Решение № 124 от 16.05.2023, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Силистра, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Кремена Ив. Краева

Десислава Г. П. при участието на секретаря Ели Ст. Н. като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно гражданско дело № 20233400500110 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба от Кооперация „Кредитмакс“ с ЕИК 202106196, подадена чрез представител срещу Решение № 37/06.02.2023г. по гр.д. № 363/2021г. на РС – Дулово. С атакуваното решение състав на РС –Дулово е признал за установено по предявения от Б. Н. М. с ЕГН **********, от с. Златина, общ. Девня, обл.

Варна срещу „Кооперация „Кредитмакс“ с ЕИК 202106196, със седалище и адрес на управление: гр. Дулово, ул. Васил Левски № 21, обл.Силистра, иск с правно основание чл.

439, ал.1, вр. чл. 124 от ГПК, че Б. Н. М. с ЕГН **********, не дължи на Кооперация „Кредитмакс“ с ЕИК 202106196, поради погасяване вземанията по давност, сумата от 3 264.00 лв./три хиляди двеста шестдесет и четири лева/, представляваща половината от главницата дължима по два парични заема в общ размер от 6 400 лева с падежи на 14.06.2014г. и на 20.07.2014г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.04.2017г. до окончателното плащане, и половината от присъдената държавна такса, за които има издаден изпълнителен лист от 06.06.2017 г. по ч.гр.дело № 153/2017г. по описа на РСДулово, и за събирането на които е образувано изп.д. № 691/2020 г. по описа на ЧСИ Николай Георгиев с рег. № 716 в регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие - РСВарна. Със същото решение първоинстанционният съд осъдил „Кооперация „Кредитмакс“ с ЕИК 202106196, със седалище и адрес на управление: гр. Дулово, ул. Васил Левски № 21, обл.Силистра, да заплати на Б. Н. М. с ЕГН **********, от с. Златина, общ.Девня, обл.

Варна, сумата от 630.56 лв. /шестстотин и тридесет лева и петдесет и шест стотинки/ сторени разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Въззивникът – Кооперация „Кредитмакс“ с ЕИК 202106196, не е доволна от първоинстанционното решение считайки, че същото е неправилно и незаконосъобразно, като в тази връзка желае същото да бъде отменено, а вместо него въззивния съд да постанови друго, с което да отхвърли изцяло ищцовите претенции. Претендира деловодни разноски.

Въззиваемият – Б. Н. М. с ЕГН **********, от с. Златина, общ. Девня, обл. Варна, депозира писмен отговор на въззивната жалба, в който излага становище за нейната неоснователност и моли въззивния съд да я отхвърли и да потвърди атакуваното с нея 1 първоинстанционно съдебно решение.

Съдът след, като се запозна с материалите по делото и становищата на страните приема за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал.1 от ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от Б. Н.

М. с ЕГН **********, от с. Златина, общ.Девня, обл. Варна, против Кооперация „Кредитмакс“ с ЕИК 202106196, със седалище и адрес на управление: гр. Дулово, ул. Васил Левски № 21, обл.Силистра, с която се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено на основание чл. 439 от ГПК, че ищеца не дължи на ответника сумата от 3 264.00 лева, представляваща част от описаните в изпълнителен лист суми, издаден по ч.гр.дело № 153/2017г. по описа на РС-Дулово, главници по два парични заема първият от 4000 лева, с падеж 14.06.2014г. и вторият от 2400лв. с падеж 20.07.2014г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 12.04.2017г. до окончателното изплащане на сумата, сума от 128лв. - държавна такса, поради изтекла 5-годишна погасителна давност в полза на ищцата.

От събраните писмени доказателства е видно, че въз основа на Заповед за изпълнение № 73/13.04.2017г., издадена по ч.гр.д. № 153/2017г. по описа на РС - Дулово е издаден изпълнителен лист в полза на ответника Кооперация „Кредитмакс“, с който ищцата Б. М. е осъдена да заплати солидарно със Сурай Хасан Хасан, сумите от: 6 400.00лв.- главници по два парични заема - първият от които в размер на 4 000 лева с падеж 14.06.2014г. и вторият в размер на 2 400 лева с падеж на 20.07.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2017г. до окончателното изплащане на сумата и 128.00 лв. - направени разноски за заплатена държавна такса.

Въз основа на издаденият изпълнителен лист, на 09.11.2020г. е образувано изпълнително дело № 691/2020г. по описа на ЧСИ с рег. № 716, по което имало наложени запор на банкова сметка и възбрана върху недвижим имот. По това дело в качеството на длъжник, ищцата е била уведомена на 18.03.2021г., че ще се извърши опис от ЧСИ насрочен за 26.07.2021 г. от 12.0 часа.

Ищцата се позовала на изтекла погасителната давност приемайки, че от датата на падежа на двата заема 14.06.2014г. и 20.07.2014 г. до момента на образуване на изпълнително дело № 691/2020г. - 09.11.2020г., са изминали повече от 5 години без давността да е спирана или прекъсвана през този период.

