Определение № 516 от 23.05.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 516 гр. София, 23.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно наказателно дело № 20231000600584 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на защитника на осъдения А. В. Х., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в ЗООТ „***“, към Затвора – ***, срещу определение от 26.04.2023 г., постановено по НЧД № 1949/2023 г., по описа на Софийски градски съд, НО, 2-ри състав, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от неизтърпяната част на наложеното му с определение по НОХД № 1949/2020 г., по описа на Окръжен съд - Пловдив, наказание „лишаване от свобода”, за срок от 4 /четири/ години, което е 5 /пет/ месеца и 9 /девет/ дни. В условията на кумулативност с наказанието „лишаване от свобода“ е наложено и наказание „глоба“ в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева.

В жалбата се навеждат доводи за изключителна неправилност и необоснованост на атакуваното определение. Твърди се наличието на изискуемите предпоставки за УПО – почти изцяло изтърпяно наказание и незначителен остатък от 5 месеца и 7 дни. Тежката присъда на осъдения, която била и единствена, изпълнила целта на закона, а продължителното му пребиваване в затвора, било по-скоро необоснована репресия.

Осъденият имал висше образование - специалност математика, което било индиция за висока степен на самоосъзнаване и критичност към извършеното единствено деяние. Имал голямо семейство и дъщеря на която й предстоял бал и за него било необходимо да присъства на дипломирането на детето си.

Защитникът задава риторичен въпрос, как би повлияло на обществото неосвобождаването на осъдения предсрочно при минимален остатък на наказанието и какъв пример се дава с това продължаващо изпълнение на наказание, което е изиграло своята роля.

1

Извода на първият съд, че осъденият, при изтърпяване на наказанието, все още не бил осъзнал вината си бил неправилен. От доклада по делото, анализа показвал ниски стойности на риск от вреди и от рецидив, който макар и леко завишен, пак бил в ниски граници. Посочено било и, че осъденият поема отговорността и признава вината си за извършеното деяние. Най-важно в мисленето му било, че декларира мотивация за промяна, дори и с оглед облекчаване на престоя в затвора. Не без значение бил престоя в СЦЗ, където осъденият бил награждаван многократно, имал похвални писма от работодателя.

Трите му наказания по-скоро касаели дребни случаи и целта на тези наказания по-скоро била спазване на правила в условията на затвора, които не касаели работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата. Осъденият активно се включвал в изпълнение на плана на присъдата, показвайки желание да изпълнява поставените цели и задачи, което не било маловажно в условията на затвора.

От изключително значение била и трудовата дейност, която осъденият осъществявал, предвид факта, че заплатата била прекалено ниска и имал липса на мотивация за трудова ангажираност, но независимо от това той през цялото време на престоя си в 30 „***” работил. Имал дори похвални писма от работодателя, което не било без значение при предсрочното освобождаване.

Налице били кумулативно предвидените условия в чл.70, ал.1 от НК за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието на осъдения, а именно с примерно поведение и честно отношение към труда, осъденият доказал поправянето си и изтърпял фактически не по-малко от половината от наложеното му наказание. Не съществувала и предвидената в чл.70, ал.3 от НК пречка, тъй като до настоящия момент, поради чистото си съдебно минало, осъденият не е бил условно предсрочно освобождаван.

Предвидената в чл.36 от НК превантивна роля била постигната, поради което продължаващия престой на осъдения в ЗО „***“ би бил спрямо него по-скоро репресивна мярка, която не би въздействала предупредително и възпитателно на другите членове на обществото. Оставащите 5 месеца и 7 дни от наказанието, били още едно изпитание за осъдения, тъй като не се освобождавал изобщо, а ще търпи една пробационна мярка, която допълнително много по-добре би изиграла ролята за неговото отношение към извършеното и коренна промяна на мисленето му.

В заключение, защитникът прави искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което да се уважи молбата на осъдения А. В. Х. за условно предсрочно освобождаване.

Софийски апелативен съд, като разгледа доказателствата по делото и изложените в жалбата доводи, прие следното:

Жалбата на осъдения е депозирана в законоустановения седмодневен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по изложените по-долу съображения.

2

За да постанови определението си, първоинстанционният съд правилно е преценил фактите - предмет на разглеждане. Подробно изложените в атакуваното определение изводи по приложение на материалния закон са правилни и обосновани и следва да бъдат споделени.

Осъденият А. В. Х. е постъпил в пенитенциарното заведение на 25.09.2020 г., като по отношение на лицето с начало 23.05.2020 г. е приведено в изпълнение наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 години, наложено му с определение, въз основа на постигнато споразумение от 10.02.2021 г. между него, защитника му и прокурор от Окръжна прокуратура Пловдив, постановено по НОХД № 1949/2020 г., по описа на Пловдивски окръжен съд, за престъпление по чл.354а, ал.2, т.1, вр. ал.1, пр.4 и пр.5 от НК /държане, без надлежно разрешително, с цел разпространение и разпространение на наркотични вещества в особено големи размери – 382 480.50 лева, като осъденият е действал по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група/.

Към 26.04.2023 г., съгласно представената справка, осъденият А. В. Х. е изтърпял фактически – 2 години, 11 месеца и 3 дни, включително от предварителен арест - 4 месеца; от работа – 7 месеца и 18 дни или всичко – 3 години и 6 месеца и 21 дни. Остават за изтърпяване 5 месеца и 9 дни.

