Определение № 460 от 21.09.2022, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 460 гр. Враца, 21.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослав Д. Досов

Членове:

Росица Ив. Маркова

Камелия Пл. Колева като разгледа докладваното от Камелия Пл. Колева Въззивно частно гражданско дело № 20221400500373 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл. 248, ал. 3 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Скуба България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. ***, представлявано от управителя А. А. С., чрез адв. А.

А., срещу определение № 1001 от 02.07.2022 г., постановено по гр.д. № 4504/2021 г. по описа на Районен съд – Враца.

С обжалваното определение на основание чл. 248 ГПК е изменено решение № 291 от 19.05.2022 г., постановено по гр.д. № 4504/2021 г. по описа на същия съд в частта за разноските, като вместо посоченото в решението „Н.-Транс“ ЕООД да заплати на жалбоподателя сумата от 740,60 лева държавна такса и сумата от 553,79 лева за внесено адвокатско възнаграждение с ДДС, направени по ч.гр.д. № 3622/2021 г. по описа на същия съд, както и сумата 740,60 лева за държавна такса и сумата от 1107,58 лева за внесено адвокатско възнаграждение с ДДС – направени по гр.д. № 4504/2021 г. на Районен съд – Враца, следва да се чете, че осъжда „Н.-Транс“ ЕООД да заплати на жалбоподателя сумата от 261,99 лева държавна такса, сумата от 553,79 лева за внесено адвокатско възнаграждение с ДДС, направени по ч.гр.д. № 3622/2021 г. по описа на същия съд, както и сумата 261,99 лева за държавна такса и сумата от 1107,58 лева за внесено адвокатско възнаграждение с ДДС – направени по гр.д. № 4504/2021 г. на Районен съд – Враца.

Определението се оспорва като неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния, процесуалния закон и съдебната практика. В жалбата се заявява, че с молба от 13.06.2022 г. дружеството-жалбоподател е поискало от районния съд да измени решението си в частта за разноските, като увеличи присъдените в негова полза 1 разноски от 553,79 лева на 1848,00 лева с включено ДДС, направени по ч.гр.д. № 3622/2021 г. на Районен съд – Враца, както и да увеличи разноските, направени в исковото производство пред този съд по гр.д. № 4504/2021 г. от 1107,58 лева на 3384,00 лева.

Обяснява се, че молба за изменение на решението на районния съд в частта за разноските е била подадена и от „Н. Транс“ ЕООД, като се е искало да се намалят присъдените на жалбоподателя разноски за държавната такса в заповедното и исковото производство съответно по ч.гр.д. 3622/2021 г и гр.д. № 4504/2021 г. на по 261,99 лева, вместо присъдените суми от по 740,60 лева. Сочи се, че молбата за изменение, подадена от „Н.

