Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 45 от 19.03.2026, Районен съд - Оряхово

Съд
Районен съд - Оряхово
Дело
Гражданско дело 1218/2025
Вид
Решение № 45
Подписан
19.03.2026
Състав
Борислав Методиев Методиев

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78а, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.117, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т.1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Оряхово, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б.М.М. при участието на секретаря В.И.И. като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20251460101218 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на Г. Ф. П. с ЕГН:********** с адрес: гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца ул. „Денкоглу” №9, чрез адв. В.

В. от АК-Враца, с която е предявила против „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 175074752, с адрес в гр. София, община Столична, бул. „България” №49, бл.53Е, вх. „В“, ет.7 представлявано от С.Н.Н. Н.М.Л. и Я.К.Ч.-Управители, кумулативно обективно съединени искове, както следва:

- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните Г. Ф. П. с ЕГН:********** от гр. Оряхово и „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 175074752 гр. София, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит №40011277027 от 08.08.2022г. е нищожен, като противоречащ на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, поради накърняване на добрите нрави и заобикаляне на закона;

- в условията на евентуалност иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните Г. Ф. П. с ЕГН:********** от гр. Оряхово и „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 175074752 гр. София, че клаузите за закупено допълнително възнаграждение за кредитора за допълнителни услуги „Фаст” и „Флекси” от Договор за потребителски кредит №40011277027 от 08.08.2022г. са нищожни, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД /поради противоречието им със закона и поради накърняване на добрите нрави/;

- иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде осъден ответникът и „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 175074752 гр.

София да заплати на ищцата Г. Ф. П. с ЕГН:********** от гр. Оряхово сумата 1 в размер на 4225,84 евро /четири хиляди двеста двадесет и пет евро и 84 евроцента/, равностойност на 8265,02 лева /осем хиляди двеста шестдесет и пет лева и 02 ст./, представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за потребителски кредит №40011277027 от 08.08.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 08.12.2025г. до погасяване на задължението.

Претендира и направени в настоящия процес разноски.

Ищцата твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит №40011277027 от 08.08.2022г., сключен с „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 175074752, по силата на който се е задължила да върне сума от 8765.02 лева, при сума на получаване 5000.00 лева, при ГПР 48.80%, при ГЛП 41.00 % и срок на кредита от 36 на брой вноски.

Релевира се, че в раздел Параметри от Договор за потребителски кредит №40011277027 от 08.08.2022г., тя е следвало да заплати възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 2000.00 лева и възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 2500.00 лева, разпределени на 36 вноски по 368.48 лева, при което общата сума, която следва да бъде заплатена по кредита става в размер на 13265.02 лева.

Излагат се доводи, че сключеният между страните договор разкрива признаците на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК, тъй като ищецът е физическо лице, за което няма данни при сключването на договора да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, а ответникът е търговско дружество с предмет на дейност кредитиране, вкл. предоставяне на потребителски кредити, следователно, при сключването на договора ответникът е действал в качеството на "търговец", според легалната дефиниция, дадена в §13, т.2 ДР ЗЗП, а ищецът има качеството на "потребител", според легалната дефиниция в §13, т.1 ДР ЗЗП.

Сочи се още, че са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което договорът е недействителен на основание чл.22 от ЗПК.

Счита се, че в случая договорената цена на пакетите по допълнителните услуги "Фаст" и "Флекси" представлява общ разход по кредита по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗПК, тъй като несъмнено е пряко свързан с договора за потребителски кредит, видно от приложения СЕФ размерът му е известен на кредитора при сключването на договора, а от договора за кредит и погасителния план към същия е видно, че потребителят дължи заплащането му.

Твърди се, че договорената цена не е за реално предоставени услуги, тъй като заплащането й е предварително, т.е. същото е дължимо само за възможността за предоставянето на посочените услуги и е без значение дали някоя от тях ще бъде използвана по време на действието на договора за потребителски кредит. Този извод следва от факта, че в договора в частта относно т. нар. допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси" е посочено, че задължението за същите е изначално включено в размера на месечните 2 погасителни вноски по кредита, т.е. същото е дължимо, без оглед на това дали кредитополучателят ще се възползва от същите или не.

Релевира се, че чл.10а, ал.2 от ЗПК, забранява да се заплащат такси и комисионни, свързани с усвояване и управление на кредита. Според ищцата, възлагането в тежест на потребителя на допълнителни възнаграждения, свързани с действия по усвояването и управлението на кредита, които са част от дейността на кредитора по предоставянето на кредита, не е обосновано с икономическия интерес на търговеца и е предпоставка за неоснователното му обогатяване.

Излагат се доводи, че по своята същност тези договорки са за допълнителни възнаграждения, извън уговорената възнаградителна лихва, които са пряко свързани с договора за кредит, били са известни на кредитора към момента на сключването на договора и потребителят е длъжен да ги заплати, поради което с оглед императивните разпоредби на чл.19, ал.1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е следвало да бъдат включени при изчисляване на годишния процент на разходите.

