Решение № 72 от 22.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Варна, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20253110203854 по описа за 2025 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Булгар Билд“ ЕООД, с ЕИК: 207210238, със седалище и адрес на управление: с. Слънчево, общ. Аксаково, ул. „Арда“ № 10 и посочен съдебен адрес: гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 26, ет. 2 срещу Наказателно постановление № 03 – 2500296 от 29.07.2025 г., издадено от и.д.

Директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство по работни места на 28.05.2025 г. в обект „Извършване на СМР по подмяна покрив и ремонт на еднофамилна жилищна сграда“, находящ се в с. Горен чифлик, общ.

Долни чифлик, обл. Варна, ул. „Бор“, където дружеството „Булгар Билд“ ЕООД извършва СМР по подмяна покрив и ремонт на еднофамилна жилищна сграда, е установено, че дружеството „Булгар Билд“ ЕООД, в качеството си на работодател по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда, е допуснало лицето В. К. Ж., с ЕГН: ********** да изпълнява трудови функции като общ работник с декларирани от лицето работно време от 09:00 часа до 16:30 часа, почивни дни – събота и неделя и с уговорено трудово възнаграждение в 1 размер на 1077 лева, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение – нарушение на разпоредбата на чл.

62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

Дружеството – жалбоподател „Булгар Билд“ ЕООД намира наказателното постановление за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, без в самата въззивна жалба да представя някакви конкретни аргументи в защита на позицията си. Претендира, че наказателното постановление е издадено изцяло въз основа на твърденията на актосъставителя, които очевидно са били кредитирани от административно – наказващия орган, като не е извършена проверка на твърдените от него факти и обстоятелства, без обаче да навежда някаква конкретика в това свое възражение. Поради гореизложените съображения, въззивното дружество моли за отмяна на наказателното постановление.

В проведеното на 26.11.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД № 3854 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд, въззивното дружество „Булгар Билд“ ЕООД не се представлява нито от законен, нито от процесуален представител, който да изрази позицията му в дадения ход на делото по същество.

В проведеното на 26.11.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД № 3854 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна и.д.

Директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна се представлява от своя процесуален представител ст. юрисконсулт Т.Х., която моли за потвърждаване на наказателното постановление, намирайки, че нарушението е безспорно установено и не са допуснати някакви нарушения в процедурата по издаване на наказателносто постановление. Ст. юрисконсулт Т.Х. моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

На 28.05.2025 г. св. Л. П. Б. – гл. инспектор в дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна извършила проверка по спазване на нормите на трудовото законодателство на територията на обект „Извършване на СМР по подмяна покрив и ремонт на еднофамилна жилищна сграда“, находящ се в с. Горен чифлик, общ. Долни чифлик, обл. Варна, ул. „Бор“, където дружеството „Булгар Билд“ ЕООД извършвало СМР по подмяна на покрив и ремонт на еднофамилна жилищна сграда.

2

На територията на строителния обект бил установен от св. Б. В. К. Ж., с ЕГН: **********, който извършвал трудова дейност в полза на дружеството „Булгар Билд“ ЕООД, изразяваща се в почистване на строителни отпадъци, без обаче да има сключен трудов договор в писмена форма между дружеството „Булгар Билд“ ЕООД, в качеството на работодател и В. К. Ж., в качеството на работник/ служител.

Самият В. К. Ж. декларирал пред инспекторите от дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, че има фиксирано работно време от 09:00 часа до 16:30 часа, има два почивни дни през седмицата – събота и неделя и е договорил със своя работодател трудово възнаграждение в размер на 1077 лева на месец.

На 01.06.2025 г. бил сключен трудов договор в писмена форма между дружеството „Булгар Билд“ ЕООД и В. К. Ж., който впоследствие бил представен на св. Л. П. Б..

Приемайки, че със своето поведение на 28.05.2025 г. дружеството „Булгар Билд“ ЕООД е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, на 20.06.2025 г. св. Б. съставила акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирала дружеството за нарушение на посочените нормативни разпоредби.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган, но след като било преценено за неоснователно, на 29.07.2025 г. и.д. Директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наакзателно постановление, с което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда наложил на дружеството „Булгар Билд“ ЕООД административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

По отношение на доказателствата и от правна страна съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

3

Разгледана по същество, съдът я намира за частично основателна, поради следните съображения:

На първо място съдът би желал да отбележи, че изцяло дава вяра и кредитира показанията на св. Л. П. Б. като последователни, логични и най – същественото – подкрепени от събраните в хода на административно – наказателното производство писмени доказателства – съвсем конкретно приложената декларация от лице, работещо по трудово/ гражданско правоотношение от 28.05.2025 г. попълнена от В. К. Ж. и представения трудов договор от 01.06.2025 г., сключен между „Булгар Билд“ ЕООД, в качеството на работодател и В. К. Ж., в качеството на работник/ служител.