Транс“ ЕООД е била изпратена и получена от дружеството-жалбоподател на 04.07.2022 г., като преди то да подаде своя отговор, съдът вече се бил произнесъл с определението, чиято частична отмяна се иска, считайки подадената от жалбоподателя молба за изменение като писмен отговор по молбата за изменение на решението в частта за разноските на насрещната страна. При този довод жалбоподателят счита, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила /нарушение на принципа на състезателност по чл. 8 ГПК/, с което е засегнало права и интересите му. Жалбоподателят оспорва определението като неправилно с аргумента, че, противно на разбирането на районния съд, са налице двадесет и седем обективно кумулативно съединени иска, произтичащи от множество неформални договори за покупко-продажба на стоки между страните, което било изрично отразено в исковата молба, като общият размер на паричното вземане бил разбит по фактури. Релевира се, че нито в исковата молба, нито в отговора на исковата молба, нито в хода на процеса на наведени и доказани твърдения за съществуването на един договор между страните, от който да произтичат претендираните пред районния съд суми, поради което се заключва, че крайният извод на районния съд за определяне на държавната такса е неправилен. В жалбата се съдържа подробно изчисление на държавната такса, дължима за заповедното и исковото производство съобразно цената на всеки отделен иск, чрез посочване поотделно цената на всеки иск, като се прави заключение, че общата сума на дължимата държавна такса в заповедното и исковото производство възлиза на 740,60 лева, каквато сума се претендира да се плати от насрещната страна. Твърда се, че поради наличието на множество обективно кумулативно съединени иска и дължимост поотделно на държавна такса по всеки един от тях, се дължи адвокатско възнаграждение, изчислено по същия начин /поотделно за всеки иск/ и при съобразяване на минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в който случай дължимият размер на адвокатското възнаграждение за исковото и заповедното възлизал на по 8100,00 лева без ДДС /27*300,00 лева/, а при съобразяване на чл. 7, ал. 7 от тази наредба дължимото адвокатско възнаграждение следва да се редуцира на половината от този размер, т.е. на 4050,00 лева, като се добави дължимото ДДС с оглед регистрацията на адвокатското дружество по ЗДДС. При тези съображения се излага довод, че размера на присъденото адвокатско възнаграждение е под минималния в Наредбата. Като довод за неправилност на обжалвания съдебен акт се изтъква недопустимост да бъдат изменени разноските, присъдени в заповедното производство със заповедта за изпълнение, доколкото те подлежат на обжалване в самостоятелно производство, каквото не било реализирано.

Според

2 жалбоподателя разноски му се дължат, тъй като именно поведението на насрещната страна – неплащането на задълженията , е дало повод да търси правата си по съдебен ред, като в хода на съдебния процес била заплатена само част от търсената в общ размер сума, след което плащания не били извършвани, въпреки направеното признание на задължението по основание и размер пред съда. В подкрепа на доводите за определяне размера на държавна такса и адвокатско възнаграждение съобразно всеки един от обективно кумулативно съединени иска, жалбоподателят се позовава и цитира съдебна практика.

В заключение, иска се отмяна на посоченото по-горе определение и постановяване на ново, с което да бъде изменено решение № 291 от 19.05.2022 г., постановено по гр.д. № 4504/2021 г. по описа на Районен съд - Враца в частта за разноските, като се увеличат присъдените в полза на дружеството-жалбоподател „Скуба България“ ЕООД разноски, направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 3622/2021 г по описа на същия съд, за държавна такса от 261,99 лева на 740,60 лева и за адвокатско възнаграждение от 553,79 лева на 1848,00 лева с ДДС, както и да се увеличат разноските, направени в исковото производство по гр.д. № 4504/2021 г по описа на същия съд, за държавна такса от 261,99 лева на 740,60 лева и за адвокатско възнаграждение от 1107,58 лева на 3384,00 лева.

Частната жалба е връчена на насрещното дружество - „Н.-Транс“ ЕООД, от което в срок и чрез адв. П. Иванова е постъпил писмен отговор, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Изложени са доводи, че атакуваното определение е правилно, тъй като е несъмнено установено, че между страните по делото са налице трайни търговски отношения, които се основавали на неформални договори за доставка на стоки. Заявява се, че при наличието на установени трайни търговски отношения, изводът на районния съд, че е налице един иск, е правилен и подробно мотивиран. В отговора е направено позоваване, че в случая приложение намира чл. 72 ГПК, който постановява, че се дължи една държавна такса върху защитавания интерес при предявени с една искова молба няколко иска. Цитира се съдебна практика, обобщеният извод от която се свежда до неприлагане на чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в хипотеза, когато по делото се претендира едно благо, независимо от основанията, от които това благо се извежда и независимо от лицата, които го претендират или от които това благо се претендира при наличие на общност на основанията.

