Определение № 607 от 27.02.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 607 гр. София, 27.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Анна Баева Касационно търговско дело № 20258002900011 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Гаранционен фонд, представляван от адв. Г. П. и адв. С.М., срещу решение № 338 от 22.10.2024г. по в.т.д.№ 292/2024г. на Окръжен съд Стара Загора, поправено с решение № 278 от 02.10.2025г., с което е потвърдено решение от 16.02.2024г. по гр.д. № 64/2021г. на Районен съд Чирпан в частта, с която касаторът е осъден да заплати на К. Х.

Г. сумата 9600 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на нейния внук М.В.В. при настъпило на 22.02.2016г. ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.01.2021г. до окончателното плащане.

Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага довод за неправилност на извода на въззивния съд, че делото е търговско по своя характер и поради това въззивното решение не подлежи на обжалване.

Поддържа още, че въззивният съд неправилно е приложил ТР № 1 от 21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС по отношение на настъпили преди приемането му вреди, като към момента на настъпване на увреждането ищцата не е попадала в кръга лица, имащи право на обезщетение 1 за неимуществени вреди. Твърди още, че въззивният съд неправилно е приел, че ищцата е доказала особено близка и трайна житейска връзка с внука си, обуславящи активната й легитимация да претендира обезщетение за търпените от смъртта му неимуществени вреди. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като сочи следните правни въпроси:

1. Като гражданско или търговско следва да се разглежда дело, образувано по иск с правно основание чл.45 ЗЗД във връзка с искане за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени при непозволено увреждане /деликт/? Твърди се, че по въпроса е налице противоречие с ТР № 3 от 23.02.2022г. по тълк.д. № 3/2019г. на ОСГТК на ВКС.

2. Материалноправно легитимирани ли са да получат обезщетение за неимуществени вреди, претърпени във връзка със смъртта на свой близък лица, които са извън кръга на посочените в ТР № 1 от 21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, когато смъртта на техния близък е настъпила преди постановяване на посоченото тълкувателно решение или приложение намират действащите към този момент тълкувателни актове? Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса в противоречие с решение № 50042 от 13.07.2023г. по тълк.д. № 1010/2022г. на ВКС, II т.о., решение № 170 от 17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017г. на ВКС, IV г.о., решение № 50008 от 04.07.2023г. по т.. № 2798/2021г. на ВКС, II т.о., решение № 50113 от 26.04.2024г. по т.д. № 1669/2022г. на ВКС, II т.о.

3. Длъжен ли е въззивният съд да съобрази постановките на ТР № 1 от 21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС при: А/ Определяне на емоционалната връзка между претендиращия обезщетение за неимуществени вреди и починалия негов роднина; Б/ При установяване конкретните житейски обстоятелства, станали причина за създаването и съществуването на близка, продължителна, трайна и изключително емоционална връзка; В/ При определяне степента и времетраенето на моралните болки и страдания като надхвърлящи обичайните такива, търпени от роднини в такава родствена връзка, в случаите, в които претенциите за неимуществени вреди са предявени от лица извън посочените в ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г.?

Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с 2

ТР № 1 от 21.06.2018г. по т.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.

Ответникът по касация К. Х. Г., представлявана от адв. Ж. З., представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Във връзка с първия въпрос сочи, че между страните не е налице спор относно обжалваемостта на постановеното въззивно решение. Поддържа, че по останалите въпроси въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС.

Третото лице-помагач А. С. Д. не представя отговор на касационната жалба.

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е приел за установено настъпването на 22.02.2016г. на ПТП поради виновно противоправно поведение на А. Д. при при управление на МПС- лек автомобил, марка "Субару”. модел” Аутбак”, с номер на рама JF1BP9LKB6G050663, което не е регистрирано по надлежния ред - без регистрационни табели, при което е причинена смъртта на М.В.В., чиято баба е ищцата.

