Решение № 86 от 20.05.2025, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Панагюрище, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Г. Татарева Кръстева при участието на секретаря МАРИЯ Г. ТЕРЗИЙСКА като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско дело № 20235230100567 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 9 ЗПК предявени от „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК 202527341 срещу И. Р. М., за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2000 лв., представляващи непогасена главница по договор за потребителски кредит № 4198322 от 08.07.2021г., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба- 02.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 133,80 лв. - договорна лихва за периода от 15.07.2021г. до 28.10.2021г. 273,65 лв. - лихва за забава от 16.07.2021 г. до 21.02.2023 г., които вземания са прехвърлени на ищеца въз основа на рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 02.03.2020г. и приложение № 1 от 02.06.2020 г. към него, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 147/2023г. по описа на Районен съд - Панагюрище.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Между ответникът и „Изи Асет Мениджмънт“ АД на 08.07.2021 г. е сключен договор за паричен заем № 4198322, по силата на който дружеството е предоставило на ответника сума пари в размер на 2000,00 лева., както и договор за предоставяне на гаранция от 08.07.2021 г. сключен между ответника и „Файненшъл България“ ЕООД - поръчител. Твърди се, че кредитополучателят се е задължил да върне на кредитодателя сумата в сроковете и при условията, посочени в договора, като е следвало да заплати сума в размер на 2133,28 лева на 16 седмични погасителни вноски. Сочи се, че ответникът не е извършвал плащания по процесния договор. Излага се, че на 02.06.2022 г. между ответника и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на гаранция №4198322, по силата на който 1 поръчителя се е задължил да сключи договора за предоставяне на гаранция с кредитодателя и да отговаря солидарно наред с длъжника. В исковата молба се твърди, че доколкото кредитополучателят не е изпълнил задължението си за заплащане на заемната сума, то поръчителят е изпълнил това задължение и е встъпил в правата на кредитодателя. В исковата молба се излагат твърдения, че процесните вземания са прехвърлени на ищеца по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 02.03.2020 г., както и Приложение № 1 от 02.06.2022 г. към него, като ответникът е уведомен за станалата цесия по см. на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Моли се за уважаване на предявените искови претенции.

Претендират се разноски.

Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията, в законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който се излагат доводи, че на ответника не е съобщена процесната цесия, като се излага, че доколкото договорът за цесия не е съобщен на длъжника, то той не е породил права спрямо него, поради което ищецът не е процесуално легитимиран да предяви иска, като се излага, че цесията не може да бъде съобщена на назначения на ответника особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ПГК.

Моли се да се отхвърлят исковите претенции. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Районен съд-Панагюрище е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр, с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК, както и чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД.

Предявените искове са процесуално допустими, тъй като същите са предявени в законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК, доколкото видно от данните по делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 12.07.2023 г., а исковата молба е подадена на 07.08.2023 г. от заявителя по заповедното производство.

От приложен по делото договор за паричен заем № 4198322 от 08.07.2021г. сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и И. Р. М. се установява, че между тях е сключен договор по силата, на който „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставил на ответника сумата в размер на 2 000 лв., която ответникът се задължил да върне на 16 седмични погасителни вноски, последната с падеж 28.10.2021 г., всяка в размер на 133,33 лв. Уговорен е фиксиран лихвен процент 40,00 %, ГПР 49,12 %. Уговорено е връщането на сумата от 2133,28 лв.получена заемна сума, възнаградителна лихва.

От представен и приет по делото като доказателство договор за предоставяне на гаранция № 4198332 се установява, че на 08.07.2021 г. между “Файненшъл България” ЕООД - гарант и И. Р. М. е сключен договор, по силата на който гарантът се е задължил да обезпечи сключения между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за кредит срещу задължение за заплащане на възнаграждение.в размер на 810,72 лева, дължимо на 16 седмични вноски в размер на 50,67 лева всяка с падеж- падежните дати на договора за кредит.

По делото е представено платежно нареждане, от което се установява, че на 30.05.2022 г.

2

“файненшъл България” ЕОД. заплатило в полза на “Изи Асет Мениджмънт” АД сума в размер на 2318, 44 лева с основание кредит: 4198322.

По делото е приложен Рамков договор за продажна и прехвърляне на парични задължения (цесия) от 02.03.2020 г. сключен между „Файненшъл България“ ЕООД – цедент и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД цесионер, по силата, на който продавачът е прехвърлил на купувача- ищец вземанията си посочени в Приложение 1 към договора.

От приложено по делото Приложение № 1 от 02.06.2022 г. към договор за продажба на вземания (цесия) между „Файненшъл България“ ЕООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД се установява, че на цесионера е прехвърлено и процесното вземане, в общ размер на 3132,52 лв., по което длъжник е ответникът, като от посочената сума е изяснено, че 2000 лева е размерът на главницата.

До длъжника е изпратено уведомление на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД ведно с пълномощно от цедента за цесионера за уведомяване на длъжниците по станалата цесия, като по делото не са представени доказателства същото да е получено от ответника.

