Решение № 329 от 10.04.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 329 гр. Бургас, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20242100500194 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по чл. 258 и следващите от ГПК, по въззивната жалба на „Гринато“ ЕООД, ЕИК 202339581, със седалище и адрес на управление: гр.София, ПК 1618, район Витоша, ул.“ Вихрен“ № 10, представлявано от управител Стефан Георгиев Плачков, подадена чрез адвокат Стоян Кацаров от БАК, със съдебен адрес за призоваване: гр.Бургас, ул.“ Васил Левски“ No 16, ет. 1, офис 114, срещу Решение № 2431/03.11. 22 г. по гр.д.4629/21г. по описа на БРС, с което е отхвърлен искът, предявен от дружеството срещу Община Созопол, представлявана от кмет Тихомир Янакиев, за приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на поземлен имот(ПИ) с идентификатор 81 178.8. 170 по кадастралната карта и кадастралните регистри(КККР) на гр.Черноморец.

Жалбата е висяща за втори път пред БОС.

Производството по предходното разглеждане на въззивната жалба(образувано като в.гр.д.

№2225/22г. по описа на БОС) е било прекратено и по молба на ищцовата страна е върнато на първа инстанция за произнасяне с допълнително решение по евентуално заявената от ищеца отрицателна установителна претенция за собственост, но с определение от 18.12.23г. на БРС делото е прекратено в тази част, като евентуалният иск е счетен за недопустим поради липсата на правен интерес от предявяването му.

Така постановеното определение на БРС е влязло в сила на 18.01.24г. като необжалвано от страните по делото.

Жалбата срещу решението на РС съдържа оплаквания по същество, касателно 1 неговата неправилност.

На първо място, въззивната жалба изразява несъгласие с мотивите на първата инстанция, че оспорваните от ищеца две административни заповеди №8-Z-1053 от 21.10.11г. и Заповед № Z286 от 04.02.10г. са валидни, а също и с направения от съда анализ на приетата по делото експертиза, вследствие на което е достигнат неправилният извод, че е недоказано фактическото твърдение за невъзможност в имота да се разположи общинска инфраструктура.

Собственият на страната анализ на заключението обосновава извод, че както към 2011г., така и понастоящем, имотът е пуст, в него няма разположена общинска инфраструктура, а това било и изначално невъзможно, с оглед подробно изложени в жалбата съображения, касаещи досегашните предвиждания по ПУП.

Въззивникът обосновава теоретично твърдението си за нищожност на горепосочените две заповеди и същевременно възразява срещу извода на съда за недоказаност на твърдението, че на страната не е бил определен равностоен имот. Поддържа се, че за да постигне този неправилен извод, съдът е разместил доказателствената тежест за отрицателния факт, че такъв имот не е бил предоставен на собственика, освен това не е дал указания в такава насока(по чл.146 от ГПК).

Възразява се също срещу извода на БРС за липсата на правоприемство в полза на дружеството. Твърди се, че именно последното има правен интерес да установи, че е придобило повече площ от отразената в нотариалния му акт, както и да обори законовата презумпция по чл.2,ал.5 от ЗКИР, че данните от кадастъра са меродавни до доказване на противното, след като твърди, че е получило по-голяма по обем площ от вписаната в документа му за собственост такава. Страната счита, че с обявяването за нищожна на заповедта, с която е отчужден имот ***, ефектът на отчуждаването не е настъпил и този имот не е напуснал патримониума на праводателя на ищеца, респективно е преминал в патримониума на последния с разпоредителната сделка.

Като довод за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, е изтъкнато непроизнасянето на РС по евентуалния отрицателен установителен иск за собственост, но възражението не подлежи на разглеждане, т.к. пропускът е вече преодолян.

В обобщение се е молило за отмяна на атакуваното съдебно решение и за произнасянето на друго, с което претенцията на ищеца за собственост да бъде уважена.

