Решение № 1192 от 23.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1192 гр. София, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100503474 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „Дженерали застраховане“ АД, чрез юрк. Р. срещу решение № 912/18.01.2025г., постановено по гр.д. № 43718/2024г. по описа на СРС, 39-и състав, с което е уважен предявеният от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата 963.17 лева, представляваща неизплатен остатък от застрахователно обезщетение по щета № 470423232342844 по застраховка „Каско Стандарт“, полица № 470423040000335, във връзка с настъпило застрахователно събитие – ПТП, на 03.08.2023г. ведно със законната лихва от 23.07.2024г. до изплащане на вземането.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност и необоснованост на постановеното съдебно решение. Неправилен бил изводът на СРС, че отговорността на застрахования по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите водач не следва да бъде ограничавана по размер. В случая водачът на трактора бил служител по трудов договор на увреденото лице, а вредите били причинени при и по повод на трудовите му задължения, предвид на което отговорността му съгласно чл. 206 КТ към увредения работодател, респ. – към неговия застраховател по имуществена застраховка, била ограничена до размера на уговореното му месечно трудово възнаграждение. отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите била функционално обусловена и еднаква по обем и обхват с 1 отговорността на застрахования делинквент. Поради това и за ответника не възникнала отговорност за изплащане на обезщетение до размера на месечното трудово възнаграждение на застрахования при ответника водач на трактора. Позовава се на съдебна практика – ТР № 14/03.11.1967г. по т.д. № 1300/1966г. ОСГК на ВКС, т. 15 от Постановление № 7/04.10.1978г. на ВС, решение № 17/02.06.2020г. по т.д. № 656/2019г.

ВКС, Решение № 273/14.12.2015г. по в.гр.д. № 374/2015г. на ОС-Ямбол. Неотносими били мотивите на съда, че вредите на работодателя вече били отстранени – посоченото обстоятелство касаело постигнатите договорености между увреденото лице и застрахователя по имуществената застраховка „Каско“, които договорености били непротивопоставими на делинквента, респ. на застрахователя на гражданската му отговорност. Моли решението да бъде отменено, а искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, чрез адв. Б., депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Фактическият състав на иска по чл. 411 КЗ бил установен, а застрахователят по застраховка „ГО“ дължал пазарната стойност, необходима за привеждане на увредената вещ в състоянието, в което се намирала преди ПТП. По никакъв начин размерът на обезщетението не бил обвързан с размера на месечното трудово възнаграждение на който и да е участник в произшествието. Сочената от въззивника практика била неотносима – същата касаела правоотношение по застраховка „Каско“, а не по „ГО“. Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено. Претендира разноски пред въззивния съд.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на постановеното първоинстанционно решение на въведените във въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:

Страните по делото не спорят и от представената по делото застрахователна полица „Каско Стандарт“ № 4704230420000335 от 06.03.2023г. и общи условия на застрахователя се установява, че ищецът и „Златия Агро“ ЕООД (собственик на застрахованото МПС съгласно свидетелство за регистрация на л. 32 от преписката на делото на СРС), сключили в законовоустановената писмена форма договор за имуществена застраховка „Каско“ за л.а. марка „Тойота“, модел „Хайлукс“, с рег. № ****, с клауза „Пълно Каско“, съобразно общите правила на застрахователя, приложени по делото. Страните по имуществената застраховка договорили

2 застрахователна сума от 32 805 лева и период на покритие на застраховката от 07.03.2023г. до 06.03.2024г.

О т писмените доказателства по делото – двустранен констативен протокол за ПТП от 03.08.2023г., заявление, депозирано пред застрахователя на 04.08.2023г., възлагателно писмо и опис на претенция № 50-0420-604/23/04.08.2023г., описзаключение по претенция, гласните доказателства, събрани посредством разпитите на свидетелите Н. и Т. и неоспореното заключение на САТЕ се установява, че в срока на застрахователното покритие, на 03.08.2023г., в 11.05 часа, на пътя от с. Разград в посока гр. Вълчедръм настъпило ПТП при следния механизъм: застрахованият л.а. марка „Тойота“, модел „Хайлукс“, с рег. № **** управляван от св. Н. отбил в дясно от пътя и спрял. Св. Т. – водач на трактор „Джон Диър“ с рег. № ****, предприел заобикаляне на спрелия автомобил, при което настъпило съприкосновение между предната лява част на трактора и задната лява част и броня на лекия автомобил.

От разпита на свидетелите се установява, че във въпросния ден те изпълнявали служебна задача, възложена им от техния работодател „Златия Агро“ ЕООД. Св. Н. управлявал пилотния автомобил „Тойота“, а св. Т. - трактора, който следвало да придвижат до гр. Вълчедръм. Св. Н. трябвало да отговори на телефонно обаждане и отбил вдясно от пътя. Св. Т. спрял зад него, след което потеглил за маневра да заобиколи лекия автомобил. Преценил, че може да извърши маневрата, но с грайфера на гумата на трактора закачил задната лява част на бронята на лекия автомобил.

С поведението си водачът Т. нарушил нормата на чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 ЗДвП, чл. 25, ал. 1 ЗДвП, предвид на което поведението му било противоправно и виновно.

Страните по делото не спорят, че към датата на ПТП застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента бил ответникът по делото.

От приетото заключение по изслушаната автотехническа експертиза се установява, че посочените от застрахователя повреди на л л.а. марка „Тойота“, модел „Хайлукс“, с рег. № ****, отговарят на описания в ДКП механизъм на ПТП, а сумата на щетите по застрахованото МПС, изчислена по пазарни цени към датата на ПТП възлиза в размер на 1 372.36 лева. Претърпените от реализираното ПТП вреди по застрахования автомобил се установяват и от описите-заключение по образуваната при ищеца щета № 470423232342844 и доклад по щета. Видно от представения по делото платежен документ – преводно нареждане за кредитен превод /лист 41 от преписката на делото на СРС/ на 27.02.2024г. по същата щета застрахователят-ищец заплатил на отремонтиралия МПС сервиз сума в размер на 1 363.17 лева, представляваща застрахователно обезщетение по имуществената застраховка „Каско“.

Съобразно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по 3 имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди – необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество в състоянието му отпреди деликта. Действителният размер на щетите, съобразно заключението на САТЕ, възлиза в размер на 1 372.36 лева. Същият е поголям от размера на заплатеното от ищеца застраховател обезщетение. Ето защо правото на регрес на ищеца възникнало за по-малката от двете суми, т.е. за сумата 1 363.17 лева и ликвидационните разноски в размер на 30 лева.

Предвид нормата на чл. 477, ал. 1 КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Ал. 2 на същия текст предвижда, че по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на превозното средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на превозното средство на законно основание. Не е необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или ползването на превозното средство.

Разпоредбата на чл. 477, ал. 3 КЗ предвижда, че за трети лица по смисъла на ал. 1 се смятат всички увредени лица, с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди. Следователно всяко лице, извън деликвента, се явява пострадало лице /трето лице/. В този смисъл – мотивите и разрешението по т. 8 от ТР № 1/23.12.2015г. по тъллк.д. № 1/2014г. ОСГТК на ВКС. Следователно, в хипотеза като настоящата, при която са причинени щети на собственика на лекия автомобил, в резултат на управлението на МПС, което също е собственост на „Златия Агро“ ЕООД, сключената застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС-трактор, водачът на който е причинил ПТП, покрива риска от тези вреди и причинилият ги водач е застраховано лице по смисъла на чл. 477, ал. 2 КЗ. В тази хипотеза платилият застрахователно обезщетение по имуществената застраховка „Каско“ застраховател на лекия автомобил има право на регресна претенция срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за 4 трактора, чийто водач причинил щетата, за платеното обезщетение на увреденото лице.

Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ е функционално свързана и обусловена от отговорността на делинквента.

Предназначението на имуществената застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е да репарира, в рамките на застрахователната сума, реално възникналите за третото увредено лице вреди, за които съществува основание да бъде ангажирана гражданската отговорност на застрахования делинквент. Ето защо застрахователят обезщетява причинените вреди в същия размер, в който на основание чл. 45 ЗЗД, е задължен да ги обезщети застрахованият делинквент, но само до размера на уговорената в застрахователния договор застрахователна сума. Съгласно чл. 51 ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Следователно застрахованият водач по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – св. Т., отговаря към третото увредено лице „Златия Агро“ ЕООД за всички преки и непосредствени вреди от увреждането.

Задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите няма за предмет конкретно имуществено или неимуществено благо, както е при останалите имуществени и лични застраховки. При нея покритият от застраховката застрахователен риск се състои в опасността да се осъществят факти, които да доведат до възникване на отговорност на застрахования за вреди, причинени на трети лица.