Решение № 56 от 09.11.2021, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Сливен, 09.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Цанка Г. Неделчева при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА в присъствието на прокурора Виолета Данчева Калайджиева (ОП-Сливен) като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212200600229 по описа за 2021 година

Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК т.е. за проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда.

Образувано е въззивна жалба от адв. М.Д. от АК - Сливен, защитник на подсъдимия К. В. ОГН., против присъда № 28/12.05.2021г. постановена по нохд № 118/2021г. по описа на Районен съд гр.Нова Загора.

С атакуваната присъда подсъдимият К. В. ОГН. е признат за виновен в това, че на 03.01.2021г. в гр.Нова Загора е нарушил мерки, въведени против разпространението или появяването на заразна болест по хората със Заповед № РД-01-448/31.07.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република България, издадена на основание чл.61а, ал.2, чл.63, ал.4, 5 и 11 и чл.63в от Закона за здравето, чл. 73 от АПК и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на СОVID-19 на територията на страната, като лице по т.2 „а“ от Заповед № РД-01-725/23.12.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република България: Пристигане от рискова зона – Великобритания“, поставено под карантина с Предписание за поставяне на карантина № 210226/497352 от 26.12.2020 г., издадено от РЗИ- Видин за срок от 10 дни от 26.12.2020 г. до 04.01.2021 г. не е изпълнил задължението си по т.3 от Заповед № РД-01-725/23.12.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република България да не напуска дома си или мястото на настаняване, на което е посочил, че ще пребивава на посочения в предписанието срок на адрес в ***, като деянието е извършено по време на епидемия и пандемия свързана със смъртни случаи от СОVID-19, обявена с Решение на МС №325/14.05.2020г., удължена с 1

Решение №855/ 25.11.2020г. на Министерски съвет за извънредна епидимична обстановка, поради което и на основание чл.355 ал.2 вр.ал.1 от НК е осъден на четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от три години и глоба в размер на 10000 лв.

С въззивната жалба, по повод на която е образувано настоящото производство, се заявява, че атакуваната присъда е неправилна и незаконосъобразна, противоречаща на материалния закон. По отношение на фактическата обстановка по делото се сочи, че същата е безспорно установена и доказана т.е. същата не се оспорва вкл. и това, че подсъдимият действително е нарушил наложените му с Предписание за поставяне под карантина №210226/497352/26.12.2020 г. ограничителни мерки - да не напуска дома си, като същият е напуснал дома си. Оспорва се правната квалификация на деянието като такова по чл.355 ал.2 от НК и се обосновава теза, че същото следва да се квалифицира като такова по чл.355 ал.1 от НК. Заявява се, че квалифициращото обстоятелство „свързано със смъртни случаи” следва да се отнася до деянието, а не до елементите „епидемия, пандемия или извънредно положение” т.е. деянието на подсъдимия да е свързано със смъртни случаи. Сочи се, че при тълкуването на разпоредбата на чл.355 ал.2 от НК е необходимо съдът да стигне до извод, че от самото деяние на подсъдимия е последвал смъртен случай, а не да се приема, че смъртните случаи на други места в страната са свързани с това деяние. Според тезата на защитата, само наличието на смъртен случай от конкретното деяние на подсъдимия би следвало да води до квалифициращото обстоятелство „свързано със смъртен случай“, а не абстрактно деянието да е станало по време на епидемия, пандемия или извънредно положение. Навеждат се доводи, че предвиденото за това престъпление наказание е прекалено тежко сравнено с други престъпления като напр. чл.119 от НК, чл.122 ал.2 от НК, 123 от НК, вкл. и предвиденото наказание глоба, чийто размер се определя като непосилен за обикновения български гражданин. Настоява се за решение, с което да бъде изменена присъдата на Районен съд – Нова Загора, като подсъдимият бъде признат за виновен за престъпление по чл.355 ал.1 от НК, за което да му бъде наложено справедливо наказание.

Алтернативно, ако не бъде възприета предложената правна квалификация, се настоява за отмяна на присъдата в частта й относно наложеното наказание глоба, за което се заявява, че е непосилно за подсъдимия.

В с.з. пред въззивната инстанция подсъдимият К.В. О., редовно призован, не се явява лично, а за него се явява упълномощения му защитник. Последният поддържа жалбата на посочените в нея основания, като заявява, че деянието на подсъдимия следва да се преквалифицира като такова по чл.355 ал.1 от НК вместо по чл.355 ал.2 от НК. Обосновава се наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и с това се мотивира приложението на разпоредбата на чл.55 ал.3 от НК т.е. на подсъдимия да не бъде наложено наказанието глоба, тъй като същото било твърде сурово.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Сливен дава заключение, че жалбата е неоснователна, тъй като м мотивите си първоинстанционният съд е изложил подробни съображения за обективната и субективната съставомерност на деянието, а установените 2 фактически обстоятелства, относими към обективните признаци не дават основание за преквалифициране по чл.355 ал.1 от НК. Настоява присъдата на НЗРС да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмената жалба, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.314 ал.1 от НПК, намери жалбата за неоснователна.

Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него задълбочен и внимателен анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства правилно е приел за установена фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата. В тях е прието за установено от фактическа страна следното:

На 26.12.2020г. подсъдимият К.О., който от м.септември 2020г. работел в Кралство Великобритания, се завърнал в Република България, като преминал границата през ГКПП Видин.