В отговора на жалбата, подаден от въззиваем Община Созопол с ЕИК 000057236, със седалище: гр.Созопол, ул.“Хан Крум“№2, чрез адв. Л.Ангелова от БАК, се изразява становище за неоснователност на изнесените оплаквания.

Въззиваемата страна изцяло се солидаризира с обективираните в съдебното решение фактически и правни съображения на първата инстанция, подкрепящи крайния й правен извод по спора за неоснователност на заявената вещна претенция.Решението се сочи за законосъобразно и правилно, поради което се моли за неговото потвърждаване.

Дирят се съдебно- деловодни разноски и не се ангажират нови доказателства.

Проверката по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за редовна и допустима, а служебната такава по чл.269 от ГПК, определя обжалваното решение като валидно и допустимо.

По съществото на спора, с оглед въведените от жалбоподателя съображения за неправилност на първоинстанционния акт, при съвкупна преценка на събраните доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Производството пред БРС е било образувано по исковата молба на „Гринато“ ЕООД ЕИК 202339581, против Община Созопол по положителен установителен иск за собственост, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, за приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на град Черноморец.

В исковата молба горното се обосновава така: С нотариален акт от 10.06.08г. на Нотариус Огнян Желев, лицето С.Х. е придобило правото на собственост върху ПИ с идентификатор *** по КК на гр.Черноморец, община Созопол, област Бургас, попадащ в м. „Аклади“на населеното място, с площ от 2564кв.м. с трайно предназначение на територията– земеделска и начин на трайно ползване- друг вид нива.

Съгласно ПУП ПРЗ за м. „Аклади“, землището на град Черноморец, одобрен със Заповед № Z – 286/04.02.2010 година на Кмета на Община Созопол, за имот с идентификатор *** по КККР за населеното място е отреден имот УПИ I – 8083 в посочената местност.

Със Заповед № 8 – Z – 399 от 05.04.2011 година на Кмета на Община Созопол е назначена комисия по чл.210 от ЗУТ, която с протокол № 29/2011 година е определила пазарна стойност на имота преди и след урегулирането му.

Със Заповед № 8-7 -1053 от 21.10.2011 година на Кмета на Община Созопол, на основание чл.16 от ЗУТ и Заповед № Z – 286 от 04.02.2010 година, тогавашния собственик на имота (С.Х.) е определен за собственик на УПИ І-8083, идентичен с ПИ с идентификатор ***.

Със същата заповед Община Созопол е придобила отстъпените 23 % /609 кв.м. идеални части/ от неурегулиран имот с идентификатор № *** по КК – за изграждане на обекти на техническата инфраструктура, за които е определен нов идентификатор ***.

Посочената заповед е връчена на собственика на имота ( тогава С.Х.) и не е обжалвана от него.

С.Х. е прехвърлил имота си на Т.А., а той го е продал с нотариален акт от 19.12.12г. на „Гринато“ЕООД.

Понастоящем от ПИ с горния идентификатор са образувани ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***- двата собственост на посоченото дружество.

Като се сочи за трето лице, невзело участие в административната процедура по урегулирането на имота, респективно по издаването и обжалването на Заповед №8-7-1053 от 21.10.11г., ищецът е молил съда да се произнесе по валидността й и за инцидентен контрол за нейната законосъобразност на основание чл.17 ал.2 от ГПК.

Ищецът счита заповедта за нищожна, защото не отговаря на изискванията на ЗУТ, като от нея не е видно на собственика на имота да е определен равностоен урегулиран имот, както предвижда чл.16 от ЗУТ. В нея е определена само стойността на имота като урегулиран и като неурегулиран и лицето С.Х. се сочи за собственик на урегулирания имот. В тази си част заповедта не произвеждала вещен ефект, т.к.Х. и преди това е бил собственик на имота по силата на нотариална сделка.За това следвало да му се определи друг равностоен имот, което не било сторено.