При тези доводи се моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и писмения отговор по нея, и доказателствата по дело, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдебното производство пред Районен съд – Враца е образувано по искова молба на „Скуба България” ЕООД срещу „Н.-Транс“ ЕООД с искане да бъде признато за установено, че последното дружество дължи на ищеца сумата 13 099,40 лева – главница, представляваща продажната цена с начислен ДДС на доставени стоки, за които са издадени следните фактури: № 115770/18.02.2021 г., № 80006374/19.02.2021 г., № 40028940/20.02.2021 г., № 3

115854/23.02.2021 г., № 40029021/27.02.2021 г., № 40029023/27.02.2018 г., № 50041492/27.02.2018 г., № 115974/01.03.2021 г., № 40029037/01.03.2021 г., № 50041521/01.03.2021 г., № 80006536/01.03.2021 г., № 116019/04.03.2021 г., № 40029075/04.03.2021 г., № 40029076/04.03.2021 г., № 40029078/04.03.2021 г., № 50041557/04.03.2021 г., № 40029106/08.03.2021 г., №116162/10.03.2021 г., № 116217/12.03.2021 г., № 80006730/16.03.2021 г., №116286/17.03.2021 г., № 30036819/17.03.2021 г., № 40029202/19.03.2021 г., № 50041877/24.03.2021 г., № 40029242/25.03.2021 г., № 40029266/26.03.2021 г., № 50042133/07.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.09.2021 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед № 1146 от 05.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 3622/2021 г. на Врачанския районен съд.

Ищецът е претендирал и заплащането на сторените по делото разноски.

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е посочил, че страните са в трайни търговски отношения във връзка с доставени от ищеца на ответника стоки въз основа на множество неформални договори за търговска покупко-продажба, в изпълнение на които е доставил на ответника стоките, подробно описани в процесните фактури, както и че точно е изпълнил задълженията си по облигационните правоотношения между страните, но ответникът бил неизправен – не бил заплатил продажната цена на получените стоки на падежа.

Ответникът „Н.-Транс“ ЕООД гр. Враца не е подал отговор в срока по чл. 131 ГПК.

Районният съд е приел, че е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД от „Скуба България” ЕООД срещу „Н.-Транс“ ЕООД за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата 13 099,40 лева – главница, представляваща продажната цена с начислен ДДС на доставени стоки по сключен между страните неформален договор за търговска покупко-продажба, по който има издаден 27 на брой фактури, описани в проекта за доклад, в който е разпределил и доказателствената тежест между страните. При липса на възражения проекта за доклад е обявен за окончателен. В съдебното заседание на 21.04.2022 г. ответникът е представил заверен препис на платежно нареждане от 21.03.2022 г. за преведена сума в размер на 5 000,00 лева от страна на ответника към ищеца. Своевременно, в същото с.з. ответникът е направил възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от ищеца.

От своя страна ищецът, в съдебните прения в същото с.з. е поискал присъждане на разноски съгласно представен списък и при съобразяване, че са предявени кумулативно обективно съединени искове, в който случай адвокатското възнаграждение е в минимален размер по отношение на всеки от исковете, като се претендира възнаграждение като сбор от минимални възнаграждения по всеки иск. Посочено е, че направеното плащане в хода на процеса не следва да влияе при определяне на разноските, тъй като е извършено след предявяване на иска.

4

С решение № 291 от 19.05.2022 г., постановено по гр.д. № 4504/2021 г. по описа на Районен съд – Враца е признато за установено по отношение на „Н.-Транс“ ЕООД, че дължи на „Скуба България” ЕООД сумата от 8 099,40 лева, представляваща неплатения остатък от сбора от продажната цена с начислен ДДС на доставени стоки по сключен между страните неформален договор за търговска покупко-продажба, за който са издадени описаните по-горе двадесет и седем следните фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.09.2021 г до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед № 1146 от 05.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 3622/2021 г. на Врачанския районен съд. За горницата над тази сума до пълния искан размер от 13099,40 лева предявеният иск е отхвърлен като неоснователен поради погасяването му чрез плащане в хода на процеса.