Решение № 223 от 17.12.2024, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Ихтиман, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Административно наказателно дело № 20241840200255 по описа за 2024 година Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Г. И. против Наказателно постановление № 001638/18.04.2024 г. на директора на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с което за нарушение на чл. 139, ал.

6 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 300 лв.

В жалбата се претендира отмяна на електронния фиш при подробно изложени съображения.

Представителят на административнонаказващия орган (АНО) оспорва жалбата и моли за потвърждаване на електронния фиш.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в 14-дневния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Въззивният съд споделя фактическите изводи и правни изводи, направени от АНО (директора на Национално тол управление към АПИ).

От фактическа страна:

Жалбоподателката С. Г. И. използва лек автомобил с рег. № *, марка „Тойота“, модел „Ярис“, собственост на * Г. И..

На 17.11.2023 г. в 16:47 часа, с устройство № 20031, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, намиращо се на 1 път А-1 (АМ „Тракия“) км. 54+150, е установено движение по път А-1 (АМ „Тракия“) км. 54+150, включен в обхвата на платената пътна мрежа, с пътно превозно средство – лек автомобил с рег. № *, марка „Тойота“, модел „Ярис“, за което не е ППС не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП според категорията на пътното средство. Същото било управлявано от въззивницата С. Г. И..

На 08.12.2023 г. в гр. Стара Загора, на път I-5, км. 236+000, посока гр.

Стара Загора, свидетелите С. С. и С. И., служители на АПИ, изпълнявали служебните си задължения. Получили сигнал чрез информационната система на агенцията, че към тях приближава автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“, с рег. № *, за който не е заплатена винетна такса.

Около 15.30 часа спрели за проверка, жалбоподателката, която управлявала процесния лек автомобил с рег. № *, марка „Тойота“, модел „Ярис“, собственост на * Г. И.. След проверка в системата на АПИ, установили, че на 17.11.2023 г. в 16:47:16 часа, с устройство № 20031, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, намиращо се на път А-1 (АМ „Тракия“) км. 54+150, е констатирано движение по път А-1 (АМ „Тракия“) км. 54+150, включен в обхвата на платената пътна мрежа, с пътно превозно средство – лек автомобил с рег. № *, марка „Тойота“, модел „Ярис“, за което не е ППС не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП според категорията на пътното средство.

Жалбоподателката потвърдил пред служителите на АПИ, че на 17.11.2023 г. в 16:47 часа именно тя е управлявал процесния автомобил.

Свидетелите квалифицирали деянието като нарушение на чл. 139, ал. 6 ЗДвП, с оглед на което предложили на жалбоподателката да заплати компенсаторна такса, което тя отказал.

След направения отказ свид. С. С., в качеството на инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане-Пловдив“ към АПИ, съставил на 08.12.2023 г. срещу жалбоподателката Акт № 001638/17.11.2023 г. за установяване на административно нарушение по чл. 139, ал. 6 ЗДвП в присъствието на С. И. в качеството на свидетел по съставяне на акта. Жалбоподателката подписала АУАН без възражения.

Въз основа на АУАН е съставено обжалваното Наказателно постановление № 001638/18.04.2024 г. директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което за нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 300 лв. На основание чл. 189е, ал. 7 ЗДвП е постановено да заплати такса по чл. 10а, ал. 2 ЗП в размер на 9 лв.

По доказателствата:

Възприетата фактическа обстановка се установява безпротиовречиво от събраните в хода на производството доказателства, обективирани в показанията на свид. С. С. и С. И., доклад с приложени статични изображения (снимки), справка за собственост на МПС с рег. № *, талон за регистрация на МПС, част I, Заповед №№ РД-11-1497/15.11/2023 г. и РД-11-749/07.06.2023 г. на председателя на УС на АПИ.

Доказателствените източници са непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост.

2

От доклада на АПИ, ведно с приложените статични изображения (снимки), които представляват годни доказателства с оглед разпоредбата на чл. 167а, ал. 3 ЗДвП се установяват дата, място, време на нарушението, марка, модел и регистрационен номер на автомобила, както и че за същия към часа на нарушението не е имало заплатена винетна такса.

От показанията на свидетелите С. С. и С. И. се установяват обстоятелствата около извършената проверка на жалбоподателя, при която е констатирано, че същата е извършила процесното нарушение. Признанието за това пред служителите на АПИ и подписването на съставения срещу него АУАН.