На основание чл.61 ал.6 от 3акона за здравето и Заповед РД-01-725/23.12.2020г. на Министъра на здравеопазването, от РЗИ - Видин по отношение на подс. К.О. било издадено предписание за поставяне под карантина № 201226/497352 за срок от 10 дни /считано от 26.12.2020г./, като лице пристигащо от рискова зона - Кралство Великобритания.

Подсъдимият О. сам лично подписал предписанието и бил запознат със задължението си да не напуска посочения в предписанието адрес *** за срок от 10 дни, считано от 26.12.2020 г.

На 03.01.2021 г. около 11.35 часа излязъл от дома си и отишъл до магазин, за да си купи цигари.

По това време, на адреса му на *** отишли служители на РУ на МВР - Нова Загора свид. Н.С. и негов колега, за да проверят дали подс. К.О. спазва карантината си. Последният не бил установен на адреса си.

Служителите на РУ на МВР - Нова Загора изчакали и след малко подс. К.О. се прибрал, като обяснил, че е ходил за цигари.

Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда подробно, систематизирано и последователно, по същество и по отношение на съществените обстоятелства напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени материали.

Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други фактически положения /когато има основания за това/, извърши своя собствена преценка на доказателствените материали и стигна до същите т.е. до изложените по-горе фактически 3 констатации.

Събраните в хода на проведеното от първоинстанционния съд съдебно следствие доказателства по несъмнен и категоричен начин обосновават приетите за установени и изложени в мотивите към присъдата фактически констатации.

Първоинстанционният съд е събрал и подложил на преценка, анализ и проверка всички необходими за изясняването на относимите и включени в предмета на доказване по това дело обстоятелства доказателства и доказателствени средства и в този смисъл въпросните обстоятелства са били изяснени напълно, всестранно и обективно.

От съдържанието на мотивите на атакуваната присъда става ясно, че районният съд е дал вяра на показанията на свид. Н.С., както и и на писмените доказателствени материали - предписание № 201226/497352 за поставяне под карантина на РЗИ - Видин, решение за обявяване на извънредно положение, издадено от Народното събрание, обн. ДВ бр. 22 от 13 март 2020г., заповед № РД-01-448/31.07.2020г. на Главния държавен здравен инспектор, решение № 855/25.11.2020г. на МС, заповед № РД 01-725/23.12.2020г. на Министъра на здравеопазването, които действително напълно кореспондират помежду си.

Показанията на разпитания свидетел са от съществено значение, тъй като чрез тях не само се установява обстоятелството, че при извършената проверка подсъдимият не е бел намерен на адреса, на който е бил поставен под карантина, но и какви обяснения са били дадени от страна на подсъдимия и съпругата му – че е отишъл да си купи цигари респ. че е отишъл на гости при свой братовчед. Изясняването на причината, поради която подсъдимото лице е напуснало адреса, на който е карантинирано има пряко отношение към преценката относно обществената опасност на извършеното деяние.

Следователно присъдата на НЗРС не е необоснована, тъй като изложените в мотивите към нея и възпроизведени по-горе фактически констатации напълно кореспондират на събрания и проверен по делото съвкупен доказателствен материал. Както гласните доказателствени материали, така и останалите такива обосновават напълно и по несъмнен начин фактическите констатации приети за установени от районния съд.

Във връзка с последното, а и с оглед цялостната преценка на съдържанието и доводите съдържащи се във въззивната жалба и поддържани в с.з., настоящият съд намира, че присъдата на НЗРС не само че не е необоснована, но не е и материално незаконосъобразна.

Такова оплакване /за материална незаконосъобразност/ се съдържа и обосновава както в писмената жалба и във връзка с него се излагат конкретни възражения и аргументи, така и се поддържа в с.з. по повод на искането за промяна на правната квалификация на деянието на подсъдимия респ. по повод на искането за отмяна на наложеното наказание глоба.

При правилно и в съответствие с наличните по делото доказателствени материали и приетата за установена фактическа обстановка, законосъобразно районният съд е приел, че с деянието си подсъдимият К. В. ОГН. е осъществил от обективна и субективна страна 4 признаците на деянието, което е посочено изрично в присъдата и за което той съответно е бил признат за виновен и осъден т.е. че на 03.01.2021г. в гр.Нова Загора е нарушил мерки, въведени против разпространението или появяването на заразна болест по хората със Заповед № РД-01-448/31.07.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република България, издадена на основание чл.61а, ал.2, чл.63, ал.4, 5 и 11 и чл.63в от Закона за здравето, чл. 73 от АПК и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната, като лице по т.2 „а" от Заповед № РД-01-725/23.12.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република България:

Пристигане от рискова зона - Великобритания", поставено под карантина с Предписание за поставяне на карантина № 210226/497352 от 26.12.2020 г., издадено от РЗИ- Видин за срок от 10 дни от 26.12.2020 г. до 04.01.2021 г. не е изпълнил задължението си по т.3 от Заповед № РД-01-725/23.12.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република България да не напуска дома си или мястото на настаняване, на което е посочил, че ще пребивава на посочения в предписанието срок на адрес в ***, като деянието е извършено по време на епидемия и пандемия свързана със смъртни случаи от COV1D-19, обявена с Решение на МС №325/14.05.2020г, удължена с Решение №855/ 25.11.2020г. на Министерски съвет за извънредна епидемична обстановка – престъпление по чл.355 ал.2 вр.ал.1 от НК.