Ответникът Кооперация „Кредитмакс“, оспорва претенциите, като сочи, че по отношение на вземания произтичащи от влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, се прилага предвидената в чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, 5 -годишна давност включително и за лихвите, която не е изтекла.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

За да се произнесе по иска първоинстанционният съд приел, че изпълнителното дело № 692/2020г. по описа на ЧСИ с рег. № 716, срещу ищцата е образувано на 09.11.2020 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден от РС -Дулово на 06.06.2017г. по ч.гр.д. № 153/2017г. срещу длъжниците Б. Н. М. и Сурай Хасан Хасан. Съдът съобразил обстоятелството, че според издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист двете задължения на ищцата са с падеж 14.06.2014г. и 20.07.2014г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 12.04.2017г. когато е подадено заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното плащане. Съдът взел предвид и това, че след образуването на изпълнително дело № 691/2020г., на 09.11.2020 г. е наложен запор на банкова сметка и възбрана на недвижим 2 имот и е насрочен опис за 26.07.2021г.

Така установената фактология мотивирала първоинстанционният съд да приеме исковите претенции за основателни тъй като счел, че вземането на кооперацията срещу ищцата е погасено по давност още преди образуването на изпълнителното дело срещу ищцата.

Спорът пред настоящият въззивен съдебен състав се свежда до въпроса дали вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 153/2017г. по описа на РС - Дулово са погасени по давност, респективно дали за тях е приложима разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, и следва ли стабилизираната заповед за изпълнение да се приравни по последици на влязло в сила съдебно решение.

Настоящият състав на въззивния съд намира, че при сега действащия ГПК, няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.

Характерно за влезлите в сила решения е тяхното установително действие - след влизане в сила на решението страните не могат да продължават спора. Правното положение е установено и страните са длъжни да съобразяват своето поведение с решението. Те не могат да се позовават на факти и обстоятелства възникнали до приключване на устните състезания, след които решението е влязло в сила - такива факти са преклудирани.

Изключение представлява института на отмяна на влязло в сила решение и хипотезата, в която ако след устните състезания са настъпили нови факти, даващи право на нов иск за спорното право.

Идентично е положението и при влезлите в сила заповеди за изпълнение. Института на заповедното производство е насочен към създаване на опростен ред за събиране на вземания, при които длъжникът не оспорва дълга си поради неговата безспорност, но не го изпълнява докато не бъдат задействани механизмите на принудителното изпълнение.

Независимо от едностранния му и формален характер, нормата на чл. 410, ал. 2 от ГПК, препраща към чл. 127, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, което сочи, че за да е редовно заявлението същото следва да включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава иска /чл. 127, ал. 1 т. 4 от ГПК/. Изложението на обстоятелствата трябва да е в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу вземането или да не го оспорва. Ето защо претенцията в заповедното производство следва да бъде конкретизирана по начина, по който се извършва индивидуализация на претендираното вземане и в исковото производство.

При подадено възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение, вземането подлежи на установяване в исково производство, ако такова бъде образувано въз основа на предявен от кредитора установителен иск. След измененията с ДВ, бр. 100/2019 г., исково производство започва и в хипотезите, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а и когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение /с оглед задължението на заповедния съд да следи за наличието на неравноправни клаузи при договори, сключени с потребител или при обоснована вероятност за това/. Последните две отново в унисон със законодателната идея заповедното производство да служи като опростен начин за събиране на безспорни вземания.

Съгласно закона, когато длъжникът не подаде възражение, вземането по заповедта не може да бъде оспорвано от него с възражения, основани на факти или обстоятелства, които са му станали известни или са могли да му станат известни до изтичане на срока за възражение по чл.414 от ГПК. Последното означава, че влязлата в сила заповед за изпълнение има установително и преклудиращо действие като установява с обвързваща страните сила, идентично на установеното със съдебно решение вземане, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Влезлите в сила заповеди за изпълнение се ползват и с изпълнителна сила, присъща на осъдителните 3 решения.

Както при съдебните решения, така и по отношение на заповедите за изпълнение, има възможност за преразглеждане на съществуването или дължимостта на вземането само на изчерпателно уредени от законодателя основания - по реда на чл. 423 от ГПК, /аналогичен на чл. 303, ал. 1 т. 5 от ГПК/, чл. 424 или чл. 439 от ГПК. Основанията по чл. 424 от ГПК, са аналогични на основанията за отмяна на влезли в сила решения по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, с особеността, че се релевират по исков ред, а редът по чл. 439 от ГПК, е приложим при нововъзникнали обстоятелства, които както при съдебните решения могат да се релевират чрез иск щом са настъпили след приключване на устните състезания и съответно не се преклудират.

Гореизложеното в съвкупност обуславя извода, че законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Фактът на образуване на заповедното производството, като едностранно не може да се разглежда като аргумент за противното, тъй като неподаването на възражението от страна на длъжника стабилизира заповедта по начин, сходен на съдебно решение, постановено при признание на иска /чиято аналогия в заповедното производство може да се търси с възражение по чл. 414а, ал. 2 от ГПК, или на неприсъствено решение /чиято аналогия в заповедното производство е неподаването на възражение/. В този смисъл са и Решение № 50295/23.01.2023г. по гр.д. №1030/2022г. на ВКС, IV г.о., Решение № 118 от 7.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на IV г.о. на ВКС и Решение по т.д.№ 1562/2015г. на I т.о., по гр.д.№ 1722/2021г. на IV г.о.