Решение № 4342 от 13.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4342 гр. София, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20241110110850 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на А. К. П., действаща като ЕТ „А. П. – ******“, срещу Е. Г. Д., с която са предявени искове за признаване за установено, че ответницата няма право на принудително изпълнение срещу ищеца за 1/2 от следните суми, за които е издаден изпълнителен лист на 02.02.2023 г. по ч. гр. д. № 14080/2012 г. по описа на СРС, 39 състав, а именно: 291.20 лв. – задължение за неплатен наем за магазин, находящ се в гр. *******, за м. 10.2011 г., и 418.31 лв. – обезщетение за причинените в имота вреди, изразяващи се в изскубване на ел. таблото, демонтиране на ключовете и контактите и срязване на електрическите кабели в имота, ведно със законната лихва върху претендираните суми от 20.03.2012 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.

Ищецът твърди, че с Решение № 8167/18.08.2014 г., постановено по реда на чл. 422 ГПК по гр. д. № 40295/2012 г. по описа на СРС, 39 състав, и влязло в сила на 23.03.2018 г., е осъден да заплати целите суми на ******** и на Е. Г. Д., като в решението не е посочено, че сумите се дължат солидарно, от което следва, че на всеки от тях се дължи по 1/2 от вземанията. Излага, че само по молба на ***** е издаден процесният изпълнителен лист, но за целите присъдени задължения по решението. Сочи, че въз основа на него е образувано изп. д. № 20238470400060 по описа на ЧСИ ******, по което само ******** е имал качеството на взискател. Твърди, че с Решение № 20108993/21.11.2023 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в изпълнителния лист относно началния момент на претенцията за законна лихва и е добавено името на Е. Г. Д. като взискател. Посочва, че Д. едва на 31.01.2024 г. е поискала да бъде присъединена като взискател по изпълнителното дело, но впоследствие по искане на ищеца е допуснато като обезпечителна мярка на настоящите искове спиране на изпълнението за вземанията на Д.. Счита, че тя се е присъединила като взискател по изпълнителното дело след изтичане на погасителната давност за вземанията й, защото до този момент от нея не са извършвани действия, прекъсващи давността. Изтъква, че предприетите от другия взискател изпълнителни 1 действия не я ползват, както и че събраните суми в изпълнителното производство са преведени само в полза на *****.

В отговора на исковата молба ответницата оспорва предявените искове. Твърди, че е съпруга на ***** ***** и че процесните вземания представляват част от имущество в режим на съпружеска имуществена общност, поради което и доколкото съгласно чл. 24, ал. 2 СК управлението на общо имущество може да се извършва от всеки един от съпрузите, то предприетите от него действия по образуване на изпълнителното дело са прекъснали давността и по отношение на нея. Счита, че съгласно чл. 457, ал. 2 ГПК извършените до присъединяването й като взискател действия по изпълнителното дело я ползват. Изтъква, че давността е била спряна по силата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, както и че е била прекъсната от направено от ищеца признание на вземанията й преди изтичане на давностния срок, обективирано в молба с вх. № 25019362/09.05.2023 г., с която именно той е поискал от съда Д. да бъде добавена като титуляр на 1/2 от вземанията по изпълнителния лист. Сочи, че цялостното поведение на ищеца сочи желание да избегне изпълнението, че в изпълнителното производство той не е правил възражения като тези, които е навел в исковата молба, както и че е платил дълга по изпълнителното дело на 09.02.2024 г., т.е. едва след поправката на изпълнителния лист и снабдяването с обезпечителна заповед, поради което счита, че е налице злоупотреба с право. Изтъква, че той е използвал допустими от закона процесуални права за постигане на неправомерна цел – да се обогати посредством високия размер на претендираните адвокатски възнаграждения в настоящото и в обезпечителното производства и по този начин да си възстанови платените на 09.02.2024 г. за погасяване на дълга към ***** ***** суми.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК.

Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, а според ал. 2 искът може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Целта на този иск е да бъде отречено правото на принудително изпълнение, признато с изпълнително основание по смисъла на чл. 404 ГПК, но това може да стане само въз основа на новонастъпили факти, които не са преклудирани – настъпили са след момента, до който е било възможно да се навеждат възражения в съответното производство, по което е издадено изпълнителното основание /края на съдебното дирене в исково производство, ако такова е провеждано; момента на сключване на съдебната или арбитражна спогодба; момента на изтичане на срока за възражение срещу заповед за изпълнение, ако такова не е било подадено/.