Сочи се още, че като не е включил цените на допълнителните услуги, кредиторът е нарушил изискванията на закона, което е довело до недействителност на цялата сделка, в която хипотеза, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК.

Моли се, съдът да постанови решение, с което на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, да бъде признато за установено в отношенията между страните Г. Ф. П. с ЕГН:********** от гр. Оряхово и „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 175074752 гр. София, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит №40011277027 от 08.08.2022г. е нищожен, като противоречащ на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, поради накърняване на добрите нрави и заобикаляне на закона; в условията на евентуалност на правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, да бъде признато за установено в отношенията между страните Г. Ф. П. с ЕГН:********** от гр. Оряхово и „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 175074752 гр. София, че клаузите за закупено допълнително възнаграждение за кредитора за допълнителни услуги „Фаст” и „Флекси” от Договор за потребителски кредит №40011277027 от 08.08.2022г. са нищожни, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД /поради противоречието им със закона и поради накърняване на добрите нрави/; на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, да бъде осъден ответникът „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 175074752 гр. София да заплати на ищеца Г. Ф. П. с ЕГН:********** от гр. Оряхово сумата в размер на 4225,84 евро /четири хиляди двеста двадесет и пет евро и 84 евроцента/, равностойност на 8265,02 лева /осем хиляди двеста шестдесет и пет лева и 02 ст./, представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор 3 за потребителски кредит №40011277027 от 08.08.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 08.12.2025г. до погасяване на задължението.

В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.

С отговора на исковата молба, ответникът излага твърдения, че исковата молба е недопустима, поради наличието на отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, а именно влязъл с сила съдебен акт, с който е разрешен спорът по Договор за потребителски кредит № 40011277027, а именно Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по частно гражданско дело № 366/2024 г. по описа на PC Оряхово, която е влязла в сила и има издаден изпълнителен лист. Счита се, че делото следва да бъде прекратено на основание чл.130 от ГПК.

Сочи се, че съгласно практика на ВКС, влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща за страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение, поради което по сега действащия ГПК, няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение, по смисъла на чл.117, ал.2 от ЗЗД.

Твърди се, че срещу тази заповед не е подадено възражение в срок от ищцата, поради което тя е влязла в сила и е издаден изпълнителен лист.

Релевира се, че влязлата в сила заповед има сила на пресъдено нещо и установява съществуването на вземането, както и че с влизането в сила на заповедта спорът между страните е окончателно разрешен.

Сочи се още, че ищцата е имала възможност да оспори вземането чрез:

1. възражение по чл. 414 ГПК; иск по чл. 424 ГПК; иск по чл. 439 ГПК.

Прави се извод, че тъй като ищцата не е използвала тези процесуални средства, то по този начин тя е признала дълга.

Излагат се доводи, че настоящият иск се основава на факти, съществували към момента на издаване на заповедта, а не на нови обстоятелства.

На следващо място се прави възражение за липса на правен интерес у ищцата да предявява иска, след като заповедта е влязла в сила, както и че е налице преклузията на всички възражения срещу вземането, които е следвало да се направят в срока по чл. 414 ГПК.

Според ответника, неподаването на възражение води до преклудиране на тези възражения.

Твърди се още, че е налице неприложимост на чл. 424 и чл. 439 ГПК, поради факта, че искът не се основава на:

4 новооткрити обстоятелства; нови доказателства; новонастъпили факти.

Следователно не попада в изключенията, които позволяват оспорване след влизане в сила на заповедта.

Възразява срещу твърденията за недействителност на договора, като се сочи, че доводите за недействителност са относими към момента на сключване на договора и е следвало да бъдат наведени чрез възражение срещу заповедта, а след стабилизиране на заповедта този спор не може да се пререшава.

Моли се съдът, да се произнесете с решение, с което да отхвърли изцяло предявените от ищцата Г. Ф. П. искове като недопустими на основание чл.130 от ГПК.

В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват, като в изпратени до съда становища поддържат подадените искова молба и отговор на същата.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложени по делото Договор за потребителски кредит №40011277027 от 08.08.2022г. и Погасителен план към договор за потребителски кредит №40011277027 от 08.08.2022г., сключен между „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище гр. София и Г. Ф. П., с адрес в гр. Оряхово, се установява, че ответницата е получила в заем сумата от 5000,00 лева, като се задължила да върне сумата в общ размер на 8765,02 лева. В договора е посочено, че длъжникът закупува пакет от допълнителни услуги, включващ допълнителна услуга „Фаст” в размер на 2000 лева и допълнителна услуга „Флекси” в размер на 2500 лева, като така общата дължима сума по кредита става в размер на 13265.02 лева. Погасяването на заема е трябвало да стане на 36 вноски в размер на 368,48 лв. /триста шестдесет и осем лева и 48 ст./, всяка, включваща 243,48 лева размер на вноска по кредита, към която е включена и договорната лихва, както и 125,00 лева размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги, при ГПР 48,80℅, годишен лихвен процент по заема 41,00℅ и лихвен процент на ден в размер на 0.11℅. Датата на първата погасителна вноска е била 15.09.2022г., а на последната 15.08.2025г..