Решение № 266220 от 25.10.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 25.10.2021 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в открито съдебно заседание на първи октомври, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР

САНТИРОВ мл.с. ЯНА

ВЛАДИМИРОВА при участието на секретаря Елеонора

Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Владимирова в.гр.д. № 794 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от частен съдебен изпълнител С.Б.Я., чрез процесуалния му представител адв. А.Т., срещу решение № 162398 от 10.07.2019 г., постановено по гр. дело № 20634/2018 г. по описа на Софийския районен съд, Гражданско отделени, 90 състав, в частта, с която е осъден ответникът С.Б.Я. да заплати на ищеца Е.Г.С. сумата от 576,01 лв., с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, без наличието на основание за това, след като ищецът е превел тази сума на 29.03.2013 г. по сметка на ЧСИ С.Я.за погасяване на задължение за начислена пропорционална такса по чл. 26 ТТР към ЗЧСИ върху вземане на държавата като присъединен взискател за дължими осигурителни вноски, сумата от 72 лв., представляваща заплатена и недължима обикновена такса по Тарифата към ЗЧСИ по изп.д. № 3877/2010 г., съгласно описа на ЧСИ Я.и сумата от 175,63 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 576,01 лв. за периода от 28.03.2015 г. до 28.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците в общ размер на 648,01 лв., считано от 28.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението. В частта, с която е отхвърлен иска по чл. 86 ЗЗД за горницата над 175,63 лв. до пълния предявен размер от 292,54 лв., решението на първоинстанционния съд е влязло в сила. Съдът е присъдил разноски по делото и на двете страни, съобразно с уважената и отхвърлена част от исковете.

Във въззивната жалба се излагат доводи за нередовност на исковата молба, тъй като не ставало ясно на какво основание се претендира посочената от ищеца сума, поради което ответникът не можел да организира адекватно своята защита. На следващо място се сочи, че не ставало ясно по отношение на кои публични задължения ищецът твърди, че е начислена такса от ЧСИ Я.. Сочи, че начислените от него такси са за публични задължения, изискуеми към 18.04.2011 г., а от представените с исковата молба доказателства – удостоверение № 220201300083242/18.03.2013 г. е видно, че справката относно наличието или липсата на публични задължения е за съвсем друг период – близо две години по-късно. В производството не били представени доказателства за липса на задължения към 18.04.2011 г. Сочи се още, че правилно ЧСИ Я.бил присъединил държавата като взискател по образуваното изпълнително дело, с оглед наличието на публични вземания към длъжника, за които му станало известно от удостоверение с изх.№ 2203711003696779 от 18.04.2011 г. Било правилно приетото в първоинстанционното решение, че когато се касае за конкуренция между публично и изпълнително производство по ГПК, на основание чл. 458 и сл. ГПК и чл. 191, ал. 4 ДОПК, ЧСИ е длъжен по силата на закона да присъедини държавата в изпълнителното производство като взискател за дължимите от длъжника вземания, размерът на които е бил съобщен на ЧСИ до извършване на разпределението. Неправилно обаче било приетото, че длъжникът нямал публични задължения в размер от 5760,14 лв. Според жалбоподателя към датата на първото удостоверение от НАП – 18.04.2011 г., публичните задължения на длъжника не са били погасени, а са били изискуеми. В тази връзка се позовава на становище с изх. № 13-44-00-893/4.05.2012 г. от НАП, в което също се сочело, че към датата на издаване на удостоверение с изх.№ 2203711003696779 от 18.04.2011 г. данъчно-осигурителните задължения на Е.С. са били изискуеми.

Представените от длъжника удостоверения по изпълнителното дело, от които било видно, че няма публични задължения, били от последваща дата, поради което следвало да се приеме, че погасяването е станало след образуването на изпълнителното производство, поради което разноските били за сметка на длъжника, включително процесните такси. Било без значение как е станало погасяването на публичните задължения на длъжника – дали чрез плащане или чрез „прехвърляне на осигурителни вноски от Булстат по ЕГН“ и „коригиране на данъчно-осигурителната сметка“. Излага подробни съображения, че не е налице виновно противоправно поведение, което да послужи като основание за ангажиране на отговорността на ЧСИ.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор от въззиваемия Е.С., чрез процесуалния представител адв. И.М. – починал в хода на производството пред въззивната инстанция. Оспорва се въззивната жалба и се прави искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Не са постъпили становища от третите лица – подпомагащи страни, конституирани на страната на ответника – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, З. „А.Б.“ АД, З. „Е.“ АД.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По направените с въззивната жалба оплаквания за нередовност на исковата молба и във връзка със съображенията, изложени в писмената защита на въззивника, въззивният съд приема следното:

В проведеното на 1.10.2021 г. открито съдебно заседание по делото се явиха процесуалните представители на въззивника, въззиваемия и на третото лице З. „А.Б.“. Съдът на основание приетото в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в изпълнение на служебните си задължения да следи за редовността на исковата молба констатира, че е налице противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба – в обстоятелствената част ищецът е посочил извършените от ответника противоправни действия, в резултат на които е претърпял имуществени вреди, индивидуализирани по имуществени пера.

Същевременно е формулирал петитум, че със сумата, съставляваща имуществени вреди, неоснователно се е обогатил ответникът по делото. Тази нередовност не е констатирана своевременно от първоинстанционния съд и съответно не е била отстранена. Видно от Решение № 174 от 22.06.2016 г. по гр.д. № 319/2016 г. на ВКС, IV г.о., върховният съд се е произнесъл по сходен случай, като е приел, че неправилно е било прието от съдилищата въз основа на изрично заявеното в исковата молба виждане на ищеца, че получената от ответника главница е получена от него без основание като неправилно начислена сума за такси на съдебния изпълнител.

