Присъда № 151 от 17.03.2025, Софийски районен съд

Мотиви към Присъда рег. № 151/17.03.2025 г., постановена по н.о.х.д. № 14844/2024 г., по описа на СРС, НО, 129-ти състав С обвинителен акт Софийска районна прокуратура е повдигнала обвинениe срещу подсъдимата Е. Е. Г., с ЕГН:********** за това, че на 11.02.2021 г., около 19:30 часа, в гр. София, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка "Т.", модел "*****" с p e г. № *********, по платното за движение на ул.

*******************************", и в района на кръстовището с бул."Христофор Колумб", нарушила правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП: чл.119, ал.1 ЗДвП „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“, като не пропуснала преминаващата пешеходка М. М. К., която вървяла по участъка на пътното платно, представляващ мисленото продължение на тротоара, считан за пешеходна пътека по смисъла на §6, т.54 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП и реализирала пътнотранспортно произшествие с К., като по непредпазливост й причинила средна телесна повреда, изразяваща се в травматично счупване на зъбните коронки в областта на зъбните шийки на първи и втори горни зъби в ляво / зъби 21 и 22/, наложило изваждане на зъбите, което реализира критериите на медико - биологичния признак "ИзбИ.е на зъби, без които се затруднява дъвченето във фазата на отхапване и говорене.“ – престъпление по чл. 343, ал.3, пр. последно, б.“а“, пр.2, вр. ал. 1, б. “б“ пр.2, във връзка с чл.342, ал.1, пр.3 от НК

Съдебното производство е проведено по реда на глава XX от НПК.

В разпоредителното заседание, проведено по делото на 03.12.2024 г. пострадалата М. К. е конституирана в качеството на частен обвинител в производството.

В съдебно заседание, представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото спрямо подсъдимата Г. обвинение и моли съда да я признае за виновна и да й наложи наказание лишаване от свобода в минимален размер, което да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК с изпитателен срок от 3 години. Представителя на СРП предлага също, на осн. чл. 343г от НК да бъде наложено и наказание лишаване от право на управление на МПС за срок от 1 година и 6 месеца, като на осн. чл. 59, ал. 4 от НК да бъде приспаднато времето, през което фактически е било отнето СУМПС на подсъдимата, ако е имало такова отнемане. В заключение, прокурорът моли, на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимата да се възложат разноските, направени по делото.

Повереникът на частния обвинител М. К. – адв. С. Й. поддържа, че е доказано по безспорен начин, че подсъдимата е извършила престъплението, за 1 което и е повдигнато обвинение. Моли съда при постановяване на присъдата да вземе предвид причинените на частния обвинител телесни повреди и стрес, чистото съдебно минало на подсъдимата, извършеното от нея обаждане на тел.

112, както и обстоятелството, че е оказала помощ на М. К.. Процесуалният представител на частния обвинител моли съда да наложи на подсъдимата наказание около средния размер, което да бъде отложено на осн. чл. 66 от НК, както и да й бъде наложено наказание лишаване от право на управление на МПС за срок от 1 година и 6 месеца.

Защитникът на подс. Г. – адв. В. М. моли съда да признае подсъдимата за невиновна, считайки, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. В тази насока са изложени аргументи за това, че от събраните по делото доказателства не станало ясно дали пострадалата била съборена от автомобила на подсъдимата, или тя е паднала по други причини; не бил извършен оглед на местопроизшествието и на автомобила; по последния нямало следи от пътнотранспортно произшествие; инцидентът не е станал на пешеходна пътека.

Процесуалният представител на подсъдимата моли съда в случай че приеме, че е извършено посоченото в обвинителния акт деяние от подсъдимата, да преквалифицира същото по чл. 343а, ал. 1 от НК, като вземе предвид оказаната от подсъдимата помощ на пострадалата след ПТП. След преквалификация на деянието по посочения привилегирован състав, защитата моли подсъдимата да бъде освободена от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК и да не и се налага наказание лишаване от право да управлява МПС. Подсъдимата Е. Г. поддържа казаното от защитника си, а в последната си дума, предоставя на съда преценката за изхода на делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 13 и чл. 14 НПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Настоящият съдебен състав счита за несъмнено установена фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, а именно:

Подсъдимата Е. Е. Г., ЕГН: **********, е родена на 24.09.1998г, в гр.

София, с българско гражданство, със средно образование, неосъждана, неомъжена, трудово ангажирана като търговски представител, с постоянен адрес: *************

На 11.02.2021 г., около 19:30 часа, в гр. София, подс. Е. Е. Г. управлявала лек автомобил марка „Т.“, модел „А., с рег. № *********. Същата се движела по ул. „5042“ с посока на движение от ул. „Тирана“ към ул. „5039“. Пътното платно на улицата, по която се движел управляваният от подсъдимата автомобил, било с ширина 8 /осем/ метра, било предназначено за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока имало по една пътна лента. В същото време М. К. вървяла пеша по левия тротоар на бул. „Христофор Колумб“, като достигайки до кръстовището с ул. „5042“, след като се огледала, предприела пресичане на ул. „5042“ с посока от бул. „Кап. Димитър 2

Списаревски“ към ул. „Искърско шосе“, като вървяла бавно и със спокоен ход.

Управлявайки автомобила си, подсъдимата нарушила чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба „при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“.

Е. Г. не пропуснала преминаващата пешеходка М. К., която вървяла по участъка на пътното платно, представляващ мисленото продължение на тротоара, считан за пешеходна пътека по смисъла на § 6, т. 54 от ДР на ЗДвП.

