Решение № 73 от 27.05.2020, Апелативен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 73

Гр. Пловдив, 27.05.2020 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, втори наказателен състав, в публично заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА СТОЙНОВА

ВЕЛИНА АНТОНОВА в присъствието на секретаря НЕЛИ КИРИЛОВА и прокурора РУМЕН БОЕВ, след като разгледа докладваното от съдия Магдалина Иванова ВНОХД № 500/2019 г. по описа на ПАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 76/18.07.2019 г., постановена по НОХД № 241/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, подсъдимият И.З.Д. е признат за невинен в това на 02.03.2018 г. в гр. *умишлено да е умъртвил Ж. Д.Д.

***, като убийството да е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, поради което и на основание чл. 304 НПК вр. с чл. 12, ал. 1 НК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.119 вр. чл. 115 НК.

Със същата присъда подсъдимият И.З.Д. е признат за виновен в това, че на 02.03.2018 г. в гр. *е държал огнестрелно оръжие - пистолет марка „*“, модел „*“ 9 х 19 мм и боеприпаси за огнестрелни оръжия - 16 броя патрони 9x18 мм. и 1 бр. патрон с надпис „*”, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339, ал.1 вр. чл.58а, ал.1 вр. чл.54 НК е осъден на две години лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 НК така наложеното на подсъдимия И.Д. наказание от две години лишаване от свобода е отложено за изтърпяване с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 59, ал. 1 НК от така наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода е приспаднато времето, през което същият е бил задържан по ЗМВР и НПК, считано от 02.03.2018 г. до 06.03.2018 г.

С присъдата е извършено разпореждане с приложените по делото веществени доказателства и в тежест на подсъдимия са възложени част от направените по делото разноски - 3292,13 лв., а останалата част - в размер на 4586,74 лв., е постановено да останат за сметка на

Държавата.

Постановено е също направените разноски от частните обвинители да останат за тяхна сметка.

Срещу така постановената присъда, в нейната оправдателна част, е постъпил протест и допълнение към него от Окръжна прокуратура – Пловдив, в който се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност. Прави се искане първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен в атакуваната му част като вместо това бъде постановен нов, с който подсъдимият бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 119 вр. чл. 115 НК и да бъде осъден съобразно направеното в пледоарията на прокурора искане пред окръжния съд.

Срещу оправдателната част на присъдата е постъпила въззивна жалба от частните обвинители З.Г.А. и Д.Д.Д. чрез техния повереник – адв. К.Е.. В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност. Прави се искане за отмяна на присъдата в обжалваната й част като вместо това бъде постановена нова, с която подсъдимият Д. да бъде признат за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 119 вр. чл. 115 НК, за което да му бъде наложено наказание лишаване от свобода при превес на отегчаващи вината обстоятелства, което същият да изтърпи ефективно.

Срещу така постановената присъда е постъпила и въззивна жалба от подсъдимия Д. чрез неговия защитник адв. Г.К. с оплакване за нейната незаконосъобразност в частта й относно възложените разноски. Прави се искане съдебният акт в атакуваната му част да бъде изменен съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 вр. ал. 1 НПК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив поддържа протеста и направеното с него искане.

Повереникът на частните обвинители – адв. К.Е., подържа въззивната жалба и се присъединява към изложеното от прокурора. В пледоарията си излага доводи и за предубеденост на съдебния състав и в тази връзка прави искане съдебният акт, в обжалваната му част, да бъде отменен, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Прави и алтернативно искане присъдата в оправдателната й част да бъде отменена като вместо това бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 119 вр. чл. 115 НК и да бъде осъден на наказание лишаване от свобода при превес на отегчаващи вината обстоятелства, което да изтърпи ефективно.

Частните обвинители З.А. и Д.Д. поддържат изложеното от повереника им.