От правна страна:

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е връчен надлежно на нарушителя. Описани са съставомерните признаци от обективна страна на извършеното деяние, както в АУАН, така и в НП. При съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. Компетентността на актосъставителя се установява от РД-11-1497/15.11/2023 г. на председателя на УС на АПИ, издадена на основание чл. 167а, ал. 2 ЗДвП от председателя на УС На АПИ, а на административнонаказващия орган да издаде обжалваното НП се установява от Заповед №№ РД-11-749/07.06.2023 г., издадена на основание чл. 189е, ал. 12 ЗДвП от председателя на УС на АПИ.

Съдът споделя и правните изводи на АНО.

С измененията на Закона за движението по пътищата и Закона за пътищата /ДВ, бр. 105/2018 г./ е предвиден нов начин на заплащане на такси за преминаване по платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние. Това изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.

В чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата е предвидено, че за движение на пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона се дължи заплащането на винетна такса.

Съгласно чл. 139, ал. 5 ЗДвП движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, а в чл. 139, ал. 6 от ЗДП е въведено изричното задължение за водача на пътно превозно средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в 3 случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство.

Задължението за заплащане на такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП е скрепено с административнонаказателна отговорност за водача, допуснал нарушение, предвидена в чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. В чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е въведена оборима презумция, че при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице.

Съгласно чл. 10а, ал. 3 от ЗП винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство след деклариране на регистрационния му номер, категорията на пътното превозно средство и периода на валидност и важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика или ползвателя му. Като продължение на тази нормативна уредба в чл. 5, ал. 2 и ал.

3 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние (Наредбата) е предвидено, че при заплащане на винетната такса собственикът или ползвателят декларират регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му и периода на валидност на винетната такса съгласно периодите, посочени в чл. 4, ал. 2, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от съответното лице. Отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса е съответно на собственика или на ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса.

По настоящото дело се установява от обективна страна, че на 17.11.2023 г. в 16:47:16 часа, с устройство № 20031, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, намиращо се на път А-1 (АМ „Тракия“) км. 54+150, е осъществено движение по път А-1 (АМ „Тракия“) км. 54+150, включен в обхвата на платената пътна мрежа, с пътно превозно средство – лек автомобил с рег. № *, марка „Тойота“, модел „Ярис“, за което не е ППС не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП според категорията на пътното средство. Същото било управлявано от въззивницата С. Г. И..

От обективно установеното – признание на жалбоподателя И., че е управлявала автомобила на процесната дата, липсата на заплатена винетна такса и към момента на проверката, при която е установено нарушението, сочи на пряк умисъл при извършване на нарушението. Жалбоподателката е съзнавала, че предприема управление на МПС, за което не е заплатена винетна такса, по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и пряко целял това.

С оглед на установеното правилно е прието от АНО, че в качеството си на ползвател на автомобила с поведението си не е изпълнила задължението си по чл. 139, ал. 6 ЗДвП – да заплати пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, 4 поради което на основание чл. 179, ал. 3 ЗДвП й е наложено наказание глоба в размер на 300 лв.

Не се споделят възраженията за недоказаност на авторството на деянието. То се доказва несъмнено от свидетелските показания на С. С. и С.

И., които са логични, последователни и непротиворечиви. Свидетелите са категорични, че жалбоподателката е признал, че именно тя е извършила нарушението. Последното изглежда и житейски логично доколкото към момента на проверката също е управлявал процесното МПС и тя е подписала АУАН без да направи възражение. Всичко това напълно изключва възможността да е наказано случайно лице, нямащо качеството на нарушител и което не е управлявало автомобила на 17.11.2023 г.

Настоящият състав приема, че случаят не е малозначителен. Тежестта на деянието е типична за този тип нарушения. То е формално, поради което не са необходими други последици, различни от съставомерното поведение.

Жалбоподателят не е изпълнил вменените в чл. 139, ал. 6 ЗДвП задължения.

Това сочи на типичен случай на административно нарушение от съответния вид, поради което няма причина да бъде прието, че опасността на извършеното е по-ниска спрямо други от същия. С оглед на това правилно АНО е приел, че е осъществен състав на административно нарушение на чл.