Поддържаните оплаквания в исковата молба обаче сочели твърдения за нанесени върху ищеца вреди от неправомерно осъществяване на изпълнението на дейността на частния съдебен изпълнител при начисляването на пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ върху задължението на касатора към НАП, което той не е събрал чрез способите на принудителния изпълнителен процес, тъй като липсва действие, извършено от съдебния изпълнител по смисъла на чл.

78, ал. 1 ЗЧСИ, за което да му се дължи плащане. Затова ВКС е приел, че наведените от ищеца фактически обстоятелства са в противоречие с изрично заявеното искане за съдебна защита, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 441 ГПК за вредите, причинени от незаконосъобразното принудително изпълнение (каквито са твърденията при излагане на обстоятелствата, на които се основава искът) частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 ЗЗД, а съдилищата са приели изрично посочената в петитума на исковата молба правна квалификация за неоснователното обогатяване на ответника, при неправилно дадена правна квалификация на претенцията от първоинстанционния съд и липса на указания за подлежащите на установяване обстоятелства и доказателствената тежест по иска по чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ.

С оглед дадената му възможност в откритото съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца, адв. С.С., с представено по делото пълномощно, е направил уточнение, че претендираните от ищеца суми съставляват имуществена щета за него, която е настъпила в резултат на противоправните действия, описани в исковата молба, като се претендира обезщетение за тях в размер на заявената сума. Въззивникът не се е противопоставил на допуснатото уточнение, с оглед на което въззивният съд е дал правна квалификация на иска по чл. 441 ГПК, във вр. с чл. 74 ЗЧСИ, във вр. с чл. 45 ЗЗД и е разпределил доказателствената тежест по иска, съгласно възприетата правна квалификация.

Предвид изложеното, нередовността на исковата молба е отстранена, с оглед на което първоинстанционното решение не е недопустимо, и доколкото в случая първоинстанционният съд се е произнесъл по предявените от ищеца факти, макар да е квалифицирал иска като такъв по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вместо по чл. 441 ГПК, във вр. с чл. 74 ЗЧСИ, във вр. с чл. 45 ЗЗД. Съгласно Решение № 94 от 13.09.2016 г. по т. д. № 3768/2014 г. на ВКС, II т.о., съдът не е обвързан от дадената от ищеца правна квалификация на спорното материално право – предмет на делото, а следва сам да квалифицира предявения иск, въз основа на изложените в исковата молба основание и петитум, като част от дейността му по приложение на закона, то дори и когато се е произнесъл по заявените факти, но ги е подвел под неприложима правна норма, невярната правна квалификация, резултат от допуснато нарушение на материалния закон, касае правилността на постановеното съдебно решение, а не неговата допустимост. В този смисъл погрешната правна квалификация на иска е свързана с допустимостта на постановеното решение само тогава, когато е нарушен принципът на диспозитивното начало – решаващият съд е извел правната квалификация въз основа на обстоятелства, които не са въведени от ищеца, подменяйки по този начин определения с исковата молба предмет на спора и обхвата на търсената защита, какъвто по изложените по-горе съображения не е разглежданият случай.

Въззивният съд, въз основа на приетите по делото доказателства, и във връзка с оплакванията във въззивната жалба и становищата на страните, приема за установено следното:

Срещу ищеца в качеството му на длъжник е било образувано изпълнително дело № 20108440403877 по описа на ответника ЧСИ С.Я.по молба от „Обединена българска банка“ АД въз основа на представен изпълнителен лист по гр.д. № 47973/2010 г. на 11.04.2011 г. ищецът Е.С. лично е получил поканата за доброволно изпълнение в кантората на ответника. С писмо с изх. № 14971/31.03.2011 г. е изпратено уведомление до НАП за образуваното изпълнително дело на основание чл. 458 ГПК. На 21.04.2011 г. е постъпило удостоверение от НАП с изх.№ 2203711003696779 от 18.04.2011 г., съгласно което Е.С. има публични задължения в размер от 5 760,14 лв. На основание чл. 458 ГПК ЧСИ Я.е конституирал държавата като присъединен взискател. Видно от разписка от 18.01.2012 г. и от съставения протокол от същата дата, Е.С. е бил уведомен на тази дата за присъединените към изпълнителното дело задължения към НАП, дължими от него, както и за присъединяването на „Уникредит Булбанк“ АД като взискател. С молба от 6.03.2012 г. Е.С. заявява пред ЧСИ С.Я., че няма задължения към НАП, като в тази връзка прилага копие на документ от НАП, удостоверяващ липсата на задължения – справка за задълженията на задължените лица към дата 1.03.2012 г. В тази връзка ЧСИ С.Я.изисква становище от НАП, като към искането прилага и издаденото от НАП удостоверение с изх.№ 2203711003696779 от 18.04.2011 г. С писмо от 4.05.2012 г. на НАП се сочи, че към датата на издаване на удостоверение с изх.№ 2203711003696779 от 18.04.2011 г. данъчно-осигурителните задължения на Е.С. „са били изискуеми“. На 23.01.2012 г. лицето е подало молба в офис „Надежда“ при ТД на НАП София с вх. № 13-53-06-86 за прехвърляне на осигурителни вноски от БУЛСТАТ на ЕГН и корекция на декларация образец 6. Изготвен бил протокол № 1200076/26.01.2012 г. за предприетите действия от страна на органа по приходите. На 5.03.2012 г. Е.С. поискал издаване на удостоверение по чл. 87, ал. 6 ДОПК, като такова било издадено на 12.03.2012 г. с посочване, че лицето няма задължения. С молба от 26.03.2013 г. до ЧСИ С.Я.Е.С. съобщава на частния съдебен изпълнител, че е постигнал споразумения, по които е превел договорените суми по банков път.