази му част.