Показанията на св. Б., „гарнирани“ с посочените писмени доказателства обосновават извода, че към момента на проверката на 28.05.2025 г. В. К. Ж. е изпълнявал трудови функции към дружеството „Булгар Билд“ ЕООД, без обаче между страните по трудовото правоотношение да е бил сключен трудов договор в писмена форма, каквото е императивното изискване, предвидено в разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда.

В самата въззивна жалба липсват някакви конкретни аргументи срещу законосъобразността на наказателното постановление, като във възражението с правно основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН се посочва, че В. К. Ж. се е намирал на територията на строителния обект, за да търси работа, но не е изпълнявал конкретни трудови функции.

Съдът не може да сподели това възражение, на първо място доколкото то беше опровергано от св. Б., която заяви, че работникът Ж. се е занимавал с почистване на строителни отпадъци по време на проверката, а и за допълнение на настоящото изложение съдът няма как да не отбележи острото противоречие в твърденията, наведени във възражението с правно основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, доколкото управителят на дружеството от една страна заявява, че бил говорил на обекта с В. К. Ж., за евентуално започване на трудова дейност, считано от 01.06.2025 г., а същевременно самият управител заявява, че самият той не се е намирал на територията на обекта по време на проверката.

Ето защо и изцяло кредитирайки показанията на св. Б., съдът приема за установено от фактическа страна, че на 28.05.2025 г. В. К. Ж. е престирал труд в полза на дружеството „Булгар Билд“ ЕООД, като видно от приложения към 4 административно – наказателната преписка трудов договор, същият е сключен на дата 01.06.2025 г., т.е. вече след приключване на проверката по работни места на строителния обект в с. Горен чифлик.

Съдът не установи в рамките на извършената служебна проверка в хода на административно – наказателното производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения. Акта за установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на последно място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на въззивното дружество нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява административното нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита.

Разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда предвижда трудовият договор да се сключва в писмена форма, като от събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно с установи, че дружеството „Булгар Билд“ ЕООД е пренебрегнало изпълнението на посочената правна норма в своето трудово правоотношение с В. К. Ж., поради което и според съда съвсем правилно е била ангажирана административно – наказателната отговорност на дружеството за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

Предвид разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от Кодекса на труда, в никакъв случай не може да се приеме процесното нарушение за „маловажен случай“ и респ. да се приложи разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН.

Единствено съдът намира, че наложеното административно наказание „имуществена санкция“ не е правилно индивидуализирано от страна на административно – наказващия орган, който е възприел изцяло фактическата обстановка описана в акта за установяване на административно нарушение и необосновано, според съда, е наложил наказание за извършеното деяние в размер над предвидения в закона минимум от 1500 лева. При индивидуализиране на наказанието, съдът отчита като смекчаващо вината обстоятелство, че в административно – наказателната преписка не се съдържат данни дружеството „Булгар Билд“ ЕООД да е санкционирано за 5 подобни нарушения на трудовото законодателство, което мотивира съдът да приеме, че нарушението е извършено за първи път, което от своя страна налага извода за едно като цяло отговорно и правилно отношение на въззивното дружество към законоустановения ред в страната. Отегчаващи вината обстоятелства не бяха констатирани в хода на съдебното производство, поради което съдът намира, че определеното към минимален размер наказание се явява справедливо и напълно съответства на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.

Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 03 – 2500296 от 29.07.2025 г., издадено от и.д. Директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, следва да бъде изменено в санкционната си част, като размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция” бъде намален до предвидения в разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда минимум от 1500 лева.

С оглед изхода на делото, съобразявайки се с материалния интерес по него, уважената и респ. отхвърлена част на въззивната жалба и въз основа на разпоредбите на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, на ИА „Главна инспекция по труда“ следва да бъдат присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 49, 85 евро за процесуално представителство в производството по НАХД № 3854 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд.