Решение № 80 от 16.12.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Перник, 16.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: КАЛИН К. БАТАЛСКИ

Членове:

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА в присъствието на прокурора Бисер Игнатов Ковачки (ОП-Перник) като разгледа докладваното от КАЛИН К. БАТАЛСКИ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211700600322 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно и е по реда на гл. ХХІ от НПК.

С присъда № 260035/26.05.2021 год., постановена по НОХД № 270/2020 год., Пернишкият районен съд е признал подсъдимите М. Й. К. - роден на *** в ***, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, българин, български гражданин, *** образование, неженен, осъждан, с ЕГН:********** и М. П. С. - роден на *** в ***, с постоянен и настоящ адрес ***, българин, български гражданин, *** образование, неженен, *** образование, неженен, осъждан, с ЕГН:********** з а невиновни в това на 26.10.2016 г. в гр. *** в съучастие помежду си като съизвършители да са се опитали да запалят сграда /къща, находяща се в ***, собственост на Е.И., В.И., И.И. и Л.К./ със значителна стойност, възлизаща на 93 791 лева, като опитът е останал недовършен поради независещи от дейците причини /пожарът е бил загасен от Е.И. и Н.К./, поради което и на основание чл.304 от НПК ги е оправдал по повдигнатото им обвинение за извършено от тях престъпление по чл.330, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1 от НК.

С присъдата е постановено на основание чл.111 от НПК да се върн ат на правоимащото лице М. Й. К. с ЕГН:********** намиращите се на съхранение във Второ РУ на МВР – Перник веществени доказателства - 1 чифт маратонки, светлосини на цвят.

Постановено е веществените доказателства по делото - стопилки, свитък от вестник и обтривки, намиращи се на съхранение във Второ РУ на МВР - Перник, да се унищожат след влизане на присъдата в сила на основание чл.133 от ПАС, тъй като същите са без стойност, а 1 два броя дискове (СД), намиращи се в кориците на делото да останат по него в срока на съхранението му и да се унищожат с него.

Срещу присъдата в законоустановения срок е депозиран протест и допълнителен протест към него от прокурор от Районна прокуратура - Перник, в който се излагат доводи, че присъдата на първата инстанция е неправилна, тъй като съдът не е изпълнил задължението си по чл.13, ал.1 от НК за разкриване на обективната истина. Твърди се, че неправилно съдът е избрал да кредитира показанията на Е.И., дадени в хода на съдебно следствие, пренебрегвайки тези, дадени в хода на досъдебното производство, надлежно приобщени към доказателствената съвкупност. Според представителя на прокуратурата, обстоятелството, че Е. И. е бил непълнолетен към датата на деянието, респективно към момента на даване на показания в досъдебното производство, не следва да се тълкува превратно като показанията се кредитират в по-малка степен именно на това основание. В протеста се изразява становище, че са налице достатъчно доказателства по делото, от които да се установява по безпротиворечив начин, че именно подсъдимите са извършили престъплението, за което са привлечени като обвиняеми, а М.С. дори е посочен от Е. С. като лице, възприето на местопроизшествието. Доразвиват се доводите, че съдът е следвало по свой почин да инициира необходими процесуално-следствени действия, за да разкрие обективната истина по делото. В заключение се прави искане постановената присъда да бъде отменена изцяло, а подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатото им обвинение.

В законоустановения срок нито подсъдимите М.К. и М.С., нито техните защитници са депозирали писмено възражение срещу така депозирания протест от страна на Районна прокуратура – Перник.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на ОП-Перник поддържа протеста по изложените в него съображения. Прави искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова осъдителна такава. Алтернативно прави искане за отмяна на първоинстанционната присъда и за връщане на делото на първоинстанционният съд.

Подсъдимият М.К., представляван от защитниците адвокат Т. и адвокат Т., пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда. Твърди се, че обвинението не е доказано по безспорен начин, а изложените доводи в протеста са бланкетни, не съдържат конкретни основания, които да обосноват отмяна на присъдата и постановяване на осъдителна такава. В допълнение адвокат Т. доразвива становището за неоснователност на протеста като сочи, че не са ангажирани доказателства, които да установяват конкретно поведение и действие от страна на М. К., което да обосновава качеството му „съучастник“ по вмененото престъпление, като дори в обстоятелствената част на обвинителния акт такива не са посочени. Възразява на твърдението в протеста, че първоинстанционният съд е следвало да ангажира по свой почин доказателства, като отбелязва, че именно прокуратурата дължи доказване на обвинението. В заключение се прави искане първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна, обоснована и законосъобразна. Подсъдимият М.К. в лична защита потвърждава изложеното от защитниците му.

Защитникът на подсъдимия М.С. – адвокат Ц., споделя становището на колегите си в подкрепа на първоинстанционната присъда. В допълнение към тях посочва, че задължение на прокуратурата и разследващите органи в досъдебното производство е да изяснят всички факти и обстоятелства от обвинението. Прави искане за потвърждаване на присъдата като правилна и обоснована. Подсъдимият М.С. в лична защита поддържа изложеното от защитника му.

В последната си дума подсъдимият М.К. заявява, че няма отношение с извършването на това престъпление и моли оправдателната присъда да бъде потвърдена.

Подсъдимият М.С. в своята последна дума също моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

2

Пернишкият окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото намира, че въззивният протест е подаден в срока по чл.319, ал.1 от НПК и от надлежно легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустим и подлежи на разглеждане по същество.

След като обсъди доводите в протеста, както и тезите, изложени от страните в съдебно заседание и в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, въззивният съд констатира, че не са налице основания за нейното изменяне или отменяне поради следните съображения:

Настоящият състав на въззивния съд възприема изцяло фактическата обстановка, приета за установена от районния съд, която е следната:

На 26.10.2016 г. около 02:00 ч. в къща, находяща се в ***, свидетелят Е.И. се събудил от шум, идващ от улицата. И. погледнал през прозореца и видял, че входната врата на дома му и прозорец с дървена дограма на първия етаж горят. И. възприел едно лице, което се отдалечавало от къщата, тичайки в посока към *** училище. Е. И. събудил майка си Н.К. и сестра си Е.Г.. Е. И. излязъл пред къщата и на прозореца на първия етаж видял бутилка от 10 литра за минерална вода, изблъскал я с помощта на дърво и усетил силна миризма на петролен продукт – бензин или нафта. Заедно с майка му – Н. К. предприели действия по потушаване на огъня като същевременно се обадили и на спешен телефон 112. На подадения сигнал се отзовал автопатрул на 02 РУ на МВР - Перник, в чийто състав били свидетелите И. И. Д. и В.Р.Б.. Последните при пристигането си на място възприели горяща купчина дърва за огрев, намиращи се пред къщата, и излизащ дим от дограмата на прозореца на първия етаж. На място пристигнал пожарникарски екип и ликвидирал напълно огнището на пожара.

Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка след като е направил съвкупен анализ на доказателствата, събрани в хода на производството, а именно: показанията на Е.И., Н.К., Е.Г., И. И. Д. и В.Р.Б., които са възприели лично и непосредствено събитията от нощта на инцидента. Относно датата на пожара, същата е правилно установена от съда като безспорна – 26.10.2016 г., въз основа на приетия като писмено доказателство протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с приложения към него фотоалбум, свидетелските показания и на базата на приетото заключение на извършената пожаро-техническа експертиза, изготвена от вещото лице П.П.. Настоящият състав счита, че стойността на предмета на престъплението също е правилно определена, въз основа на приетото заключение на съдебно-оценителната експертиза, изготвена от вещото лице В.Л., съответно правилно първоинстанционният съд е приел, че стойността на имота е „значителна“ по смисъла на чл.330, ал.1 от НК, доколкото същата надхвърля 14 минимални работни заплати за страната към датата на деянието. За съставомерността на деянието по чл. 330 , ал. 1 от НК е достатъчно запаленото имущество да има значителна стойност (в този смисъл решение № 193 от 07.05.2015 г. по н. д. № 392 / 2015 г. на Върховния касационен съд, второ наказателно отделение).

Окръжен съд - Перник намира за правилно установен механизма на възникване на пожара, който първоинстанционният съд е приел на базата на заключението на извършената пожаро-техническа експетиза. Според вещото лице пожарът е възникнал вследствие на умисъл с оглед установените две самостоятелни огнища на пожар – входната врата и прозореца на първия етаж от страната на ул. “***“, стоящи на отстояние едно от друго на около 3-4 метра. Използван е огнеизточник, а за ускорител на горенето е използвана запалителна течност, с която са били залети дървените врата и прозорец на първия етаж.

Районен съд – Перник е обсъдил и останалите гласни доказателства, депозирани от свидетелите Ю.В., Б.А., М.Я. и С.Г., които са установили факти относно отношенията между подсъдимите и пострадалото лице Е.И., обстоятелствата около нощта на инцидента и местонахождението на подсъдимите. Обект на оценка от първоинстанционният съд са и дадените обяснения от подсъдимите.

От така изложената фактическа обстановка решаващият съдът правилно и законосъобразно е приел, че подсъдимите М. Й. К. и М. П. С. както от обективна, така и от 3 субективна страна не са осъществили състава на чл.330, ал.1 вр.чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1 от НК.

Правилно Районен съд – Перник е приел, че не е доказано авторството на престъплението - че именно подсъдимите М. К. и М. С. са извършили престъплението, предмет на обвинение по делото. Подсъдимите в дадените обяснения в открито съдебно заседание, проведено на 26.05.2021 г. категорично са отрекли да са извършили престъплението, за което са привлечени към наказателна отговорност. Няма спор в теорията, а и в практиката, че твърденията на привлеченото към наказателна отговорност лице, приобщени в процеса чрез неговите обяснения, безспорно са с двояка природа - те са доказателствено средство и средство за защита. От друга страна, принцип в наказателното съдопроизводство е, че подсъдимият и неговият защитник нямат задължение да доказват своите твърдения по фактите. За да им се даде вяра и да се ползват за основа за фактически изводи, тези твърдения е достатъчно да не бъдат преодолени, опровергани или оборени от другите доказателства. Такъв е и настоящият случай - щом подсъдимите излагат свои твърдения, които звучат логично, подкрепят се от други гласни доказателствени средства – в случая тези на Б.А., М.Я. и С.Г. и тези твърдения не се опровергават от останалия събран доказателствен материал, липсват каквито и да е основания за отхвърляне на обясненията им, в които се съдържа отричане на фактите за деянията, вменени в обвинителния акт.

От свидетелските показания, събрани в хода на досъдебното и съдебното производство, не се установява очевидец на инцидента, който да е възприел извършителите.

В своите показания, дадени в хода на досъдебното производство, Е.И. е заявил, че е възприел едно лице, което, тичайки, се е отдалечавало от къщата, като е заявил, че поради специфичност в походката, счита, че това е бил М.С.. Впоследствие, в хода на първоинстанционното производство, в дадените показания пред съда, Е. И. е заявил категорично, че не поддържа предходните си показания и не е разпознавал възприетото лице като М.С.. Това е съществено противоречие между отделните показания на Е. И., което правилно първоинстанционният съд е анализирал и оценил, като е приел, че макар приобщени към доказателствения материал, показанията на Е. И. от фазата на досъдебното производство не следва да бъдат кредитирани. Разпоредбата на чл.281, ал.8 от НПК въвежда забрана осъдителната присъда да се основава само на показания, прочетени по реда на чл.281, ал.4 от НПК на цитирания законов текст, тъй като при депозиране на показания пред съд се спазват състезателното начало и равните права на страните в процеса (в този смисъл решение № 146 от 25.06.2019 г. по н. д. № 577/2019 г. на Върховния касационен съд, второ наказателно отделение). Процесуалната стойност на показания, приобщени по реда на чл.