С предната дясна част на управлявания от нея автомобил, Г. ударила К. от дясната страна на тялото и – в областта на външната повърхност на дясното бедро. Вследствие на настъпилото съприкосновение, К. загубила равновесие и паднала на пътното платно. При падането се получило съприкосновение на лицето в областта на брадичката с настилката на пътното платно и същата почувствала силна болка в зъбите. На местопроизшествието пристигнал екип на ЦСМП, като К. била откарана в УМБАЛ „Св. Анна“.

Вследствие на настъпилото ПТП на М. К. била причинена средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, изразяваща се в следното травматично увреждане на здравето – травматично счупване на зъбните коронки в областта на зъбните шийки на първи и втори горни зъби вляво /зъби 21 и 22/, наложило изваждане на зъбите, което реализирало критериите на медико-биологичния признак „избИ.е на зъби, без които се затруднява дъвченето във фазата на отхапване и говорене“.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на доказателствата и доказателствените средства, приобщени в хода на съдебното следствие, а именно: гласни доказателствени средства показанията на пострадалата К. /дадени в хода на съд. следствие/ и обясненията на подс. Г., дадени в хода на съдебното следствие – частично, писмени доказателства и доказателствени средства - заверени копия на медицински документи от УМБАЛ „Св. Анна“ (л. 67-74 и л. 86-90 от ДП), заверени копия на медицински документи от МЦ „Полимед“ (л. 76 – 79 от ДП), заверено копие на съдебно-медицинско удостоверение № 40.02/2021 г.

/л.83-84 от ДП/, заверено копие на констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-57 /л.85 от ДП/ и албум с фотоснимки към него /л.63-65 от ДП/, способи за доказване - съдебно-медицинска експертиза и допълнителна съдебно-медицинска експертиза, автотехническа експертиза и допълнителна автотехническа експертиза.

Съдът цени показанията на пострадалата М. К. като логични, непротиворечиви и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът отчита, че същите са изключително подробни и се явяват ценен източник на преки доказателства по делото, поради което им се доверява изцяло.

3

При целокупния анализ на така посочените доказателствени източници безспорно се установява, че ЧО М. К. е пострадала от пътно-транспортно произшествие, осъществено на 11.02.2021 г., около 19:30 часа, в гр. София, на пешеходна пътека, необозначена с пътна маркировка и пътен знак, но считан за пешеходна пътека по смисъла на §6, т.54 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, бидейки участък на пътното платно, представляващ мисленото продължение на тротоара. Пътнотранспортното произшествие е настъпило между лек автомобил марка "Т.", модел "*****" с p e г. № *********, управляван от подс. Е. Г. по пътното платно за движение на ул. "5042-ра", в посока от ул. "Тирана", към. ул."5039-та", и в района на кръстовището с бул."Христофор Колумб" и пострадалата К., която вървяла по левия тротоар на бул."Христофор Колумб", като достигайки кръстовището с ул.“5042“, след като се огледала предприела пресичане на посочената улица и когато била на крачка-крачка и половина от отсрещния тротоар била ударена от управлявания от подс. Г. лек автомобил в дясната страна на тялото, в областта на външна повърхност на дясно бедро. Съгласно показанията на постр. К., в резултат на удара, който не бил много силен, тя загубила равновесие и паднала на пътното платно. При падането се получило съприкосновение на лицето и в областта на брадичката с настилката на пътното платно и същата почувствала силна болка в зъбите. Доколкото ударът по тялото на пострадала с елементите на автомобила не е бил много силен, логично е по същия да няма следи от настъпилото ПТП, на което акцентира защитата, но това не изключва вероятността за настъпило съприкосновение между автомобила, управляван от Г. и тялото на постр. К..

От събраните по делото писмени доказателства, представляващи медицински документи, описани по-горе, както и от изготвените по делото съдебно-медицинска експертиза и допълнителна съдебно-медицинска експертиза се установиха по безспорен начин вида и характера на настъпилите травматични увреждания на здравето на пострадалата след ПТП. Установи се също така, че уврежданията са настъпили вследствие на ПТП, т.е. налице е причинно-следствена връзка между удара с автомобила, управляван от подсъдимата, и настъпилите увреждания. Пряко доказателство за това, че е имало съприкосновение между елементите на автомобила, управляван от подс. Г. с тялото на постр. К. е констатираната обективна находка по тялото на последната, която е констатирана още при прегледа от съдебен лекар на 12.02.2021 г. и обективирана в издаденото СМЕ – дифузно петнисто мораво кръвонасядане по външна повърхност на дясно бедро, за което в заключението на допълнителната СМЕ изрично е посочено, че интерпретирано, заедно с останалите констатирани травми – кръвонасядания в предна част на лява хълбочна област и предна повърхност на долни крайници – две колена, както и травмите по дланите на двете ръце и при начина на пресичане на пешеходката, констатираното кръвонасядане по външна странична повърхност на дясно бедро на К., следва да се приеме, че е от директно травматично увреждане от елементи на автомобила, т.е. на това място е било съприкосновението между 4 предна дясна част на автомобила с тялото на постр. К..

При това положение, доколкото показанията на постр. К. досежно това, че е била блъсната от автомобила, управляван от подс. Г., се подкрепят от останалите доказателства по делото – обективните находки по тялото на пострадалата, които съгласно заключението на изготвените СМЕ и доп. СМЕ потвърждават механизма на получаване на травматичните увреждания, констатирани по тялото на пострадалата и времево съответстват на времето на реализиране на твърдяното от К. ПТП, се налага извод за това, че обективни и достоверни се явяват именно показанията, дадени от поср. К., а не обясненията на подс. Г. относно фактическата обстановка, реализирала се на инкриминираната дата.