Защитниците на подсъдимия

– адв. Г.К. и адв. Г.В. оттеглят въззивната си жалба относно направените по делото разноски и тяхното възлагане, поради което въззивното производство, в тази му част, е прекратено. Изразяват становища, че протестът и жалбата на частните обвинители са неоснователни, а присъдата на окръжния съд, в атакуваната й от тях част, като правилна, обоснована и законосъобразна, следва да бъде потвърдена.

Подсъдимият се присъединява към изложеното от защитниците му. В последната си дума моли за справедлива присъда.

Въззивният съд след като се запозна с доказателствата по делото, становищата на страните и съобразно правомощията си по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира и приема за установено следното:

Протестът и жалбата на частните обвинители са процесуално допустими, но не следва да бъдат разгледани по същество. Налице са основания за отмяна на първоинстанционната присъда, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Събраженията за това са следните:

Производството пред окръжния съд е протекло по реда на глава 27 от НПК при заявеното от подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 НПК признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът е приел, че „направените от подсъдимия признания на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства” и с определение по чл. 372, ал. 4 НПК е обявил, че при постановяване на присъдата, ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за тези факти. Съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, при постановяване на присъдата, „съдът се позовава на направеното самопризнание и доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят”. Диференцираната процедура по глава 27 от НПК освобождава съдът от задължението лично да събира и проверява всички доказателства, които са относими към установяване на обективната истина по делото, но не и от задължението му по чл. 107, ал. 5 НПК - за внимателна проверка на всички събрани по делото доказателства и по чл. 305, ал. 3 НПК – за излагане на ясни мотиви кои доказателства възприема, какво установяват те, а при противоречия на доказателствените материали – да изложи съображения защо едни от тях приема, а други отхвърля. Самопризнанието на подсъдимия не освобождава съда от това му задължение, тъй като съгласно чл. 116 НПК присъдата не може да се основава само на самопризнанието на подсъдимия.

Атакуваната пред настоящата инстанция присъда не отговаря на изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК – тя не съдържа анализ на наличните по делото противоречия в доказателствата. За да възприеме описаните в присъдата факти и обстоятелства, съдът сее е позовал на наличния доказателствен материал, като лаконично е декларирал, че приема описаната фактическа обстановка за безспорно установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност. Въпросната преценка и анализ на доказателствата са повърхностни и формални и се състоят от изреждане на доказателствени средства – свидетелски показания, писмени доказателства, обяснения на подсъдимия, експертни заключения. Изложените в мотивите доказателствени съждения относно само някои доказателствени средства, като се посочва формално, че им се дава вяра изцяло или частично или че се изолират от системата на доказателствените източници, са декларативни и са направени без да бъде извършен задълбочен и прецизен анализ на целия доказателствен материал, който, за разлика от окръжния съд, настоящият съдебен състав счита, че се дължи, въпреки проведеното по делото съкратено съдебно следствие.

Така, приетото от окръжния съд, че заявеното от подсъдимия Д. „нападение“ спрямо него от страна пострадалия Д., произвеждането на изстрелите и отправянето на подсъдимия към ул. *”, а на пострадалия - към бул.

*”, се подкрепя от показанията на свидетелите Ц.Т. и Д.Т., съответно леля и чичо на подсъдимия и на свидетеля Д.Б., не кореспондира нито с обясненията на подсъдимия, нито с показанията на посочените свидетели. И при двата й разпита в хода на досъдебното производство (пред разследващ полицай и пред съдия, съответно на л. 109 – 110 и л. 107 – 108, т. 1 ДП) свидетелката Т. сочи, че е излязла на терасата от стаята, в която е била със съпруга си, едва след третия от изстрелите, които чула и е видяла подсъдимият, застанал с лице към улицата, между междинната и пътната врата. Сочи също, че жилището им се намира на първия етаж в кооперация, а на втория етаж живее подсъдимият със семейството си. Изложеното от свидетелката се потвърждава и от показанията на съпруга й – свидетеля Д.Т.( л. 111-112, т. 1 ДП). От съдържанието на приложените по делото протоколи за оглед и фотоалбуми към тях ( л. 53 – 76, т. 1 и л. 39 – 65, т. 2), е видно, че терасата на сем. Т. е с изглед към улица „*“, а твърдяното от подсъдимия нападение от страна на пострадалия се е развило във вътрешната част на двора, в един от гаражите и пред тях. При тези данни е неясно въз основа на какви доказателства окръжният съд е приел, че свидетелите Т. са видели нападението на пострадалия срещу подсъдимия, още повече, че и последният не твърди подобен факт. С аналогична доказателствена необезпеченост е и възприето от окръжния съд, че Д.Б. е бил свидетел на „нападението“. В показанията си Б.заявява само, че е чул изстрели и викове, както и че е видял бягащи в различни посоки мъж и момче, но не и че е свидетел на какъвто и да било сблъсък между тях.