По делото е допусната и изготвена съдебно-счетоводна експертиза от заключението на която се установява, че на ответника е предоставена сума в размер на 2000 лв., като от така предоставената сума на ответника същият не е направил нито едно плащане за погасяване на задължението си. В своето заключение вещото лице сочи, че размерът на договорната лихва надвишава трикратния размер на законната лихва за същия период. Уточнява, че размерът на непогасената главница по договора за паричен заем е в размер 2000 лв., а размерът на непогасената договорна лихва е 133,80 лв. Съдът възприема заключението вещото лице като компетентно и безпристрастно дадено, дало пълен отговор на всички поставени за решаване въпроси, поради което при постановяване на съдебния си акт цени фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото лице е достигнало.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти), които следва да бъдат установени от ищеца, като е негова доказателствената тежест да установи в условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от които се ползва- валиден договор за цесия, по който е съобщено на длъжника за станалото прехвърляне на вземането му, валиден договор за потребителски кредит № 4198322 от 08.07.2021г., по който е предоставена на ответника сума пари и нейния размер; настъпила изискуемост на задължението и размер на дължимата главница и лихва; валиден договор за предоставяне на гаранция, по който поръчителят е изпълнил задълженията си съобразно ЗЗД, респ. е встъпил в правата на кредитора, индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да обосноват договарянето на размера на лихвите и възнаграждението по договора за кредит.

Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

От данните по делото се установява, че между „Изи Асет Мениджмънт“ ЕАД и И. М. е 3 сключен договор за паричен заем № 4198332 от 08.07.2021г, по силата, на който търговското дружество е предоставило на ответника сумата в размер на 2000 лв., а същият се е задължил да я върне на 16 седмични вноски, в срок до 28.10.2021г. Уговорен е между страните фиксиран лихвен процент и годишен процент на разходите. Предвид изложеното, съдът приема, че между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ ЕАД са възникнали правоотношения по чл. 9 и сл. ЗПК. Доколкото ответникът не е изпълнил задължението си за погасяване на вземането по договора за кредит, “Файненшъл България” ЕООД е направило плащане по процесния договор за кредит, в качеството му на поръчител, съобразно сключен договор за гаранция. От представените доказателства за направеното плащане на 30.05.2022 г. се установява, че “Файненшъл България“ ЕООД е встъпило в правата на удовлетворения кредитор по договора за заем, респ. е станал носител на вземането на кредитодателя което е имал срещу кредитополучателя- ответник по процесния договор за кредит.

От събраните по делото доказателствата– рамков договор за покупко-продажба на вземания от 02.03.2020 г. и приложение № 1 от 02.06.2022 г. сключен между “Файненшъл България“ ЕООД и „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕООД се установява, че между страните по договора е прехвърлено вземането на цедента към ответника по делото, за което прехвърляне длъжникът е надлежно уведомен, с връчване на исковата молба за отговор, доколкото към нея е приложено уведомлението по см. на чл. 99 ЗЗД, който факт следва да се вземе предвид при постановяване на решението с оглед разпоредбата на ч. 235, ал. 3 ГПК и съобразно константната съдебна практика, която е обективирана в Решение № 78 от 09.07.2014 година, Търговска колегия, Второ отделение, т. д. № 2352/2013 година, ВКС, Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о., ВКС и мн. други. Следва да се посочи, че неоснователно се явява възражението на ответника в отговора на исковата молба по отношение нередовното връчване на уведомлението за цесия на особения представител на ответника. Императивната разпоредба на чл. 99, ал. 4 ЗЗД предвижда, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Разпоредбата цели да защити длъжника от изпълнение на некредитор. Неспазването й има за последица освобождаване на длъжника от задължението в случай, че изпълни на стария кредитор.Законът не поставя специални изисквания за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен за извършената цесия.

Единственото изискване е уведомяването да е извършено от предишния кредитор.Съдебната практика е последователна в разбирането, че е допустимо предишният кредитор да упълномощи новия кредитор за уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането. В конкретния случай ответникът се представлява от назначен от съда особен представител след провеждане на процедура по чл. 47 ГПК. Исковата молба и приложенията към нея са връчени на особения представител. До фактическо връчване на ответника на книжата, сред които и уведомлението за прехвърляне на вземането, с материалноправен ефект по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не се е стигнало. Връчването на уведомлението на особения представител на ответника има за последица уведомяване на длъжника, тъй като особените представители имат представителна власт да получават материалноправни изявления, 4 адресирани до ответника, каквото е изявлението на предишния кредитор, че вземането е прехвърлено, респ. осъществяват процесуално представителство по дела, образувани против длъжника. Т.е налице са данни за надлежно съобщаване на ответника за извършеното прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит предоставящо на ищеца качеството на кредитор и материалноправната легитимация да търси изпълнение по договора за кредит. В случая длъжникът не е бил намерен на посочения при сключването на договора адрес и към момента на образуване на исковото производство, поради което на основание чл.47, ал.6 от ГПК за най-пълното охраняване на неговия интерес съдът му е назначил особен представител в лицето на адв. К. Д. от АК-Пазарджик, която е получила препис от исковата молба с всички приложения към нея, вкл. и уведомителното писмо за извършената цесия; добросъвестно е подала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, като е направила правоизключващи възражения и е взела участие в делото до края на устните състезания , т.е. правата на длъжника са били изцяло охранени. Да се приеме в този случай, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената цесия, означава, че му се дава възможност да черпи права от собственото си неправомерно поведение, а кредиторът се поставя в невъзможност да реализира вземането си в рамките на исковото производство, а това противоречи на принципа за равенство на страните пред закона, закрепен в чл.9 от ГПК.