Посочил е, че първоинстанционният съд е приел за справедливо обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди сумата 20 000 лева. Приел е, че при преценка относно размера на претърпените от деликта морални вреди определеното от съда обезщетение трябва да е съразмерно с техния действителен размер, който е обусловен както от тежестта, характера, продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, така и от икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената съдебна практика. Намерил е за основателни възраженията на ответника досежно размера на претендираното с исковата молба обезщетение от 20 000 лв., като го е счел за несъответстващо на принципа на справедливост и на икономическите условия в страната към 2016г. Приел е, че с оглед принципа на справедливост при определяне размера на неимуществените вреди, претърпени от ищцата поради смъртта на внука й, следва да се определи обезщетение в размер на 12 000 лв., който е съобразен с установените по делото вреди за ищцата – същата е баба на починалия М. В., установени са претърпените от нея болки и страдания, причинени от смъртта 3 на внука й, като този размер е съобразен и с икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената съдебна практика относно присъждането на обезщетения за неимуществени вреди.

Въззивният съд, след като е обсъдил събраните по делото доказателства, е приел, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като непоставянето на обезопасителен колан е довело до тежките черепно-мозъчни травми, причинили смъртта му. Намерил е, че съпричиняването е в размер на 20%, поради което на ищцата следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 9600 лева.

Настоящият състав намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Първият процесуалноправен въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК да е обуславящ изхода на делото. Въпросът е поставен във връзка с довода на касатора за обжалваемост на въззивното решение с оглед отразеното във въззивното решение, че не подлежи на обжалване. Настоящият състав при извършване на дължимата служебна преценка за обжалваемост на въззивното решение е приел касационната жалба за допустима, като не е обвързан от даденото във въззивното решение указание за неговата необжалваемост.

Останалите въпроси са свързани с преценката за материалноправно легитимираните лица да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък. Този въпрос се явява обуславящ изхода на делото и поради това отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4 от 25.05.1961г. и ППВС № 5 от 24.11.1969г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на Тълкувателното решение е прието, че когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта 4 на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родственост, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4 от 25.05.1961г. и ППВС № 5 от 24.11.1969г., че в случай на смърт право на обезщетение имат само най – близките на починалия. Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че едно лице е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт, са различни за всеки случай, поради което се преценяват конкретно по всяко дело въз основа на събраните по него доказателства. В константната практика на ВКС, обективирана в решение № 17 от 16.03.2021г. по т. д. № 291/2020г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 92 от 17.11.2020г. по т. д. № 1275/2019г. на ВКС, ТК, II т.о., решение 45 от 10.05.2021г. по т. д. № 370/2020г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., е прието, че за да е налице особено близка връзка, е необходимо освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на поголяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка.

Прието е, че житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, но като примерни ситуации за възникване на такава връзка могат да се посочат продължителното отглеждане и възпитание на внук от баба/дядо по причина на заболяване, смърт, дезинтересиране от детето или работа на родителя/родителите в чужбина, трайно полагане на грижи за бабата/дядото от внука, вместо от неговите родители. Предвид така формираната практика и съобразявайки мотивите на обжалваното решение, настоящият състав намира, че е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос о т н о с н о материалноправно легитимираните лица да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък за преценка на съответствието на въззивния акт с 5 дадените разрешения.

На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата, касаторът Гаранционен фонд следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане по същество на касационната му жалба в размер на 192 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 338 от 22.10.2024г. по в.т.д.№ 292/2024г. на Окръжен съд Стара Загора, поправено с решение № 278 от 02.10.2025г., с което е потвърдено решение от 16.02.2024г. по гр.д. № 64/2021г. на Районен съд Чирпан в частта, с която Гаранционен фонд е осъден да заплати на К. Х. Г. сумата 9600 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на нейния внук М.В.В. при настъпило на 22.02.2016г. ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.01.2021г. до окончателното плащане.

УКАЗВА на касатора Гаранционен фонд в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 192 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата му ще бъде прекратено.