За приетото „противоправно нападение с нож на пострадалия Д. към подсъдимия Д.“, описано в обвинителния акт, са налице противоречиви доказателства, които не са анализирани с необходимата задълбоченост и прецизност от окръжния съд. Всъщност, само подсъдимият твърди в обясненията си, че пострадалият е хвърлил нож срещу него. В тяхна подкрепа са единствено показанията на неговия приятел свидетеля Н.К., който пресъздава разказаното му от подсъдимия. За разлика от тях, при двата й разпита на досъдебното производство - пред съдия и пред разследващ полицай, Ц.Т. свидетелства, че когато са разговаряли през нощта, непосредствено след инцидента, И.Д. й е съобщил друго за нараняването си: .. „той каза, че има рана, защото крадецът на желязо бил хвърлил табела по него. Раната му била долу на крака, на глезена…. Аз видях от терасата табелата, за която той ми говореше. Беше катурната на вратата към улицата“ (л. 108 - лице, разпит пред съдия). Същото подсъдимият й е съобщил и при разговора им на следващата сутрин, видно от същите показания. При това положение, защо относно това обстоятелство окръжният съд се е доверил на заявеното от подсъдимия и неговия приятел К., а не на показанията на Т., от мотивите към атакувания съдебен акт не става ясно. Вярно е, че в заключението на съдебномедицинската експертиза е посочено, че установената при подсъдимия прободно-порезна рана е възможно да е причинена от нож, но и от всеки друг предмет с остър връх и режещ ръб, но в допълнителната съдебномедицинска експертиза вещите лица са заключили, че това и другите установени при подсъдимия увреждания е възможно да бъдат получени и чрез самопричиняване поради анатомичната достъпност на зоните, в които се намират. Отделно от това, при огледа на мястото на произшествието пред гаражите в двора на къщата, нож не е открит. Такъв, и то не един, а два, са открити в дома на подсъдимия при извършеното претърсване и изземване (л. 172, т. 1 ДП), на секция и рафт над леглото. В експертната справка (л. 207-209 от т. ІІ ДП), на която се е позовал окръжният съд, е посочено, че и по двата ножа има наличие на кръв, но поради малкото количество не може да бъде изследвана. При положение, че на мястото на произшествието не е открит нож, че са открити два ножа в дома на подсъдимия с различна дължина и широчина на остриетата, че и по двата ножа има наличие на кръв, която не е изследвана чрез експертиза, а установените при подсъдимия увреждания могат да бъдат причинени и чрез самонараняване, защо окръжният съд е приел, че пострадалият Д. е извършил „противоправно нападение с нож“ срещу подсъдимия Д., който е с „дължина на острието 12 см.“ (тази на единия от намерените, другият е с дължина на острието 16,1 см.), в мотивите към атакуваната присъда липсват логични и обосновани съображения. Такива липсват и по отношение на кредитираната част от показанията на свидетеля К.. Не става ясно защо окръжният съд е приел за достоверни показанията на посочения свидетел, че като отишъл през нощта на мястото на произшествието, освен подсъдимия, видял и неговата леля (свидетелката Т.) и провел разговор с нея, при положение, че подобни твърдения не се съдържат нито в показанията на Т., нито в обясненията на подсъдимия, напротив – и двамата са категорични, че на разговора им не е присъствал друг човек.