При предявени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК е достатъчно ищецът да обоснове правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост на исковете, а в тежест на ответника е да докаже, че притежава право на принудително изпълнение срещу него за вземанията – предмет на изпълнителния лист. Доколкото в случая исковете са насочени към установяване, че ответникът няма право на принудително изпълнение срещу ищеца поради изтичане на погасителната давност, в доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на основания за нейното спиране и/или прекъсване.

В случая от писмените доказателства по делото се установява, че въз основа на влязло в законна сила на 23.03.2018 г. Решение от 18.08.2014 г., постановено в производство по чл.

422, ал. 1 ГПК по гр. д. № 40295/2012 г. по описа на СРС, 39 състав, поправено с Решение № 166783/07.07.2017 г. и с Решение № 20108993/21.11.2023 г., е издаден изпълнителен лист от 02.02.2023 г. по ч. гр. д. № 14080/2012 г. по описа на СРС, 39 състав, поправен с Решение № 2

20108993/21.11.2023 г., постановено по гр. д. № 40295/2012 г. по описа на СРС, 39 състав, с който ЕТ „А. П. – ******“, представляван от А. К. П., е осъден да заплати на ******** и на Е. Г. Д. сумата от 291.20 лв., представляваща задължение за неплатен наем за магазин, находящ се в гр. *******, за м. 10.2011 г., и сумата от 418.31 лв., представляваща обезщетение за причинените на имота вреди, изразяващи се в изскубване на ел. таблото, демонтиране на ключовете и контактите и срязване на електрическите кабели в имота, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от 20.03.2012 г. до окончателното им изплащане.

Изяснява се, че въз основа на изпълнителния лист е образувано по молба на ******** от 14.02.2023 г. изп. д. № 20238470400060 по описа на ЧСИ ******, с рег. № 847 в КЧСИ, с район на действие СГС, а по молба на Е. Г. Д. от 31.01.2024 г. за присъединяването й като взискател по изпълнителното дело за събиране на сумите по поправения изпълнителен лист е постановено от съдебния изпълнител Разпореждане от 02.02.2024 г., с което същата е присъединена като взискател на основание чл. 456 ГПК.

Въз основа на Обезпечителна заповед № 110/08.02.2024 г., издадена по ч. гр. д. № 6459/2024 г. по описа на СРС, 150 състав, е спряно изпълнението по отношение на взискателя Е. Г. Д..

Подадена е молба от двамата взискатели от 01.03.2024 г., в която молят за приключване на изпълнителното дело поради пълно погасяване на дълга и с Разпореждане от 05.03.2024 г. съдебният изпълнител е приключил изпълнителното дело поради пълно издължаване.

От Удостоверение с изх. № 01980/25.04.2024 г. е видно, че по изпълнителното дело са постъпили суми от длъжника в общ размер на 3 210.43 лв., като на взискателя ********, на когото се дължат суми в общ размер на 1 481.22 лв., са преведени суми в общ размер на 1 342.80 лв., а на взискателя Е. Г. Д., на когото се дължат суми в общ размер на 819.25 лв.

/354.75 лв. – главница, 440.50 лв. – законна лихва за периода 20.03.2011 г. – 28.02.2024 г., и 24 лв. – такси по т. 1 ТТРЗЧСИ/, не са превеждани суми по делото, включително след спирането му по отношение на този взискател.

Предвид наличието на издаден в полза на ответника въз основа на влязло в сила съдебно решение изпълнителен лист срещу ищеца за процесните вземания и с оглед релевираното с исковата молба възражение за давност съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими. Така е, защото давността не се прилага служебно, а е необходимо длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност. Единственият способ за защита на длъжника в хипотезата на поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, които са предмет на издаден изпълнителен лист, е предявяването на иск по чл. 439 ГПК преди да е приключило принудителното събиране на вземанията. В случая независимо от изявлението на ответника в изпълнителното производство, че е получил пълно погасяване на дълга, в действителност се установява, че на Д. не са й преведени от съдебния изпълнител никакви суми, поради което тя не е удовлетворена чрез принудително изпълнение. От изложеното следва, че ищецът има правен интерес от предявените отрицателни установителни искове.

Щом за процесните вземания на ответника е налице влязло в сила съдебно решение, приложима по отношение на тях винаги е 5-годишната давност.

Според т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК:

„Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /чл.

330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм./, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.“. В мотивите е прието следното: „В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети 3 задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“. В мотивите към същото тълкувателно решение е посочено и че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. В изпълнителния процес давността се прекъсва с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, което изгражда съответния изпълнителен способ, и поради това висящността му е нужно да се поддържа чрез действията на взискателя – искане за извършване на действия, изграждащи динамичния фактически състав на посочения от него и предвиден в закона способ, вкл. за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия или за прилагане на нови изпълнителни способи.