Макар и формално осъденият да е изтърпял фактически повече от половината от наказанието си, което е едно от изискванията на закона, за да се постанови УПО, видно от доказателствата по делото и според настоящата инстанция не е налице другата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на УПО по отношение на осъдения А. Х. – наличието на доказателства за поправянето му, респективно – да се е поправил.

При извършената от затворническата администрация първоначална оценка на риска е определен нисък риск от рецидив – 17 точки, с фиксирана само една проблемна зона „умения за мислене“, по която да се работи. В последствие, при престоя си в пенитенциарното заведение, вследствие на деструктивното му поведение, оценката на риска е завишена на 24 точки, с последващо повишение на 25 точки, т.е. налице е завишаване на риска от рецидив, което е признак за реална възможност от извършване на ново престъпление. В подкрепа на този извод е изложеното в доклада на ИСДВР становище, при затворническата администрация, което е обосновано от работата с осъдения.

При лишения от свобода А. Х., е отчетено отношението му към извършеното от него правонарушение, като във връзка с проблемната зона „умения за мислене“, е посочено, че същият не признава, че има проблем; няма ясни цели; не осъзнава последствията; търси незабавно удовлетворение, което често води до извършване на правонарушения; повтаря едни и същи грешки – пример е извършено за трети път дисциплинарно нарушение. Изводът е, че рисковите предпоставки за извършване на престъпно деяние и към датата на депозиране на молбата за УПО, са актуални и не са променени. Според последния доклад, корекционния процес все още не е завършен и прогресивната система не е изпълнена, независимо, че оценката от рецидив е в ниските стойности от 25 точки, но завишени, спрямо началните 17 точки.

3

Изложеното обосновава правотата на приетия от Софийски градски съд извод, че не е налице предвидената в закона предпоставка, а именно убедителни доказателства за поправянето на осъдения и това е така, не само предвид коментирания по-горе риск от рецидив, а и поради факта, че времето на предварителния арест – 4 месеца, който е бил зачетен и приспаднат от отмереното наказание, представлява значителна част от фактически изтърпяното наказание, която не е била използвана за провеждане на дейности, свързани с изпълнението на плана на присъдата, с цел постигане на стабилност на резултатите от корекционния процес, предвид обстоятелството, че процесното наказание е за тежко престъпление против народното здраве, засягащо младежката част от обществото, чиято възрастова граница постоянно пада, както и, че това престъпление е извършено от осъдения, по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група. В тази връзка е показателен и факта, че едно от наложените на осъдения дисциплинарни наказания, със Заповед № 19/28.01.2022 г. „лишаване от хранителна пратка за срок от 3 месеца“, е за установен положителен резултат за ПАВ, след проведен тест амб. № 172/18.01.2022 г., което освен, че представлява нарушение на правилата за вътрешния ред, по чл.97, т.5 от ЗИНЗС, е и индиция, че осъденият има зависимост от наркотични вещества, рафлектираща върху проблемната зона „умения за мислене“.

Тези данни сочат, че извън местата за лишаване от свобода, осъденият А. Х. все още представлява сериозна опасност за околните, предвид криминогенните му нагласи.

Поради изложеното, твърдяното в жалбата от защитника на осъдения поправяне има само декларативен характер. Следва да се подчертае, че по делото липсват такива твърдения от самия осъден, предвид изложеното от него пред първия съд, че иска да бъде предсрочно освободен, за да бъде до семейството си и до дъщеря му, която има бал. Четирите награждавания на осъдения, настойчиво прокламирани от защитника му, не могат да противостоят и да игнорират наложените му от началника на Затвора, още две дисциплинарни наказания, съгласно заповеди на Началника на ЗООТ „***“, освен горецитираната, за незаконно притежание от осъдения на забранени вещи /по Заповед за дисциплинарно наказание № 188/10.12.2021 г.- мобилен телефон, укрит в машинка за подстригване, мобилен телефон, укрит в чекмедже, телевизор, кабел за зарядно устройство, 2 бр. корпуси от машинки за подстригване, съдържащи дунапренен тайник; по Заповед за дисциплинарно наказание № 61/29.03.2022 г. - 4 бр. разклонители, метален нож с острие около 15 см, метална вилица, самоделно изработена плюсова отвертка, микро „SD“ карта PILIPS/16GB, 3 бр. ножици за подстригване /, част от които представляват и опасни хладни оръжия, поради което и съвсем не са дребни случаи, както се твърди в жалбата. Тези наказания са доказателство, че осъденият не се е поправил, защото дисциплинираността в пенитенциарното заведение е задължителен елемент от превъзпитателната работа с лишените от свобода, нормативно установена както в ЗИНЗС, така и в Правилника за вътрешния ред на това заведение и започва от първия ден при постъпване на осъденото лице в затвора, като неспазването й влече санкционни последици.

Вярно е, че осъденият е награждаван също толкова, колкото е и наказван, но тези 4 награждавания са също част от изпълнението плана на присъдата, в който е заложено стимулиране на социалните контакти на осъдения, с цел проследяване на неговото поведение.

Положеният пък от осъдения Х. седеммесечен труд, който за негово сведение е право, а не задължение, е в негова полза, тъй като намалява срока на наказанието „лишаване от свобода” и изобщо не е индикатор за добро поведение. В тази връзка, заявеното от защитника на осъдения, че въпреки прекалено ниското заплащане и липсата на мотивация за трудова ангажираност, той осъществявал такава, не може да бъде споделено, защото предоставената от затворническата администрация възможност за полагане на труд не цели материално обогатяване на осъдения, а неговото превъзпитание и приучаване към получаване на доходи по законен начин, каквито са и целите и задачите, заложени в плана на присъдата.