На следващо място се твърди, че отделената за изграждане на техническа инфраструктура на общината част, представляваща процесния по делото ПИ ***, е пустееща, в нея не е изградено такова мероприятие(крайбрежна алея) и не може да бъде изградено, поради 3 спецификата на имота, т.е. горепосочената заповед страда от изначална липса на предмет, т.к. в съдържанието й няма никакви елементи, които да оправдаят прилагането на чл.16, ал.4 от ЗУТ, въпреки формалното позоваване на тази разпоредба. Страната приема, че поради това заповедта няма нито предмет, нито законова опора, което я определя като нищожна съобразно цитирана в изложението административно правна монография.

На същото основание се твърди и незаконосъобразност на посочената заповед.

Поради недействителността на последната, страната приема, че не са настъпили присъщите й правно действие и последици, т.е. не е настъпило директното отчуждително действие на плана, с който Община Созопол е придобила правото на собственост върху ПИ с идентификатор *** и той следва да се счита за част от ПИ с идентификатор ***, респективно от двата нови ПИ, образувани от последния, които са собственост на ищеца.

След указания за поправка на исковата молба, ищецът е идентифицирал процесния имот по граници, посочил е неговата площта (609 кв.м.) и оценката му(3776,60лв.), освен това с молба от 20.09.22г. е заявил, че оспорва като нищожна, респективно незаконосъобразна и Заповед № Z – 286 от 04.02.2010 година, одобряваща ПУП –ПРЗ за населеното място, по силата на който процесният имот е урегулиран, на същите основания, които са въведени за заповедта, с която на собственик Х. се възлага парцел І-8083.

С второ уточнение,след последващо оставяне на исковата молба без движение се въвежда при условие на евентуалност и отрицателната установителна претенция на ищеца, че ответникът не е собственик на процесния имот, но тя не е предмет на въззивното производство.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника , с който се въвеждат конкретни доводи за неоснователност на заявената претенция за установяване на собственост.

Посочва се, че със Заповед № Z – 286 от 04.02.2010 година е одобрен ПУП-ПРЗ с цел промяната на предназначението на земеделската земя и за неурегулирания ПИ с идентификатор № ***, находящ се в м. "Аклади" в землището на гр.Черноморец, за да бъде урегулиран и в него да се изградят сгради за отдих и курорт.С внесения проект на ПУП е обособен нов УПИ І8083 с площ от 1975кв.м. в същата местност при плътност на застрояване от 20% и на озеленяване от 70 %, като с уличната регулация се предвижда тротоар от 1,50м., който се отнема от неурегулирания имот.

Тази заповед била обявена и е влязла в сила с Констативен акт от 25.02.10г.

Сочи се, че с плана по чл.16 от ЗУТ, собствеността върху неурегулираните поземлени имоти се трансформира в собственост на урегулирани поземлени имоти и вещно правният ефект на разместването на собствеността настъпвал по силата на самия ПУП.Т.е . преценката за пропорционалност и съразмерност при прехвърлянето на собствеността следвало да бъде извършена на етапа на одобряването на ПУП, а след влизането му в сила, за собственика на новоурегулирания имот оставал само правният интерес от издаването на заповед, с която УПИ да се индивидуализира съобразно характеристиките на имота според влезлия в сила ПУП.

Оспорва се като неоснователно оплакването, че не е спазена процедурата по чл.16 от ЗУТ, т.к. за неурегулирани територии, каквато е процесната – тя е земеделска- или за такива с неприложена първа регулация, се отнема до 25% от площта на имота за изграждане на обектите на социалната и техническата инфраструктури за населеното място,като отнетата част се превръща в публична собственост на общината- за озеленяване и изграждане на общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура.Сочи се, че заповедта по чл.16, ал.5 от ЗУТ само отразява 4 регулационния режим на имота на собственика в резултат от влезлия в сила ПУП, но тя не е правопораждаща, правоизменяща или правопогасяваща за лицето, чийто имот е засегнат от влезлия в сила ПУП.Развити са съображения, че процесният имот не може да бъде придобит по давност и са проследени претърпените във времето последващи регулационни промени,които е претърпял.

Разпечатката съдържа 48 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5287b640-370b-4199-87ea-70ec6fbe51c1